Придобиването на познание за реалността и задълбоченото разбиране на Божието дело — и двете неща се виждат в Неговите слова и само чрез тези слова можеш да получиш просветление. Затова трябва повече да се въоръжиш с Божиите слова. Разговаряй за разбирането си за Божиите слова, така че чрез твоето общение другите да могат да се просветлят и да имат път напред — това е практическият път. Преди Бог да нагласи среда за теб, всеки един от вас трябва първо да се въоръжи с Неговите слова. Това е нещо, което всеки трябва да направи; то е неотложен приоритет. Първо, достигни до момент, в който знаеш как да ядеш и да пиеш Божието слово. За всичко, което не знаеш как да направиш, търси в Неговите слова път за практикуване; при всички въпроси, които не разбираш, или при всички трудности, които може да имаш, потърси в словото Му. Направи Божиите слова свой запас и им позволи да ти помагат в разрешаването на действителните ти трудности и проблеми; също така позволи на Неговите слова да се превърнат в твоя помощ в живота. Тези неща ще изискват усилия от твоя страна. При яденето и пиенето на Божието слово, трябва да постигаш резултати; трябва да можеш да смириш сърцето си пред Него. Когато се сблъскаш с проблеми, практикувай в съответствие с Неговите слова, а когато не си изправен пред нищо, просто се занимавай с ядене и пиене на Неговото слово. Понякога може да се молиш и да съзерцаваш Божията любов, да разговаряш за разбирането си за Неговите слова и да разговаряш за просветлението и озарението, които преживяваш в себе си, както и за реакциите, които си имал, докато четеш тези слова. Освен това можеш да дадеш на хората път напред. Само това е практично. Целта на това действие е да позволиш на Божиите слова да се превърнат в твой практически ресурс.

По колко часа на ден си истински пред Бог? Каква част от деня ти е посветена на Бог? Каква част от него е посветена на плътта? Сърцето ти винаги да е насочено към Бог, е първата стъпка към това да си на правилния път към усъвършенстване от Него. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да Му бъдеш напълно покорен и напълно да проявяваш внимание към Неговите намерения, и да не действаш заради плътта, заради семейството и заради личните си желания, а заради интересите на Божия дом, като приемаш Божиите слова за свой принцип и основа във всичко, тогава, като правиш това, всички твои мотиви и гледища ще бъдат правилни и тогава ти ще бъдеш човек, който получава Божието одобрение в Неговото присъствие. Бог харесва хората, които са безрезервни по отношение на Него; Той харесва хората, които могат да бъдат предани единствено на Него. Тези, които Бог ненавижда, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да отдадат всичко заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се покорили истински на Него, са ужасно бунтовни и прекалено надменни по природа. В частност, онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практически Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушното потомство на архангела. Хората, които наистина отдават всичко на Бог, Му посвещават цялото си същество и поставят себе си пред Него — те могат да се покоряват на всички Негови слова и дело, да практикуват Неговите слова и да ги приемат като основа на своето съществуване и да търсят искрено в Неговите слова, за да разберат кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако ти практикуваш по този начин, това ще бъде от полза за живота ти. Чрез яденето и пиенето на Неговите слова можеш да придобиеш познание за собствения си покварен нрав, както и да удовлетвориш нуждите на живота си и да компенсираш своите недостатъци, така че твоят живот нрав да бъде преобразен. Това ще удовлетвори Божиите намерения. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това удовлетворяваш Неговите намерения, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите слова. Навлизането в реалността на Божиите слова означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на нуждите на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите слова. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности. Помисли как да спазваш заповедите и как да бъдеш отдаден пред Бог; не мисли постоянно за това кога ще можеш да навлезеш в Царството. Ако нравът ти не се промени, тогава каквото и да мислиш, ще бъде безполезно! За да навлезеш в реалността на Божиите слова, първо трябва да стигнеш дотам, че всичките ти идеи и мисли да са за Бог — това е най-необходимото.

