Божии слова от Библията

„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

„Думите, които съм ви говорил, са дух и живот“ (Йоан 6:63).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Христос от последните дни носи живот, носи вечния и непреходния път на истината. Тази истина е пътят, по който човек придобива живота, и е единственият път, по който човек познава Бог и получава Неговото одобрение. Ако не търсиш пътя на живота, който предоставя Христос от последните дни, тогава никога няма да получиш одобрението на Исус и никога няма да бъдеш пригоден да влезеш през портата на небесното царство, защото си едновременно марионетка и затворник на историята. Онези, които се контролират от правила, от думи и от оковите на историята, никога няма да могат да придобият живот, нито пък вечния път на живота. Това е така, защото всичко, с което разполагат, е мътна вода, към която са се придържали в продължение на хиляди години, вместо водата на живота, която тече от трона. Тези, на които не е предоставена водата на живота, завинаги ще останат трупове, играчки на Сатана и синове на ада. Как тогава ще могат да видят Бог? Ти само се придържаш към миналото, само се опитваш да стоиш на едно място и да оставиш нещата такива, каквито са, а не се опитваш да промениш статуквото и да отхвърлиш историята, така че няма ли винаги да си враждебен към Бог? Стъпките на Божието дело са огромни и могъщи, като надигащи се вълни и бушуващи гръмотевици, а ти седиш пасивно и очакваш унищожение, вкопчил се в глупостта си и не правиш нищо. По този начин как може да се смяташ за човек, който следва следите на Агнеца? Как можеш да обосновеш това, че Богът, към когото се придържаш, е Бог, който е винаги нов и никога стар? Как думите в пожълтелите ти книги могат да те пренесат в нова епоха? Как те могат да те насочат да търсиш стъпките на Божието дело? И как могат да те отведат до небето? Това, което държиш в ръцете си, са думи, които могат да дадат само временна утеха, но не и истини, които могат да ти дадат живот. Думите в писанията, които четеш, могат само да обогатят езика ти, но те не са философски слова, които биха ти помогнали да опознаеш човешкия живот, а още по-малко пътя, който може да те доведе до съвършенство. Тази разлика не ти ли дава храна за размисъл? Не ти ли позволява да осъзнаеш тайните, които се съдържат в това? Способен ли си да отведеш сам себе си на небето, за да се срещнеш с Бог? Можеш ли без Божието пришествие да отидеш на небето, за да се радваш на семейно щастие с Него? Все още ли си мечтаеш? Тогава ти предлагам да спреш да мечтаеш и да погледнеш към този, който работи сега, да погледнеш и да видиш кой върши делото по спасението на човека в последните дни. Ако не го направиш, никога няма да придобиеш истината и никога няма да придобиеш живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

Самият Бог е живот и истина и Неговият живот и истина съществуват едновременно. Онези, които не са способни да придобият истината, никога няма да придобият живота. Без напътствието, подкрепата и ресурса на истината ще придобиеш само думи и доктрини и дори нещо повече, смърт. Божият живот е вечно присъстващ и истината и животът Му съществуват едновременно. Ако не можеш да намериш източника на истината, тогава няма да получиш храната на живота; Ако не можеш да придобиеш ресурс за живот, тогава със сигурност няма да имаш истина и, като изключим фантазиите и представите ти, цялото ти тяло ще бъде само плът, твоята воняща плът. Знай, че книжните думи не могат да се смятат за живот, историческите сведения не могат да се пазят свято като истината, а правилата от миналото не могат да служат като запис на настоящите думи на Бог. Само думите, изразени от Бог, когато идва на земята и живее сред хората, са истината, животът, намеренията на Бог и Неговият настоящ начин на действие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само Христос от последните дни може да даде на човека пътя на вечния живот)

