Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Целият Ми план за управление за период от шест хилядолетия се състои от три етапа или три епохи: Епохата на закона на началото, Епохата на благодатта (която е и Епохата на изкуплението) и Епохата на царството в последните дни. Моето дело в тези три епохи се различава по съдържание в зависимост от естеството на всяка от тях, но на всеки етап това дело отговаря на нуждите на човека или, по-точно казано, се извършва пропорционално на похватите, използвани от Сатана във войната, която водя срещу него. Целта на Моето дело е да победя Сатана, да разкрия Моята мъдрост и всемогъщество, да разоблича всички хитрости на Сатана и така да спася целия човешки род, който живее под негова власт. Целта Ми е да проявя Моята мъдрост и всемогъщество и да разкрия непоносимата мерзост на Сатана; дори нещо повече, Моята цел е да дам възможност на сътворените същества да различават доброто от злото, да знаят, че Аз съм Владетелят на всички неща, да виждат ясно, че Сатана е врагът на човечеството, изчадие, зло, и да им помогна да различават с пълна яснота доброто от злото, истината от лъжата, светостта от скверността, великото от безчестното. По този начин невежото човечество ще придобие способността да свидетелства за Мен, казвайки, че не Аз съм този, който го покварява, и че само Аз — Създателят — мога да спася човечеството, да даря хората с нещата, на които могат да се наслаждават; и те ще разберат, че Аз съм Владетелят на всички неща, а Сатана е само едно от съществата, които създадох и които по-късно се разбунтуваха срещу Мен. Моят план за управление за период от шест хиляди години е разделен на три етапа, така че с Моето дело да постигна следното: да дам възможност на сътворените същества да свидетелстват за Мен, да разбират Моята воля и да знаят, че Аз съм истината.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Шестте хиляди години на делото на Божието управление са разделени на три етапа: Епоха на закона, Епоха на благодатта и Епоха на царството. И трите етапа на делото са в името на спасението на човечеството, т.е. за спасението на човечеството, което е било силно покварено от Сатана. В същото време обаче те са и за да може Бог да се бори със Сатана. По този начин, както делото на спасението е разделено на три етапа, така и битката със Сатана е разделена на три етапа и тези два аспекта на Божието дело се извършват едновременно. Всъщност битката със Сатана се води за спасението на човечеството и тъй като делото за спасението на човечеството не е нещо, което може да бъде успешно завършено в един етап, битката със Сатана също е разделена на фази и периоди, а войната със Сатана се води в съответствие с нуждите на човека и степента на покваряването му от Сатана. Може би във въображението си човек смята, че в тази битка Бог ще се опълчи срещу Сатана по същия начин, по който две армии се бият една срещу друга. Човешкият интелект е способен да си представи само това; тази идея е крайно неясна и нереалистична, но човекът вярва в нея. И понеже тук казвам, че начинът за спасение на човека е чрез битка със Сатана, човекът си представя, че именно така се води битката. Делото за спасението на човека преминава през три етапа, което означава, че битката със Сатана е разделена на три етапа, за да бъде победен Сатана веднъж завинаги. И все пак вътрешната истина за цялото дело на битката със Сатана е, че резултатите от него се постигат чрез няколко стъпки: даряване на благодат на човека, превръщане в жертва за греха на човека, опрощаване греховете на човека, завоюване на човека и неговото усъвършенстване. Всъщност битката със Сатана не е подемането на война срещу Сатана, а спасението на човека, работа за живота на човека и промяната на неговия нрав, така че той да може да свидетелства за Бог. Така се побеждава Сатана. Сатана се побеждава чрез промяна на покварения нрав на човека. Когато Сатана бъде победен, т.е. когато човекът бъде напълно спасен, тогава униженият Сатана ще бъде напълно вързан и по този начин човекът ще бъде напълно спасен. Така че същността на спасението на човека е войната срещу Сатана и тази война се отразява преди всичко в спасението на човека. Етапът на последните дни, в който човекът трябва да бъде завоюван, е последният етап в битката със Сатана, а също така е делото на пълното спасение на човека от властта на Сатана. Вътрешният смисъл на завоюването на човека е завръщането на въплъщението на Сатана — човекът, който е бил покварен от Сатана — при Създателя след завоюването му, при което човекът ще се отрече от Сатана и напълно ще се върне при Бог. По този начин човекът ще бъде напълно спасен. Следователно делото на завоюването е последното дело в битката срещу Сатана и последният етап от Божието управление в името на победата над Сатана. Без това дело пълното спасение на човека по същество би било