623. Днес Бог ви съди, порицава ви и ви упреква, но трябва да знаеш, че целта на това осъждане, е да познаеш себе си. Той упреква, проклина, съди и порицава, за да познаеш себе си, така че нравът ти да се промени и, нещо повече, да разбереш стойността си и да видиш, че всички Божии действия са праведни и в съответствие с Неговия нрав и изискванията на делото Му, че Той работи в съответствие с плана Си за спасението на човека и че е праведният Бог, който обича, спасява, съди и порицава човека. Ако знаеш само, че си с нисък статус, че си покварен и непокорен, но не знаеш, че Бог иска да изяви Своето спасение чрез осъждането и порицанието, които Той извършва в теб днес, тогава няма как да придобиеш опит, а още по-малко ще можеш да продължиш напред. Бог не е дошъл, за да убива или да руши, а за да съди, проклина, порицава и спасява. Докато неговият 6 000-годишен план за управление не приключи — преди Той да разкрие изхода за всяка категория хора — Божието дело на земята ще бъде единствено за спасение. Неговата цел е само да направи онези, които обичат Бог, съвършени — и то напълно — и да ги покори под господството Си. Без значение как Бог спасява хората, Той прави всичко това, като ги кара да се откъснат от старата си сатанинска природа. Тоест, Той ги спасява, като ги кара да търсят живот. Ако не го направят, няма да могат да приемат Божието спасение. Спасението е дело на Самия Бог, а търсенето на живот е нещо, с което човек трябва да се заеме, за да приеме спасението. В очите на човека спасението е Божията любов, а Божията любов не може да бъде порицание, осъждане и проклятия. Спасението трябва да съдържа любов, състрадание и, освен това, думи на утеха, както и безпределни благословения, дарявани от Бог. Хората вярват, че когато Бог спасява човека, Той го прави, като го затрогва със Своите благословения и милост, така че човекът да предаде сърцето си на Бог. С други думи, това, че Бог затрогва човека означава, че го спасява. Този вид спасение се постига чрез сключване на сделка. Само когато Бог му въздаде стократно, човекът ще се подчини пред името Му, ще се стреми да прави добро заради Него и да Му носи слава. Не това е Божието намерение за човечеството. Бог е дошъл да върши делото си на земята, за да спаси поквареното човечество. Това не е лъжа. Ако беше лъжа, Той със сигурност не би дошъл да върши делото си лично. В миналото Неговият начин за спасение е бил да прояви най-голямата любов и състрадание, дотолкова, че даде всичко, което имаше, на Сатана в замяна на цялото човечество. Настоящето е съвсем различно. Спасението, което получавате днес, се случва през последните дни, по времето на категоризирането на всеки в зависимост от вида му. Начинът да бъдете спасени не е чрез любов или състрадание, а чрез порицание и осъждане, за да може човек да бъде напълно спасен. Така че всичко, което получавате, е порицание, осъждане и безмилостни удари, но знайте това: в тези безсърдечни удари няма и най-малко наказание. Колкото и тежки да са думите Ми, това което ви сполетява, са само няколко думи, които може да ви се струват напълно безсърдечни, и колкото и да съм разгневен, това, което се излива върху вас, са поучителни думи, и Аз не искам да ви навредя или да ви умъртвя. Не е ли факт всичко това? Знайте, че в днешно време, независимо дали става въпрос за праведен съд или безсърдечно облагородяване и порицание, всичко е заради спасението. Независимо от това дали днес всеки е категоризиран в зависимост от вида си или категориите хора са ясни, целта на всички Божии думи и дела е да се спасят онези, които истински обичат Бог. Праведният съд и безсърдечното облагородяване идват, за да очистят човека. Суровите думи и порицанията са за пречистване и спасение. По този начин днешният метод на спасение е различен от този в миналото. Днес вие сте спасени чрез праведен съд и това е добър инструмент за категоризиране на всеки от вас в зависимост от вида му. Нещо повече, безмилостното порицание служи за окончателното ви спасение — и какво имате да кажете, изправени пред такова порицание и съд? Не сте ли се радвали винаги на спасение, от началото до края? Видели сте въплътения Бог и сте осъзнали Неговото всемогъщество и мъдрост. Освен това, сте били подложени на постоянни удари и дисциплина. Не сте ли получили въпреки това и най-висша милост? Не са ли вашите благословения по-големи от тези на всички останали? Вашите блага са по-изобилни дори от славата и богатството, на които се е радвал Соломон! Помислете за това: ако намерението, с което дойдох, беше да ви осъдя и накажа, вместо да ви спася, можеха ли дните ви да продължат толкова? Щяхте ли вие, грешни същества от плът и кръв, да оцелеете до днес? Ако целта Ми беше просто да ви накажа, тогава защо бих станал плът и бих предприел такова велико начинание? Не можех ли да накажа вас, простосмъртните, само с една единствена дума? Щеше ли въпреки това да се наложи да ви унищожа, след като ви осъдих с цел? Все още ли не вярвате на тези Мои думи? Мога ли да спася човека само чрез любов и състрадание? Или мога да използвам само разпятието, за да го спася? Не е ли по-вероятно Моят праведен нрав да направи човека напълно покорен? Не може ли по-скоро той да спаси напълно човека?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да оставите настрана благословенията на положението си и да разберете Божията воля за спасението на човека“)

