Онези наши братя и сестри, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и вредят на църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и изпъдени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще нарушават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се подчиняваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако те си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като неверниците, то те са дори по-нечестиви от неверниците; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, сплетничат, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега сме в различна епоха от Божието дело, тези хора биват изолирани, защото безспорно трябва да бъдат пропъдени. Всички покварени от Сатана са с развален нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, разложен от Сатана, но са и изключително зли по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме сурово отношение и нетърпимост. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да възрадват Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да пощуряват и напосоки да развяват Божия флаг, перчейки се гласовито с куха показност; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Не са ли управленските му закони още по-строги? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Богът е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който осъжда на смърт. Нима хората още не са проумели това?

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака, живеят като крастави псета и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-влиятелните и по-силните от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето й. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и говорят за смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези от енориашите, които практикуват истината, са избутани в ъгъла и не успяват да допринесат според възможностите си, докато сеещите смърт вредители вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви са под властта на Сатана — това е истината; техният цар е дяволът. Ако членовете на паството не обединят усилия, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще са обречени на провал. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни конгрегации. Ако способните да практикуват част от истината не го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да свидетелства за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отблъснеш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „винени мушици“ и ако енориашите са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят манипулациите на тези насилници и да потушат създаваните от тях проблеми, тези глупци вкупом ще бъдат пропъдени накрая. Въпросните винени мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, изкусни и неуловими и всеки такъв ще бъде пропъден. Нито един няма да остане! Който принадлежи на Сатана, ще бъде върнат на Сатана, а който принадлежи на Бог, със сигурност ще се отправи в търсене на истината; това е предопределено от характерите им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат подкрепа и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще попаднеш в мрежите на Сатана. В това няма никакво съмнение.

Хората, които не се стремят към напредък, неизменно желаят и останалите да са негативни и лениви като тях. Онези, които не практикуват истината, завиждат на тези, които правят това, и вечно се опитват да измамят всеки, комуто липсва здрав разум и проницателност. Тези хора натрапват мисли, от които може да пропаднеш, да се хлъзнеш надолу, да влезеш в ненормално състояние и да се изпълниш с мрак. Карат те да се отдалечиш от Бог и да утоляваш плътските си щения. Онези, които не обичат истината и гледат на Бог с постоянно нехайство, не притежават самосъзнание. Нравът на тези хора подмамва другите да вършат грехове и да се опълчват на Бог. Те не само не практикуват истината, но не позволяват и на останалите да я практикуват. Обичат греха и не се ненавиждат за това. Не познават себе си и възпрепятстват другите да опознаят себе си; освен това те им пречат и да пожелаят истината. Измамените от тях не могат да видят истината. Потъват в тъмнина, не се опознават, дезориентирани са за истината, и така се отдалечават все повече от Бог. Те не практикуват истината и пречат на другите да я практикуват, събирайки около себе си всички тези глупци. По-скоро може да се каже, че вярват в предците си или в идолите, намерили място в техните сърца, отколкото че вярват в Бог. Най-добре би било за тези хора, които претендират, че следват Бог, да се вгледат внимателно в себе си и да видят в какво точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че си положил вярата си не пред олтара на Бог, а пред своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не си сигурен в кого вярваш — пак повтарям — би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към кварталните хулигани сред вас. Тези, които клатят глава в неверие, когато чуят истината, и се подсмихват, когато им се говори за смъртта, са изчадия на Сатана и те ще са пропъдените. Мнозина в църквата са лишени от способността да преценяват. Случи ли се нещо измамно, неочаквано застават на страната на Сатана и дори се обиждат, когато ги наричат негови слуги. Макар и да се казва, че нямат добра преценка, те неизменно застават на лишената от истина страна и в критични моменти никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли са лишени от способността да преценяват правилно? Защо ненадейно стават поддръжници на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума в подкрепа на истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-склонни към заблуда са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това, ако не, че хората с грешна преценка обичат греха? Нима не доказва, че са предани изчадия на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им красноречиво доказват, че те съвсем не обичат истината в никое нейно проявление, а по-скоро я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на злото, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана обича тези дребни дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да застанеш до онези, които странят от нея, при първия им подканващ поглед? На какво се дължи това? Не Ме интересува дали умееш да разграничаваш добро от лошо. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си квартален хулиган, или знаменосец и водач. Ако притежаваш голяма мощ, неин единствен източник е силата от Сатана. Ако репутацията ти е блестяща, тя се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за отлъчване; по-скоро е време за пропъждане. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те пропъдил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде пропъден!

Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да прилагат в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които се стремят да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Не притежават истината другите, които шикалкавят и са несправедливи; Бог се срамува от всички тях. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Лишените от добра преценка, които не са способни да заемат страната на истината, до един питаят зли намерения и я оскверняват. И нещо повече, те са изначални проводници на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат пропъдени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора ще бъдат изобличени и пропъдени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; принадлежащите на Сатана не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде изобличен и пропъден. На този етап, докато истината още е в процес на разкриване, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат пропъдени; това ще бъде времето за сортиране на всички според достойнствата им. Дребните хитрини на неспособните да преценяват правилно ще доведат до унищожението им от злите хора — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и въстават срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не са злодеи? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни придворни, не е ли тяхната богохулна природа съвсем еднаква? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е справедлив? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и махленските хулигани, трябва да си отидат първи. Хора с нрава на настървени вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не внасят смут в нормалния живот на братята и сестрите, за да избегнат Божието наказание. Онези от вас, които са се съгласявали с тях, трябва да се възползват от тази възможност и да се замислят над себе си. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще бъдете послушни последователи? Трябва внимателно да обмислите този въпрос. Давам ви една последна възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.