От момента, в който с плач идваш на този свят, ти започваш да изпълняваш отговорностите си. Ти играеш ролята си и започваш жизнения си път заради Божия план и Неговото предопределение. Какъвто и да е произходът ти и каквото и да е пътуването, което ти предстои, във всеки случай никой не може да избегне устроеното и подреденото от Небето и никой не може да управлява съдбата си, защото само Онзи, Който господства над всички неща, е способен да извърши подобно дело. Откакто в началото се е появил човекът, Бог винаги е изпълнявал делото Си по този начин, като е управлявал вселената и е ръководил законите на промяната за всички неща и траекторията на тяхното движение. Както всички неща, човекът тихо, без да осъзнава това, е подхранван от Божията сладост, дъжд и роса; както всички неща, така и човекът, без да съзнава това, живее според устроеното от Божията ръка. Сърцето и духът на човек са в ръцете на Бог и всичко в живота му се вижда от Божиите очи. Независимо дали вярваш на всичко това, или не, всяко едно и всички неща, било то живи или мъртви, ще се сменят, променят и обновят и ще изчезнат в съответствие с Божиите мисли. Ето как Бог господства над всички неща.

Нощта вече тихичко наближава, но човек не може да осъзнае това, защото човешкото сърце не може да разбере нито как нощта настъпва, нито откъде идва. А когато нощта тихо се стопява, човек приветства светлината на деня, но той още по-малко осъзнава и още по-трудно разбира откъде тя е дошла и как е прогонила тъмнината на нощта. Тази постоянна смяна на деня с нощта отвежда човека от един период от време към друг и от един исторически контекст към друг, като същевременно гарантира, че Божието дело се извършва през всеки един период и че Божият план се изпълнява във всяка епоха. Човекът е преминал през тези различни периоди, като е следвал Бог, но не знае, че Бог господства над съдбата на всички неща и живи същества, нито знае как Бог устройва и ръководи всички неща. Това е убегнало на съвременния човек и дори на човека от незапомнени времена. Що се отнася до това защо, не е защото Божиите дела са твърде скрити или защото Божият план тепърва ще се осъществи, а защото сърцето и духът на човека стоят твърде далеч от Бог и то дотолкова, че дори докато следва Бог, той все още служи на Сатана и пак не осъзнава това. Никой не търси активно Божиите стъпки и явяването на Бог и никой не желае да живее под Божията грижа и закрила. Вместо това хората искат да разчитат на разяждането на Сатана — на лукавия — да се приспособят към този свят и към законите на съществуването, които това зло човечество следва. В този момент сърцето и духът на човека се превръщат в данък, който човекът предлага на Сатана, те стават храна на Сатана. Нещо повече, сърцето и духът на човека се превръщат в място, където Сатана пребивава, както и в негово законно място за игра. Така човекът несъзнателно губи разбиране за принципите на човешките постъпки, и за ценността и значимостта на човешкото съществуване. Божиите закони и заветът между Бог и човека постепенно се замъгляват в човешкото сърце и той престава да търси Бог и да проявява внимание към Него. С течение на времето човекът е загубил разбирането си за значимостта на това, че Бог го е създал, както и не разбира думите от Божиите уста и всичко, което идва от Бог. Тогава човекът започва да се съпротивлява на Божиите закони и статут и сърцето и духът му се вцепеняват… Бог губи човека, когото е създал в началото, и човекът губи корените, които първоначално е имал — това е трагедията на този човешки род. Всъщност Бог от самото начало досега е поставил като на сцена една трагедия за човечеството, в която човекът е едновременно главният герой и жертвата. И никой не може да отговори кой е режисьорът на тази трагедия.

В необятната шир на света моретата стават полета, а полетата потъват в морета в неспирен цикъл. С изключение на Този, Който господства над всичко сред всички неща, няма никой, който да е способен да води и напътства този човешки род. Няма такъв „могъщ човек“, който да се труди или да прави приготовления за този човешки род, още по-малко има някой, който може да поведе човешкия род към крайната цел на светлината и да го освободи от несправедливостите на човешкия свят. Бог оплаква бъдещето на човечеството, скърби за падението на човечеството и страда за това, че стъпка по стъпка човечеството върви към упадък и по пътя, от който няма връщане. Никой досега не се е замислял за следното — накъде ли е тръгнало такова човечество, което напълно е съкрушило сърцето на Бог и се е отрекло от Него, за да търси злия? Именно поради тази причина никой не се опитва да почувства Божия гняв и никой не търси богоугодния път, нито се опитва да се приближи до Бог и нещо повече, никой не се опитва да оцени Божията скръб и болка. Дори след като чуе Божия глас, човекът продължава по своя собствен път, продължава да се отвръща от Бог, да избягва Божията благодат и грижа и да отбягва Неговата истина, като предпочита да се продаде на Сатана, Божия враг. И кой изобщо се замисля как Бог ще се отнесе към човечеството, което напълно Го пренебрегва, ако човекът продължава да упорства в своята неотстъпчивост? Никой не знае, че причината за многократните Божии напомняния и увещания към човека е тази, че Той е приготвил в Своите ръце невиждано досега бедствие, такова, което ще бъде непоносимо за плътта и душата на човека, не просто наказание за плътта, а такова, което е насочено към душата на човека. Трябва да знаеш това: що за ярост ще отприщи Бог, когато Неговият план пропадне и когато Неговите напомняния и увещания останат без отплата? Тя ще бъде такова нещо, което никое сътворено същество досега не е преживявало и не е познавало. И затова казвам, че това бедствие е без прецедент и никога повече няма да се повтори, защото Божият план е да създаде човечеството само този един път и да го спаси само този един път. Това е първият и това е последният път. Ето защо никой не може да оцени усърдните намерения и пламенното очакване, с които този път Бог спасява човешкия род.

Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. След това се появиха родители и роднини на човека и той вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божието предопределение. Диханието на живота, идващо от Бог, дава живот на всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. През цялото това време никой не чувства, че човек расте под грижите на Бог: хората по-скоро вярват, че човек прави това под грижите на любящите си родители и че собственият му житейски инстинкт е този, който направлява израстването му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на неговото съществуване и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човек въобще не чувства Божията благодат и Неговото предоставяне на ресурс и по този начин той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек от тези човеци, за които Бог се грижи ден и нощ, не поема доброволно инициативата да Го боготвори. Бог само продължава да работи върху човека, от когото не очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и ще узнае с каква нетърпелива загриженост Бог очаква човека да се върне при Него. Никой никога не е изследвал тайните относно произхода и продължаването на човешкия живот. Само Бог, Който разбира всичко това, безмълвно понася болката и ударите, нанасяни Му от човека, който е получил всичко от Бог, но си е останал неблагодарен. Човек се наслаждава на всичко, което животът носи от само себе си, и по подобен начин, „от само себе си“, Бог бива предаден, забравен и изнудван от човека. Възможно ли е Божият план наистина да има такава значимост? Възможно ли е човекът, това живо същество, сътворено от Божията ръка, наистина да е толкова значим? Божият план несъмнено е важен, но това живо същество, създадено от Божията ръка, съществува заради Неговия план. Ето защо Бог не може да захвърли Своя план от ненавист към човешкия род. Тъкмо заради Своя план и заради дъха, който вдъхна на човека, Бог понася всички мъки — не заради плътта на човека, а заради живота му. Той прави това, за да си върне не плътта на човека, а живота, който му е вдъхнал. Такъв е Неговият план.

Всички, които идват на този свят, трябва да преминат през живота и смъртта, и повечето от тях са преминали през цикъла на смъртта и възраждането. Онези, които сега са живи, скоро ще умрат, а мъртвите скоро ще се върнат към живота. Всичко това е ходът на живота, устроен от Бог за всяко живо същество. Този ход на живота и този цикъл обаче са тъкмо факта, който Бог желае човек да види: Животът, дарен на човека от Бог, е безкраен и не е ограничен физически, времево или пространствено. Това е тайната на живота, даруван на човека от Бог, и доказателството, че животът произхожда от Него. Макар че мнозина може да не вярват, че човешкият живот произлиза от Бог, хората неизбежно се наслаждават на всичко, идващо от Бог, независимо от това, дали вярват в Неговото съществуване, или го отричат. Ако един ден Божието сърце изведнъж се промени и пожелае да си възвърне всичко съществуващо в света и да си вземе обратно живота, който Той е дал, тогава всичко това повече няма да го има. Чрез Своя живот Бог предоставя ресурс на всичко съществуващо, както на живото, така и на мъртвото, като чрез Своята сила и власт установява добър порядък във всичко. Това е факт, който не може да бъде схванат или разбран от никого, и тези неразбираеми факти са самото проявление и свидетелство за жизнената сила на Бог. И така, нека сега да ти кажа една тайна: величието на Божия живот и силата на живота Му са неразгадаеми за никое сътворено същество. Това е така днес, така е било в миналото и така ще бъде и в идните времена. Втората тайна, която ти казвам, е тази: източникът на живота на всички създания произхожда от Бог; независимо колко различни са те по форма или структура на живот и независимо какъв вид живо същество си ти, нито едно същество не може да се обърне срещу траекторията на живота, установена от Бог. Във всеки случай всичко, което искам, е човекът да разбере това: без Божията грижа, закрила и приток той не може да получи всичко онова, което му е отредено, колкото и да се старае и каквито и усилия да полага. Без осигуряване на живот от Бог човекът губи ценността да живее и смисъла на живота. Може ли Бог да позволи на човека, който лекомислено прахосва ценността на Неговия живот, да бъде толкова безгрижен? Както съм казвал и преди: не забравяй, че Бог е източникът на твоя живот. Ако човек не цени всичко онова, което Бог му е дарувал, то Бог не само ще му отнеме това, което първоначално му е дал, но и ще изиска от него като компенсация да Му заплати двойна цена за всичко дадено.

26 май 2003 г.