624. Всички вие живеете в земя на грях и разврат и всички сте развратни и грешни. Днес вие не просто можете да гледате към Бог, но, което е по-важно, вие сте получили порицание и съд, получили сте едно наистина дълбоко спасение, което означава, че сте получили най-голямата Божия любов. Във всичко, което прави, Бог наистина ви обича. Той няма лоши намерения. Именно заради вашите грехове Той ви съди, така че да проверите себе си и да получите това огромно спасение. Всичко това се прави с цел човекът да стане пълноценен. От началото до края Бог прави всичко възможно, за да спаси човека, и не желае да унищожи напълно хората, които е създал със собствените Си ръце. Днес Той е дошъл сред вас, за да работи: не е ли това още по-голямо спасение? Ако Той ви мразеше, щеше ли да продължи да върши работа от такъв мащаб, за да ви води лично? Защо Той трябва да страда така? Бог не ви мрази и няма лоши намерения към вас. Трябва да знаете, че Божията любов е най-истинската любов. Само защото хората са непокорни, Той трябва да ги спаси чрез съд; без този съд спасяването им щеше да бъде невъзможно. Тъй като не знаете и дори нямате представа как да живеете, и тъй като живеете на тази развратна и греховна земя и самите вие сте развратни и нечестиви дяволи, Той не може да понесе да ви остави да станете още по-извратени, не може да понесе да ви види да живеете в тази мръсна земя, както сега, тъпкани от Сатана на воля, и не може да понесе да ви остави да изпаднете в Хадес. Той иска само да спечели тази група хора и да ви спаси напълно. Това е основната цел на извършването на делото на вашето завоюване — то е само за спасение. Ако не можеш да видиш, че всичко, което се прави с теб, е любов и спасение, ако смяташ, че това е просто метод, начин за измъчване на човека и нещо, което не заслужава доверие, тогава върни се в своя свят да страдаш от болка и лишения! Ако искаш да бъдеш в този поток и да се радваш на този съд и на това огромно спасение, да се радваш на всички тези благословии — благословии, които не могат да бъдат намерени никъде в човешкия свят — и да се радваш на тази любов, тогава бъди добър: остани в този поток, за да приемеш делото на завоюването и да станеш съвършен. Днес ти може да изпиташ малко болка и облагородяване заради Божия съд, но тази болка има стойност и смисъл. Макар че хората са облагородени и безмилостно изложени на Божието наказание и съд — целта е да ги накаже за греховете им, да накаже плътта им — никое от тези дела няма за цел да осъди тяхната плът на унищожение. Тежките разкрития чрез думите са с цел да те насочат към правилния път. Вие лично сте преживели толкова много от това дело и очевидно то не ви е отвело по пътя на злото! Всичко това има за цел да те накара да изживееш своята нормална човешка природа и за нея всичко това е постижимо. Всяка стъпка от Божието дело се определя от твоите нужди, от твоите слабости и твоя реален ръст и върху теб не се поставя непоносимо бреме. Днес това не ти е ясно и ти се струва, че съм строг към теб, и наистина винаги вярваш, че причината, поради която те порицавам, съдя и упреквам всеки ден, е, че те мразя. Но въпреки че това, което понасяш, е порицание и съд, то всъщност е любов към теб и е най-голямата защита. Ако не можеш да разбереш по-дълбокия смисъл на това дело, за теб ще бъде невъзможно да продължиш да го преживяваш. Това спасение трябва да ти донесе утеха. Не отказвай да се вразумиш. След като си стигнал дотук, значението на делото на завоюването би трябвало да ти е ясно и вече не бива да имаш различни мнения за него!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)

625. Всички хора са били обект на облагородяване заради Божиите слова. Ако Бог не Се беше въплътил, човечеството със сигурност нямаше да получи благословията на страданието чрез това облагородяване. Казано по друг начин, всички, които са способни да приемат изпитанията на Божиите слова, са благословени. Съдейки по изначалното качество на хората, поведението им и отношението им към Бог, те не са достойни да получат такова облагородяване. Те се радват на това благословение именно защото са издигнати от Бог. Хората казваха, че не са достойни да видят лицето на Бог или да чуят словата Му. Днес хората са получили облагородяването от Неговите слова изцяло благодарение на възхваляването на Бог и Неговата милост. Това е благословението на всеки човек, който се ражда в последните дни — изпитвали ли сте го лично? Какви страдания и неуспехи трябва да преживеят хората е предопределено от Бог, а не се основава на собствените им изисквания. Това е безспорната истина. Всеки вярващ трябва да притежава способността да приема изпитанията на Божиите слова и да страда в Неговите слова. Ясно ли ви е това? Така че, в замяна на страданията, които си претърпял, си получил днешните благословии; ако не страдаш за Бог, не можеш да получиш Неговата похвала.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската любов към Бог е спонтанна“)

626. Това, че можеш да приемеш съда, порицанието, поразяването и облагородяването на Божиите слова и освен това можеш да приемеш Божиите поръчения, е било предопределено от Бог преди вековете и затова не трябва да се огорчаваш твърде много, когато бъдеш порицан. Никой не може да отнеме делото, което е извършено във вас, и благословенията, които са ви дадени, и никой не може да отнеме всичко, което ви е дадено. Религиозните хора не могат да се сравняват с вас. Вие не притежавате задълбочени познания за Библията и не сте подготвени в религиозната теория, но тъй като Бог е работил във вас, вие сте спечелили повече от всеки друг през вековете — и затова това е вашето най-велико благословение. Поради това вие трябва да бъдете още по-отдадени на Бог и да сте Му още по-верни. Тъй като Бог те издига, ти трябва да увеличиш усилията си и да подготвиш ръста си, за да приемеш Божиите поръчения. Трябва да останеш непоколебим на мястото, което Бог ти е дал, да се стремиш да станеш част от Божия народ, да приемеш обучението на царството, да бъдеш спечелен от Бог и накрая да се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Притежаваш ли такава решимост? Ако притежаваш такава решимост, накрая със сигурност ще бъдеш спечелен от Бог и ще се превърнеш в славно свидетелство за Бог. Трябва да разбереш, че главното поръчение е да бъдеш спечелен от Бог и да се превърнеш в славно свидетелство за Него. Такава е Божията воля.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки“)

