Винаги е било Мой дълг да управлявам човека. Освен това завоюването на човека е това, което постанових, когато създадох света. Хората може да не знаят, че Аз ще завоювам напълно човека в последните дни или че завоюването на непокорните сред човечеството е доказателство за Моята победа над Сатана. Но когато врагът Ми влезе в битка с Мен, Аз вече му бях казал, че ще победя онези, които Сатана беше пленил и превърнал в свои деца, във верни слуги, които бдяха над дома му. Поначало „да завоюваш“ означава да победиш, да подложиш на унижение; на езика на израилтяните това означава да победиш напълно, да унищожиш и да направиш невъзможна съпротивата срещу Мен. Но днес, когато се използва сред вас, значението на думата е „завоювам“. Трябва да знаете, че намерението Ми винаги е било напълно да унищожа и да разгромя злите хора, така че да не могат повече да Ме предадат, още по-малко да имат нахалството да прекъсват или смущават работата Ми. Така, що се отнася до човека, тази дума означава „завоюване“. Каквито и да са подразбиращите се значения на термина, Моята работа е да победя хората. Защото макар да е вярно, че човечеството е допълнение към Моето управление, по-точно казано, хората не са нищо повече от Мои врагове. Хората са злите, които Ми се противопоставят и се бунтуват срещу Мен. Хората не са нищо друго освен рожби на лукавия, прокълнат от Мен; нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде; нищо друго освен наследството на дявола, който, отдавна отхвърлен от Мен, оттогава се превърна в Мой непримирим враг. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че обитателите му не могат дори да видят протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, ако вдигнат главите си. Пътят под краката им, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. И навсякъде в света на хората орди демони идват и си отиват. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери крайната цел на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, от самото начало е актьор, приемащ образа му. Нещо повече, човечеството е въплъщение на Сатана и служи като силно и ясно доказателство за него. Как може човешката раса, тази изродена измет, това потомство на поквареното човешко семейство, да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Откъде може да започне да се говори за Моето свидетелство? Защото врагът, който, след като е покварил човечеството, стои срещу Мен, вече е покорил човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето преживяване — и го е омърсил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от сила и жизненост, и освен това беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше роден от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява, да носи образа Ми и да приема дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и освен това надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек, с дух, плът и кост, Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, чисто и скъпоценно негово съкровище и от самото начало живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че дори когато лукавият покварява хората и ги тъпче навсякъде, той грубо отнема Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дадох, дъха и живота, които влях в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не пребивава в светлината, хората са загубили всичко, което съм им дарил, и са захвърлили славата, която им предоставих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на всички сътворени същества? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези окаяни внуци и внучки щедро са „представили“ пред лукавия славата, образа и свидетелството, с които дарих Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и са напълно безразлични към присъствието на лукавия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на названието „измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива проявления на Сатана, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си върна Моята слава, ще Си върна Моето свидетелство, което съществува сред хората, и всичко, което някога Ми е принадлежало и което съм дал на човечеството отдавна — ще завоювам напълно човечеството. Въпреки това трябва да знаеш, че хората, които създадох, бяха свети хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз казвам на човечеството, че искам само това, което е създадено от Моята ръка — светите хора, които обичам и които не принадлежат на никоя друга същност. Освен това ще им се наслаждавам и ще смятам, че те са Моя слава. Но това, което Аз искам, не е човечеството, което е било покварено от Сатана, което днес му принадлежи и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си сред човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като квинтесенция на Моето Аз, като обект на Моето доволство. Това е Моето намерение.

