623. Днес Бог ви съди, наказва ви и ви заклеймява, но трябва да знаеш, че целта на твоето заклеймяване е да опознаеш себе си. Той заклеймява, проклина, съди и наказва, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и още повече, за да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и потребностите на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че Той е праведният Бог, който обича и спасява човека, както и съди и наказва човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог възнамерява да разкрие Своето спасение чрез правосъдието и наказанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да преживяваш нещата, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да порази или да унищожи хората, а за да ги съди, проклина, наказва и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята е изцяло заради спасението; целта му е само да направи онези, които Го обичат, напълно пълноценни и да ги накара да се предадат на господството Му. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да се стремят към живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а стремежът към живот е нещо, което човек трябва да има, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде наказание, правосъдие и проклятия. Спасението трябва да съдържа милост, любяща доброта и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го подбужда със Своите благословии и благодат, така че той да може да отдаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог докосва човека означава, че го спасява. Този вид спасение е сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се предаде пред името Му и по този начин ще накара Бог да се гордее и ще Му отдаде слава. Това не е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако не беше така, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата милост и любяща доброта, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето изобщо не е като миналото: вашето спасение днес се извършва в периода на последните дни, когато всеки е сортиран според вида си. Начинът да бъдете спасени не е чрез милост и любяща доброта, а чрез наказание и правосъдие, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е наказание, правосъдие и безчувствено поразяване, но знайте това: в това безчувствено поразяване няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са словата Ми, това, което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се стоварва върху вас, пак са укоряващи думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безчувствено облагородяване и наказание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки ще бъде сортиран според вида си или дали всички типове хора ще бъдат разкрити, целта на всички Божии слова и делото Му е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд се извършва, за да пречисти човека и безчувственото облагородяване се извършва, за да го пречиси. Суровите думи и укорите са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес праведният съд служи за вашето спасение и е добър инструмент за сортиране на всеки един от вас според вида му, а безчувственото наказание служи за окончателното ви спасение. Какво имате да кажете, изправени пред такова наказание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост; освен това, сте преживели многократно поразяване и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, никакъвците, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез милост и любяща доброта? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

624. Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да виждате Бог, но, което е по-важно, вие сте получили наказание и съд, получили сте това най-дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Всичко, което Бог прави, е истинска любов за вас. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да можете да се самоанализирате и да получите това огромно спасение. Цялата тази работа се върши с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и Той просто няма желание да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: това не е ли най-вече спасение? Ако Той ви мразеше, пак ли щеше да върши дело от такъв мащаб, за да ви напътства лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-реалната. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; в противен случай спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете как да живеете живота си и нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и мръсни дяволи, Той не може да понесе да ви позволи да продължите да пропадате още повече, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да придобие тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел, поради която се извършва делото на завоюването върху вас — то е за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако желаеш да се насладиш, в рамките на този поток, на този съд и на това огромно спасение, на всички тези благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят, и на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да бъдеш доведен до съвършенство. Днес ти търпиш малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че за човека Божието наказание и съд са облагородяване, безмилостно разобличаване и неща, които са извършени с цел да го накажат заради греховете му и да накажат плътта му, никое от тези дела няма за цел да заклейми плътта му и да я унищожи. Единствената цел на суровото разобличаване на словото е да те поведе по правия път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и не ти се налага никакво непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и винаги вярваш, че причината, поради която те наказвам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което получаваш, е наказание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Трябва да придобиеш утеха от това спасение. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (4))

625. Всички хора са били обект на облагородяване заради Божиите слова. Ако Бог не Се беше въплътил, човечеството със сигурност нямаше да получи благословията на страданието чрез това облагородяване. Казано по друг начин, всички, които са способни да приемат изпитанията на Божиите слова, са благословени. Съдейки по изначалните заложби на хората, поведението им и отношението им към Бог, те не са достойни да получат такова облагородяване. Те се радват на това благословение именно защото са издигнати от Бог. Хората казваха, че не са достойни да видят лицето на Бог или да чуят словата Му. Днес хората са получили облагородяването от Неговите слова изцяло благодарение на възхваляването на Бог и Неговата милост. Това е благословението на всеки човек, който се ражда в последните дни — изпитвали ли сте го лично? Какви страдания и неуспехи трябва да преживеят хората е предопределено от Бог, а не се основава на собствените им изисквания. Това е безспорната истина. Всеки вярващ трябва да притежава способността да приема изпитанията на Божиите слова и да страда в Неговите слова. Ясно ли ви е това? Така че, в замяна на страданията, които си претърпял, си получил днешните благословии; ако не страдаш за Бог, не можеш да получиш Неговата похвала.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската любов към Бог е спонтанна)

