Божии слова от Библията

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

„Думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (Йоан 6:63).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек намира живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който дава Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш достоен да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се ръководят от правила, от думи и са оковани от историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния начин на живот. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, които не си набавят водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ако само се придържаш към миналото, само се стремиш да оставиш нещата такива, каквито са били, като стоиш на едно място, и не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, няма ли тогава неизменно да си против Бог? Етапите на Божието дело са огромни и могъщи, като бушуващи вълни или гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да докажеш, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш етапите на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, букви, но не и истини, които могат да дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътеките, които могат да те доведат до съвършенство. Това противоречие не ти ли дава храна за размисъл? Не те ли насърчава да осъзнаеш тайните, които се съдържат в него? Способен ли си сам да отидеш на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да намериш истината и никога няма да намериш живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да намерят истината, никога няма да намерят живота. Без напътствието, подкрепата и осигуряването на истината ще намериш само думи, учения и най-вече смърт. Божият живот е вездесъщ и Неговата истина и живот съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; ако не можеш да си осигуриш живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и тогава, ако изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се почитат като истина, а правилата от миналото не могат да служат като запис на думите, изричани от Бог днес. Само това, което Бог изразява, когато идва на земята и живее сред хората, е истината, животът, волята на Бог и Неговият настоящ начин на действие.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя към вечния живот“)

В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го пропъди. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, пропъждат и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той ни говори така и така ни спасява. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подкрепян от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и порицание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят облика на първоначално сътворения свят. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги покорява и завоюва чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва думи, за да осъществява делото Си и да добие резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши работата Си посредством думи. Благодарение на словото Му човекът е нахранен, обгрижен и надарен със знание и истински опит. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Хората не страдат от физически болки, а просто се наслаждават на благодатта на Божието слово. Без да се налага да търси опипом или да крачи напред в тъмнина, в това свое облекчено съществуване човек съзира Божията поява, чува думите, изречени от Него със собствената Му уста, и получава дареното му от Него, непосредствено наблюдавайки как Той извършва делото Си. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

Да мислиш за Бог и да копнееш за Бог не доказват, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Словото, станало плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярващ, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как се отдаваш; решаващото е дали си в състояние да откриеш от това нормална човешка природа, че Словото стана плът и Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, Божият Дух наистина дойде на земята и Духът се появи в плът. Макар че повърхностно това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Словото е станало плът и Словото се е явило в плът. Ти си в състояние да разбереш истинското значение на думите: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че Словото днес е Бог и да видиш, че Словото стана плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си в състояние да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе у Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, думите Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясна силата и властта на Своите думи и позволява на човека да види всички Негови пътища — да чуе всички Негови думи. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Практика (4)“)

Моите думи са вечната неизменна истина. Аз съм източникът на живот за човека и единственият му водач. Стойността и значението на Моите думи не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите думи. Дори и нито един човек на тази земя да не приеме Моите думи, стойността и помощта им за човешкия род са неоценими. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват, отхвърлят или напълно презират думите Ми, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те покажат, че Моите думи са истината, пътят и животът. Нека те покажат, че всички Мои думи са истинни и че те са именно това, което човек трябва да получи и най-вече да приеме. Нека всички, които Ме следват, да знаят този факт: хората, които не приемат напълно думите Ми, не ги изпълняват и не намират цел в тях, и които не получават спасение чрез тях, са били осъдени от думите Ми и освен това са загубили спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да обмисляте делата си“)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно тяло, а в най-обикновено. Нещо повече, това не е просто тялото на второто въплъщение на Бог, а е и тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е най-обикновена плът. Не можете да забележите нищо, което да Го отличава от другите, но можете да научите от Него истини, за които никога преди не сте чували. Тази с нищо незабележителна плът е онова, което олицетворява всички думи на Божията истина, което поема Божието дело в последните дни и изразява целия нрав на Бог, така че човекът да го разбере. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш какво е назначението на човечеството? Той ще ти разкрие всички тези тайни — тайни, които никой човек не е могъл да ти каже. Той ще ти разкрие и онези истини, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. В тази толкова обикновена плът има множество непонятни тайни. Делата Му може да са неразбираеми за теб, но цялата цел на работата, която върши, е напълно достатъчна, за да ти позволи да разбереш, че Той не е просто плът, както си мислят хората. Защото Той олицетворява Божията воля и грижата, която Бог проявява към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш думите Му, които сякаш разтърсват небето и земята, да не можеш да видиш очите Му като огнени езици и да не можеш да приемеш дисциплинирането на железния Му жезъл, ти все пак можеш да усетиш от думите Му, че Бог е изпълнен с гняв, и да разбереш, че Бог проявява състрадание към човечеството; можеш да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и освен това да осъзнаеш загрижеността на Бог към цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види как небесният Бог живее на земята сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се подчини, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небето и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да потъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и болести. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, цялото човечество щеше да се изправи пред неизбежно бедствие и нямаше да бъде в състояние да избегне още по-тежкото наказание, което Бог отсъжда на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