627. До всички братя и сестри, които чуха гласа Ми: вие чухте гласа на Моето строго правосъдие и понесохте изключително страдание. Трябва да знаете обаче, че зад Моя строг глас се крият Моите намерения! Дисциплинирам ви, за да може да бъдете спасени. Трябва да знаете, че заради Моите възлюбени синове, Аз със сигурност ще ви дисциплинирам и кастря и скоро ще ви направя пълноценни. Моето сърце е толкова пламенно, но вие не разбирате сърцето Ми и не действате според словото Ми. Днес словата Ми слизат върху вас и ви карат да познаете, че Бог е любящ Бог и прави така, че всички да преживеете искрената Божия любов. Но има и малко на брой хора, които се преструват. Когато виждат скръбта на другите, те им подражават, като и техните очи се насълзяват. Има и други, които на повърхността сякаш имат дълг към Бог и изглеждат изпълнени с разкаяние, но вътре в себе си те не разбират истински Бог и не са сигурни за Него; те по-скоро си дават вид на такива. Най-много се гнуся от тези хора! Рано или късно тези хора ще бъдат отсечени от Моя град. Моето намерение е следното: Аз желая тези, които Ме желаят пламенно; само онези, които Ме търсят с искрено сърце, могат да Ми се харесат. Тези хора Аз със сигурност ще подкрепя със собствените Си ръце и ще гарантирам, че няма да ги сполетят бедствия. Хората, които истински желаят Бог, ще бъдат готови да са внимателни към Божието сърце и да вършат волята Ми. Затова трябва скоро да навлезете в реалността и да приемете словото Ми като свой живот — това е Моят най-голям товар. Ако всички църкви и святи хора навлязат в реалността и всички те могат да общуват с Мен директно, да идват при Мен лице в лице и да практикуват истина и праведност, само тогава те ще бъдат Мои възлюбени синове и такива, които са Ми угодни. На тези хора ще дам всички големи благословии.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова на Христос в Началото“, „Глава 23“)

628. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да помислиш и за пътя, по който ще вървиш в бъдеще. Трябва да имаш стремежи и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Има ли истината свои любимци? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Изживяванията на Петър: знанията му за порицанието и съда“)

629. Не си мисли, че следването на Бог е толкова лесно. Ключът е в това, че ти трябва да Го познаваш, ти трябва да познаваш Неговото дело и трябва да имаш волята да понасяш трудности заради Него, да жертваш живота си за Него и да бъдеш усъвършенстван от Него. Това е видението, което трябва да имаш. Няма да се получи, ако мислите ти винаги са насочени към това да се наслаждаваш на благодатта. Не мисли, че Бог е тук само за удоволствие на хората или за да ги дарява с благодат. Това е грешка! Ако някой не може да рискува живота си, за да Го следва, и ако не може да се откаже от всяко материално притежание, за да Го следва, тогава със сигурност няма да може да Го следва докрай! Ти трябва да имаш за основа видения. Ако един ден те сполети нещастие, какво трябва да направиш? Ще можеш ли да продължиш да Го следваш? Не казвай с лека ръка дали ще можеш да Го следваш докрай. По-добре е първо да отвориш широко очи, за да видиш какво време е сега. Макар че в момента може да сте като стълбове на храма, ще дойде време, когато всички такива стълбове ще бъдат проядени от червеи и това ще доведе до срутване на храма, защото в момента има толкова много видения, които ви липсват. Вие обръщате внимание само на собствените си малки светове и не знаете какъв е най-надеждният и подходящ начин за търсене. Вие не се вслушвате във видението за днешното дело, нито пък държите тези неща в сърцата си. Замисляли ли сте се, че един ден вашият Бог ще ви постави на съвсем непознато място? Можете ли да си представите какво ще стане с вас един ден, когато мога да ви отнема всичко? Ще бъде ли енергията ви в този ден такава, каквато е сега? Ще се появи ли отново вярата ви? В следването на Бог трябва да познавате това най-велико видение, което е „Бог“: това е най-важният въпрос.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да разбирате делото — не бъдете объркани, когато го следвате!“)