626. Това, че днес можеш да приемеш съда, наказанието, поразяването и облагородяването на Божиите слова и още повече можеш да приемеш Божиите поръчения, е било предопределено от Бог преди вековете и затова не бива да се разстройваш твърде много, когато бъдеш наказан. Никой не може да отнеме делото, което е извършено върху вас, и благословенията, които са ви дадени, и никой не може да отнеме всичко, което ви е дадено. Религиозните хора не могат да се сравняват с вас. Вие нямате толкова познание за Библията като тях и нямате религиозните доктрини, които те имат, но тъй като Бог е извършил делото Си върху вас, вие сте спечелили повече от всеки друг през вековете — и затова това е вашето най-велико благословение. Поради това вие още повече трябва да принесете себе си на Бог и да бъдете предани на Бог. Заради Божието въздигане, ти трябва да увеличиш усилията си и да подготвиш ръста си, за да приемеш Божиите поръчения. Да останеш непоколебим на мястото, дадено ти от Бог, да се стремиш да станеш част от Божия народ, да приемеш обучението на царството, да бъдеш придобит от Бог и накрая да се превърнеш в славно свидетелство за Бог — притежаваш ли такава решимост? Ако притежаваш такава решимост, накрая със сигурност ще бъдеш спечелен от Бог и ще се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Трябва да разбереш, че главното поръчение е да бъдеш спечелен от Бог и да се превърнеш в славно свидетелство за Него. Такова е Божието намерение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки)

627. До всички братя и сестри, които чуха гласа Ми: вие чухте гласа на Моето строго правосъдие и понесохте изключително страдание. Трябва да знаете обаче, че зад Моя строг глас се крият Моите намерения! Дисциплинирам ви, за да може да бъдете спасени. Трябва да знаете, че заради Моите възлюбени синове, Аз със сигурност ще ви дисциплинирам и кастря и скоро ще ви направя пълноценни. Моето сърце е толкова пламенно, но вие не разбирате сърцето Ми и не действате според словото Ми. Днес словата Ми слизат върху вас и ви карат да познаете, че Бог е любящ Бог и прави така, че всички да преживеете искрената Божия любов. Но има и малко на брой хора, които се преструват. Когато виждат скръбта на другите, те им подражават, като и техните очи се насълзяват. Има и други, които на повърхността сякаш имат дълг към Бог и изглеждат изпълнени с разкаяние, но вътре в себе си те не разбират истински Бог и не са сигурни за Него; те по-скоро си дават вид на такива. Най-много ненавиждам тези хора! Рано или късно тези хора ще бъдат отрязани от Моя град. Моето намерение е следното: искам онези, които имат огромно желание за Мен, и само онези, които се стремят към Мен с искрено сърце, могат да Ми се харесат. Със сигурност ще подкрепя такива хора със собствените Си ръце, като ги пощадя от всички бедствия. Хората, които истински желаят Бог, са готови да проявят внимание към Божието сърце и да следват волята Ми. Затова трябва скоро да навлезете в реалността и да приемете словото Ми като свой живот — това е Моето най-голямо бреме. Ако всички църкви и святи хора навлязат в реалността и всички те могат да общуват с Мен директно, да идват при Мен лице в лице и да практикуват истина и праведност, само тогава те ще бъдат Мои възлюбени синове и такива, които са Ми угодни. На тези хора ще дам всички големи благословии.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 23)

628. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това как ще бъдеш завоюван, но трябва да обмисляш и как трябва да вървиш по пътя, който лежи пред теб. Трябва да имаш решимостта и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Може ли истината да се отнася несправедливо с човека? Може ли истината умишлено да се противопоставя на човека? Ако се стремиш към истината, тя може ли да те надвие? Ако отстояваш непоколебимо справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина си решен да се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не притежаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя изопачава фактите. Ако не си придобил живот след много години стремеж, това не е защото животът не ти показва съвест, а защото ти не показваш съвест на живота и си го прогонил. Ако живееш в светлина, но не си придобил светлината, това не е защото светлината не може да те озари, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш, може само да се каже, че си безполезен боклук и ти липсва смелостта да живееш, и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде страхлив! Не можеш да се освободиш от обсадата на силите на Сатана и желаеш единствено да прекараш живота си в този вид мир и сигурност и да умреш в невежество. Стремежът да бъдеш завоюван е нещото, което трябва да постигнеш; това е твое неотменимо задължение. Ако се задоволяваш просто да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда)

629. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш решимостта да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или само за да ги дарява с благодат. Ще сгрешиш! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се отрече от всички външни неща, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети бедствие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и най-подходящ начин за стремеж. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пазите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли устремът ви в този ден такъв, какъвто е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!)

630. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божиите намерения. По този път мнозина могат да говорят за много разбиране, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Просто тичат по този и по онзи път, затънали до шия в работа, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че нямат истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не се възползваш от днешния ден и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако в живота си не страдаш за истината и не се стремиш да я придобиеш, възможно ли е да искаш да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората могат да приложат истината на практика и да удовлетворят Бог, ако положат дори минимално усилие. Само защото умовете на хората винаги са помрачени, те не могат да действат за Бог и постоянно бързат заради плътта си, а накрая нищо не са придобили. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от неприятности и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог)

631. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това винаги се съсредоточаваш върху прекомерни желания и неща, които те ограничават в любовта ти към Бог и доближаването до Бог. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статус, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място на лекота? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения на истината. Ти не можеш да придобиеш удобство от Мен и не можеш да придобиеш от Мен приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти даря богатствата и славата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти даря целия път на живота, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще си взема всичко обратно. Не съм готов да даря словата от устата Си на онези, които ламтят за удобство, които са точно като свине и псета!

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Защо не искаш да служиш като контрастиращ предмет?)

632. Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова наказание и съд. Чрез това наказание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Ако не бяха днешното наказание и съдът, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би била само празни думи и не би имала никаква реалност. Едва след като получиш това дело на завоюване, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да си подложен на много съд или проклятия заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и си придобил най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на сътворените същества; именно в този съд ти виждаш обичливостта на Създателя; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти придобиваш правилния път в живота и осъзнаваш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш праведния нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; именно в това завоюване ти научаваш за предците на човечеството и произхода на човешката поквара; именно в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкраен укор, дисциплина и слова на Създателя, които упрекват човечеството, което е създал; именно в това дело на завоюването ти получаваш благословии, но и несгоди, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепва ли твоята вяра от придобиването на тези неща? Не си ли придобил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова наказание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова наказание или да получиш такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и никога не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори плътта ти да погине и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното наказание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този живот на страдание? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или тежка вреда, които дяволите ще ти причинят? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само като избегнеш този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите терзания? Какво ще се случи с теб? Ще бъде ли това твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно наказание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история на делото на завоюването (1))

633. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в Моя възхвала, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езичници са получили Моето откровение и са разбрали, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми слова и въпреки това получават утеха от това и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми и бягат от страданието на изпитанието, не се ли лутат всички те из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето наказание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш наказанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си способен да измамиш всички в семейството си, но никога не можеш да измамиш Мен. Тъй като вярата ти е твърде оскъдна, ти и до ден днешен не можеш да намериш радостта от живота. Това е Моето увещание към теб: вместо да прекараш целия си живот в посредственост заради плътта, като търпиш всичкие страдания, които човек едва може да понесе, по-добре би било да прекараш половината от живота си, като искрено отдаваш всичко на Мен. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето наказание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно наказание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на наказание? Аз не налагам на човека изискванията Си. Ако някой наистина желае да се покори на всичките Ми подредби, не бих се отнесъл зле към него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви превъзхожда тази на Тома, тогава вярата ви ще получи одобрението Ми, вашата преданост ще Ми достави удоволствие и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво означава да си истински човек)

634. Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас биха се отказали от парите и биха избрали истината неохотно, докато тези по средата биха грабнали парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и каквото и да било, на което сте предани, всички ще избирате по този начин и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Много от вас са се колебали между правилното и грешното, не е ли така? При всички борби между положителното и негативното, черното и бялото — между семейството и Бог, децата и Бог, хармонията и разрива, богатството и бедността, статуса и обикновеността, между това да бъдете подкрепени и това да бъдете отхвърлени и т.н. — със сигурност не сте невежи относно избора, който сте направили! Между хармонично и разбито семейство вие избрахте първото и го направихте без никакво колебание; между богатствата и дълга вие отново избрахте първото, дори без волята да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте първото. Когато избирахте между децата, съпругите и съпрузите си и Мен, вие избрахте първите; а между представите и истината пак избрахте първите. Изправен пред всевъзможните ви злодеяния, Аз просто загубих вяра във вас, просто бях изумен. Неочаквано вашите сърца никак не са в състояние да бъдат смекчени. Кръвта на сърцето, която съм отдавал в продължение на много години, изненадващо не Ми донесе нищо повече от изоставяне и примирение от ваша страна, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден е напълно разкрит пред всички. Но сега продължавате да преследвате тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, каква ще бъде вашата позиция? Все още ли ще изберете първите неща? Отново ли ще Ми се отплатите с разочарование и болезнена скръб? Все още ли сърцата ви ще притежават само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на словата Ми, или ще изпитате неприязън към тях? Моят ден е изложен пред очите ви и това, пред което се изправяте, е нов живот и нова отправна точка. Трябва обаче да ви кажа, че тази отправна точка не е началото на ново дело, както в миналото, а е завършването на старото дело. Тоест, това е финалното действие. Мисля, че всички можете да разберете какво е необичайно в тази отправна точка. Скоро обаче вие ще разберете истинското значение на тази отправна точка, така че нека я преминем заедно и да приветстваме предстоящия финал! Но това, което продължава да Ме тревожи относно вас, е, че когато се сблъскате с несправедливост и справедливост, вие винаги избирате несправедливостта. Всичко това обаче е във вашето минало. Аз се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова се налага да ви обезпокоя още веднъж, като ви помоля да направите избор: на кого точно сте верни?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. На кого точно си предан?)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

635. У младите хора не бива да липсват въжделения, устрем и енергичен дух на стремеж към възход. Не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или вяра в бъдещето. Те трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Не бива да им липсва истината, нито да прикриват лицемерието и несправедливостта — трябва да остават непоколебими на правилната си позиция. Те не бива да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и за истината. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не бива да приемат нещата без борба, а още повече, трябва да имат дух на искреност и прямота и на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите увещания към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според словата Ми. По-специално, на младите хора не бива да им липсва решимостта да разпознават ясно как стоят нещата и да търсят справедливост и истината. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да придобиете реалността на всички положителни неща. Нещо повече, трябва да сте отговорни за собствения си живот и не бива да го приемате лекомислено. За хората, дошли на този свят, е рядкост да Ме срещат, а също така рядко имат възможността да търсят и да придобият истината. Защо не цените това прекрасно време като правилен път, към който да се стремите в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради неправедността и мръсотията, които си играят с хората? И защо се държите като онези стари хора, които се занимават с това, което правят неправедните? Защо подражавате на старите начини на старите неща? Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; никога не е трябвало да се развратите толкова рано и по този начин да попаднете в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?