В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора, което е истинското значение на използването на словата за делото в Епохата на словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената, преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, преобразяват и целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Хората живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Всички тези слова и това дело са с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така напълно ще завърши целия Свой план за управление. През цялата Епоха на царството, Бог ползва думи, за да осъществява делото Си и да добие резултатите от него. Той не прави чудеса, а просто върши работата Си посредством думи. Благодарение на словото Му човекът е нахранен, обгрижен и надарен със знание и истински опит. Човечеството е изключително благословено в Епохата на словото. Хората не страдат от физически болки, а просто се наслаждават на благодатта на Божието слово. Без да се налага да търси опипом или да крачи напред в тъмнина, в това свое облекчено съществуване човек съзира Божията поява, чува думите, изречени от Него със собствената Му уста, и получава дареното му от Него, непосредствено наблюдавайки как Той извършва делото Си. Това са все неща, от които хората не са можели да се наслаждават в по-стари епохи, и са благословии, които никога не биха могли да получат.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

Да мислиш за Бог и да копнееш за Бог не доказва, че си бил завоюван от Бог; то зависи от това дали вярваш, че Той е Словото, станало плът, дали вярваш, че Словото стана плът, и дали вярващ, че Духът стана Слово и Словото се яви в плът. Това е ключовото свидетелство. Не е важно нито как следваш, нито как се отдаваш; решаващото е дали си в състояние да откриеш от това нормална човешка природа, че Словото стана плът и Духът на истината се осъществи в плът — че цялата истина, пътят и животът дойдоха в плът, Божият Дух наистина пристигна на земята и Духът дойде в плът. Макар че повърхностно това изглежда различно от замисъла на Светия Дух, в това дело можеш да видиш по-ясно, че Духът вече се е осъществил в плътта, и освен това че Словото е станало плът и Словото се е явило в плът. Ти си в състояние да разбереш истинското значение на думите: „В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог“. Нещо повече — трябва да разбереш, че Словото днес е Бог и да видиш, че Словото стана плът. Това е най-доброто свидетелство, което можеш да дадеш. Това доказва, че притежаваш истинско познание за Бог, станал плът — ти не само си в състояние да Го познаеш, но и си наясно, че пътят, по който вървиш днес, е пътят на живота и пътят на истината. Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе с Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, словата Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясно могъществото и властта на Своите слова и позволява на човека да види всички Негови пътища — да чуе всички Негови слова. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

Моите слова са вечната неизменна истина. Аз съм притокът на живот за човека и единственият водач за човечеството. Ценността и значението на Моите слова не се определят от това дали те са признати или приети от хората, а от същността на самите слова. Дори и нито един човек на тази земя да не може да приеме Моите слова, ценността и помощта им за човешкия род не подлежат на оценка от който и да било човек. Ето защо, когато се сблъсквам с многото хора, които се бунтуват или възразяват срещу словата Ми, или ги презират напълно, единственото Ми отношение е следното: нека времето и фактите Ми бъдат свидетели и нека те докажат, че Моите слова са истината, пътят и животът. Нека те докажат, че всичко, което съм изрекъл, е правилно и че то е именно това, което човек трябва да притежава и още повече ‒ да приеме. Ще позволя на всички, които Ме следват, да узнаят този факт: хората, които не могат да приемат напълно словата Ми, тези, които не могат да практикуват словата Ми, тези, които не могат да намерят цел в словата Ми, и тези, които не могат да получат благодатта на спасението заради словата Ми — това са хората, които са заклеймени от словата Ми, и дори още повече, те са онези, които са загубили благодатта на спасението Ми, и Моят жезъл никога няма да се отклони от тях.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да обмисляте делата си)