Понастоящем има много хора, които са всред изпитания и не разбират Божието дело, но Аз ти казвам: ако не го разбираш, по-добре е да не даваш оценки за него. Може би ще дойде ден, когато истината ще излезе наяве в своята цялост, и тогава ще разбереш. Да не даваш оценки би било полезно за теб, но не можеш просто да чакаш пасивно. Трябва да се стремиш да навлезеш активно; само тогава ще бъдеш човек, който има реално навлизане. Заради непокорството си хората винаги развиват представи за практическия Бог. Поради това е необходимо всички хора да се научат да бъдат покорни, защото практическият Бог е огромно изпитание за човечеството. Ако не можеш да устоиш твърдо, тогава всичко е свършено; ако нямаш разбиране за практичността на практическия Бог, тогава няма да можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Решаваща стъпка за това дали хората могат да бъдат усъвършенствани, или не, е тяхното разбиране за практичността на Бог. Практичността на въплътения Бог, дошъл на земята, е изпитание за всеки човек; ако си в състояние да устоиш твърдо в това отношение, тогава ще бъдеш човек, който познава Бог, и ще бъдеш човек, който наистина Го обича. Ако не можеш да устоиш твърдо в това отношение и вярваш само в Духа, и не си способен да повярваш в Божията практичност, тогава колкото и добре да вярваш в Бог, това ще бъде безполезно. Ако не можеш да вярваш във видимия Бог, тогава можеш ли да вярваш в Божия Дух? Дали не се опитваш просто да заблудиш Бог? Ти не си покорен на видимия и осезаем Бог, така че способен ли си да се покориш на Духа? Духът е невидим и неосезаем, така че когато казваш, че се подчиняваш на Божия Дух, не говориш ли просто глупости? Ключът към спазването на заповедите е в разбирането на практическия Бог. Щом имаш разбиране за практическия Бог, ще можеш да спазваш заповедите. Съществуват два аспекта за спазването им: единият е да се придържаш здраво за същността на Неговия Дух и пред Духа да можеш да приемеш внимателната проверка на Духа; другият е да можеш да имаш истинско разбиране за въплътената плът и да постигнеш истинско покорство. Независимо дали е пред плътта, или пред Духа, човек винаги трябва да има в сърцето си покорство към Бог и богобоязливост. Само такъв човек е достоен да бъде усъвършенстван. Ако имаш разбиране за практичността на практическия Бог — т.е. ако си устоял твърдо в това изпитание — тогава нищо няма да бъде твърде много за теб.

Някои хора казват: „Лесно е да се спазват заповедите; трябва само да говориш правдиво и благочестиво пред Бог и да не правиш никакви жестове; това е спазването на заповедите“. Така ли е? Значи, ако направиш няколко неща зад гърба на Бог, които Му се противопоставят, това смята ли се за спазване на заповедите? Трябва да имате задълбочено разбиране за това какво включва спазването на заповедите. То е свързано с това дали имаш истинско разбиране за практичността на Бог; ако имаш разбиране за практичността и не се спъваш и не падаш по време на това изпитание, тогава можеш да се считаш за човек със силно свидетелство. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не съдиш, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се покориш на Неговите слова, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаваш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог придобива слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практическите Му думи и практическите Му слова без никакви представи и си способен повече да Го обичаш истински, колкото по-практическо е Неговото дело, ти ще бъдеш придобит от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Нещо повече, те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практическо дело.