Всички вие трябва да извършите пределно съвършено делото си и да го принесете в жертва на Моя олтар, превръщайки го в единствената — и най-висшата — жертва, която Ми принасяте. Всички вие трябва да стоите непоколебимо на собствената си позиция, а не да се поклащате от всеки преминаващ вятър като облаци в небето. Работите усилено през половината от живота си, така че защо да не търсите крайната цел, която би трябвало да имате? Трудите се половин живот, но позволявате на свинеподобните и кучеподобните си родители да завлекат в гроба истината и значението на личното ви съществуване. Не мислиш ли, че това е голяма несправедливост спрямо теб? Не смяташ ли, че да живееш живота си по този начин, е по-лишено от смисъл отколкото по какъвто и да е друг начин? Търсенето на истината и правилния път по този начин в крайна сметка ще доведе до проблеми, така че съседите да са неспокойни и цялото семейство да е нещастно, и ще доведе до смъртоносни бедствия. Ако живееш по този начин, това не е ли равносилно на най-безсмислен живот? Чий живот би могъл да бъде по-щастлив от твоя и чий живот би могъл да бъде по-нелеп от твоя? Не Ме ли търсиш, за да получиш Моята радост и думи на утеха за теб? Но след като си тичал наоколо половин живот, Ме провокираш, докато не се разгневя и спра да ти обръщам внимание и да те хваля — не означава ли това, че целият ти живот е бил напразен? Как би могъл да имаш очи да отидеш да видиш душите на онези светци през вековете, които са били освободени от чистилището? Аз съм ти безразличен и в крайна сметка предизвикваш фатално бедствие — по-добре би било да се възползваш от тази възможност и да си направиш едно радостно пътуване през необятния океан, а след това да се подчиниш на Моята „задача“. Отдавна съм ви казал: онези, които са равнодушни, но не желаят да си тръгнат — точно като вас днес — в крайна сметка ще бъдат потопени и погълнати от вълните, създадени от Мен. Можете ли наистина да се защитите? Наистина ли сте убедени, че сегашният ви начин на стремеж може да гарантира, че ще бъдете усъвършенствани? Дали сърцата ви не са непримирими? Този вид следване, този вид стремеж, този вид живот и този вид характер — как биха могли да спечелят Моето одобрение?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова за млади и стари)

636. Бог не иска да завоюва хората чрез наказание, Той не иска все да ги води за носа. Той иска хората да се покорят на словата Му и да работят дисциплинирано и така да удовлетворят Неговите намерения. Но хората нямат срам и постоянно се бунтуват срещу Него. Вярвам, че за нас е най-добре да намерим най-простия начин да Го удовлетворим, т.е. да се покорим на всички Божии разпоредби. Ако наистина можеш да постигнеш това, ще бъдеш доведен до съвършенство. Нима това не е лесно и радостно? Поеми по пътя, по който трябва да вървиш; не обръщай внимание на това, което казват другите, и не разсъждавай прекалено много. Бъдещето и съдбата ти в твоите ръце ли са? Винаги се опитваш да избягаш и искаш да поемеш по светския път — но защо не можеш да се измъкнеш? Защо дълги години се колебаеш на кръстопът, а накрая отново избираш този път? Защо след дългогодишно скитане сега се върна в тази къща въпреки себе си? От теб ли зависи това? За онези от вас, които са в този поток, ако не Ми вярвате, тогава чуйте следното: ако планираш да си тръгнеш, виж дали Бог ти позволява, виж как те вдъхновява Светият Дух — сам го изживей. Честно казано, дори и да те сполети нещастие, трябва да го изстрадаш в този поток, а ако има страдание, трябва да страдаш тук, днес; не можеш да отидеш другаде. Ясно ли ти е това? Къде би отишъл? Това е Божият управленски закон. Смяташ ли, че Божият избор на тази група хора няма никакъв смисъл? В делото Си днес Бог не се гневи лесно, но ако хората се опитват да нарушат плана Му, лицето Му мигновено се променя и от светло става мрачно. Затова те съветвам да се успокоиш и да се оставиш на това, което Бог е устроил за теб, и да Му позволиш да те направи пълноценен. Само хората, които постъпват така, са умни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Пътят … (7))

637. Крайната цел и съдбата ви са много важни за вас — те имат голямо въздействие върху вас. Вярвате, че ако не правите нещата с голяма грижа, това ще означава, че вече няма да имате крайна цел, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са привидност и измама. Ако това е така, тогава тези, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Харесва Ми честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са способни да проявят най-голямо внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да отдадат всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам във вас? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал всичките различни видове грозота, които сте показали, докато сте отдавали всичко заради крайната си цел?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е положително и се стреми нагоре, а още по-малко желая да разсейвам устрема на когото и да било да изпълнява дълга си отдадено. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за скверните души, които се крият в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го единствено с надеждата, че ще можете да принесете истинското си сърце, като се изправите пред словата Ми, защото това, което най-много ненавиждам, е измамата на хората спрямо Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да направите всичко по силите си и че ще се посветите с цяло сърце, а не нерешително. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добра крайна цел. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми принесете своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го оползотворявам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел)