Този път Бог идва, за да върши делото Си не в духовно, а в много обикновено тяло. Нещо повече, това е тялото на второто въплъщение на Бог и също така е тялото, чрез което Бог се връща към плътта. Това е много обикновена плът. Като Го гледаш, не можеш да забележиш нищо, което да Го отличава от останалите, но можеш да придобиеш от Него истини, за които никога преди не си чувал. Точно тази незначителна плът е олицетворението на всички Божии слова на истина, носител на Божието дело в последните дни и изражението, чрез което човекът разбира целия Божи нрав. Не изпитваш ли огромно желание да видиш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да разбереш небесния Бог? Не изпитваш ли огромно желание да видиш крайната цел на човечеството? Той ще ти каже всички тези тайни — тайни, които никой човек никога не е могъл да ти каже — и Той ще ти каже и истините, които не разбираш. Той е твоята врата към Царството, твоят водач в новата епоха. Тази обикновена плът съдържа множество неразгадаеми за човека тайнства. Делата Му са неразбираеми за теб, но цялата цел на делото, което Той върши, е достатъчна, за да ти даде възможност да видиш, че Той не е просто плът, както си мислят хората, защото Той олицетворява Божиите намерения в последните дни и Божията грижа към човечеството в последните дни. Макар да не можеш да чуеш словата Му, които сякаш разтърсват небето и земята, макар да не можеш да видиш очите Му като огнен пламък и макар да не можеш да получиш дисциплинирането на железния Му жезъл, от словата Му все пак можеш да чуеш, че Бог е гневен, и да разбереш, че Бог проявява милост към човечеството, и да видиш праведния нрав на Бог и Неговата мъдрост и още повече да оцениш загрижеността на Бог за цялото човечество. Работата на Бог в последните дни е да позволи на човек да види небесния Бог на земята да живее сред хората и да даде възможност на човек да познае Бог, да Му се покори, да се бои от Него и да Го обича. Ето защо Той се върна в плът за втори път. Въпреки че онова, което човек вижда днес, е Бог, който не се различава от човека, Бог с нос и две очи, един с нищо незабележителен Бог, в крайна сметка Той ще ви покаже, че ако този човек не съществуваше, небесата и земята щяха да претърпят огромни промени; ако този човек не съществуваше, небето щеше да притъмнее, земята щеше да потъне в хаос и цялото човечество щеше да живее в глад и чума. Той ще ви покаже, че ако въплътеният Бог не беше дошъл да ви спаси в последните дни, то Бог отдавна щеше да е унищожил цялото човечество в ада; че ако не беше тази плът, вие завинаги щяхте да бъдете архигрешници и щяхте завинаги да останете трупове. Трябва да знаете, че ако не беше тази плът, за цялото човечество щеше да е невъзможно да избегне голямо бедствие и щеше да му е невъзможно да избегне още по-тежкото наказание, което Бог налага на човечеството в последните дни. Ако не се беше родила тази обикновена плът, всички щяхте да се намирате в състояние, в което да молите за живот, без да можете да живеете, и да молите за смърт, без да можете да умрете; ако тази плът не съществуваше, днес нямаше да можете да придобиете истината и да се явите пред Божия престол, а щяхте да сте наказани от Бог за тежките си грехове. Знаете ли, че ако не беше завръщането на Бог в плът, никой нямаше да има шанс за спасение; и ако не беше идването на тази плът, Бог отдавна щеше да е сложил край на старата епоха? В такъв случай все още ли сте способни да отхвърлите второто въплъщение на Бог? След като можете да извлечете толкова много полезни неща от този обикновен човек, защо тогава не Го приемете с радост?

… Това, че сте стигнали до днес, е станало благодарение на тази плът. Точно защото Бог живее в плът, вие имате шанс да оцелеете. Всички тези благословии са били придобити благодарение на този обикновен човек. И не само това: в крайна сметка всеки народ ще се прекланя на този обикновен човек, ще благодари и ще се покорява на този незабележителен човек, тъй като точно истината, животът и пътят, донесени от Него, спасиха цялото човечество, отслабиха конфликта между Бог и човека, скъсиха разстоянието между тях, и установиха връзка между мислите на Бог и на човека. Точно Той придоби още по-голяма слава за Бог. Нима такъв обикновен човек не е достоен за твоето доверие и обожание? Нима такава обикновена плът е непригодна да бъде наричана Христос? Не може ли такъв обикновен човек да се превърне в израз на Бог сред хората? Не заслужава ли този човек, който е спасил човечеството от бедствие, вашата любов и желанието ви да държите на Него? А ако отхвърлите истините, изразени от устата Му, и ненавиждате съществуването Му сред вас, какво ще стане с вас накрая?