Докато Бог е в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите слова като принцип, според който да живеят, и като основа за своето съществуване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите слова и да удовлетворяват напълно Неговите намерения. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите слова на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. Въплътеният Бог носи нормална и практическа човешка природа в Своето дело. Затова, Неговата външна обвивка от нормална и практическа човешка природа се превръща в огромно изпитание за хората; тя става най-голямата им трудност. Нормалността и практичността на Бог обаче не могат да бъдат избегнати. Той опита всичко, за да намери решение, но в крайна сметка не можа да се отърве от външната обвивка на Своята нормална човешка природа. Това е така, защото, в края на краищата, Той е Бог, станал плът, а не Бог на Духа на небето. Той не е Богът, когото хората не могат да видят, а Богът, облечен в обвивката на сътворено същество. Така че да се отърве от черупката на нормалната Си човешка природа никак няма да е лесно. Ето защо, независимо от всичко, Той все още върши делото, което иска да извърши, от гледна точка на плътта. Това дело е израз на нормалния и практичен Бог, така че как би могло да е правилно хората да не се подчиняват? Какво изобщо могат да направят хората по отношение на делата на Бог? Той върши каквото иска да върши; това, което Му е угодно, просто е такова, каквото е. Ако хората не се подчиняват, тогава какви други разумни планове могат да имат? Досега само покорството е било в състояние да спаси хората; няма никаква друга брилянтна стратегия. Ако Бог иска да изпита хората, какво могат да направят те по въпроса? Нито едно от тези неща обаче не е желанието на Бог на небето; то е желанието на въплътения Бог. Той иска да направи това, така че никой човек не може да го промени. Бог на небето не се намесва в това, което прави въплътеният Бог, така че не би ли трябвало хората още повече да Му се покоряват? Въпреки че е едновременно практически и нормален, Той е именно въплътеният Бог. Той следва Своите желания, за да прави каквото иска. Небесният Бог е предал всички задачи на Него; ти трябва да се подчиниш на всичко, което Той прави. Въпреки че има човешка природа и е съвсем обикновен, Той умишлено е организирал всичко това, така че как може хората да Го гледат с очи, изпълнени с неодобрение? Той иска да бъде обикновен, затова е обикновен. Той иска да живее в рамките на човешката природа, така че живее в рамките на човешката природа. Той иска да живее в рамките на божествеността, затова живее в рамките на божествеността. Хората могат да го възприемат както си искат, но Бог винаги ще бъде Бог, а хората винаги ще бъдат хора. Неговата същност не може да бъде отречена заради някаква дребна подробност, нито пък Той може да бъде изтласкан извън „личността“ на Бог заради едно дребно нещо. Хората имат свободата на човешки същества, а Бог има достойнството на Бог; те не си пречат. Не могат ли хората да дадат на Бог малко свобода? Не могат ли да търпят Бог да бъде малко по-непринуден? Не бъдете толкова строги към Бог! Трябва да проявяваме толерантност един към друг; няма ли тогава всичко да се уреди? Ще продължи ли да съществува някакво отчуждение? Ако някой не може да толерира такъв тривиален въпрос, как тогава изобщо може да каже нещо от рода на „Великодушният човек прощава грешките“? Как може да бъде истински човек? Не Бог е този, Който причинява трудности на човечеството, а човечеството причинява трудности на Бог. Те винаги се справят с нещата, като правят от мухата слон. Те наистина правят от мухата слон, а това е нещо, което в никакъв случай не бива да правят! Когато Бог работи в рамките на нормалната и практическа човешка природа, това, което Той прави, не е дело на човек, а дело на Бог. Хората обаче не виждат същността на Неговото дело; те винаги виждат само външната обвивка на Неговата човешка природа. Те не са видели такова велико дело, а вместо това са видели Неговата обикновена и нормална човешка природа и не искат да се откажат от нея. Как може това да се нарече покорство към Бог? Бог на небето сега се е „превърнал“ в Бог на земята и Бог на земята сега е Бог на небето. Няма значение дали външният Им вид е един и същ, нито пък има значение как точно действат. В края на краищата Този, Който върши собственото дело на Бог, е Самият Бог. Ти трябва да се покориш, независимо дали искаш, или не — това не е въпрос, в който имаш избор! Хората трябва да се покоряват на Бог и то безпрекословно, без ни най-малка преструвка.

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които са в съгласие с Неговите намерения. Хората трябва само да се покорят на Неговото дело и да престанат постоянно да се занимават с желанията на Бог на небето, да живеят в мъглявост и да затрудняват Бог в плътта. Тези, които са способни да Му се покоряват, са онези, които безпрекословно се вслушват в словата Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента върху човека; те принасят сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито обръщат прекалено внимание на нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да почитат Бог като велик на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен човек; това е несправедливо. Техният Бог на небето е велик и прекрасен, с удивителна мъдрост, но той изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем обикновен и незначителен, а също така е и съвсем нормален. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто върши делото и говори по съвсем нормален и практически начин, не говори чрез гръмотевици и не призовава вятъра и дъжда. Той обаче наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да уважават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им фантазии, като Бог, или да го почитат като велик, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.