638. В бъдеще, въз основа на днешните ти действия и поведение ще се определи дали ще бъдеш благословен или ще понасяш злочестини. Ако трябва да бъдеш усъвършенстван от Бог, това трябва да е в тази настояща епоха; няма да има друга възможност в бъдеще. Бог наистина иска да ви усъвършенства сега и това не е само на думи. Бог желае да ви усъвършенства в бъдеще, независимо от това какви изпитания ви споходят, какви събития се случват или с какви бедствия се сблъсквате. Това е категоричен и неоспорим факт. Как можем да се убедим в него? Това се вижда от факта, че Божието слово през вековете и поколенията никога не е достигало такава голяма висота и не е навлизало в най-висшата сфера така, както днес. Делото на Светия Дух върху всички хора днес е безпрецедентна. Едва ли някое от миналите поколения е имало подобно преживяване; дори в епохата на Исус днешните откровения не са съществували. Изречените на вас слова, разбраното от вас и натрупаният от вас опит достигнаха кулминацията си. Дори в разгара на изпитания и наказания вие, хора, не се отказвате и това е достатъчно доказателство, че Божието дело е достигнало безпрецедентен блясък. Това не е нещо, което човек може да постигне. Не е нещо, което човек поддържа; по-скоро това е дело на Самия Бог. Така от много от фактите за Божието дело може да се види, че Бог желае да усъвършенства човека и Той със сигурност може да ви направи пълноценни. Ако стигнете до това прозрение и направите това ново откритие, тогава няма да чакате второто идване на Исус; вместо това ще позволите на Бог да ви направи пълноценни в настоящата епоха. Затова всички вие трябва да направите всичко възможно и да не пестите усилия, за да бъдете усъвършенствани от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За това, че всеки изпълнява своята функция)

639. Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде придобит от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниски заложби, всичко това е факт. Когато обаче казвам така, това не доказва, че възнамерявам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: стига да го желаеш, стига да се стремиш, накрая ще можеш да постигнеш този резултат и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниски заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите ниски заложби; а ако си човек с високи заложби, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоите високи заложби; ако си невеж и неграмотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако си грамотен, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с факта, че си грамотен; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с твоята възраст; ако си способен да изпълняваш дълга на домакин, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това; ако кажеш, че не можеш да изпълняваш дълга на домакин и можеш да изпълняваш само определена функция, независимо дали става дума за проповядване на евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие с функцията, която изпълняваш. Да бъдеш предан, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш към върховна любов към Бог — това са нещата, които трябва да постигнеш, само тези три неща, и те са най-добрите практики. В крайна сметка от хората се изисква да постигнат тези три неща и онези, които успеят да ги постигнат, ще бъдат усъвършенствани. Но преди всичко трябва искрено да се стремиш, трябва активно да постоянстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен по този въпрос. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е валидно, но ти не се стремиш нагоре. Онези, които не постигнат тези три критерия, все пак ще бъдат отстранени накрая. Искам всички да вървят в крак, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е дългът, който всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните дълга си добре, всички ще сте усъвършенствани и също така ще имате гръмко свидетелство. Свидетелство дават всички онези, които са победили Сатана и са придобили Божието обещание, и те са тези, които ще останат и ще живеят в прекрасната крайна цел.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасна крайна цел)

