Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха, да го изкупи чрез тялото в плът на Исус. Тоест Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се прави, за да могат тези, чиито грехове са опростени, да се освободят от греховете си, да бъдат напълно очистени и да постигнат промяна в нрава си и така да се освободят от мрачното влияние на Сатана и да се върнат пред Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и наказание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще навлезе в покой. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората да живеят, докато другите два представляват делото на спасението. Само като се въплъти, Бог може да живее сред хората, да преживява страданията на света и да живее в нормална плът. Само по този начин Той може да предостави на хората практическото Слово, от което се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Човекът е от плът и кръв, той не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него, затова може да влезе във връзка само с въплътената Божия плът. Само чрез това може да разбере цялото Слово и всички истини и да получи пълно спасение. Второто въплъщение ше бъде достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и смисълът на Божието въплъщение ще бъде осъществен напълно. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще приключи. Въплъщението от последните дни ще придобие напълно избрания от Него народ и всички хора ще бъдат разделени по вида си в последните дни. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е провъзгласил за велик пророк и милостив Господ, който изкупва човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да се отърве от него. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на онзи етап от делото пак остана делото на правосъдието и наказанието. Целта на този етап е да направи човека чист чрез словото и по този начин да му даде път, който да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е придобил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да разобличи покварения нрав на човека, и му дава възможност да практикува в съответствие с правилния път. Делото в този етап е по-значимо от предишното, а също така е и по-плодотворно, защото сега словото е това, което пряко предоставя ресурс за живот на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-завършен етап от делото. Следователно въплъщението в последните дни е допълнило значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

В първото Си въплъщение Бог не довърши делото на въплъщението. Той довърши само първата стъпка от делото, което Бог в плът трябваше да извърши. И така, за да довърши делото на въплъщението, Бог още веднъж се върна в плът, като изживя цялата нормалност и практичност на плътта, т.е. направи така, че Божието Слово да се прояви в една най-нормална и обикновена плът, и по този начин завърши делото, което предстоеше Бог да довърши в плът. Второто въплъщение има идентична същност с първото, но Той е дори още по-практически, дори още по-нормален, отколкото при първото. Поради това страданието, което понася второто въплътено тяло, е по-голямо от това на първото, но това страдание е резултат от Неговото служение в плът, а това е различно от страданието на покварения човек. То също произтича от нормалността на Неговата плът и от това, че тя е практическа. Тъй като плътта, в която Той извършва Своето служение, е напълно нормална и практическа, тази плът трябва да претърпи много трудности. Колкото по-нормална и практическа е тази плът, толкова повече Той ще страда при изпълнението на Своето служение. Божието дело се изразява в едно много обикновено човешко тяло, което изобщо не е свръхестествено. Тъй като Неговата плът е нормална, а трябва да поеме и работата по спасяването на човека, Той страда дори в по-голяма степен, отколкото би страдала една свръхестествена плът — и цялото това страдание произтича от това, че Неговата плът е практическа и нормална. От страданието, което двете въплътени тела търпят, докато изпълняват Своите служения, може да се разбере същността на въплътеното тяло. Колкото по-нормална е плътта, толкова по-големи трудности трябва да понесе Той, докато е зает с делото; колкото по-практическа е плътта, която се заема с делото, толкова по-сурови са представите на хората и толкова повече опасности могат да Го сполетят. И все пак колкото по-практическа е плътта и колкото повече тя притежава потребностите и всички възприятия на нормално човешко същество, толкова по-способен е Той да поеме Божието дело в плътта. Исус беше прикован на кръста посредством плътта и Той послужи като принос за грях посредством плътта, т.