Като членове на човешката раса и благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, тъй като цялото ни битие идва от Бог и съществуваме благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни дава всичко.

Бог сътвори този свят, създаде това човечество и нещо повече, Той беше архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава човечеството и само Бог се грижи за това човечество денонощно. Човешкото развитие и прогрес са неразделни от Божието върховенство, а историята и бъдещето на човечеството не могат да избягат от подредбите, направени от Божиите ръце. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка държава или нация попада в Божиите подредби. Единствен Бог знае съдбата на всяка държава или нация и единствено Той контролира хода на това човечество. Ако човечеството желае добра съдба, ако една държава желае добра съдба, тогава човекът трябва да се преклони пред Бог и да Го почита, и да дойде пред Бог, за да Му се покае и изповяда, в противен случай съдбата и крайната му цел ще свършат с неизбежна катастрофа.

Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: човечеството беше дълбоко покварено, хората се бяха отклонили от Божието благословение, Бог вече не се грижеше за тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разюздани по природа и се отдадоха на отвратителна поквара. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание; бяха неспособни да виждат Божието лице или да чуят гласа Му, защото Го бяха изоставили, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше поверил, и бяха забравили ученията Му. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и в резултат на това покварата им премина границите на разумa и човешката природа, и те ставаха все по-зли. Така се приближиха още повече до смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог пристъпи към унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.

Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които почитат Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още му прощава през тази последна епоха. Бог търси тези, които копнеят за появата Му. Той търси тези, които могат да чуят думите Му, тези, които не са забравили Неговото поръчение и Му отдават сърцата и телата си. Той търси тези, които са покорни като бебета пред Него и не Му се противопоставят. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила или власт, Бог ще погледне към теб с благоволение и ще ти дари Своите благословения. Ако си с високо положение, с почтена репутация, притежаваш изобилно знание, собственик си на многобройни активи и си подкрепян от много хора, но тези неща не ти пречат да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговото призвание и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус и в името на собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори презряно от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако в начинанията си разчиташ на собствените си знания и способности, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не счита твоето начинание за справедливо, нито приема, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е да използваш знанията и силата на човечеството, за да отклониш Божията защита от човека, че това е отхвърляне на Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човекът е изгубил Бог и благословението Му.