невъзможно, както и пълното поражение на Сатана би било невъзможно и човечеството никога не би могло да влезе в красивото място на своето предназначение или да се освободи от влиянието на Сатана. Следователно делото за спасението на човека не може да приключи, преди да приключи битката със Сатана, тъй като същността на Божието управление е в името на спасението на човечеството. Първите хора бяха в ръцете на Бог, но поради изкушението и покварата от Сатана човекът беше вързан от Сатана и попадна в лапите на злото. Така, в делото на Божието управление, Сатана става този, който трябва да бъде победен. Тъй като Сатана е завоювал човека и тъй като човекът е основното средство, което Бог използва при осъществяването на цялото Си управление, за да бъде спасен човекът, той трябва да бъде изтръгнат от лапите на Сатана, т.е. да бъде върнат от сатанинския плен. По този начин Сатана трябва да бъде победен чрез промяна в стария нрав на човека — промяна, която възстановява първоначалния човешки ум. По този начин плененото човешко същество може да бъде изтръгнато от лапите на Сатана. Ако човекът бъде освободен от влиянието и оковите на Сатана, Сатана ще бъде посрамен, човекът окончателно ще бъде върнат и Сатана ще бъде победен. И тъй като човекът ще бъде освободен изпод тъмното влияние на Сатана, той ще бъде плячката на цялата тази битка, а Сатана ще бъде обектът, който ще бъде наказан, след като битката приключи, след което цялото дело на човешкото спасение ще бъде завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона било като да направляваш живота на дете. Първите човеци били като току-що родени от Йехова — това били израилтяните. Те не разбирали как да се боят от Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова създал човеците, т.е. създал Адам и Ева, но не им дал способността да разберат как да се боят от Йехова или как да следват законите на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това пряко, защото в началото човекът не е имал такава способност. Човекът знаел само, че Йехова е Бог, и нямал ни най-малка представа как да се бои от Него, какъв вид поведение може да се смята за страх от Него, с каква нагласа на ума трябва да се бои от Него и каква жертва трябва да принася в знак на страх от Него. Човекът знаел само как да се наслаждава на това, което можел да използва от всички неща, които Йехова бил създал, но нямал никаква представа за това какъв живот на земята е достоен за едно Божие създание. Без напътствия и пряко ръководство отвън такова човечество по никакъв начин не можело да води правилен, подходящ за човека живот и можело само да бъде незабелязано държано в плен на Сатана. Йехова създал човеците, т.е. създал прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надарил с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живеели на земята, те не разбирали почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството било извършено само наполовина. То в никакъв случай не било завършено. Бог бил оформил само един модел на човек от глина и му дал дъха Си, но не бил надарил човека с достатъчна готовност да се бои от Него. В началото човешкото сърце не било склонно да изпитва страх или ужас от Бог. Човекът умеел само да се вслушва в Неговите думи, но не познавал основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създал мъжа и жената и завършил седемдневния план, Той по никакъв начин не завършил създаването на човека, защото човекът бил само обвивка и му липсвала реалната човешка същност. Човекът знаел само, че Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямал представа как да изпълнява думите и законите на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова далеч не приключило. Той все още трябвало изцяло да направлява човечеството, за да могат човеците да дойдат при Него, да живеят заедно на земята и да се боят от Него и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на естествения човешки живот на земята. Едва тогава това дело, което било извършвано предимно под името на Йехова, било напълно завършено, т.е. едва тогава било напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създал човечеството, Бог трябвало да направлява живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да придобият хората способността да се подчиняват на Неговите наредби и закони и да се включат във всички дейности на един нормален човешки живот на земята. Едва тогава делото на Йехова било напълно завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се осъществи делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да могат да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на многото видове благодат, която Исус им даде, за да се възползват от нея. Така, чрез насладата от благодатта, хората имаха възможност да получат прошка на греховете си и да бъдат изкупени благодарение на снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората спечелиха правото да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и да бъдат наречени заблудени овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги презираше, а винаги ги утешаваше; никога не изпадаше в ярост сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха преобразени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