640. Човекът, отклонил се от притока на живот на Всемогъщия, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и упование, но въпреки това не желае да затвори очи и стиска зъби, за да подкрепи своята плът, чийто дух е лишен от чувства, и протака позорното си съществуване на този свят. Така живееш и ти, без надежда, като другите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Такава вяра отдавна остава неосъществена в онези, които нямат съзнание. Въпреки това те все още копнеят така за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време изпитва неприязън към тези хора, които изобщо нямат съзнание, тъй като трябва да чака твърде дълго, преди да получи отговор от хората. Той иска да търси, да търси твоето сърце и твоя дух и да ти донесе вода и храна, за да се пробудиш и да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и когато почувстваш част от неприветливостта на този свят, не се чувствай изгубен, не плачи. Всемогъщият Бог, Стражът, ще прегърне пристигането ти по всяко време. Той бди край теб. Той чака да направиш обрат, чака деня, в който внезапно ще възстановиш паметта си: когато осъзнаеш, че си дошъл от Бог и че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си имал „баща“; когато още повече осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, като е чакал там много, много дълго време твоето завръщане. Той е копнял отчаяно в очакване на ответ без отговор. Неговото бдение е безценно и е заради човешкото сърце и човешкия дух. Може би Неговото бдение е за неопределено време или може би е достигнало края си. Но би трябвало да знаеш къде точно се намират сърцето и духът ти в този момент.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Въздиханието на Всемогъщия)

641. Божията любов и милост проникват във всеки детайл от делото на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат ревностните и грижовни намерения на Бог, Той върши делото, което възнамерява да извърши, с неотслабващо постоянство. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат преживени от всекиго. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта и ресурса за живот от Бог, но стига да не оставиш Бог и да не се откажеш от решимостта си да се стремиш към истината, ще дойде ден, в който Божието усмихнато лице ще се яви пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да Си отвоюва хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само всред Божието управление)

642. Докато върши Своето дело на спасението, Бог спасява всеки един човек, който може да бъде спасен, доколкото е възможно, и никого не отхвърля, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не могат да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на словата — разкрива на хората целия път, който те не разбират, както и всички тайни, които не са разбрали. Това им позволява да разберат Божиите намерения и Божиите изисквания към тях и да имат предпоставките да приложат на практика Божиите слова, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението и ако хората не бяха наказвани, когато са непокорни, никой нямаше да има възможност да се спаси и всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на използването на слова, за да бъде съден човек, е да му позволят да опознае себе си и да се покори на Бог, а не е да го накажат с такова правосъдие. По времето на делото на словата много хора ще разкрият бунтарството и съпротивата си, както и неподчинението си и отсъствието на покорство пред въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който е приел да бъде завоюван от Божиите слова, ще има няколко възможности за спасение. В Божието спасение на всеки човек Той ще покаже възможно най-голяма търпимост. С други думи, ще им бъде показана максимална снизходителност. Стига хората да се върнат от грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги порази. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го изостави. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на даден човек, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той използва слова, за да съди, просветлява и напътства хората; не използва жезъл, за да ги порази. Използването на слова, за да донесе спасение на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да се откажеш от благословиите на статуса и да разбереш Божието намерение за спасението на човека)

643. В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към това да поеме към крайната цел на светлината и да се освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял за следното — накъде ли е тръгнало такова човечество, което напълно е съкрушило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси злия? Именно поради тази причина никой не се опитва да почувства Божия гняв и никой не търси богоугодния път, нито се опитва да се приближи до Бог и нещо повече, никой не се опитва да разбере Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човекът продължава по своя собствен път, продължава да се отвръща от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да отбягва Неговата истина, като предпочита да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще се отнесе към човечеството, което напълно Го пренебрегва, ако човекът продължава да упорства в своята неотстъпчивост? Никой не знае, че причината за многократните Божии напомняния и увещания към човека е, че Той е приготвил в Своите ръце невиждани досега катаклизми, такива, които ще бъдат непоносими за плътта и душата на човека, не просто наказание за плътта, а такива, които са насочени към душата на човека. Трябва да знаеш това: що за ярост ще отприщи Бог, когато Неговият план не се изпълни и когато Неговите напомняния и увещания останат без отплата? Тя ще бъде такова нещо, което никое сътворено същество досега не е преживявало и не е познавало. И затова казвам, че тези катаклизми са безпрецедентни и никога повече няма да се повторят, защото Божият план е да създаде човечеството само този един път и да го спаси само този един път. Това е първият и това е последният път. Ето защо никой не може да преживее ревностните и грижовни намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот)