Като членове на човечеството и като благочестиви християни, всички ние носим отговорността и задължението да отдадем умовете и телата си за изпълнението на Божието поръчение, защото цялото ни същество идва от Бог и съществува благодарение на Божието върховенство. Ако умовете и телата ни не са посветени на Божието поръчение и не са посветени на справедливата кауза на човечеството, тогава душите ни ще се чувстват засрамени пред онези, които станаха мъченици за Божието поръчение, и още по-засрамени пред Бог, който ни предоставя всичко.

Бог сътвори този свят, създаде това човечество и Той беше дори архитектът на древногръцката култура и човешката цивилизация. Единствено Бог утешава това човечество и само Бог бди над това човечество денонощно. Развитието на човечеството и прогресът на човечеството са неразделни от Божието върховенство; нито историята на човечеството, нито бъдещето на човечеството могат да избягат от подредбите, направени от Божиите ръце. Ако си истински християнин, със сигурност ще вярваш, че възходът и падението на всяка страна или нация попадат в Божиите подредби. Само Бог знае съдбата на всяка страна или нация и единствено Бог контролира хода на това човечество. Ако човечеството желае добра съдба, ако една страна желае добра съдба, тогава цялото човечество трябва да се преклони пред Бог и да Му се покланя, и да дойде пред Бог, за да се покае и да се изповяда пред Него, в противен случай съдбата и крайната цел на човечеството ще бъдат неизбежен катаклизъм.

Погледнете назад към времето, когато Ной построи ковчега: хората бяха дълбоко покварени и се бяха отклонили от Божиите благословии, Бог вече не бдеше над тях и те бяха изгубили Божиите обещания. Живееха в тъмнина, без Божията светлина. Така станаха разюздани по природа и се развратиха до безобразна степен. Такива хора вече не можеха да получат Божието обещание. Те бяха недостойни да виждат Божието лице или да чуват Божия глас, защото бяха изоставили Бог, бяха отхвърлили всичко, което Той им беше дарил, и бяха забравили Божиите поучителни слова. Сърцата им все повече се отдалечаваха от Бог и впоследствие се развратиха до такава степен, че изгубиха разума и човешката си природа и ставаха все по-зли. Тогава се запътиха към смъртта и попаднаха под Божия гняв и наказание. Единствено Ной почиташе Бог и избягваше злото, затова можеше да чува Божия глас и Неговите указания. Той построи ковчега според указанията на Божието слово и събра там всякакви живи същества. По този начин, след като всичко беше подготвено, Бог започна делото Си на унищожението на света. Само Ной и седем членове на семейството му оцеляха след унищожението, тъй като Ной почиташе Йехова и отбягваше злото.

Сега погледнете днешната епоха: такива праведни хора като Ной, които се покланят на Бог и отбягват злото, вече не съществуват. И все пак Бог все още е милостив към това човечество и все още е снизходителен към човечеството от тази последна епоха. Бог търси онези, които копнеят за явяването Му, Той търси онези, които се вслушват в словата Му, търси онези, които не забравят Неговото поръчение и Му принасят сърцата и телата си, и търси онези, които са покорни и несъпротивляващи се като бебета пред Него. Ако се посветиш на Бог, без да си възпиран от никаква сила, Бог ще гледа на теб с благосклонност и ще ти дари Своите благословения. Ако имаш висок статус, ако имаш отлична репутация, ако имаш изобилие от знания, имаш множество активи и имаш подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш Неговия призив и поръчение и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава това, което предприемаш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливата кауза на човечеството. Ако отхвърлиш призива на Бог заради статуса или заради собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато от Бог и дори нещо повече, ненавиждано от Бог. Дори да си президент, учен, пастор или старейшина, независимо колко висок е постът ти, ако използваш способностите и знанията си, за да изпълняваш личните си начинания, винаги ще преживяваш провал и завинаги ще се лишиш от Божиите благословения, защото Бог не приема нищо от това, което правиш, и не признава твоето начинание за справедливо, нито признава, че работиш в полза на човечеството. Той ще каже, че всичко, което правиш, е да използваш човешки знания и сила в опит да отблъснеш Божията закрила над човечеството, и че това е отказ от Божиите благословения. Той ще каже, че водиш човечеството към тъмнина, към смърт и към началото на безгранично съществуване, в което човечеството е без Бог и е изгубило благословиите Му.

Откакто се появиха социалните науки, сърцата на човешките същества са заети с наука и знание. След това науката и знанието се превърнаха в инструменти за властване над човешките същества, като ги оставиха без достатъчно пространство за поклонение пред Бог и с по-малко благоприятни условия за поклонение пред Бог. Позицията на Бог в техните сърца все повече се понижава. Без място за Бог в сърцата си, вътрешният свят на човешките същества е мрачен, той е безнадежден и е пуст. Впоследствие, за да запълнят сърцата и умовете на човешките същества, се появиха много социолози, историци и политици, които предлагаха теории на социалната наука, теорията за човешката еволюция и други теории, които противоречат на истината, че Бог е създал човечеството. По този начин онези, които вярват, че Бог е създал всичко, са станали още по-малко, а онези, които вярват в теорията на еволюцията, са станали още по-многобройни. Все повече хора се отнасят към хрониките за Божието дело и Неговите слова през епохата на Стария завет като към митове и легенди. В сърцата си хората стават безразлични към достойнството и величието на Бог и стават безразлични към съществуването на Бог и към принципа, че Бог господства над всички неща. Оцеляването на човечеството и съдбата на държавите и нациите вече не са важни за тях, а човечеството живее в празен свят и е заето единствено с ядене, пиене и преследване на удоволствия… Малко хора се заемат да търсят къде Бог извършва делото Си днес или как господства над крайната цел на човечеството и я подрежда. Така, без човекът да го осъзнае, човешката цивилизация става все по-неспособна да се съобразява с желанията на човека и дори има много хора, които смятат, че живеейки в такъв свят, са по-нещастни от онези, които вече са починали. Дори хора от някогашните високоцивилизовани държави изразяват подобни оплаквания. Защото дори и управниците и социолозите да си блъскат главите, за да запазят човешката цивилизация, без Божието напътствие усилията им ще са напразни. Нито един човек не може да запълни празнотата в сърцата на човешките същества, защото нито един човек не може да бъде животът на човека и никоя реторика на обществото не може да освободи човека от неволите на празнотата. Науката, знанието, свободата, демокрацията, удоволствието и комфортът носят на човека само временна утеха. Дори и с тези неща човечеството все още неизбежно съгрешава и се оплаква от несправедливостта на обществото. Наличието на тези неща не може да попречи на копнежа и желанието на човечеството да изследва. Причината е, че човекът е създаден от Бог и безсмислените жертви и изследвания на човечеството само могат все повече да носят терзание на човека и го карат да бъде в постоянно състояние на ужас, без да знае как да се изправи пред бъдещето на човечеството и без да знае как да се изправи пред пътя, който му предстои, до степен, в която човечеството дори се бои от науката, бои се от знанието и още повече се бои от чувството за празнота. В този свят, независимо дали живееш в свободна страна или в такава, в която няма човешки права, ти си напълно неспособен да избягаш от съдбата на човечеството. Независимо дали управляваш или си управляван, ти си напълно неспособен да се освободиш от желанието да изследваш съдбата, тайните и крайната цел на човечеството, и си още по-неспособен да се освободиш от необяснимото чувство за празнота. Такива явления, които са общи за цялото човечество, са наричани „социални явления“ от социолозите, но нито един велик човек не може да излезе напред и да реши подобни проблеми. Човекът в крайна сметка е човек и Божият статус и Божият живот не могат да бъдат заменени от никого. Това, от което се нуждае човечеството, не е просто справедливо общество, в което хората са добре нахранени, всички са равни и всички са свободни; това, от което се нуждае човечеството, са Божието спасение и Божието предоставяне на живот. Само когато човечеството получи Божието предоставяне на живот и Неговото спасение, може да се справи със своите потребности, със своето желание да изследва и с празнотата в сърцето си. Ако човешките същества от дадена страна или нация не могат да получат Божието спасение и не могат да имат Божието бдене, то тази страна или нация ще се движи към упадъка, към мрака и в резултат на това ще бъде унищожена от Бог.

Може би държавата ти в момента процъфтява, но ако отклониш народа си от Бог, тогава твоята държава ще бъде все по-лишена от Божиите благословии, цивилизацията ѝ все повече ще бъде потъпквана от хората и не след дълго народът ѝ ще се надигне, за да се противопостави на Бог и да прокълне Небето. Така, без да го осъзнават, съдбата на държавата ще бъде погубена. Бог ще въздигне могъщи държави, които да се противопоставят на държавите, прокълнати от Него, и дори може да ги изтрие от лицето на земята. Разковничето за благополучието или упадъка на една държава или нация е в това дали управниците ѝ почитат Бог и дали водят народа си да се приближава към Бог и да Му се покланя. Но тъй като в тази последна епоха броят на онези, които искрено търсят Бог и Го почитат, е все по-оскъден, Бог дарява специалното си благоволение на държавите, в които християнството е държавна религия. Той обединява тези държави, за да образуват сравнително справедлив лагер на света, докато атеистките държави и онези държави, които не почитат истинския Бог, стават противници на справедливия лагер. По този начин Бог не само има място сред човечеството, където може да извършва делото Си, но в същото време придобива и държави, които упражняват справедлива власт, като позволява налагането на санкции и ограничения на онези държави, които Му се противопоставят. Въпреки това Бог все още не може да придобие повече хора, които да Го почитат, защото човечеството се е отдалечило твърде много от Него и от много време е забравил Бог, и на тази земя просто има държави, които упражняват справедливост и се съпротивляват на неправдата. Но това е далеч от постигането на желанията на Бог, тъй като управниците на никоя държава няма да Му позволят да властва над техния народ и никоя политическа партия в държавата няма да събере хората си да отдадат почит на Бог. Бог е изгубил полагащото Му се място в сърцето на всяка държава, на всяка нация, на всяка управляваща партия и дори в сърцето на всеки човек. Макар че в този свят съществуват някои справедливи сили, всяко управление, при което Бог няма място в сърцето на човека, е много крехко и е политическа арена, която няма Божията благословия, е в безпорядък и е неспособна да издържи и един-единствен удар. За човечеството лишаването от Божията благословия е равносилно на лишаване от слънцето. Независимо от това колко усърдно управляващите полагат усилия да допринесат за своя народ, независимо колко справедливи конференции провежда човечеството, нищо няма да обърне прилива, нито каквото и да било от това ще промени съдбата на човечеството. Човекът счита, че държава, в която човешките същества са нахранени и облечени, в която живеят заедно в мир, е добра държава с добри водачи. Бог обаче не мисли така. Той смята, че държава, в която никой не Го почита, трябва да бъде унищожена от Него. Човешките мисли винаги са твърде различни от Божиите. Затова, ако ръководителят на дадена държава не почита Бог, то съдбата на тази държава ще бъде много трагична и тази държава няма да има крайна цел.

Бог не участва в политиката на човечеството, но все пак Той контролира съдбата на всяка държава и нация, контролира този свят и контролира цялата вселена. Съдбата на човечеството и Божият план са тясно свързани и нито един човек, държава или нация не могат да избягат от Божието върховенство. За да узнае каква е съдбата на човечеството, човек трябва да дойде пред Бог. Бог ще даде благоденствие на онези от човечеството, които Го следват и Му се покланят, а онези, които Му се съпротивляват и Го отхвърлят, ще доведе до упадък и гибел.

Спомнете си сцената от Библията, в която Бог унищожи Содом, спомнете си и как жената на Лот се превърна в стълб от сол. Вижте как хората от Ниневия се покаяха и признаха греховете си, облечени във вретище и посипани с пепел. Спомнете си до какъв край стигнаха евреите, след като приковаха Исус на кръста преди 2 000 години — бяха изгонени от Израел и избягаха в държави по целия свят, мнозина бяха убити и целият еврейски народ бе подложен на безпрецедентната болка от унищожението на страната си. Те приковаха Бог на кръста — извършиха ужасен грях — и предизвикаха Божия нрав. Трябваше да платят за това, което бяха сторили, и трябваше да понесат всички последствия от действията си. Заклеймиха Бог, отрекоха се от Него и затова ги очакваше само една съдба: да бъдат наказани от Бог. Това бяха горчивите последици и бедствието, които техните владетели докараха върху страната и нацията си.

Днес Бог се е върнал сред хората, за да извърши делото Си, и първата Му спирка в Неговото дело е олицетворение на диктатурите: Китай — здравият бастион на атеизма. Бог е придобил група хора чрез Своята мъдрост и чрез Своята мощ. През този период Той е преследван с всички средства от управляващата партия на Китай и е подлаган на всевъзможни страдания, без да има къде да положи глава и къде да се подслони. Въпреки това Бог все пак продължава делото, което възнамерява да изпълни — да говори слова, да изрича и да разпространява евангелието. Никой не може да проумее всемогъществото на Бог. В Китай — страна, считаща Бог за свой враг, Той никога не е прекратявал делото Си. Напротив, Той е придобил повече хора, които са приели Неговото дело и слово, защото Бог спасява всеки един представител на човечеството във възможно най-голяма степен. Всички ние вярваме, че това, което Бог възнамерява да осъществи, не може да бъде възпрепятствано от никоя страна или никаква сила, и че тези, които се опитват да възпрепятстват Божието дело, които се съпротивляват на Божието слово и които смущават Божия план и се опитват да му вредят, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Ако някой човек се съпротивлява на Божието дело, Бог ще пропъди този човек в ада; ако някоя страна се съпротивлява на Божието дело, Бог ще унищожи тази страна; ако някоя нация се надигне срещу Божието дело, Бог ще заличи тази нация от тази земя и ще сложи край на съществуването ѝ. Призовавам хората от всички народи и от всички държави, и дори от всички професии да дойдат да слушат Божия глас, да дойдат да видят Божието дело и да обърнат внимание на съдбата на човешкия род, и така да направят Бог най-святия, най-почитания, най-възвишения и единствения обект на поклонение сред човечеството и да дадат възможност на цялото човечество да живее сред Божиите благословии, точно както потомците на Авраам живяха под обещанието на Йехова и точно както Адам и Ева, които Бог създаде в началото, живяха в Едемската градина.

Божието дело се устремява напред като мощна вълна. Никой не може да Го задържи и никой не може да спре похода Му. Само онези, които слушат внимателно словата Му и които Го търсят и жадуват за Него, могат да последват стъпките Му и да получат обещанието Му. Тези, които не го направят, ще бъдат подложени на съкрушително бедствие и заслужено наказание.