[…]

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да го пропъди. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по осъждането и порицанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Трите етапа на делото са в основата на цялото Божие управление и в тях се изразяват Божият нрав и същността Му. Онези, които не знаят за трите етапа на Божието дело, са неспособни да осъзнаят как Бог изразява нрава Си, нито познават мъдростта на Божието дело. Те също така остават невежи за многото начини, по които Той спасява човечеството, както и за волята Му относно цялото човечество. Трите етапа на делото са цялостно проявление на делото на спасение на човечеството. Онези, които не познават трите етапа на делото, няма да познават и различните методи и принципи на делото на Светия Дух, а онези, които само се придържат стриктно към доктрини, останали от определен етап от делото, са хора, които ограничават Бог до доктрини и чиято вяра в Бог е неясна и несигурна. Такива хора никога няма да получат Божието спасение. Само трите етапа на Божието дело могат да изразят напълно целия Божи нрав и безусловно да изразят намерението Му да спаси цялото човечество, както и целия процес на спасение на човечеството. Това е доказателство, че Той е победил Сатана и е спечелил хората. Това е доказателство за Божията победа и е проявление на цялостния Божи нрав. Онези, които разбират само един от трите етапа на Божието дело, познават само част от Божия нрав. В представите на човека е лесно този единствен етап от делото да се превърне в доктрина и е вероятно човекът да установи фиксирани правила за Бог и да използва тази една част от Божия нрав като представляваща целия Му нрав. Освен това голяма част от въображението на човека е примесено така, че той поставя нрава, съществото и мъдростта на Бог, както и принципите на делото Му, в строго ограничени параметри, вярвайки, че ако Бог е бил такъв веднъж, то Той завинаги ще остане същият и никога няма да се промени. Само онези, които познават и оценяват трите етапа на делото, могат напълно и точно да познаят Бог. Най-малкото те няма да определят Бог като Бог на израилтяните или на евреите и няма да гледат на Него като на Бог, който ще бъде завинаги прикован на кръста заради човека. Ако човек опознава Бог само от един етап от делото Му, тогава знанията му са твърде нищожни, колкото капка в морето. Ако не е така, защо тогава голяма част от старата религиозна гвардия би приковала Бог жив на кръста? Не е ли защото човекът поставя Бог в определени граници?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Последният етап на делото не е самостоятелен, а е част от цялото, което се образува заедно с предишните два етапа — това означава, че цялото дело на спасението не може да бъде изпълнено чрез извършването само на един от неговите три етапа. Въпреки че последният етап на делото може да спаси напълно човека, това не означава, че трябва да се осъществи само този единствен етап и че предишните два не са необходими за спасяването на човека от влиянието на Сатана. Нито един от трите етапа не може да се счита за единственото видение, което трябва да бъде познато от цялото човечество, тъй като цялостното дело на спасението се състои от три етапа, а не от един. Докато делото на спасението не бъде завършено, управлението на Бог няма да може да достигне до окончателния си край. Божието същество, Неговият нрав и Неговата мъдрост се изразяват в целостта на делото на спасението; те не се разкриват на човека в самото начало, а изразяването им става постепенно в това дело на спасението. Всеки етап от делото на спасението изразява част от Божия нрав и част от Неговото същество; нито един етап от делото не може да изрази пряко и напълно цялото същество на Бог. Така делото на спасението може да приключи напълно само след като неговите три етапа са завършени, така че познанието на човека за целостта на Бог е неотделимо от трите етапа на Божието дело. Това, което човекът печели от един етап на делото, е просто Божият нрав, който се изразява в една от частите на Неговото дело. Един етап не може да представи нрава и съществото на Бог, които се изразяват в етапите преди или след него. Това е така, защото делото на спасението на човечеството не може да бъде завършено веднага в един период или на едно място, а постепенно се задълбочава в зависимост от нивото на развитие на човека в различни времена и места. Това е дело, което се извършва на етапи и не завършва в рамките на един етап. И така, цялата Божия