… Това, че сте оцелели до днес, се е случило благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Цялата тази благодат беше придобита заради този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка всеки народ ще се поклони на този обикновен човек, ще благодари и ще се подчинява на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, уредиха конфликта между Бог и човека, сближиха ги един с друг и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Точно Той донесе още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такъв обикновен човек е непригоден да бъде наричан Христос? Може ли такъв обикновен човек да не се превърне в проявление на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който е спасил човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да не Го изоставяте? А ако отхвърлите истините, изречени от устата Му, и презрете съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Той ще ти даде всичко и освен това ще може да взема решения за всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Не е ли достатъчно свидетелството на делата Му, за да се убедите напълно? Или пътят, който Той носи, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да Го презирате, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек говори истината, точно този човек носи истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Възможно ли е все още да не можете да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек вие така и нямаше да получите възможност да видите истинското лице на Бог, нито пък щяхте да имате право на това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?“)

Бог мълчи и така и не се яви пред нас, но делото Му не спира. Той наблюдава цялата земя, господства над всичко съществуващо и забелязва всички думи и дела на човека. Управлението Му се извършва на обмислени етапи и според Неговия план, тихо, без театрални ефекти, но при все това Той се придвижва, стъпка по стъпка, още по-близо до човечеството, а престолът на Неговия съд се появява във вселената със скоростта на мълния и веднага след това се спуска сред нас. Каква величествена сцена представлява това, каква тържествена и внушителна картина! Подобно на гълъб и като ревящ лъв, Духът се появява сред нас. Той е мъдрост, Той е праведност и величие и Той идва незабележимо, облечен във власт и изпълнен с любов и милост. Никой не знае за Неговото пристигане, никой не приветства идването Му и нещо повече, никой не знае всичко онова, което Той ще направи. Животът на човека продължава както преди, сърцето му е все същото и дните минават както обикновено. Бог живее сред нас като обикновен човек, като един от най-незабележимите последователи, като най-обикновен вярващ. Той има Свои собствени стремежи, Свои собствени цели и освен това притежава божествена същност, каквато обикновеният човек не притежава. Никой не е забелязал наличието на Неговата божествена същност и никой не е осъзнал разликата между Неговата същина и тази на човека. Ние живеем заедно с Него непринудено и без страх, тъй като в нашите очи Той е само един незначителен вярващ. Той наблюдава всяко наше движение, а всичките ни мисли и възгледи са разголени пред Него. Никой не проявява интерес към Неговото съществуване, никой няма представа за Неговата функция и освен това никой дори не подозира за Неговата самоличност. Ние просто продължаваме търсенето си, сякаш Той няма нищо общо с нас…

