Винаги е било Мой дълг да управлявам човека. Още повече, завоюването на човека е нещо, което повелих отдавна, когато създадох света. Хората не знаят, че Аз ще завоювам напълно човека в последните дни или че завоюването на непокорните сред човечеството е доказателството за Моята победа над Сатана. Но когато врагът Ми влезе в битка с Мен, Аз вече му бях казал, че ще победя онези, които Сатана беше пленил и превърнал в свои деца, във предани слуги, които бдяха над дома му. Първоначалното значение на завоюването е да победиш, да подложиш на унижение; на езика на израилтяните това означава да победиш напълно, да унищожиш и да ги направиш неспособни за по-нататъшна съпротива срещу Мен. Но днес, когато се използва сред вас, значението на думата е завоюване. Трябва да знаете, че намерението Ми винаги е било напълно да унищожа и да разгромя злото сред хората, така че да не могат повече да Ме предават, още по-малко да имат сила да прекъсват или смущават делото Ми. Следователно, що се отнася до човека, тази дума започна да означава „завоюване“. Каквито и да са допълнителните значения на термина, Моето дело е да победя хората. Защото макар да е вярно, че човечеството е допълнение към Моето управление, по-точно казано, хората не са нищо друго освен Мои врагове. Хората са зло, което Ми се противопоставя и се бунтува срещу Мен. Хората не са нищо друго освен потомството на злия, прокълнат от Мен. Хората не са нищо друго освен потомците на архангела, който Ме предаде. Хората не са нищо друго освен наследството на злия дявол, който отдавна е отритнат от Мен и е в пряка вражда с Мен. Защото небето над цялото човечество е мътно и тъмно, без ни най-малко прояснение, а човешкият свят е потънал в мрак, така че някой, който го обитава не може дори да види протегнатата пред лицето си ръка или слънцето, когато вдигне главата си. Пътят под краката му, кален и осеян с дупки, криволичи; цялата земя е осеяна с трупове. Тъмните ъгли са пълни с останки от мъртви, а в прохладните и сенчести ъгли са се настанили тълпи от демони. Навсякъде сред хората идват и си отиват орди демони. Потомството на всякакъв вид зверове, покрити с мръсотия, е въвлечено в ожесточена битка, чийто звук вдъхва ужас в сърцето. В такива моменти, в такъв свят, в такъв „земен рай“, къде да отиде човек, за да търси блаженствата на живота? Къде може да отиде човек, за да намери крайната цел на живота си? Човечеството, отдавна тъпкано под нозете на Сатана, е изпълнител, който приема образа на Сатана — нещо повече, човечеството е олицетворение на Сатана и служи като доказателство, което дава „гръмко свидетелство“ за Сатана. Как може човешкият род, такава шайка от изродена измет, такова потомство на поквареното човешко семейство да свидетелства за Бог? Откъде идва Моята слава? Има ли изобщо свидетелство за Мен, за което да се говори? Защото врагът, който стои срещу Мен и който поквари човечеството, вече е завладял човечеството — човечеството, което Аз създадох отдавна и което беше изпълнено с Моята слава и Моето изживяване — и го е осквернил. Той е откраднал славата Ми и всичко, с което е пропил човека, е отрова, силно примесена с грозотата на Сатана и сок от плода на Дървото за познаване на добро и зло. В началото създадох човечеството; тоест създадох прародителя на човечеството — Адам. Той беше надарен с форма и образ, преливащ от жизненост, преливащ от сила, а най-вече беше съпътстван от Моята слава. Това беше славният ден, когато създадох човека. След това Ева беше създадена от тялото на Адам и също беше прародителят на човека. Така хората, които създадох, бяха изпълнени с дъха Ми и преливащи от славата Ми. Адам беше „роден“ от Моята ръка и беше Мой образ и подобие. Първоначалното значение на „Адам“ беше същество, създадено от Мен, което беше пропито с Моята жизнена енергия, пропито с Моята слава, имащо форма и образ, имащо дух и дъх. Той беше единственото сътворено същество, притежаващо дух, което беше способно да Ме представлява и да носи образа Ми, и което прие дъха Ми. В началото Ева беше вторият човек, надарен с дъх, чието сътворение бях постановил, така че първоначалното значение на „Ева“ беше сътворено същество, което щеше да продължи Моята слава, изпълнено с Моята жизненост и най-вече надарено с Моята слава. Ева произлезе от Адам, така че тя също носеше Моя образ, тъй като тя беше вторият човек, създаден по Моя образ и подобие. Първоначалното значение на „Ева“ беше жив човек с дух, плът и кост. Тя беше Моето второ свидетелство, както и Моят втори образ сред човечеството. Те бяха предци на човечеството, най-ценните и чистите от човечеството, и първоначално бяха живи същества, надарени с дух. Но лукавият стъпка и плени потомството на предците на човечеството, като потопи човешкия свят в пълен мрак и направи така, че потомството вече да не вярва в Моето