е. именно чрез плътта с нормална човешка природа Той победи Сатана и напълно спаси човека от кръста. Именно посредством завършена плът второто въплъщение върши делото на завоюването и побеждава Сатана. Само плът, която е напълно нормална и практическа, може да изпълни цялостно делото на завоюването и да даде силно свидетелство. С други думи, завоюването на човека постига резултата си чрез практичността и нормалността на Бог в плътта, а не чрез свръхестествени чудеса и разкриване. Служението, извършено от този въплътен Бог, е да говори и именно чрез говоренето Той завоюва и усъвършенства човека. С други думи, делото на Духа, осъществено в плътта, е да говори и работата на плътта е да говори, като по този начин постига целта за пълно завоюване, разкриване, усъвършенстване и отстраняване на хора. И така, Божието дело в плътта ще бъде напълно завършено именно в делото на завоюването. Делото на изкуплението на човешките грехове, което беше извършено за първи път, беше само началото на делото на въплъщението. Само плътта, която върши делото на завоюването, довършва цялото дело на въплъщението. По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете. На този етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса, така че делото ще постигне своите резултати чрез думи. Освен това причината за това е, че този път делото на въплътения Бог не е да изцелява болни и да пропъжда демони, а да завоюва човека като говори, което ще рече, че вродената способност, която това въплътено тяло на Бог притежава, е да изговаря думи и да завоюва човека, а не да изцелява болни и да пропъжда демони. Неговата работа в нормалната човешка природа не е да прави чудеса, да изцелява болни и да пропъжда демони, а да говори и затова второто въплътено тяло изглежда на хората много по-естествено от първото. Хората виждат, че Божието въплъщение не е лъжа, но този въплътен Бог е различен от въплътения Исус и въпреки че и двамата са Бог в човешка плът, Те не са напълно еднакви. Исус имаше нормална човешка природа, обикновена човешка природа, но Той дойде с много знамения и чудеса. В този въплътен Бог очите на хората няма да видят знамения или чудеса, нито изцеление на болните, нито изгонване на демони, нито ходене по вода, нито пост в продължение на четиридесет дни… Той не върши същите дела, които вършеше Исус, не защото по същество плътта Му е по-различна от тази на Исус, а защото Неговото служение не е да изцелява болни и да пропъжда демони. Той не разрушава и не пречи на Своето дело. Тъй като Той завоюва човека чрез Своите практически слова, няма нужда да го покорява с чудеса и затова този етап е завършекът на делото на въплъщението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг. По това време, докато вършеше Своето дело, Исус беше наречен единственият Син, а „Син“ предполага мъжки пол. Защо единственият Син не се споменава в сегашния етап? Причината е, че изискванията на делото са наложили промяна в пола в сравнение с този на Исус. За Бог няма разлика между половете. Той върши Своите дела, както пожелае, и при това не е подвластен на никакви ограничения, а е изключително свободен. Но всеки етап от делото има своето практическо значение. Бог стана плът два пъти и е очевидно, че Неговото въплъщение от последните дни е последното. Той е дошъл, за да разкрие всички Свои дела. Ако по време на този етап Той не беше станал плът, за да извърши лично дело, на което човекът да бъде свидетел, хората завинаги щяха да се придържат към идеята, че Бог е само мъж, а не жена. […]