630. Човек може да познае Бог, като повярва в Него: това е крайната цел и е целта на човешкия стремеж. Трябва да положиш усилия да живееш според Божиите думи, така че те да могат да се осъществят на практика. Ако имаш само доктринално познание, то вярата ти в Бог няма да доведе до нищо. Единствено, ако едновременно практикуваш и живееш според Неговото слово, твоята вяра може да се счита за пълна и в съответствие с Божията воля. По този начин много хора могат да говорят за дълбоки знания, но в момента на смъртта им очите им се пълнят със сълзи и те се мразят за това, че са пропилели цял един живот и са доживели до дълбока старост напразно. Те просто разбират доктрините, но не могат да приложат истината на практика или да свидетелстват за Бог. Вместо това те просто тичат насам-натам, заети като пчели, и едва на ръба на смъртта най-накрая осъзнават, че им липсва истинско свидетелство и че изобщо не познават Бог. А не е ли твърде късно? Защо не изживееш мига и не се стремиш към истината, която обичаш? Защо да чакаш до утре? Ако, докато си жив, не страдаш за истината или не се стремиш да я постигнеш, не смяташ ли, че може да съжаляваш в предсмъртния си час? Ако е така, тогава защо вярваш в Бог? В действителност има много неща, в които хората, ако положат дори най-малкото усилие, могат да приложат истината на практика и по този начин да задоволят Бог. Само защото сърцата на хората са винаги обладани от демони, те не могат да действат в името на Бог и постоянно бързат заради плътта си, без никакъв смисъл в крайна сметка. Поради тази причина хората постоянно са измъчвани от проблеми и трудности. Не са ли това мъченията на Сатана? Не е ли това покварата на плътта? Не бива да се опитваш да заблуждаваш Бог с празни думи. Вместо това трябва да предприемеш осезаеми действия. Не се заблуждавай — какъв би бил смисълът от това? Какво би спечелил, ако живееш заради плътта си и се бориш за печалба и слава?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)

631. Онези, които не се стремят към живота, не могат да бъдат променени, а онези, които не жадуват за истината, не могат да получат истината. Ти не се съсредоточаваш върху стремежа си към лична промяна и навлизане, а вместо това се съсредоточаваш върху екстравагантни желания и неща, които ограничават любовта ти към Бог и ти пречат да се доближиш до Него. Тези неща могат ли да те променят? Могат ли да те доведат в царството? Ако целта на твоя стремеж не е търсенето на истината, тогава можеш и да се възползваш от тази възможност и да се върнеш в света, за да постигнеш успех. Наистина не си заслужава да си губиш времето по този начин — защо да се измъчваш? Не е ли вярно, че би могъл да се насладиш на всякакви неща в красивия свят? Пари, красиви жени, статут, суета, семейство, деца и т.н. — нима тези продукти не са най-хубавите неща на света, на които би могъл да се насладиш? Каква е ползата да се скиташ тук в търсене на място, на което можеш да бъдеш щастлив? Човешкият Син няма къде да положи глава, та как би могъл ти да имаш удобно място? Как би могъл Той да създаде за теб прекрасно, удобно място? Възможно ли е това? Освен Моето правосъдие, днес ти можеш да получиш само учения за истината. Ти не можеш да получиш удобство от Мен и не можеш да получиш приятното местенце, за което копнееш ден и нощ. Аз няма да ти дам богатствата на света. Ако се стремиш истински, тогава Аз съм готов да ти дам целия начин на живот, за да бъдеш като риба, която се е върнала във водата. Ако не се стремиш истински, ще си взема всичко обратно. Не съм готов да дам словата от устата Си на онези, които са алчни за удобство, които са точно като прасетата и кучетата!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Защо не искаш да служиш за контраст?“)

632. Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова порицание и съд. Чрез това порицание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Без порицанието и съда, които получаваш днес, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би останала само празни думи, необосновани в реалността. Едва след като получиш това дело на завоюване, дело, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да получиш страшна присъда и проклятие заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и получаваш най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на Божиите творения; в този съд ти виждаш, че Създателят трябва да бъде обичан; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти спечелваш правилния път на човешкия живот и разбираш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш справедливия нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; в това дело на завоюване ти разбираш предците на човечеството и произхода на човешката поквара; в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкрайно порицание, дисциплина и думи на упрек от Създателя към човечеството, което е създал; в това завоюване ти получаваш благословии, но и бедствия, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепна ли твоята вяра, след като спечели тези неща? Не си ли спечелил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова порицание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова порицание или такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори тялото ти да умре и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното порицание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този труден живот? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или жестоки издевателства, които дяволът ще ти причини? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само защото си избегнал този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите мъчения? Какво ще се случи с теб? Може ли това наистина да бъде твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно порицание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (1)“)

633. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми, бягайки от страданието на изпитанието, не се ли носят из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето порицание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш порицанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си в състояние да заблудиш всички в семейството си, но никога не можеш да заблудиш Мен. Защото вярата ти е твърде оскъдна, до ден днешен си безсилен да откриеш някое от удоволствията, които животът може да предложи. Призовавам те: по-добре искрено да прекараш половината си живот заради Мен, отколкото целия си живот в посредственост и занимавка за плътта, изпитвайки цялото страдание, което човек трудно може да понесе. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето порицание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно порицание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на порицание? Всъщност Аз не подчинявам никого на Моята воля. Ако някой наистина желае да се подчини на всичките Ми планове, не бих се отнесъл зле с него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви надхвърли тази на Тома, тогава вярата ви ще получи похвалата Ми, в лоялността си ще намерите Моето блаженство и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Какво означава да си истински човек“)