Откакто човечеството измисли социалните науки, човешкото сърце е заето с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за управление на човечеството и за човека вече няма достатъчно място за почитане на Бог, и няма повече благоприятни условия за преклонение пред Бог. В човешкото сърце остава все по-малко място за Бог. Без Бог в сърцето му, вътрешният свят на човека е мрачен, безнадежден и пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на хората, се появиха много социални изследователи, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човека. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, станаха все по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, станаха все по-многобройни. Все повече хора се отнасят към сведенията за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог, към принципа, че Бог съществува и господства над всичко. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човекът живее в празен свят и е зает единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства и урежда крайната цел на човека. Така, без да осъзнава това, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високо цивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в човешкото сърце, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя социална теория не може да освободи човека от проблемите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, насладата и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човекът все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човека да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човека само могат все повече да му носят скръб и да станат причина да бъде в постоянно състояние на безпокойство, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството или как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човекът дори започва да се страхува от науката и знанието, а още повече да се страхува от чувството на празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да избягаш от желанието да изследваш съдбата, тайнствата и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да избегнеш объркващото чувство на празнота. Социолозите наричат такива общи за цялото човечество явления „социални явления“, но нито един велик човек не може да излезе и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и никой от хората не може да замени Божия статус и живот. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което всички са добре нахранени, равни и свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божият ресурс за живот за човека. Само когато хората получат Божия ресурс за живот и Неговото спасение, техните потребности, тяхното желание да изследват и празнотата в сърцата им могат да бъдат преодолени. Ако хората от дадена държава или нация не могат да получат Божието спасение и бдение, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако позволиш на народа си да се отклони от Бог, тогава твоята държава все повече ще се оказва лишена от Божиите благословии, цивилизацията ѝ все повече ще бъде потъпквана от човешки крака и не след дълго народът ѝ ще се надигне срещу Бог и ще прокълне Небето. Така, без да го осъзнават, съдбата на държавата ще бъде погубена. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се противопоставят на държавите, прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Разковничето за благополучието или упадъка на една държава или нация е в това дали управниците ѝ почитат Бог и дали водят народа си към близост с Бог и към почитането Му. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които искрено търсят Бог и Го почитат, е все по-оскъден, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително справедлив лагер на света, докато атеистките държави и онези държави, които не почитат истинския Бог, стават противници на справедливия лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, където може да извършва делото Си, но в същото време придобива и държави, които упражняват справедлива власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Въпреки това Бог все още не може да придобие повече хора, които да Го почитат, защото човекът се е отдалечил твърде много от Него и от много време е забравил Бог, и на тази земя просто има държави, които упражняват справедливост и се съпротивляват на неправдата. Но това е далеч от постигането на желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия в държавата няма да събере хората си да отдадат почит на Бог. Бог е изгубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Макар че в този свят съществуват някои справедливи сили, всяко управление, при което Бог няма място в сърцето на човека, е много крехко, а политическата арена, на която липсва Божия благословия, е в безпорядък и е неспособна да издържи и един-единствен удар. За човечеството лишаването от Божията благословия е равносилно на лишаване от слънцето. Независимо от това колко усърдно управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко справедливи конференции провежда човечеството, нищо няма да обърне тенденцията и нищо няма да промени съдбата на човечеството. Човекът счита, че държава, в която хората са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава с добри водачи. Бог обаче не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Го почита, трябва да бъде унищожена от Него. Човешките мисли винаги са твърде различни от Божиите. Затова, ако ръководителят на дадена държава не почита Бог, съдбата на тази държава ще бъде много трагична и тази държава няма да има крайна цел.

Бог не участва в човешката политика, но все пак Той контролира съдбата на всяка държава и нация, Той контролира този свят и цялата вселена. Съдбата на човечеството и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не могат да избягат от Божието върховенство. Ако човек иска да знае каква ще е съдбата му, тогава той трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези, които Го следват и Го почитат, и ще докара упадък и гибел на онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят.

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Спомнете си как хората от Ниневия се покаяха за греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел, и какво последва, след като евреите приковаха Исус на кръста преди 2 000 години. Евреите бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят. Мнозина бяха убити и целият еврейски народ бе подложен на безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия нрав. Те се принудиха да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Осъдиха Бог, отхвърлиха Го и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и нацията си.

Днес Бог се е върнал сред хората, за да извърши делото Си, и първата Му спирка в Неговото дело е олицетворението на диктатурата: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог придоби група хора чрез Своята мъдрост и могъщество. През този период Той е преследван с всички средства от управляващата партия на Китай и е подлаган на всевъзможни страдания, без да има къде да положи глава и къде да се подслони. Въпреки това Бог все пак продължава делото, което възнамерява да изпълни — Той говори и изрича слова и разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — държава, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, повече хора са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Всички ние вярваме, че никоя държава или сила не може да попречи на това, което Бог желае да постигне, и че тези, които се опитват да възпрепятстват Божието дело, които се противопоставят на Божието слово и които смущават и се опитват да попречат на Божия план, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Всеки човек, който се противопоставя на Божието дело, ще бъде прогонен в ада от Бог; всяка държава, която се противопоставя на Божието дело, ще бъде унищожена от Бог; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя от Бог и ще престане да съществува. Призовавам хората от всички нации, от всички държави и дори от всички индустрии да се вслушат в Божия глас, да видят делото на Бог и да обърнат внимание на съдбата на човечеството, и така да направят Бог най-святия, най-почитания, най-висшия и единствения обект на почит сред човечеството и да позволят на цялото човечество да живее сред Божиите благословии, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог създаде в началото, живяха в Едемската градина.

Божието дело се устремява напред като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно думите Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват следите Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат подложени на съкрушително бедствие и заслужено наказание.