съществуване. Още по-отвратително е, че докато злият покваряваше хората и ги потъпкваше, той жестоко отне Моята слава, Моето свидетелство, жизнеността, която им дарих, дъха и живота, които вдъхнах в тях, цялата Ми слава в човешкия свят и цялата кръв на сърцето, която съм отдал за човечеството. Човечеството вече не е в светлината, хората са загубили всичко, което им дарих, и са отхвърлили славата, която им дарих. Как могат да признаят, че Аз съм Господарят на цялото творение? Как могат да продължат да вярват в Моето съществуване на небето? Как могат да открият проявите на Моята слава на земята? Как могат тези внуци и внучки да приемат Бог, от Когото собствените им предци се бояха като от Господа, който ги е сътворил? Тези жалки внуци и внучки всъщност са „поднесли“ с голяма щедрост на злия славата, образа и свидетелството, които дарих на Адам и Ева, както и живота, който дарих на човечеството и от който те зависят, за да съществуват; и нямат нищо против присъствието на злия и му отдават цялата Ми слава. Не е ли това самият източник на термина „изродена измет“? Как може такова човечество, такива зли демони, такива ходещи трупове, такива сатани, такива Мои врагове да притежават Моята слава? Ще Си възвърна Моята слава, ще Си възвърна Моето свидетелство сред хората и всичко, което първоначално Ми принадлежеше и което дарих на човечеството отдавна — напълно ще завоювам човечеството. Трябва да знаеш обаче, че хората, които създадох, бяха чисти хора, които носеха Моя образ и Моята слава. Те не принадлежаха на Сатана, нито бяха обект на неговото потъпкване, а бяха чисто Мое проявление, без най-малката следа от отровата на Сатана. И така, Аз известявам на човечеството, че искам само чистите, които бяха създадени от Моята ръка — хора, които са обичани от Мен и принадлежат на никое друго същество, и ще им се наслаждавам и ще ги считам за Моя слава. Това, което искам обаче, не е човечеството, което е покварено от Сатана, което днес принадлежи на Сатана и което вече не е Моето първоначално творение. Тъй като възнамерявам да възвърна славата Си в човешкия свят, ще завоювам напълно оцелелите сред човечеството, като доказателство за Моята слава при победата Ми над Сатана. Приемам само Моето свидетелство като Моята кристализация, като обект на Моето наслаждение. Това е Моето намерение.

Вече има десетки хиляди години история в развитието на човечеството до днес. И все пак човечеството, което създадох в началото, отдавна е изпаднало в упадък и човечеството вече не е човечеството, което желая, и поради това в Моите очи хората отдавна престанаха да са наричани човечество. Те са по-скоро изродената измет на човечеството, която Сатана е взел в плен, гнилите ходещи трупове, които са обитавани от Сатана и с които се облича Сатана. Хората абсолютно не вярват в съществуването Ми, нито приветстват пришествието Ми. Човечеството само неохотно и нехайно се отнася към изискванията Ми, временно се съобращява с тях и не споделя искрено радостите и мъките Ми. Тъй като хората Ме възприемат като неразгадаем, те Ми се усмихват неохотно, като разкриват поведение на угодничене пред някого с власт, тъй като хората нямат познание за Моето дело, още по-малко за сегашните Ми намерения. Ще бъда честен с вас: когато дойде Денят, страданието на всеки, който Ми се покланя, ще бъде по-лесно за понасяне от вашето. Степента на вярата ви в Мен в действителност не превъзхожда тази на Йов — дори вярата на еврейските фарисеи превъзхожда вашата — и така, ако настъпи денят на огъня, вашите дни ще бъдат по-лоши от укорите, които фарисеите получиха от Исус, от страданието, претърпяно от 250-те водачи, които се противопоставиха на Моисей, и от пламтенето на пожарите, които обхванаха Содом по време на унищожението му. Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на арфа и лира в Моя възхвала, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато успя да чуе Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езичници са получили Моето откровение и са разбрали, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми слова и въпреки това получават утеха от това и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Тези, които вярват в Мен, но които все още страдат от трудности, не са ли също отхвърлени от света? Онези, които живеят извън словото Ми и бягат от страданието на изпитанието, не се ли лутат всички те из света? Те приличат на есенни листа, които се веят насам-натам, без място за почивка, още по-малко в Моите думи на утеха. Въпреки че Моето наказание и облагородяване не ги следват, не са ли те просяци, носещи се от място на място, скитащи се по улиците извън небесното царство? Светът наистина ли е твое място за почивка? Можеш ли наистина, като избягваш наказанието Ми, да постигнеш и най-бледата усмивка на задоволство от света? Можеш ли