634. Ако сложа малко пари пред вас точно сега и ви дам свободата да избирате — и ако не ви осъждам за вашия избор — тогава повечето от вас биха избрали парите и биха се отказали от истината. По-добрите от вас ще се откажат от парите и ще изберат истината неохотно, докато тези по средата ще грабнат парите в едната си ръка и истината в другата. Няма ли по този начин истинската ви същност да стане очевидна? Когато избирате между истината и нещо, на което сте верни, вие всички ще направите този избор и отношението ви ще остане същото. Не е ли така? Не са ли много тези сред вас, които са се колебали между правилното и грешното? При противопоставянето между положителното и отрицателното, черното и бялото, вие със сигурност сте наясно с изборите, които сте направили между семейството и Бог, децата и Бог, мира и разрухата, богатството и бедността, високия статус и обикновеността, подкрепата и отхвърлянето и т.н. Между хармонично и разбито семейство вие избрахте хармоничното и го направихте без никакво колебание; между богатствата и задълженията вие отново избрахте богатствата, дори без желание да се върнете на брега^[а]; между лукса и бедността вие избрахте лукса. Когато избирахте между вашите синове, дъщери, съпруги и съпрузи и Мен, вие избрахте тях; и между представата и истината отново избрахте представата. Изправен пред всичките ви зли дела, Аз просто загубих вяра във вас. Просто Ме удивлява, че вашите сърца са толкова трудни за смекчаване. Многото години всеотдайност и усилия очевидно не са Ми донесли нищо повече от изоставяне от ваша страна и отчаяние, но надеждите Ми за вас се увеличават с всеки изминал ден, тъй като Моят ден беше напълно разкрит пред всички. И все пак вие продължавате да търсите тъмни и зли неща и отказвате да ги пуснете. Какъв тогава ще бъде изходът за вас? Обмисляли ли сте някога внимателно това? Ако бъдете помолени да изберете отново, какъв ще бъде вашият избор? Все още ли ще изберете същите неща? Отново ли ще Ми причините разочарование и окаяна скръб? Все още ли в сърцата ви ще има само частица топлина? Все още ли няма да знаете какво да направите, за да утешите сърцето Ми? В този момент какво избирате? Ще се подчините ли на думите Ми, или ще се отегчите от тях? Моят ден е изложен пред очите ви и това, пред което се изправяте, е нов живот и нова отправна точка. Въпреки това трябва да ви кажа, че тази отправна точка не е началото на отминало ново дело, а е краят на старото. Тоест, това е финалното действие. Мисля, че всички можете да разберете какво е необичайно в тази отправна точка. Скоро обаче вие ще разберете истинското значение на тази отправна точка, така че нека я преминем заедно и да приветстваме предстоящия финал! Но това, което продължава да Ме тревожи относно вас, е, че когато се сблъскате с несправедливост и справедливост, вие винаги избирате несправедливостта. Всичко това обаче е във вашето минало. Аз също се надявам да забравя всичко от вашето минало, въпреки че е много трудно. При все това имам много добър начин да го направя: нека бъдещето замени миналото и да позволи на сенките от вашето минало да бъдат прогонени и заменени от вашето истинско днешно аз. Затова трябва ще трябва да ви поставя още веднъж пред труден избор: на кого точно сте верни?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „На кого си верен?“)

Забележка:

а. Връщане на брега: китайски идиом, означаващ „отвръщане от злите пътища“.

635. Младите хора не бива да са лишени от идеали, стремежи и ентусиазъм да стават по-добри; не бива да са обезсърчени за перспективите си, нито да губят надежда в живота или увереност в бъдещето; трябва да имат постоянството да продължат по пътя на истината, който сега са избрали — да осъществят желанието си да отдадат целия си живот за Мен. Те не бива да са лишени от истина, нито да таят лицемерие и неправедност — трябва да остават непоколебимо на правилната позиция. Те не трябва просто да се носят по течението, а да имат духа да се осмелят да правят жертви и да се борят за справедливост и истина. Младите хора трябва да имат смелостта да не се поддават на потисничеството на силите на мрака и да променят значението на своето съществуване. Младите хора не трябва да се примиряват с несгодите, а да бъдат открити и откровени, с дух на прошка към своите братя и сестри. Разбира се, това са Моите изисквания и Моите съвети към всички. Но още повече това са Моите успокоителни слова за всички млади хора. Вие трябва да практикувате според Моето слово. По-специално, на младите хора не трябва да им липсва решимостта да проявяват проницателност по въпросите и да търсят справедливост и истина. Трябва да се стремите към всичко красиво и добро и да постигате реалността на всички положителни неща. Трябва да сте отговорни към живота си и не трябва да го приемате лекомислено. Хората идват на земята и рядко се срещат с Мен, а също така рядко имат възможността да търсят и да получат истината. Защо да не оцените това прекрасно време като правилен път, който да следвате в този живот? И защо винаги сте толкова пренебрежително настроени към истината и справедливостта? Защо винаги потъпквате и погубвате себе си заради онази неправедност и мръсотия, която си играе с хората? И защо се държите като онези стари хора, които се занимават с това, което правят неправедните? Защо подражавате на старите начини на старите неща? Животът ви трябва да е изпълнен със справедливост, истина и святост; животът ви не трябва да е толкова покварен на такава млада възраст, което ви води до падане в Хадес. Не чувствате ли, че това би било ужасно нещастие? Не чувствате ли, че това би било ужасно несправедливо?