Ако беше извършено само делото на Исус и то не беше допълнено от делото в сегашния етап от последните дни, човекът завинаги щеше да се придържа към идеята, че само Исус е единственият Син на Бог, т.е., че Бог има само един син и че всеки, който идва след това с друго име, няма да бъде единственият Син на Бог, а още по-малко Самият Бог. Човекът има идеята, че всеки, който служи като принос за грях или който поема властта от името на Бог и изкупува цялото човечество, е единственият Син на Бог. Има хора, които вярват, че щом Този, който идва, е от мъжки пол, Той може да бъде смятан за единственият Син на Бог и за Божи представител. Има дори такива, които казват, че Исус е Синът на Йехова — Негов единствен Син. Не са ли пресилени тези идеи? Ако този етап от делото не се извършваше в последната епоха, тогава цялото човечество щеше да остане забулено в тъмна сянка спрямо Бог. В такъв случай мъжът щеше да се смята за по-висш от жената, а жените никога нямаше да могат да изправят главите си и тогава нито една от тях нямаше да може да бъде спасена. Хората винаги са вярвали, че Бог е мъж, и освен това, че Той винаги е презирал жената и не е искал да ѝ даде спасение. Ако наистина беше така, нямаше ли да е вярно, че всички жени, които са създадени от Йехова и които също са били покварени, никога няма да имат възможността да бъдат спасени? Тогава нямаше ли да е безсмислено Йехова да създава жената, тоест да създава Ева? И нямаше ли жената да загине завинаги? Поради тази причина етапът от делото в последните дни е предприет, за да се спаси цялото човечество, а не само жената. Ако някой си мисли, че когато Бог се въплъти като жена, това ще е само заради спасяването на жената, то той наистина е глупак!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението)

Етапът на делото, който Исус извърши, само изпълни същността на „Словото бе у Бог“: Истината на Бог беше с Бог, а Духът на Бог беше с плътта и беше неотделим от тази плът. Тоест плътта на въплътения Бог беше с Духа Божи, което е по-голямо доказателство, че въплътеният Исус е първото въплъщение на Бог. Този етап на делото точно изпълнява вътрешния смисъл на „Словото стана плът“, придава по-дълбок смисъл на „Словото бе с Бог и Словото беше Бог“ и ти позволява твърдо да вярваш в думите „В началото бе Словото“. Което означава, че по време на сътворението Бог притежаваше думи, словата Му бяха с Него и неотделими от Него, а в последната епоха Той прави още по-ясно могъществото и властта на Своите слова и позволява на човека да види всички Негови пътища — да чуе всички Негови слова. Такова е делото на заключителната епоха. Трябва да разбереш тези неща докрай. Въпросът не е в това дали познаваш плътта, а в това как разбираш плътта и Словото. Това е свидетелството, което трябва да носиш, което всеки трябва да знае. Тъй като това е делото на второто въплъщение — и последният път, когато Бог става плът — то завършва значението на въплъщението, напълно осъществява и изразява цялото Божие дело в плът и слага край на епохата на Божието битие в плът.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Практика (4))

Защо казвам, че смисълът на въплъщението не е завършен с делото на Исус? Защото Словото не стана изцяло плът. Това, което Исус направи, е само част от Божието дело в плът; Той извърши само делото на изкуплението, но не и делото на пълното придобиване на човека. Поради тази причина в последните дни Бог отново стана плът. Този етап от делото също се извършва в обикновена плът; той се изпълнява от напълно нормално човешко същество, чиято човешка природа не е ни най-малко трансцендентна. С други думи, Бог е станал завършено човешко същество, Той е човек, чиято идентичност е тази на Бог, завършено човешко същество, изцяло от плът, Който изпълнява делото Си. Човешките очи виждат едно тяло от плът, което изобщо не е трансцендентно, един съвсем обикновен човек, който може да говори на езика на небесата, който не показва чудотворни знамения, не върши чудеса, нито пък разкрива вътрешната истина за религията в големи конгресни зали. За хората делото на второто въплъщение изглежда напълно различно от това на първото и то до такава степен, че двете сякаш нямат нищо общо едно с друго, и този път не може да се види нищо от делото на първото. Въпреки че делото на второто въплъщение е различно от това на първото, това не доказва, че Техният източник не е един и същ. Дали Техният източник е един и същ, зависи от естеството на работата, извършвана от въплътените тела, а не от външните Им обвивки. По време на трите етапа на Своето дело Бог се е въплъщавал два пъти и двата пъти делото на въплътения Бог открива нова епоха, поставя началото на ново дело; въплъщенията