мъдрост е кристализирана в трите етапа, а не в един от тях. Цялото Му същество и цялата Му мъдрост са разкрити в тези три етапа и всеки етап съдържа Неговото същество, и всеки етап е проявление на мъдростта на Неговото дело. Човек трябва да познава целия Божи нрав, изразен в тези три етапа. Всичко, което има връзка с Божието същество, е от изключителна важност за цялото човечество и ако хората нямат това знание, когато се покланят на Бог, тогава те не се различават от тези, които се покланят на Буда. Божието дело сред хората не е скрито от тях и трябва да бъде познато на всички, които се покланят на Бог. Тъй като Бог е извършил трите етапа на делото на спасението сред хората, човек трябва да познава израза на това, което Той има и е по време на тези три етапа на делото. Това трябва да направи човекът. Това, което Бог крие от човека, са нещата, които човек не е способен да постигне и които не бива да знае, докато това, което Бог показва на човека, са тези неща, които човек трябва да знае и които трябва да притежава. Всеки от трите етапа на делото се извършва върху основата на предишния етап; той не се извършва самостоятелно, отделно от делото на спасението. Въпреки че има големи разлики в епохата и делото, което се извършва, в основата му все пак е спасението на човечеството и всеки етап от делото на спасението е по-задълбочен от предишния.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Познаването на трите етапа на Божието дело е пътят към познаване на Бог“)

Шестхилядолетният план за управление е разделен на три етапа на делото. Нито един от етапите не може да представи делото на трите епохи, а представя само една част от цялото. Името „Йехова“ не може да представи целия Божи нрав. Фактът, че Той извърши делото Си в Епохата на закона, не доказва, че Бог може да бъде Бог само въз основа на закона. Йехова създаде закони за човека и му даде заповеди; Той поиска от човека да построи храма и олтарите. Делото, което Той извърши, представя само Епохата на закона. Делото, което Той извърши, не доказва, че Бог е само Бог, който иска от човека да спазва закона, че е Богът на храма или Богът пред олтара. Да се твърди това е неправилно. Делото, извършено според закона, може да представи само една епоха. Така, ако Бог вършеше делото Си само в Епохата на закона, човекът би Го определил по следния начин: „Бог е Богът в храма. За да служим на Бог, трябва да облечем свещенически одежди и да влезем в храма“. Ако делото от Епохата на благодатта не беше извършено и Епохата на закона продължаваше досега, човекът нямаше да знае, че Бог е и любящ, и милостив Бог. Ако не беше извършено делото от Епохата на закона, а беше извършено само делото от Епохата на благодатта, тогава човекът щеше да знае само, че Бог може само да изкупи човека и да му прости греховете. Човекът щеше да знае само, че Той е свят и непорочен, че заради хората Той може да пожертва Себе Си и да бъде разпнат. Човек би знаел само това и не би разбирал нищо друго. И така, всяка епоха представя един аспект от Божия нрав. Епохата на закона представя едни аспекти от Божия нрав, Епохата на благодатта представя други аспекти, а настоящата епоха показва трети аспекти. Божият нрав може да бъде напълно разкрит само чрез комбинацията от всичките три етапа в едно цяло. Човек може да разбере цялата картина само като познава и трите етапа. Нито един от трите етапа не може да бъде прескочен. Ще видиш Божия нрав в неговата пълнота само когато познаваш тези три етапа на делото. Завършването на Божието дело в Епохата на закона не доказва, че Той е Бог само въз основа на закона, нито пък завършването на делото на изкуплението означава, че Бог винаги ще изкупува човечеството. Всички тези заключения са измислени от човека. Епохата на благодатта е приключила, но не можеш да кажеш, че Бог принадлежи само на кръста и че само кръстът символизира Божието спасение. Ако го направиш, значи даваш определение на Бог. В настоящия етап Бог основно върши делото на словото, но не можеш да кажеш, че Бог никога не е бил милостив към човека и че носи само порицание и съд. Делото от последните дни разкрива делото на Йехова и Исус, както и всички тайни, които човекът не е разбрал. Това има за цел да разкрие предназначението и края на човечеството и да завърши цялото дело на спасение сред човечеството. Този етап от делото на последните дни завършва всичко. Всички неразбрани от човека тайни трябва да бъдат разкрити, за да може човекът да ги проумее и да получи ясно разбиране в сърцето си. Едва тогава хората ще могат да бъдат разделени по вида си. Едва след изпълнението на шестхилядолетния план за управление човекът ще разбере Божия нрав в неговата цялост, защото тогава Неговото управление ще е завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Свързани проповеди

Защо делото на Бог за спасението на човечеството преминава през три етапа?