Онези, които постоянно дават воля на негативността си сред братята и сестрите, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако във вярата си в Бог хората нямат богобоязливи сърца, ако нямат богопокорни сърца, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, именно те ще станат тези, които смущават делото Му и Му се съпротивляват. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се съпротивляваш — това е най-големият позор за вярващите. Ако вярващите са също толкова небрежни и невъздържани в речта и поведението си, колкото невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са типичните зли демони. Онези, които дават воля на отровни и злобни изказвания в църквата, и онези, които разпространяват безпочвени слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега е различна епоха от Божието дело, тези хора биват ограничавани, защото със сигурност ще бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои обаче просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто имат сатанински покварен нрав, но са и изключително злобни по природа. Думите и действията на тези хора стигат отвъд обикновеното разкриване на сатанински покварен нрав; те са същински дяволи и сатани. Единствено прекъсват и смущават Божието дело; единствено смущават навлизането в живота на братята и сестрите и вредят на нормалния църковен живот. Рано или късно тези вълци в овчи кожи ще бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме безпощадно отношение и отхвърляне. Само това означава да се застане на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливо сърце, боголюбиво сърце. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е в съответствие с Божиите изисквания и да удовлетворява Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Човекът не бива да вилнее, като се перчи и мами навред, докато развява Божието знаме; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Няма ли още повече управленски закони? Човекът може да прави каквото пожелае, но не и да изменя Божиите управленски закони според прищевките си. Бог е Бог, Който не търпи оскърбление от човека; Той е Бог, Който поразява човека. Нима човекът още не го е проумял?

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божието дело. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са особено добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, правят поклони и реверанси — самото олицетворение на крастави псета, и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „местни тирани“ и „подлизурковци“. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето ѝ. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизъм и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Когато предизвикат подобно смущение, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отхвърлени и не могат да правят всичко, на което са способни, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят вътре — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви фактически са под властта на Сатана, дяволът е техният цар. Ако хората в тези църкви не въстанат, за да отхвърлят главните демони, те рано или късно също ще загинат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако онези, които могат да практикуват малко истина, не търсят, църквата ще бъде закрита. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отхвърлиш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „местни тирани“, следвани от ято напълно лишени от проницателност „малки мушици“, и ако хората в тази църква са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези тирани, тези объркани хора вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили голямо зло, но те са още по-измамни, още по-хитри и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Онези, които принадлежат на Сатана, ще бъдат върнати на Сатана, а онези, които са избрани от Бог, със сигурност ще търсят истината; това е предопределено от природата им. И нека погинат всички следовници на Сатана! Към такива хора няма да бъде проявена жалост. Нека търсещите истината да бъдат снабдени и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е праведен; Той никога няма да покаже пристрастие към някого. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще бъдеш взет в плен от Сатана. В това няма никакво съмнение.

Хората, които не се стремят към напредък, неизменно желаят и останалите да са негативни и лениви като тях. Онези, които не практикуват истината, завиждат на тези, които правят това, и вечно се опитват да подведат всеки, комуто липсва здрав разум и проницателност. Тези хора разпространяват неща, от които може да пропаднеш, да се хлъзнеш надолу, да изпаднеш в ненормално състояние и да се изпълниш с мрак. Те могат да те накарат да се отдалечиш от Бог, да цениш плътта и да проявяваш снизходителност към себе си. Онези, които не обичат истината и гледат на Бог с постоянно нехайство, не притежават самосъзнание. Нравът на тези хора подмамва другите да вършат грехове и да се съпротивляват на Бог. Те не само не практикуват истината, но не позволяват и на останалите да я практикуват. Обичат греха и не се мразят за това. Не познават себе си и възпрепятстват другите да опознаят себе си; освен това те им пречат и да жадуват за истината. Онези, които са подведени от тях, не могат да видят светлината — те потъват в тъмнина, не се опознават, не са наясно с истината, и така се отдалечават все повече от Бог. Те не практикуват истината и пречат на другите да я практикуват, събирайки около себе си всички тези объркани хора. По-скоро може да се каже, че вярват в старите си предци или в идолите в техните сърца, отколкото че вярват в Бог. Най-добре би било тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в кого точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не знаеш в кого вярваш, то отново би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към местните тирани сред вас. Тези, които клатят глава, когато чуят истината, и се хилят, когато чуят смъртоносни думи, са потомството на Сатана и те ще са отстранените. Мнозина в църквата нямат проницателност. Когато някой се опита да подведе другите, те, напротив, застават на страната на Сатана; дори се чувстват изключително онеправдани, че са наречени слуги на Сатана. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на страната на неистината, никога не застават на страната на истината в критичен момент, никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо, напротив, застават на страната на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума заради истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не показва, че са предано потомство на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им са достатъчни, за да докажат, че те съвсем не са хора, които обичат истината, а по-скоро са хора, които я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана наистина обича тези малки дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да последваш онези, които не практикуват истината, при първия им подканващ поглед? Какъв проблем е това? Не Ме интересува дали имаш, или нямаш проницателност. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си местен тиранин, или водач, който развява знаме. Ако притежаваш голяма мощ, то това е само с помощта на силата на Сатана. Ако престижът ти е висок, това се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за делото на отлъчването; по-скоро е време за делото на отстраняването. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те отстранил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде отстранен!

Именно хората, които искрено вярват в Бог, желаят да прилагат Божието слово на практика и желаят да практикуват истината. Хората, които наистина са способни да останат непоколебими в свидетелството си за Бог, са и онези, които желаят да прилагат Неговото слово на практика и могат истински да заемат страната на истината. Всички хора, които се занимават с криви и неправедни практики, са лишени от истината и посрамват Бог. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова злобни. Тези, които нямат проницателност и не са способни да заемат страната на истината, до един са хора, които питаят зли намерения и я очернят. Те са по-архетипни представители на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божият дом не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за извършване на делото на отлъчването; тези хора просто ще бъдат разкрити и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; онези, които са сатани, не могат да заемат страната на истината, докато търсещите истината могат. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Преди да бъде разкрит изходът на всеки човек, онези, които смущават църквата и прекъсват работата, засега ще бъдат оставени настрана и няма да бъдат закачани. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разкрит и след това отстранен. На този етап, докато истините още са в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато всички истини се проявят пред човека, ще започне отстраняването на хора; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злите; те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна и заговорничат с тях, за да се съпротивляват срещу Бог. Те отлично разбират, че това, което разкриват тези зли хора, е зло, но въпреки това събират дързост и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се държат като „царе“, а други са само техни последователи, не е ли еднаква тяхната съпротивляваща се на Бог природа? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Какво оправдание биха могли да намерят за другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и доведени до съвършенство заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и местните тирани, трябва да си отидат първи. Хора с природата на зли вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не смущават нормалния живот на братята и сестрите, за да не бъдат наказани от Бог. Онези от вас, които просто следват тълпата, трябва да се възползват от тази възможност и да се самоанализират. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще следвате покорно? Трябва да го обмислите. Давам ви още една възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.