взаимно се допълват. За човешките очи е невъзможно да възприемат, че двете тела всъщност произхождат от един и същи източник. От само себе си се разбира, че това не е по силите нито на човешкото око, нито на човешкия ум. Но в Своята същност те са еднакви, тъй като Тяхното дело произлиза от един и същ Дух. Дали двете въплътени тела произлизат от един и същ източник, не може да се съди по епохата и мястото, в което са родени, или по други подобни фактори, а по божественото дело, изразено от Тях. Второто въплътено тяло не изпълнява нищо от делото, което е извършил Исус, защото Божието дело не се придържа към условностите, а винаги открива нов път. Второто въплътено тяло няма за цел да задълбочи или затвърди впечатлението от първото тяло в съзнанието на хората, а да го допълни и усъвършенства, да задълбочи познанието на човека за Бог, да разруши всички правила, които съществуват в сърцата на хората, и да заличи лъжливите образи на Бог в душите им. Може да се каже, че нито един отделен етап от Божието дело не може да даде на човека пълно познание за Него; всеки етап дава само част от това, не всичко. Въпреки че Бог е изразил напълно Своя нрав, поради ограничената способност на човека за разбиране неговото познание за Бог все още остава непълно. Невъзможно е, използвайки човешки език, да се предаде целия нрав на Бог; нещо повече, как един етап от Неговото дело може да изрази напълно Бог? Той работи в плът под прикритието на Своята нормална човешка природа и човек може да Го познае само чрез проявите на Неговата божественост, а не чрез телесната Му обвивка. Бог идва в плът, за да позволи на човека да Го опознае чрез различни Негови дела, при което няма два еднакви етапа от делото Му. Само по този начин човекът може да има пълно познание за Божието дело в плът, което да не се ограничава само до един аспект. Въпреки че работата на двете въплътени тела е различна, същността на телата и източникът на Тяхната работа са идентични, просто Те съществуват, за да изпълняват два различни етапа от делото, и възникват в две различни епохи. Независимо от всичко, въплътените тела на Бог имат еднаква същност и еднакъв произход — това е истина, която никой не може да отрече.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Същността на плътта, в която живее Бог)

Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и наказвам? Ако Моята работа да съдя и наказвам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и наказвам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да наказвам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от Тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милостта и любящата доброта, както и делата на справедливия съд и наказанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на злото. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог? Той можа да установи закони за хората и да им даде заповеди, а също така и да ръководи първите израилтяни в живота им на земята и да ги напътства в изграждането на храма и олтарите, като господстваше над всички тях. Благодарение на Своята власт Той живя на земята с народа на Израил две хиляди години. Израилтяните не посмяха да се разбунтуват срещу Него; всички се бояха от Йехова и спазваха заповедите Му. Такава беше работата, която беше извършена благодарение на Неговата власт и Неговото всемогъщество. След това, по време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милост и любяща доброта към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милост и любяща доброта, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени. Той беше милостив, състрадателен, търпелив и любящ. И всички онези, които последваха Исус в Епохата на благодатта, също се стремяха да бъдат търпеливи и любящи във всичко. Те бяха дълготърпеливи и никога не отвръщаха на удара, дори когато ги биеха, проклинаха или убиваха с камъни. В последния етап обаче това вече не може да бъде така. Делото на Исус и Йехова не беше напълно еднакво, въпреки че Те бяха от един Дух. Делото на Йехова не завърши епохата, а я направляваше, поставяйки началото на живота на човечеството на земята, а делото днес е да се завоюват онези хора сред езическите народи, които са били дълбоко покварени, и да бъде поведен не само богоизбраният народ в Китай, но и цялата вселена и цялото