Всички вие трябва да извършите пределно съвършено делото си и да го принесете в жертва на Моя олтар, превръщайки го в най-висшата, уникална жертва, която Ми принасяте. Всички вие трябва да стоите непоколебимо на собствената си позиция, а не да се поклащате от всеки преминаващ вятър като облаци в небето. Работите усилено през половината от живота си, така че защо да не търсите назначението, което би трябвало да имате? Трудите се половин живот, но позволявате на свинеподобните и кучеподобните си родители да завлекат в гроба истината и значението на личното ви съществуване. Не мислиш ли, че това е голяма несправедливост спрямо теб? Не смяташ ли, че животът ти по този начин е напълно безсмислен? Търсенето на истината и правилния път по този начин в крайна сметка ще доведе до проблеми, така че съседите да са неспокойни и цялото семейство да е нещастно, и ще доведе до смъртоносни бедствия. Ако живееш по този начин, това не е ли равносилно на най-безсмислен живот? Чий живот би могъл да бъде по-щастлив от твоя и чий живот би могъл да бъде по-нелеп от твоя? Не Ме ли търсиш, за да получиш Моята радост и думи на утеха за теб? Но след като си тичал наоколо половин живот, Ме провокираш, докато не се разгневя и спра да ти обръщам внимание и да те хваля — не означава ли това, че целият ти живот е бил напразен? Как би могъл да имаш очи да отидеш да видиш душите на онези светци през вековете, които са били освободени от чистилището? Аз съм ти безразличен и в крайна сметка предизвикваш фатално бедствие — по-добре би било да се възползваш от тази възможност и да си направиш едно радостно пътуване през необятния океан, а след това да се подчиниш на Моята „задача“. Отдавна съм ви казал, че днес ти, който си безразличен, но не желаеш да си тръгнеш, в крайна сметка ще бъдеш потопен и погълнат от вълните, създадени от Мен. Можете ли наистина да се защитите? Наистина ли си сигурен, че сегашният ти метод на следване ще гарантира, че ще бъдеш усъвършенстван? Дали сърцето ти не е много твърдо? Този вид следване, този вид стремеж, този вид живот и този вид характер — как биха могли да спечелят Моята похвала?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Слова за млади и стари“)

636. Бог не иска да завоюва хората чрез порицание, Той не иска все да ги води за носа. Той иска хората да се подчиняват на словата Му и да работят дисциплинирано и така да удовлетворят Неговата воля. Но хората нямат срам и постоянно се бунтуват срещу Него. Вярвам, че за нас е най-добре да намерим най-простия начин да Го удовлетворим, т.е. да се подчиняваме на всички Божии разпоредби. Ако наистина можеш да постигнеш това, ще бъдеш доведен до съвършенство. Нима това не е лесно и радостно? Поеми по пътя, по който трябва да вървиш; не обръщай внимание на това, което казват другите, и не разсъждавай прекалено много. Бъдещето и съдбата ти в твоите ръце ли са? Винаги се опитваш да избягаш и искаш да поемеш по светския път — но защо не можеш да се измъкнеш? Защо дълги години се колебаеш на кръстопът, а накрая отново избираш този път? Защо след дългогодишно скитане сега се върна в тази къща въпреки себе си? От теб ли зависи това? За онези от вас, които са в този поток, ако не Ми вярвате, тогава чуйте следното: ако планираш да си тръгнеш, виж дали Бог ти позволява, виж как те вдъхновява Светият Дух — сам го изживей. Честно казано, дори и да те сполети нещастие, трябва да го изстрадаш в този поток, а ако има страдание, трябва да страдаш тук, днес; не можеш да отидеш другаде. Ясно ли ти е това? Къде би отишъл? Това е Божият управленски закон. Смяташ ли, че Божият избор на тази група хора няма никакъв смисъл? В делото Си днес Бог не се гневи лесно, но ако хората се опитват да нарушат плана Му, лицето Му мигновено се променя и от светло става мрачно. Затова те съветвам да се успокоиш и да се подчиниш на Божиите замисли и да Му позволиш да те направи пълноценен. Само хората, които постъпват така, са умни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Пътят… (7)“)

637. Назначението и съдбата ви са много важни за вас — те предизвикват сериозна загриженост. Вярвате, че ако не правите нещата с голямо внимание, това означава, че губите назначението си, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено в името на назначението си, работят напразно? Такива усилия не са истински — те са фалшиви и измамни. Ако това е така, тогава тези, които работят единствено за назначението си, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Обичам честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са в състояние да покажат най-голяма грижа и внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да се откажат от всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено. А сега колко са нещата, които не харесвам във вас? Колко са нещата, които харесвам? Възможно ли е никой от вас да не е осъзнал различните прояви на грозота, които сте показали в името на вашето назначение?

В сърцето Си не желая да наранявам никое сърце, което е позитивно и се стреми нагоре, и още по-малко желая да потискам енергията на всеки, който вярно изпълнява своя дълг. Въпреки това трябва да напомня на всеки от вас за вашите недостатъци и за омърсената душа, която се крие в най-дълбоките кътчета на вашите сърца. Правя го с надеждата, че ще можете да предложите истинското си сърце, като се изправите лице в лице с Моите думи, защото това, което мразя най-много, е измамата на хората към Мен. Надявам се единствено, че в последния етап от Моето дело вие ще можете да се представите в най-добра светлина и че ще се посветите вече с цяло сърце, а не половинчато. Разбира се, Аз също се надявам, че всички вие можете да имате добро назначение. Независимо от това Моето изискване остава, а именно — да вземете най-доброто решение, като Ми предложите своята единствена и окончателна преданост. Ако някой не притежава тази единствена преданост, тогава той със сигурност е ценно притежание на Сатана и Аз няма повече да го използвам, а ще го изпратя у дома, за да се грижат родителите му за него.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За назначението“)

