Тези, които истински обичат Бог, са тези, които могат да се подчинят напълно на Неговата практичност

Придобиване на практически познания и задълбочено разбиране на Божието дело — и двете неща се виждат в Неговите думи и само чрез тези слова можеш да получиш просветление. Затова трябва да се постараеш повече, за да се въоръжиш с Божиите думи. Предавай разбирането си за Божиите думи в общение и по този начин можеш да просветлиш другите и да им дадеш изход — това е практическият път. Преди Бог да устрои среда за теб, всеки от вас трябва първо да се въоръжи с Неговите думи. Това е нещо, което всеки трябва да направи; то е неотложен приоритет. Първо, достигни до момент, в който знаеш как да ядеш и пиеш от Божието слово. За всичко, което не си в състояние да направиш, търси в Неговите думи път за практикуване; при всички въпроси, които не разбираш, или при всички трудности, които може да имаш, потърси в словото Му. Направи Божиите думи свой запас и им позволи да ти помагат в разрешаването на практическите ти трудности и проблеми; също така позволи на Неговите думи да се превърнат в твоя помощ в живота. Тези неща ще изискват усилия от твоя страна. Ядейки и пиейки от Божието слово, трябва да постигаш резултати; трябва да можеш да смириш сърцето си пред Него и трябва да практикуваш в съответствие с Неговите слова, когато се сблъскваш с някакви проблеми. Когато не си се сблъскал с никакви проблеми, трябва просто да се занимаваш с ядене и пиене на Неговото слово. Понякога може да се молиш и да съзерцаваш Божията любов, да споделяш в общение разбирането си за Неговите думи и да говориш за просветлението и озарението, които изпитваш в себе си, и за реакциите, които си имал, докато четеш тези слова. Освен това можеш да дадеш на хората изход от ситуацията. Само това е практично. Целта на това действие е да позволиш на Божиите думи да се превърнат в твой практически ресурс.

Колко часа на ден прекарваш, в които си истински пред Бог? Каква част от деня ти е посветена на Бог? Каква част от него е посветена на плътта? Да имаш сърце, винаги насочено към Бог, е първата стъпка към това да си на правилния път към усъвършенстване от Него. Ако можеш да посветиш сърцето, тялото и цялата си истинска любов на Бог, да ги поставиш пред Него, да бъдеш напълно покорен пред Него и да се съобразяваш изцяло с Неговата воля — не заради плътта, не заради семейството и не заради личните си желания, но за интересите на Божия дом, като приемаш Божието слово за принцип и основа във всичко — тогава, като правиш това, твоите намерения и перспективи ще бъдат на правилното място и ти ще бъдеш човек пред Бог, който получава Неговата похвала. Хората, които Бог харесва, са тези, които са безусловни спрямо Него; те са тези, които могат да бъдат посветени единствено на Него. Тези, които Бог мрази, са онези, които са колебливи спрямо Него и които се бунтуват срещу Него. Той ненавижда онези, които вярват в Него и винаги искат да Му се наслаждават, като същевременно не са в състояние да се раздадат напълно заради Него. Той ненавижда онези, които казват, че Го обичат, но в сърцата си се бунтуват срещу Него; Той ненавижда онези, които използват красноречиви и цветисти думи, за да участват в измама. Онези, които не са истински посветени на Бог или не са се подчинили истински пред Него, са коварни и прекалено арогантни по природа. Онези, които не могат да бъдат истински покорни пред нормалния, практичен Бог, са още по-надменни, а те са най-вече послушните потомци на архангела. Хората, които наистина се раздават за Бог, посвещават цялото си същество на Него и Му се предлагат; те могат да се подчиняват на всички Негови думи и дела и са способни да прилагат думите Му на практика. Те могат да приемат Божиите думи и да ги направят основа на своето съществуване и са способни да търсят усърдно в Божиите думи, за да открият кои части да практикуват. Такива са хората, които наистина живеят пред Бог. Ако практикуваш по този начин, това ще бъде полезно за живота ти и чрез яденето и пиенето на Неговите думи можеш да посрещнеш вътрешните си нужди и недостатъци, така че житейският ти нрав да се преобрази. Тогава това ще удовлетвори Божията воля. Ако действаш в съответствие с Божиите изисквания и ако не задоволяваш плътта, а вместо това задоволяваш Неговата воля, тогава с това ще си навлязъл в реалността на Неговите думи. Навлизането в реалността на Божиите думи означава, че можеш да изпълняваш дълга си и да отговаряш на изискванията на Божието дело. Само този вид практически действия могат да се нарекат навлизане в реалността на Неговите думи. Ако си в състояние да навлезеш в тази реалност, тогава ще притежаваш истината. Това е началото на навлизането в реалността; първо трябва да предприемеш това обучение и едва след това ще можеш да навлезеш в още по-дълбоки реалности. Помисли как да спазваш заповедите и как да бъдеш лоялен пред Бог; не мисли постоянно за това кога ще можеш да навлезеш в Царството. Ако нравът ти не се промени, тогава каквото и да мислиш, ще бъде безполезно! За да навлезеш в реалността на Божиите думи, първо трябва да стигнеш дотам, че всичките ти идеи и мисли да са за Бог — това е най-необходимото.