Светият Дух изразява някак случайно думите Си „чрез“ Него и макар това да изглежда много неочаквано, ние все пак ги разпознаваме като слово, идващо от Бог, и с готовност го приемаме от Бог. Причината е, че който и да произнесе тези думи, стига да идват от Светия Дух, ние трябва да ги приемем и не можем да ги отречем. Следващите слова може да дойдат чрез мен или чрез теб, или чрез някой друг. От когото и да идва, всичко е Божия благодат. Въпреки това който и да е този човек, ние не бива да му се покланяме, тъй като той в никакъв случай не може да е Бог и в никакъв случай не бива да избираме такъв обикновен човек за свой Бог. Нашият Бог е толкова велик и благороден, как е възможно такъв незначителен човек да заеме мястото Му? Освен това ние очакваме Бог да дойде и да ни отведе обратно в царството небесно, а как може някой толкова незначителен да изпълни толкова важна и трудна задача? Ако Господ дойде отново, тогава Той трябва да пристигне на бял облак, за да може цялото множество да го види. Колко великолепно ще бъде това! Как е възможно Той да се крие потайно сред група обикновени хора?

И все пак точно този обикновен, скрит сред хората човек извършва новото дело по нашето спасение. Той не ни обяснява нищо, нито ни казва защо е дошъл, а просто върши работата, която възнамерява да извърши, с отмерени крачки и според плана Си. Неговите слова се чуват все по-често. Преминават от утеха, увещание, напомняне и предупреждение към укоряване и дисциплиниране, от благ и кротък тон към яростни и величествени думи — всичко това удостоява човек с милосърдие и му вдъхва страхопочитание. Всичко, което Той казва, достига до онова дълбоко място, където крием тайните си. Думите Му жегват сърцата ни, жегват духа ни и ни изпълват с чувство на непоносим срам, и ние не знаем къде да се скрием. Започваме да се чудим дали Бог, присъстващ в сърцето на този човек, наистина ни обича и какви точно са Неговите намерения. Може би можем да бъдем възнесени едва след като изтърпим тези страдания? В умовете си опитваме да изчислим … какво е бъдещото ни предназначение и каква е бъдещата ни съдба. И все пак, както и преди, никой от нас не вярва, че Бог вече се е въплътил, за да работи сред нас. И макар че Той е бил с нас толкова дълго време, и макар че вече лично ни е казал толкова много неща, ние все още не желаем да приемем този незначителен човек като Бог на нашето бъдеще, а още по-малко сме склонни да поверим на толкова незначителен човек управлението на нашето бъдеще и съдба. С радост приемаме неизчерпаем източник на жива вода от Него и благодарение на Него живеем лице в лице с Бог. Но сме благодарни единствено за благодатта от Господ Исус на небето и никога не обръщаме ни най-малко внимание на чувствата на този обикновен човек, който притежава божествена същност. Но Той все така върши делото Си, смирено скрит в плътта, даващ израз на най-съкровените кътчета на сърцето Си, сякаш Му е безразлично, че човечеството Го отхвърля и сякаш безкрайно прощава човешката незрялост и невежество и винаги е толерантен към човешката непочтителност към Него.

Без да се усетим, този незначителен човек ни е водил, крачка по крачка, от един етап в Божието дело към друг. Подложени сме на безброй изпитания, понасяме безброй укори и преминаваме през изпитанието на смъртта. Научаваме за праведния и величествен нрав на Бог и също така се наслаждаваме на Неговата любов и милост, стигаме до осъзнаването на великата мощ и мъдрост на Бог, ставаме свидетели на Божията обичливост и виждаме страстното желание на Бог да спаси човека. Чрез думите на този обикновен човек стигаме до познаването на нрава и същината на Бог, разбирането на Божията воля, познаването на природата същност на човека и виждаме пътя към спасението и усъвършенстването. Думите Му ни карат да „умираме“ и да се „прераждаме“, те ни носят утеха и в същото време ни оставят съкрушени от вина и от чувството, че сме задължени. Думите Му ни носят радост и мир, но и безкрайна болка. Понякога в ръцете Му сме като агнета, изпратени на заколение; понякога сме като зеницата на окото Му и се наслаждаваме на нежната Му любов. Понякога сме Негов враг и под зоркия Му поглед се превръщаме в прах от Неговия гняв. Ние сме спасеният от Него човешки род, в Неговите очи сме червеи и сме изгубените агнета, които Той денонощно се опитва да намери. Той е милостив към нас, презира ни, възхвалява ни, утешава ни и ни увещава, води ни, просветлява ни, укорява ни и ни дисциплинира, дори ни проклина. Ден и нощ Той неуморно се тревожи за нас, денонощно ни пази и се грижи за нас, винаги е до нас, пролива кръвта на сърцето Си заради нас и плаща всякаква цена заради нас. Благодарение на словата, излезли от това дребно обикновено плътско тяло, ние сме се наслаждавали на целостта на Бог и сме видели назначението, което Той ни е отредил. И въпреки това суетата продължава да вълнува сърцата ни и ние все още не желаем активно да приемем такъв човек като наш Бог. Въпреки че ни е дал толкова много манна, толкова много радости, нищо от това не може да заеме мястото на Господ в сърцата ни. Ние почитаме специалната личност и статуса на този човек, но с огромна неохота. Докато Той не отвори уста, за да поиска да признаем, че е Бог, ние никога няма да се осмелим да Го признаем за Бог, който скоро ще дойде, но същевременно отдавна работи сред нас.