638. Въз основа на твоите действия и поведение днес ще се определи дали ще бъдеш благословен или прокълнат в бъдеще. Ако трябва да бъдеш усъвършенстван от Бог, това трябва да е точно сега, в тази епоха; няма да има друга възможност в бъдеще. Бог наистина иска да ви усъвършенства сега и това не е само на думи. Бог желае да ви усъвършенства в бъдеще, независимо от това какви изпитания ви сполетяват, какви събития се случват или с какви бедствия се сблъсквате. Това е категоричен и неоспорим факт. Как можем да се убедим в него? Това се вижда от факта, че Божието слово през вековете и поколенията никога не е достигало такава голяма висота, както днес. То е навлязло в най-висшата сфера, а работата на Светия Дух върху цялото човечество днес е безпрецедентна. Едва ли някое от миналите поколения е имало подобно преживяване; дори в епохата на Исус днешните откровения не са съществували. Изречените на вас слова, разбраното от вас и натрупаният от вас опит достигнаха нов връх. По време на най-големите изпитания и наказания вие, хора, не се отказвате и това е достатъчно доказателство, че Божието дело е достигнало безпрецедентен блясък. Това не е нещо, което човек може да постигне, нито е нещо, което човек поддържа; по-скоро това е дело на Самия Бог. Така от много от реалните Божии дела може да се види, че Бог желае да усъвършенства човека и Той със сигурност е в състояние да ви направи пълноценни. Ако стигнете до това прозрение и направите това ново откритие, тогава няма да чакате второто идване на Исус; вместо това ще позволите на Бог да ви направи пълноценни в настоящата епоха. Затова всички вие трябва да направите всичко възможно и да не пестите усилия, за да бъдете усъвършенствани от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „За това, че всеки изпълнява своята функция“)

639. Желанието на Бог е всеки да бъде усъвършенстван, в крайна сметка да бъде спечелен от Него, да бъде напълно пречистен от Него, да стане един от хората, които Той обича. Независимо дали ви наричам изостанали или с ниско качество, всичко това е факт. Когато казвам така, това не означава, че искам да ви изоставя, че съм изгубил всякаква надежда за вас, още по-малко, че не искам да ви спася. Днес съм дошъл да извърша делото на вашето спасение, с други думи, делото, което върша, е продължение на делото на спасението. Всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван: ако го желаеш, ако се стремиш към това, накрая ще можеш да го постигнеш и никой от вас няма да бъде изоставен. Ако си човек с ниско качество, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето ниско качество; а ако си човек с високо качество, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето високо качество; ако си невеж и необразован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоето невежество; ако си образован, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с факта, че си образован; ако си възрастен човек, Моите изисквания към теб ще бъдат съобразени с твоята възраст; ако си в състояние да оказваш гостоприемство, Моите изисквания към теб ще бъдат в съответствие с това ти качество; ако кажеш, че не можеш да оказваш гостоприемство и можеш да изпълняваш само определена задача, независимо дали става дума за разпространяване на Евангелието, грижа за църквата или други общи дела, Моето усъвършенстване спрямо теб ще бъде в съответствие със задачата, която изпълняваш. Да бъдеш верен, да бъдеш покорен докрай и да се стремиш да постигнеш най-висшата любов към Бог — това е, което трябва да постигнеш, и няма по-добри практики от тези три. В крайна сметка от човека се изисква да постигне тези три неща и ако успее да ги постигне, тогава ще бъде усъвършенстван. Но преди всичко трябва истински да се стремиш, трябва активно да упорстваш напред и нагоре, а не да бъдеш пасивен в това отношение. Казвал съм, че всеки човек има шанса да бъде усъвършенстван и може да бъде усъвършенстван, и това е вярно, но ти не се опитваш да бъдеш по-добър в стремежа си. Ако не постигнеш тези три критерия, в крайна сметка трябва да бъдеш пропъден. Искам всички да наваксат, искам всички да имат делото и просветлението на Светия Дух и да бъдат покорни докрай, защото това е задължението, което всеки от вас трябва да изпълнява. Когато всички изпълните задължението си, всички ще сте усъвършенствани и свидетелството ви ще отекне. Свидетелство дават онези, които са победили Сатана и са спечелили Божието обещание, и те са тези, които ще останат да живеят в прекрасното предназначено място.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Възстановяване на нормалния живот на човека и отвеждането му до прекрасно назначение“)

640. Човекът, отклонил се от дарувания от Всемогъщия живот, е в незнание за целта на съществуването, но въпреки това се страхува от смъртта. Той е без помощ и подкрепа, но въпреки това не желае да затвори очи и с огрубял дух се стреми към едно низко съществуване на този свят, като чувал от плът, който не усеща душата си. Така живееш и ти, без надежда, както останалите, които нямат цел. Само Светият от преданието ще спаси хората, които, стенейки сред страданията си, отчаяно копнеят за Неговото идване. Досега такава вяра не е била усетена от онези, които нямат съзнание. Въпреки това хората все още копнеят за нея. Всемогъщият е милостив към тези, които са страдали дълбоко; в същото време Му е дотегнало от хората, на които им липсва съзнание, тъй като е трябвало да чака твърде дълго за отговор от човечеството. Той желае да намери, да открие твоето сърце и дух, да ти донесе вода и храна и да те събуди, за да не бъдеш вече жаден и гладен. Когато си изтощен и започнеш да усещаш частица от мрачната пустота на този свят, не се обърквай, не плачи. Всемогъщият Бог Страж ще те посрещне с радост, когато и да дойдеш. Той бди до теб и чака да се завърнеш. Той чака деня, в който внезапно ще си припомниш: ще осъзнаеш, че си дошъл от Бог, че в неизвестен момент си загубил посоката, в неизвестен момент си загубил съзнание по пътя и в неизвестен момент си се сдобил с „баща“; когато освен това осъзнаеш, че Всемогъщият винаги е бдял, чакайки много, много дълго време твоето завръщане. Той е бдял с отчаян копнеж, чакайки отговор, без да го получава. Неговото бдение и очакване са безценни и са в името на човешкото сърце и човешкия дух. Може би това бдение и очакване са безкрайни, а може би са към своя край. Но ти си длъжен да знаеш точно къде се намират сърцето и духът ти в този момент.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Въздиханието на Всемогъщия“)