наистина да използваш мимолетното си удоволствие, за да прикриеш празнотата в сърцето си, празнотата, която не може да бъде скрита? Ти може да си способен да измамиш всички в семейството си, но никога не можеш да измамиш Мен. Тъй като вярата ти е твърде оскъдна, ти и до ден днешен не можеш да намериш радостта от живота. Това е Моето увещание към теб: вместо да прекараш целия си живот в посредственост заради плътта, като търпиш всичкие страдания, които човек едва може да понесе, по-добре би било да прекараш половината от живота си, като искрено отдаваш всичко на Мен. Какъв е смисълът да се цениш толкова много и да бягаш от Моето наказание? Какъв е смисълът да се криеш от Моето краткотрайно наказание, само за да пожънеш цяла вечност на срам, цяла вечност на наказание? Аз не налагам на човека изискванията Си. Ако някой наистина желае да се покори на всичките Ми подредби, не бих се отнесъл зле към него. Но изисквам всички хора да вярват в Мен, както Йов вярваше в Мен — Йехова. Ако вярата ви превъзхожда тази на Тома, тогава вярата ви ще получи одобрението Ми, вашата преданост ще Ми достави удоволствие и със сигурност ще намерите Моята слава в дните си. Хората, които вярват в света и вярват в злия дявол обаче имат закоравели сърца, точно като масите от град Содом, с песъчинки от разнесения от вятъра пясък в очите си и с приношения от злия дявол в устата си, чиито замъглени умове отдавна са били завладени от злия, който е узурпирал света. Техните мисли почти изцяло са попаднали в плен на злия дявол от древните времена. И така, вярата на човечеството е била отнесена от вятъра и то не е в състояние дори да забележи Моето дело. То може да направи само слаб опит да се отнесе повърхностно към делото Ми или да го анализира грубо, защото отдавна е обладано от отровата на Сатана.

Аз завоювам човечеството, защото хората са създадени от Мен и освен това са се наслаждавали на всички изобилни неща на Моето творение, но те също така Ме отхвърлиха, нямат място за Мен в сърцата си, виждат Ме като бреме за своето съществуване и дори след като ясно са Ме видели, все още Ме отхвърлят и си блъскат главите, за да измислят всякакви възможни начини да Ме „победят“. Хората не Ми позволяват да се отнасям към тях сериозно или да поставям строги изисквания към тях, нито Ми позволяват да съдя или наказвам тяхната неправедност. Те са далеч от това да ги смятат за нещо ново, на тях им е писнало. И така, Моето дело е да взема човечеството, което яде, пие и Ми се наслаждава, но не Ме познава, и да го победя, като го накарам да хвърли оръжията си и позорно да избяга. Тогава, като взема Моите ангели и Моята слава, ще се върна в Моето обиталище. Действията на хората отдавна са разбили сърцето Ми и са разбили на парчета делото Ми, затова възнамерявам да си възвърна славата, която злият Ми отне, преди щастливо да си тръгна като оставя хората да продължат да живеят живота си, да продължат да „живеят и работят в мир и доволство“, да продължат да „обработват собствените си ниви“, и повече няма да се намесвам в живота им. Но сега възнамерявам напълно да Си възвърна славата от ръката на злия, да си върна цялата слава, която вложих в човека при създаването на света. Никога повече няма да я даря на човешкия род на земята. Защото хората не само не успяха да запазят славата Ми, но я замениха с образа на Сатана. Хората не ценят Моето пришествие, нито ценят деня на Моята слава. Не се радват да приемат наказанието Ми, още по-малко желаят да Ми върнат славата Ми, нито желаят да отхвърлят отровата на злия. Човечеството продължава да Ме заблуждава по същия стар начин, хората все още изобразяват блестящи усмивки и щастливи лица по същия стар начин. Те не осъзнават дълбините на мрака, които ще се спуснат върху човечеството, след като Моята слава ги напусне. По-специално не осъзнават, че когато Моят ден дойде за цялото човечество, за тях ще бъде още по-трудно, отколкото за хората по времето на Ной, защото те не знаят колко мрачен стана Израел, когато славата Ми се оттегли от него, защото на зазоряване човекът забравя колко трудно е било да се премине през тъмната като катран нощ. Когато слънцето отново се скрие и тъмнината се спусне върху човека, той отново ще ридае и ще скърца със зъби в мрака. Забравихте ли, когато Моята слава се оттегли от Израел, колко трудно беше за израилтяните да издържат тези дни на страдание? Сега е времето, когато виждате Моята слава, а също така е и времето, когато споделяте деня на Моята слава. Човекът ще ридае посред мрака, когато славата Ми напусне скверната земя. Сега е денят на славата, когато върша делото Си, и това е денят, в който освобождавам човечеството от страданието, защото няма да споделям времената на мъчение и страдание с тях. Аз само ще завоювам човечеството напълно и ще победя напълно злото сред човечеството.