човечество. Може да ти изглежда, че това дело се върши само в Китай, но всъщност то вече е започнало да се разпространява в чужбина. Защо хората извън Китай търсят истинския път, отново и отново? Това е така, защото Духът вече е започнал да работи и думите, които се изричат днес, са насочени към хората в цялата вселена. С това половината от делото вече се осъществява. От сътворението на света до днес Божият Дух е поставил началото на това велико дело, като освен това е извършвал различна работа в различни епохи и сред различни народи. Хората от всяка епоха виждат различен Негов нрав, който естествено се разкрива чрез различните дела, които Той върши. Той е Бог, изпълнен с милост и любяща доброта; Той е принос за грях на човека и негов пастир; но Той е и съд, наказание и проклятие за човека. Той успя да поведе човека да живее на земята две хиляди години и успя също така да изкупи поквареното човечество от греха. Днес Той е способен и да завоюва хората, които не Го познават, и да ги постави под Своята власт, така че всички да Му се подчинят напълно. Накрая Той ще изгори всичко, което е нечисто и неправедно в хората в цялата вселена, за да им покаже, че е не само милостив и любящ Бог, не само Бог на мъдростта и чудесата, не само свят Бог, но също и Бог, който съди човека. За злите сред хората Той е огън, съд и наказание; за тези, които трябва да се усъвършенстват, Той е скръб, облагородяване и изпитание, а също и утеха, препитание, осигуряване на думи и кастрене. А за тези, които са отстранени, Той е наказание и възмездие. Кажи Ми, не е ли Бог всемогъщ? Той е способен на всякакви дела, не само на това да бъде разпнат, както си представяш. Ти омаловажаваш Бог! Нима смяташ, че всичко, на което Той е способен, е да изкупи цялото човечество чрез Своето разпятие и нищо друго? И че след това ще Го последваш до небето, за да ядеш от плодовете на дървото на живота и да пиеш от реката на живота?… Може ли да е толкова просто? Кажи Ми, какво си постигнал? Имаш ли живота на Исус? Ти наистина беше изкупен от Него, но разпятието беше дело на Самия Исус. Какъв дълг си изпълнил ти като човешко същество? Ти имаш само външна благочестивост, но не разбираш Неговия път. Така ли Го проявяваш? Ако не си постигнал живота на Бог или не си видял целостта на Неговия праведен нрав, тогава не може да претендираш, че имаш живот и не си достоен да преминеш през портата на небесното царство.

Бог не само е Дух, Той може да стане и плът. Освен това Той е въплътена слава. Въпреки че не си видял Исус, Негови свидетели са били израилтяните — евреите от онези времена. Първоначално Той имаше тяло от плът и кръв, но след като бе разпнат, Той стана въплътена слава. Той е всеобхватният Дух и може да върши работа навсякъде. Той може да бъде Йехова, Исус или Месия; накрая Той може да стане и Всемогъщият Бог. Той е праведност, съд и наказание, Той е проклятие и гняв, но също така е милост и любяща доброта. Всички дела, които Той е извършил, могат да Го представляват. Какъв Бог казваш, че е Той? Ти не можеш да обясниш. Ако наистина не можеш да обясниш, не бива да правиш заключения за Бог. Не прави заключението, че Бог завинаги е Бог на милостта и любящата доброта, само защото в един от етапите е извършил делото на изкуплението. Можеш ли да си сигурен, че Той е само милостив и любящ Бог? Ако Той е само милостив и любящ Бог, защо ще сложи край на епохата в последните дни? Защо ще изпрати толкова много бедствия? Според представите и мислите на хората Бог трябва да бъде милостив и любящ до самия край, за да може да бъде спасен и последният представител на човешкия род. Но защо в последните дни Той изпраща такива големи бедствия като земетресения, мор и глад, за да унищожи злите хора, които гледат на Бог като на враг? Защо Той позволява хората да страдат от тези бедствия? Що се отнася до това какъв Бог е Той, никой от вас не смее да каже и никой не може да обясни. Можеш ли да бъдеш сигурен, че Той е Духът? Смееш ли да твърдиш, че Той не е нищо друго освен плътта на Исус? И смееш ли да твърдиш, че Той е Бог, който завинаги ще бъде разпнат на кръст заради човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Двете въплъщения на Бог придават пълен смисъл на въплъщението)

Свързани химни

Двете въплъщения завършват Божието дело в плът