Понастоящем има много хора, които са всред изпитания и не разбират Божието дело, но Аз ти казвам: ако не го разбираш, по-добре е да не даваш оценки за него. Може би ще дойде ден, когато истината ще излезе наяве в своята цялост, и тогава ще разбереш. Да не даваш оценки би било полезно за теб, но не можеш просто да чакаш пасивно. Трябва да се стремиш да навлезеш активно; само тогава ще бъдеш човек, който наистина навлиза. Заради бунтарството си хората винаги развиват представи за практическия Бог. Поради това е необходимо всички хора да се научат да бъдат покорни, защото практическият Бог е огромно изпитание за човечеството. Ако не можеш да устоиш твърдо, тогава всичко е свършено; ако нямаш разбиране за практичността на практическия Бог, тогава няма да можеш да бъдеш усъвършенстван от Бог. Решаваща стъпка за това дали хората могат да бъдат усъвършенствани, или не, е тяхното разбиране за практичността на Бог. Практичността на въплътения Бог, дошъл на земята, е изпитание за всеки човек; ако си в състояние да устоиш твърдо в това отношение, тогава ще бъдеш човек, който познава Бог, и ще бъдеш човек, който наистина Го обича. Ако не можеш да устоиш твърдо в това отношение и вярваш само в Духа, и не си способен да повярваш в Божията практичност, тогава колкото и голяма да е вярата ти в Бог, тя ще бъде безполезна. Ако не можеш да вярваш във видимия Бог, тогава можеш ли да вярваш в Божия Дух? Дали не се опитваш просто да заблудиш Бог? Ти не си покорен пред видимия и осезаем Бог, така че способен ли си да се покориш пред Духа? Духът е невидим и неосезаем, така че когато казваш, че се подчиняваш на Божия Дух, не говориш ли просто глупости? Ключът към спазването на заповедите е в разбирането на практическия Бог. Щом имаш разбиране за практическия Бог, ще можеш да спазваш заповедите. Съществуват два компонента за спазването им: единият е да се придържаш към същността на Неговия Дух и пред Духа да можеш да приемеш проверката на Духа; другият е да можеш да имаш истинско разбиране за въплътената плът и да постигнеш истинско подчинение. Независимо дали е пред плътта, или пред Духа, човек винаги трябва да таи в сърцето си покорство и страх от Бог. Само такъв човек е достоен да бъде усъвършенстван. Ако имаш разбиране за практичността на практическия Бог — т.е. ако си устоял твърдо в това изпитание — тогава нищо няма да бъде твърде много за теб.