На човечеството са били необходими десетки хиляди години история, за да стигне там, където е днес, но човечеството, което създадох в началото, отдавна тъне в упадък. То вече не е човечеството, което желая, и поради това в Моите очи хората вече не заслужават да се назовават „човечество“. Те са по-скоро изметта на човечеството, която Сатана е пленил, гнилите ходещи трупове, в които се е вселил и с които се облича. Хората нямат вяра в съществуването Ми, нито приветстват идването Ми. Човечеството само неохотно откликва на исканията Ми, временно отстъпва пред тях и не споделя искрено радостите и скърбите на битието с Мен. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, все едно се подмазват на някого с власт, тъй като хората нямат познаване за Моето дело, още по-малко за сегашните Ми намерения. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вашата вяра в Мен в действителност не превишава тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако Денят на огъня дойде, вашето страдание ще бъде по-тежко от това на фарисеите, когато Исус ги порицава, от това на 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от това на Содом под парещите пламъци на неговото унищожение. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми, бягайки от страданието на изпитанието, не се ли носят из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето наказание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш наказанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си в състояние да заблудиш всички в семейството си, но никога не можеш да заблудиш Мен. Защото вярата ти е твърде оскъдна, до ден днешен си безсилен да откриеш някое от удоволствията, които животът може да предложи. Призовавам те: по-добре искрено да прекараш половината си живот заради Мен, отколкото целия си живот в посредственост и занимавка за плътта, изпитвайки цялото страдание, което човек трудно може да понесе. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето наказание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно наказание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на наказание? Всъщност Аз не налагам изискванията Си на никого. Ако някой наистина желае да се подчини на всичките Ми планове, не бих се отнесъл зле с него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви надхвърли тази на Тома, тогава вярата ви ще получи похвалата Ми, в лоялността си ще намерите Моето блаженство и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си. Но хората, които вярват в света и вярват в дявола, са закоравили сърцата си, точно като масите от град Содом, с песъчинки от вятъра в очите и приноси от дявола в устата, чиито помрачени умове отдавна са били обладани от лукавия, който е узурпирал света. Техните мисли почти изцяло са попаднали в плен на дявола от древните времена. И така, вярата на човечеството е била отнесена от вятъра и то не е в състояние дори да забележи Моето дело. То може да направи само слаб опит да се отнесе повърхностно към делото Ми или да го анализира грубо, защото отдавна е обладано от отровата на Сатана.

Ще завоювам човечеството, защото хората са създадени от Мен и освен това са се наслаждавали на всички неща, създадени в изобилие от Мен. Но хората също така Ме отхвърлиха; Аз отсъствам от сърцата им и те Ме виждат като бреме за тяхното съществуване, дори до степен след като наистина са Ме видели, да Ме отхвърлят и да си блъскат главите, за да измислят всякакви възможни начини да Ме победят. Хората не Ми позволяват да се отнасям към тях сериозно или да поставям строги изисквания към тях, нито Ми позволяват да съдя или наказвам тяхната неправедност. Далеч не им е интересно, намират го за досадно. И така, Моето дело е да взема човечеството, което яде, пие и Ми се наслаждава, но не Ме познава, и да го победя. Ще обезоръжа човечеството и тогава, като взема Моите ангели и Моята слава, ще се върна в Моето обиталище. Защото действията на хората отдавна са разбили сърцето Ми и са съсипали делото Ми. Възнамерявам да си върна славата, която лукавият Ми отне, преди щастливо да си тръгне, оставяйки човечеството да продължи да живее живота си, да продължи да „живее и работи в мир и доволство“, да продължи да „обработва собствените си ниви“, и повече няма да се намесвам в живота му. Но сега възнамерявам напълно да Си възвърна славата от ръката на лукавия, да взема обратно цялата слава, която вложих в човека при създаването на света. Никога повече няма да я дам на човешката раса на земята. Защото хората не само не успяха да запазят славата Ми, но я замениха с образа на Сатана. Хората не ценят Моето пришествие, нито ценят деня на Моята слава. Не се радват да получат наказанието Ми, още по-малко желаят да Ми върнат славата, нито желаят да изхвърлят отровата на лукавия. Човечеството продължава да Ме заблуждава по същия стар начин, хората все още изобразяват блестящи усмивки и щастливи лица по същия стар начин. Те не осъзнават дълбините на мрака, които ще се спуснат върху човечеството, след като Моята слава ги напусне. По-специално не осъзнават, че когато Моят ден дойде за цялото човечество, за тях ще бъде още по-трудно, отколкото за хората по времето на Ной, защото те не знаят колко мрачен стана Израел, когато славата Ми се оттегли от него, защото на зазоряване човекът забравя колко трудно е било да се премине през тъмната като катран нощ. Когато слънцето отново се скрие и тъмнината се спусне върху човека, той отново ще се оплаква и ще скърца със зъби в тъмнината. Забравихте ли, когато Моята слава се оттегли от Израел, колко трудно беше за израилтяните да издържат тези дни на страдание? Сега е времето, когато виждате Моята слава, а също така е и времето, когато споделяте деня на Моята слава. Човекът ще ридае сред тъмнината, когато славата Ми напусне мръсната земя. Сега е денят на славата, когато върша делото Си, и това е денят, в който освобождавам човечеството от страданието, защото няма да споделям времената на мъчение и изпитание с тях. Искам само да завоювам човечеството напълно и да победя напълно злите хора на човечеството.