Бог продължава да изрича словото Си, като използва различни методи и гледни точки, за да ни съветва какво трябва да правим, докато същевременно изразява онова, което Му е на сърце. Думите Му носят силата на живота, те ни показват пътя, по който трябва да вървим, и ни дават възможност да разберем каква е истината. Думите Му започват да ни пленяват, започваме да се концентрираме върху тона и начина Му на говорене и подсъзнателно започваме да проявяваме интерес към най-съкровените чувства на този с нищо незабележителен човек. Той пролива кръвта на сърцето Си, докато работи от наше име, губи сън и апетит заради нас, плаче заради нас, въздиша заради нас, стене от болка заради нас, унижава се заради нашето назначение и спасение, а сърцето Му кърви и се облива в сълзи заради нашите безчувственост и бунтарство. Нищо от това не може да се притежава и представлява от обикновен човек и никой от покварените хора не може да го притежава или да го постигне. Той проявява толерантност и търпение, каквито не притежава нито един обикновен човек, и нито едно сътворено същество не е надарено с любов като Неговата. Единствено Той може да знае всичките ни мисли, да разбере толкова ясно и пълно нашата природа и същина, да съди бунтарството и покварата на човечеството, да говори с нас и така да работи върху нас от името на небесния Бог. Никой друг освен Него не е надарен с Божията власт, мъдрост и достойнство. Нравът на Бог, онова, което Той притежава и представлява, са разкрити цялостно у Него. Никой друг освен Него не може да ни покаже пътя и да ни донесе светлина. Никой друг освен Него не може да разкрие тайните, които Бог не е разкрил от времето на сътворението до наши дни. Никой друг освен Него не може да ни спаси от робските окови на Сатана и от нашия покварен нрав. Той представлява Бог. Той изразява най-съкровеното, което се крие в сърцето на Бог, Божиите увещания и словата на Божия съд към цялото човечество. Той е започнал нова епоха, нова ера, възвестил е ново небе и земя и ново дело и ни е донесъл надежда, като е сложил край на живота ни в несигурност и ни е дал възможност да видим с цялото си същество, с пълна яснота, пътя към спасението. Завоювал е цялото ни същество и е спечелил сърцата ни. От този момент нататък разумът ни е съзнателен и духът ни изглежда възроден. Този обикновен, незначителен човек, който живее сред нас и дълго време е бил отхвърлян от нас — не е ли Той Господ Исус, който винаги е в нашите мисли, насън и наяве, и за когото копнеем ден и нощ? Това е Той! Това наистина е Той! Той е нашият Бог! Той е пътят, истината и животът! Той ни даде възможност да живеем отново и да видим светлината, Той спря блуждаенето на сърцата ни. Върнахме се в Божия дом, върнахме се пред Неговия престол, ние сме лице в лице с Него, станахме свидетели на лика Му и видяхме лежащия пред нас път.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание“)

Свързани откъси от филми

Как да узнаем, че Христос е истината, пътят и животът

Свързани химни

Божието слово е вечната неизменна истина