Някои хора казват: „Лесно е да се спазват заповедите; трябва само да говориш откровено и благочестиво пред Бог и да не правиш никакви жестове; това е спазването на заповедите“. Така ли е? Значи, ако направиш няколко неща зад гърба на Бог, които Му се противопоставят, това смята ли се за спазване на заповедите? Трябва да имаш задълбочено разбиране за това какво включва спазването на заповедите. То е свързано с това дали имаш истинско разбиране за практичността на Бог; ако имаш разбиране за практичността и не се спъваш и не падаш по време на това изпитание, тогава можеш да се считаш за човек със силно свидетелство. Решителното свидетелство за Бог е свързано преди всичко с това дали имаш разбиране за практическия Бог и дали си в състояние да се покориш пред този човек, който е не само обикновен, но и нормален, и да се покориш дори до смърт. Ако чрез това покорство наистина свидетелстваш за Бог, това означава, че си бил придобит от Бог. Ако можеш да се покориш до смърт и пред Него да не се оплакваш, да не даваш оценки, да не клеветиш, да нямаш никакви представи и да нямаш никакви скрити мотиви, то по този начин Бог ще придобие слава. Да се покориш пред обикновен човек, на когото хората гледат с пренебрежение, и да можеш да се покориш до смърт, без да имаш никакви представи — това е истинско свидетелство. Реалността, в която Бог изисква от хората да навлязат, се състои в това да си в състояние да се подчиниш на Неговите думи, да ги приложиш на практика, да се поклониш пред практическия Бог и да познаеш собствената си поквара, да отвориш сърцето си пред Него и в крайна сметка да бъдеш спечелен от Него чрез тези Негови думи. Бог печели слава, когато тези слова те завоюват и те направят напълно покорен пред Него; чрез това Той посрамва Сатана и завършва делото Си. Когато нямаш никакви представи за практическата приложимост на въплътения Бог, т.е. когато си устоял твърдо в това изпитание, тогава си свидетелствал добре и за това. Ако дойде ден, в който ще имаш пълно разбиране за практическия Бог и ще можеш да се покориш до смърт, както направи Петър, тогава ще бъдеш придобит и усъвършенстван от Бог. Всичко, което Бог прави и което не е в съответствие с твоите представи, е изпитание за теб. Ако Божието дело беше в съответствие с твоите представи, то нямаше да изисква от теб да страдаш или да бъдеш облагороден. Именно защото Неговото дело е толкова практично и не съответства на твоите представи, то изисква от теб да се откажеш от тези представи. Ето защо то е изпитание за теб. Именно поради Божията практичност всички хора са всред изпитания; Неговото дело е практично, а не свръхестествено. Като разбираш напълно практичните Му думи и практичните Му слова без никакви представи и си способен да Го обичаш истински, докато делото Му става все по-практично, ти ще бъдеш спечелен от Него. Групата хора, които Бог ще спечели, са тези, които познават Бог, т.е. тези, които познават Неговата практичност. Освен това те са онези, които са способни да се подчинят на Божието практично дело.

По време на пребиваването на Бог в плът подчинението, което Той изисква от хората, не включва въздържане от съждения или съпротива, както те си представят; по-скоро Той изисква от хората да използват Неговите думи като принцип, според който да живеят, и като основа за своето оцеляване, непременно да прилагат на практика същността на Неговите думи и да удовлетворяват напълно Неговата воля. Единият аспект на изискването хората да се подчиняват на въплътения Бог се отнася до прилагането на Неговите думи на практика, а другият аспект се отнася до способността да се подчиняват на Неговата нормалност и практичност. И двата аспекта трябва да бъдат безусловни. Тези, които могат да постигнат и двата аспекта, са всички онези, които имат истински боголюбиви сърца. Всички те са хора, които са били спечелени от Бог, и всички те обичат Бог така, както обичат собствения си живот. Въплътеният Бог носи нормална и практична човешка природа в Своето дело. По този начин Неговата външна обвивка от нормална и практична човешка природа се превръща в огромно изпитание за хората; тя става най-голямата им трудност. Нормалността и практичността на Бог обаче не могат да бъдат избегнати. Той опита всичко, за да намери решение, но в крайна сметка не можа да се отърве от външната обвивка на Своята нормална човешка природа. Това е така, защото, в края на краищата, Той е Бог, станал плът, а не Бог на Духа на небето. Той не е Богът, когото хората не могат да видят, а Богът, облечен в обвивката на сътворено същество. Така че да се отърве от черупката на нормалната Си човешка природа никак няма да е лесно. Ето защо, независимо от всичко, Той все още върши делото, което иска да извърши, от гледна точка на плътта. Това дело е израз на нормалния и практичен Бог, така че как би могло да е правилно хората да не се подчиняват? Какво, за бога, могат да направят хората по отношение на действията на Бог? Той върши каквото иска да върши; това, което Му е угодно, просто е такова, каквото е. Ако хората не се подчиняват, тогава какви други разумни планове могат да имат? Досега само подчинението е било в състояние да спаси хората; никой не е имал други светли идеи. Ако Бог иска да изпита хората, какво могат да направят те по въпроса? Всичко това обаче не е измислено от Бог на небето; то е измислено от въплътения Бог. Той иска да направи това, така че никой човек не може да го промени. Бог на небето не се намесва в това, което прави въплътеният Бог, така че не е ли това още по-голяма причина хората да Му се подчиняват? Въпреки че е едновременно практичен и нормален, Той е изцяло Бог, станал плът. Основавайки се на собствените си идеи, Той прави каквото иска. Небесният Бог е предал всички задачи на Него; ти трябва да се подчиниш на всичко, което Той прави. Въпреки че има човешка природа и е съвсем обикновен, Той умишлено е организирал всичко това, така че как може хората да Го гледат с очи, изпълнени с неодобрение? Той иска да бъде обикновен, затова е обикновен. Той иска да живее в рамките на човешката природа, така че живее в рамките на човешката природа. Той иска да живее в рамките на божествената природа, затова живее в рамките на божествената природа. Хората могат да го възприемат както си искат, но Бог винаги ще бъде Бог, а хората винаги ще бъдат хора. Неговата същност не може да бъде отречена заради някаква дребна подробност, нито пък Той може да бъде изтласкан извън „личността“ на Бог заради едно дребно нещо. Хората имат свободата на човешки същества, а Бог има достойнството на Бог; те не си пречат. Не могат ли хората да дадат на Бог малко свобода? Не могат ли да търпят Бог да бъде малко по-непринуден? Не бъдете толкова строги към Бог! Трябва да проявяваме толерантност един към друг; няма ли тогава всичко да се уреди? Ще продължи ли да съществува някакво отчуждение? Ако някой не може да толерира такъв тривиален въпрос, как тогава изобщо може да каже нещо от рода на „Великодушният човек прощава грешките“? Как може да бъде истински човек? Не Бог е този, Който причинява трудности на човечеството, а човечеството причинява трудности на Бог. Те винаги се справят с нещата, като правят от мухата слон. Те наистина правят от мухата слон, а това е толкова ненужно! Когато Бог работи в рамките на нормалната и практична човешка природа, това, което Той прави, не е дело на човечеството, а дело на Бог. Хората обаче не виждат същността на Неговото дело; те винаги виждат само външната обвивка на Неговата човешка природа. Те не са видели такова велико дело, но въпреки това настояват да видят Неговата обикновена и нормална човешка природа и не искат да се откажат от нея. Как може това да се нарече покорство пред Бог? Бог на небето сега се е „превърнал“ в Бог на земята и Бог на земята сега е Бог на небето. Няма значение дали външният Им вид е един и същ, нито пък има значение как точно действат. В края на краищата Този, Който върши собственото дело на Бог, е Самият Бог. Ти трябва да се покориш, независимо дали искаш, или не — това не е въпрос, в който имаш избор! Хората трябва да се подчиняват на Бог и то безпрекословно, без ни най-малка преструвка.