641. Любовта и състраданието на Бог проникват във всеки детайл от работата на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат добрите намерения на Бог, Той продължава неуморно да върши работата, която е решил да извърши. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат оценени от всеки. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта или живота, предоставени от Бог, но ако ти не изоставиш Бог и не се откажеш от решимостта си да преследваш истината, ще дойде ден, в който Божията усмивка ще се разкрие пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да възстанови хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)

642. Докато се извършва Божието дело на спасение, всеки един човек, който може да бъде спасен, ще бъде спасен, доколкото е възможно, и никой няма да бъде отхвърлен, защото целта на Божието дело е да спаси човека. Всички онези, които по времето, когато Бог спасява човека, не са в състояние да постигнат промяна в нрава си, както и всички онези, които не са в състояние да се подчинят напълно на Бог, ще станат обекти на наказание. Този етап от делото — делото на думите — ще разкрие на хората всички пътища и тайни, които те не разбират, за да могат да разберат Божията воля и Божиите изисквания към тях и за да имат предпоставките да приложат на практика Божиите думи, и да направят промени в своя нрав. Бог използва само думи, за да върши делото Си и не наказва хората за това, че са малко непокорни. Това е така, защото сега е времето за делото на спасението. Ако всеки, който постъпваше непокорно, беше наказван, тогава никой нямаше да има възможност да се спаси. Всички щяха да бъдат наказани и да отидат в пъкъла. Целта на думите, които осъждат човека, е да му позволят да опознае себе си и да се подчини на Бог, а не е да го накажат с това осъждение. По времето на делото на думите много хора ще разкрият своя бунт и неподчинение, както и непокорството си към въплътения Бог. Въпреки всичко, Той няма да накаже всички тези хора в резултат на това, а само ще отхвърли онези, които са съвсем покварени и които не могат да бъдат спасени. Той ще предаде плътта им на Сатана и в някои случаи ще я унищожи. Тези, които останат, ще продължат да Го следват и да бъдат поправяни и кастрени. Ако, докато Го следват, тези хора все пак не са в състояние да приемат да бъдат поправяни и кастрени, и все повече и повече западат, тогава те ще са загубили шанса си за спасение. Всеки човек, който се е оставил да бъде завоюван от Божиите думи, ще има предостатъчно възможности за спасение. Божието спасение на всеки един от тези хора ще покаже Неговата изключителна снизходителност. С други думи, ще им бъде показана максимална търпимост. Стига хората да загърбят грешния път и да могат да се покаят, Бог ще им даде възможности да получат Неговото спасение. Когато хората първоначално се разбунтуват срещу Бог, Той няма желание да ги умъртви. Той по-скоро прави всичко възможно, за да ги спаси. Ако при някой наистина няма място за спасение, тогава Бог ще го отхвърли. Причината, поради която Бог се бави с наказанието на определени хора, е, че Той иска да спаси всеки, който може да бъде спасен. Той съди, просветлява и напътства хората само с думи и не използва тояга, за да ги умъртви. Използването на думи за спасението на хората е целта на последния етап от делото и нещото, което го прави значим.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да оставите настрана благословенията на положението си и да разберете Божията воля за спасението на човека“)

643. В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата стават морета, отново и отново. С изключение на Този, Който управлява всички неща, никой не е в състояние да насочва и ръководи този човешки род. Няма такъв могъщ човек, който да се труди или да се подготви за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешката раса към мястото на светлината и да я освободи от земните несправедливости. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за грехопадението на човека и страда, че той върви, стъпка по стъпка, към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял накъде ли е тръгнало това човечество, което е разбило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси лукавия. Именно поради тази причина никой не усеща Божия гняв и никой не търси начин да угоди на Бог или да бъде близо до Него. Нещо повече, никой не се стреми да разбере Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човек продължава по своя собствен път, продължава да се отклонява от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да се отдалечава от Неговата истина, предпочитайки да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще постъпи спрямо човешкия род, който Го е отхвърлил дори без да погледне назад, ако хората продължават да упорстват в своето жестокосърдие? Никой не знае, че причината за повтарящите се Божии напомняния и увещания е тази, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, което плътта и душата на човека не могат да понесат. Това бедствие е наказание не само за плътта, но и за душата. Трябва да знаеш това: когато Божият план бива отхвърлен и когато Неговите напомняния и увещания остават без резултат, тогава каква ярост ще отприщи Той? Тя ще бъде такова нещо, което никое творение досега не е изпитвало и не е чувало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само един път и да го спаси само един път. Това е първият път и това е последният. Ето защо никой не може да разбере усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог е източникът на човешкия живот“)