Цялото Божие дело в последните дни се извършва чрез този обикновен човек. Аз ще ти дам всичко и освен това ще мога да определя всичко, което те засяга. Може ли този човек да бъде такъв, за какъвто Го смятате: твърде обикновен, за да бъде достоен за споменаване? Неговата истина не е ли достатъчна, за да ви убеди напълно? Да видите на делата Му със собствените си очи, не може ли да ви убеди? Или пътят, по който Той води, не е достоен за вас да вървите по него? В крайна сметка какво ви подтиква да изпитвате антипатия към Него, да Го отхвърляте и да Го избягвате? Та нали точно този човек изразява истината, точно този човек предоставя истината и точно този човек ви дава път, който да следвате. Дали пък все още не сте способни да намерите следи от Божието дело в тези истини? Без делото на Исус човечеството не би могло да слезе от кръста, но без днешното въплъщение онези, които слязоха от кръста, никога не биха могли да получат Божието одобрение или да навлязат в новата епоха. Без идването на този обикновен човек никога нямаше да имате възможност да видите истинското лице на Бог, нито щяхте да сте пригодни за това, защото всички вие сте обекти, които отдавна е трябвало да бъдат унищожени.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Знаеше ли, че Бог е свършил нещо велико сред хората?)

Бог мълчи и така и не се яви пред нас, но делото Му не спира. Той проучва внимателно цялата земя, господства над всичко съществуващо и забелязва всички думи и дела на човека. Управлението Му се извършва на обмислени етапи и според Неговия план, тихо, без театрални ефекти, но при все това Той се придвижва, стъпка по стъпка, още по-близо до човечеството, а престолът на Неговия съд се появява във вселената със скоростта на мълния и веднага след това се спуска сред нас. Каква величествена сцена представлява това, каква тържествена и внушителна картина! Подобно на гълъб и като ревящ лъв, Духът се появява сред нас. Той е мъдрост, Той е праведност и величие и Той идва незабележимо, облечен във власт и изпълнен с любяща доброта. Никой не осъзнава Неговото пристигане, никой не приветства идването Му и нещо повече, никой не знае всичко онова, което Той ще направи. Животът на човека продължава както преди, сърцето му е все същото и дните минават както обикновено. Бог живее сред нас, човек като другите хора, като един от най-незабележимите последователи и обикновен вярващ. Той има Свои собствени стремежи, Свои собствени цели и освен това притежава божественост, каквато обикновеният човек не притежава. Никой не е забелязал наличието на Неговата божественост и никой не е осъзнал разликата между Неговата същина и тази на човека. Ние живеем заедно с Него непринудено и без страх, тъй като в нашите очи Той е само един незначителен вярващ. Той наблюдава всяко наше движение, а всичките ни мисли и възгледи са разголени пред Него. Никой не проявява интерес към Неговото съществуване, никой не си представя нищо за функцията, която Той изпълнява, и освен това никой няма ни най-малко подозрение за Неговата идентичност. Ние просто продължаваме в стремежа си, сякаш Той няма нищо общо с нас…

Светият Дух изразява някак случайно думите Си „чрез“ Него и макар това да изглежда много неочаквано, ние все пак ги разпознаваме като слово, идващо от Бог, и с готовност го приемаме от Бог. Причината е, че който и да произнесе тези думи, стига да идват от Светия Дух, ние трябва да ги приемем и не можем да ги отречем. Следващите слова може да дойдат чрез мен или чрез теб, или чрез някой друг. От когото и да идва, всичко е Божия благодат. Въпреки това който и да е този човек, ние не бива да му се покланяме, тъй като той в никакъв случай не може да е Бог и в никакъв случай не бива да избираме такъв обикновен човек за свой Бог. Нашият Бог е толкова велик и благороден, как е възможно такъв незначителен човек да заеме мястото Му? Освен това ние очакваме Бог да дойде и да ни отведе обратно в царството небесно, а как може някой толкова незначителен да изпълни толкова важна и трудна задача? Ако Господ дойде отново, тогава Той трябва да пристигне на бял облак, за да може цялото множество да го види. Колко великолепно ще бъде това! Как е възможно Той да се крие потайно сред група обикновени хора?

И все пак именно този обикновен, скрит сред хората човек извършва новото дело по нашето спасение. Той не ни обяснява нищо, нито ни казва защо е дошъл, а просто върши делото, което възнамерява да извърши според плана Си и според процедурата Си. Неговите думи и слова стават все по-чести. Преминават от утеха, увещание, напомняне и предупреждение към укоряване и дисциплиниране, от благ и кротък тон към яростни и величествени думи — всичко това кара човек да чувства велико милосърдие и абсолютен ужас. Всичко, което Той казва, засяга тайните, скрити дълбоко в нас. Думите Му жегват сърцата ни, жегват духа ни и ни изпълват с чувство на непоносим срам, и ние не знаем къде да се скрием. Започваме да се чудим дали Бог, присъстващ в сърцето на този човек, наистина ни обича и какви точно са Неговите намерения. Може би можем да бъдем възнесени едва след като изтърпим тези страдания? В умовете си опитваме да изчислим … каква е бъдещата ни крайна цел и каква е бъдещата ни съдба. И все пак, както и преди, никой от нас не вярва, че Бог вече се е въплътил, за да работи сред нас. И макар че Той е бил с нас толкова дълго време, и макар че вече лично ни е казал толкова много неща, ние все още не желаем да приемем този незначителен човек като Бог на нашето бъдеще, а още по-малко сме склонни да поверим на толкова незначителен човек управлението на нашето бъдеще и съдба. От Него се наслаждаваме на неизчерпаем приток на жива вода и благодарение на Него живеем лице в лице с Бог. Но сме благодарни единствено за благодатта от Господ Исус на небето и никога не обръщаме ни най-малко внимание на чувствата на този обикновен човек, който притежава божественост. Но Той все така върши делото Си, както преди, смирено скрит в плътта, даващ израз на гласа на сърцето Си, сякаш е нечувствителен към отхвърлянето Си от човечеството, и сякаш безкрайно прощава човешката незрялост и невежество и винаги е толерантен към човешката непочтителност към Него.

Без да се усетим, този незначителен човек ни е водил, от един етап на Божието дело към друг. Подложени сме на безброй изпитания и понасяме безброй укори, и преминаваме през изпитанието на смъртта. Научаваме за праведния и величествен нрав на Бог и също така се наслаждаваме на Неговата любяща доброта и милост, оценяваме великото могъщество и мъдрост на Бог, съзираме Божията обичливост и виждаме пламенното намерение на Бог да спаси човека. Чрез думите на този обикновен човек ние опознаваме нрава и същността на Бог, разбираме Божиите намерения, опознаваме човешката природа същност и виждаме пътя на спасението и усъвършенстването. Думите Му ни карат да „умираме“ и да се „прераждаме“, те ни носят утеха и в същото време ни оставят съкрушени от вина и от чувството, че сме задължени. Думите Му ни носят радост и мир, но и безкрайна болка. Понякога сме като агнета в ръцете Му, които да бъдат изпратени на заколение по волята Му; понякога сме като зеницата на окото Му и се наслаждаваме на нежната Му любов. Понякога сякаш сме Негов враг и под зоркия Му поглед се превръщаме в прах от Неговия гняв. Ние сме спасеният от Него човешки род, в Неговите очи сме червеи и сме изгубените овце, които Той денонощно се опитва да намери. Той е милостив към нас, ненавижда ни, възвисява ни, утешава ни и ни увещава, води ни, просветлява ни, укорява ни и ни дисциплинира, дори ни проклина. Ден и нощ Той неуморно се тревожи за нас, пази ни и се грижи за нас, винаги е до нас, излива цялата кръв на сърцето Си заради нас и плаща цялата цена заради нас. Благодарение на словата, излезли от тази незначителна и обикновена плът, ние сме се наслаждавали на целостта на Бог и сме видели крайната цел, която Той ни е дарил. И въпреки това суетата продължава да вълнува сърцата ни и ние все още не желаем активно да приемем такъв човек като наш Бог. Въпреки че ни е дал толкова много манна, толкова много радости, нищо от това не може да заеме мястото на Господ в сърцата ни. Ние почитаме специалната личност и статуса на този човек, но с огромна неохота. Докато Той не отвори уста, за да поиска да признаем, че е Бог, ние никога няма да се осмелим да Го признаем за Бог, който скоро ще дойде, но същевременно отдавна работи сред нас.

Бог продължава словото Си, като използва различни методи и много гледни точки, за да ни поучава какво трябва да правим, докато същевременно изразява гласа на сърцето Си. Неговите слова притежават силата на живота, те ни предоставят пътя, по който трябва да вървим, и ни дават възможност да възприемем точно каква е истината. Започваме да се увличаме по Неговите слова, започваме да обръщаме внимание на тона и начина Му на говорене и подсъзнателно започваме да обръщаме внимание на гласа на сърцето на този незабележим човек. Той изчерпва сърцето Си заради нас, губи сън и апетит заради нас, плаче заради нас, въздиша заради нас и стене от болка заради нас. Той понася унижение заради крайната ни цел и спасяването ни, а сърцето Му кърви и се облива в сълзи заради безчувствеността и непокорството ни. Никой обикновен човек няма това същество и тези притежания и никое покварено човешко същество не може да ги притежава или да ги постигне. Той има толерантност и търпение, каквито не притежава нито един обикновен човек, и нито едно сътворено същество не притежава любов като Неговата. Никой друг освен Него не може да знае всичките ни мисли, да познава нашата природа и същност като пръстите на ръката си, да съди непокорството и покварата на човечеството и да ни говори и да върши делото Си върху нас по този начин, като представлява небесния Бог. Никой друг освен Него не притежава Божията власт, мъдрост и достойнство. Божият нрав и това, което Бог притежава и представлява, се проявяват в своята цялост у Него. Никой друг освен Него не може да ни покаже пътя и да ни донесе светлина. Никой друг освен Него не може да разкрие тайнствата, които Бог не е оповестил от сътворението до наши дни. Никой друг освен Него не може да ни спаси от оковите на Сатана и от нашия покварен нрав. Той представлява Бог. Той изразява гласа на Божието сърце, Божиите увещания и Божиите слова на съд към цялото човечество. Той откри нова епоха, нова ера, донесе ново небе и земя и ново дело и ни донесе надежда, и сложи край на живота ни в нереалистично състояние и така ни даде възможност цялото ни същество напълно да види пътя към спасението. Той завоюва цялото ни същество и придоби сърцата ни. От този момент нататък сърцата ни придобиха осъзнатост и духът ни изглежда възроден. Този обикновен човек, незначителен човек, който живее сред нас и толкова дълго е бил отхвърлян от нас — не е ли Той Господ Исус, Който винаги е в нашите мисли, насън и наяве, и за Когото копнеем ден и нощ? Това е Той! Това наистина е Той! Той е нашият Бог! Той е истината, пътят и животът! Той ни даде възможност да живеем отново и да видим светлината, Той спря блуждаенето на сърцата ни. Върнахме се в Божия дом, върнахме се пред Неговия престол, ние сме лице в лице с Него, съзряхме лика Му и видяхме лежащия пред нас път.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 4: Вижте явлението Божие в Неговите съд и наказание)

Свързани химни

Божието слово е вечната неизменна истина

Никой не разбра за идването на Бог

Христос от последните дни е вратата на човека към Царството