Групата хора, които въплътеният Бог иска да спечели днес, са тези, които се съобразяват с Неговата воля. Те трябва само да се подчинят на Неговото дело и да престанат да се занимават постоянно с идеите на Бог на небето, да живеят в неяснота и да затрудняват Бог в плът. Тези, които са способни да Му се подчиняват, са онези, които безпрекословно се вслушват в думите Му и се подчиняват на Неговите разпоредби. Такива хора изобщо не обръщат внимание на това какъв би могъл да бъде Бог на небето в действителност или какво дело може да върши Бог на небето в момента сред човечеството; те изцяло отдават сърцата си на Бог на земята и поставят цялото си същество пред Него. Те никога не обръщат внимание на собствената си безопасност, нито пък вдигат шум около нормалността и практичността на Бог в плът. Онези, които се подчиняват на Бог в плът, могат да бъдат усъвършенствани от Него. Онези, които вярват в Бог на небето, няма да спечелят нищо. Това е така, защото не Бог на небето, а Бог на земята е Този, Който дава обещания и благословения на хората. Хората не бива винаги да величаят Бог на небето, докато на Бог на земята гледат като на обикновен средностатистически човек; това е несправедливо. Бог на небето е велик и прекрасен, с чудесна мъдрост, но това изобщо не съществува; Бог на земята е съвсем посредствен и незначителен, а също така е и съвсем обикновен. Той не притежава необикновен ум и не извършва разтърсващи земята действия; Той просто работи и говори по съвсем нормален и практичен начин. Макар да не говори чрез гръмотевици и да не призовава вятъра и дъжда, Той наистина е въплъщение на Бог на небето и наистина е Бог, който живее сред хората. Хората не бива да възвеличават този, когото са в състояние да разберат и който отговаря на собствените им представи, като Бог, докато възприемат този, когото не могат да приемат и изобщо не могат да си представят, като нископоставен. Всичко това идва от бунтарството на хората; всичко това е източник на съпротивата на човечеството срещу Бог.

Предишна: Всичко се постига чрез Божието слово

Следваща: Тези, които трябва да бъдат усъвършенствани, трябва да бъдат подложени на облагородяване

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger