Предупреждение към онези, които не практикуват истината

Онези наши братя и сестри, които постоянно дават израз на негативността си, са слуги на Сатана и смущават църквата. Един ден тези хора трябва да бъдат отлъчени и отстранени. Ако сърцата на хората, които вярват в Бог, не са богобоязливи и покорни на Бог, тогава те не само няма да могат да вършат никаква работа за Него, а тъкмо обратното, ще смущават работата Му и ще Му се противопоставят. Да вярваш в Бог, но да не Му се покоряваш и да не се боиш от Него, а вместо това да Му се противиш — това е най-големият позор за вярващите. Ако те си позволят същото нехайно и несдържано поведение и реч като невярващите, то те са дори по-нечестиви от невярващите; те са първообразът на демоните. Онези, които развързват езици в отровни и зловредни изказвания в църквата, разпространяват слухове, сеят неразбирателство и оформят групички сред братята и сестрите — всички те е трябвало да бъдат отлъчени от църквата. Но тъй като сега сме в различна епоха от Божието дело, тези хора биват изолирани, защото безспорно трябва да бъдат отстранени. Всички покварени от Сатана са с покварен нрав. Някои просто са с покварен нрав, докато други са различни: те не просто са с нрав, покварен от Сатана, но са и изключително зли по природа. Те не само разкриват покварения си сатанински нрав чрез думите и действията си, а са същински дяволи и сатани. Поведението им прекъсва и смущава Божието дело, смущава навлизането в живота на братята и сестрите и вреди на нормалния живот на църквата. Рано или късно тези вълци в овчи кожи трябва да бъдат изчистени; към тези слуги на Сатана трябва да проявяваме сурово отношение и нетърпимост. Само тогава ще сме застанали на Божията страна, а неуспелите да направят това се въргалят в тинята със Сатана. Искрено вярващите в Бог непрестанно Го носят в сърцата си, винаги имат богобоязливи и боголюбиви сърца. Вярващите в Бог трябва да пристъпват към всичко с предпазливост и благоразумие и всичко, което вършат, трябва да е съобразено с Божиите изисквания, за да удовлетворят Неговото сърце. Не бива да са вироглави и да постъпват, както им се нрави; това не подобава на светото благоприличие. Хората не бива да вилнеят и да развяват Божието знаме навсякъде, докато се перчат и мамят навред; това е най-непокорният вид поведение. Семействата си имат правила, държавите си имат закони — нима това не е още по-валидно за Божия дом? Не са ли изискванията в него още по-стриктни? Не са ли управленските му закони още по-строги? Хората могат да правят каквото пожелаят, но не и да изменят Божиите управленски закони според прищевките си. Богът е Бог, който не търпи обиди от хората; Той е Бог, който умъртвява човеците. Нима хората още не са проумели това?

Във всяка църква се намират хора, които създават смущения или прекъсват Божиите дела. Всички те са сатани, промъкнали се под прикритие в Божия дом. Такива хора са добри актьори: явяват се пред Мен, демонстрирайки дълбока почит, привеждат се в поклони и тътрят крака, живеят като крастави псета и посвещават „всичко от себе си“, за да постигнат собствените си цели — но озоват ли се сред братята и сестрите, те оголват грозната си страна. Видят ли практикуващи истината хора, те се нахвърлят срещу тях и ги изблъскват настрана; озоват ли се пред по-силни от тях, разливат се в угодничество и ласкателства. В църквата се развихрят. Може да се каже, че в повечето църкви има такива „квартални хулигани“ и кресливи нагаждачи. В комбина действат най-подмолно, намигат си и си разменят тайни знаци и никой от тях не практикува истината. Най-отровният сред тях е „главен демон“. Спечелилият най-голям престиж предвожда бандата, вдигнал високо знамето й. Тези хора вилнеят из църквата, разпръскват негативизма си и сеят смърт, правят каквото им скимне, в устата им е каквото им хрумне и никой не смее да ги спре. В тях прелива сатанинският нрав. Веднага щом предизвикат смут, в църквата нахлува усещане за смърт. Онези в църквата, които практикуват истината, са отритнати и не успяват да допринесат според възможностите си, докато тези, които смущават църквата и сеят смърт, вилнеят необезпокоявани — и, което е по-лошо, повечето хора ги следват. Такива църкви просто са под властта на Сатана; техният цар е дяволът. Ако членовете на паството не обединят усилия, за да изхвърлят главните демони, те рано или късно също ще се сринат. Оттук насетне трябва да се вземат мерки срещу подобни църкви. Ако способните да практикуват част от истината не се стремят да го направят, църквата ще бъде заличена. Ако пък в църквата няма нито един желаещ да практикува истината и никой не е в състояние да свидетелства за Бог, тя следва да бъде напълно изолирана и връзките ѝ с други църкви да бъдат пресечени. Това се нарича „да заровиш смъртта“; това означава да отритнеш Сатана. Ако в църквата се навъртат няколко „квартални хулигани“, следвани от ято напълно лишени от правилна преценка „малки мушици“ и ако членовете на църквата са прогледнали за истината, но и тогава не успяват да отхвърлят оковите и манипулациите на тези насилници, тези глупци вкупом ще бъдат отстранени накрая. Въпросните малки мушици може да не са сторили нищо ужасно, но те са още по-измамни, изкусни и неуловими и всеки такъв ще бъде отстранен. Нито един няма да остане! Който принадлежи на Сатана, ще бъде върнат на Сатана, а който принадлежи на Бог, със сигурност ще се отправи в търсене на истината; това е предопределено от природата им. И нека всички следовници на Сатана срещнат гибелта си! Към такива хора няма да бъде проявено снизхождение. Нека търсещите истината да получат приток и да се наслаждават до насита на Божието слово. Бог е справедлив; Той никога не предпочита едни пред други. Ако ти си дявол, не си в състояние да практикуваш истината; ако си от търсещите истината, със сигурност не ще станеш пленникна Сатана. В това няма никакво съмнение.

Хората, които не се стремят към напредък, неизменно желаят и останалите да са негативни и лениви като тях. Онези, които не практикуват истината, завиждат на тези, които правят това, и вечно се опитват да подведат всеки, комуто липсва здрав разум и проницателност. Тези хора бълват неща, от които може да пропаднеш, да се хлъзнеш надолу, да влезеш в ненормално състояние и да се изпълниш с мрак. Карат те да се отдалечиш от Бог и да цениш плътта и да си угаждаш. Онези, които не обичат истината и гледат на Бог с постоянно нехайство, не притежават самосъзнание. Нравът на тези хора подмамва другите да вършат грехове и да се противопоставят на Бог. Те не само не практикуват истината, но не позволяват и на останалите да я практикуват. Обичат греха и не се ненавиждат за това. Не познават себе си и възпрепятстват другите да опознаят себе си; освен това те им пречат и да пожелаят истината. Подведените от тях не могат да видят светлината. Потъват в тъмнина, не се опознават, не са наясно с истината, и така се отдалечават все повече от Бог. Те не практикуват истината и пречат на другите да я практикуват, събирайки около себе си всички тези глупци. По-скоро може да се каже, че вярват в предците си или в идолит в техните сърца, отколкото че вярват в Бог. Най-добре би било за тези хора, които претендират, че следват Бог, да отворят очи и да се вгледат внимателно, и да видят в какво точно вярват: в Бог ли вярваш в действителност, или в Сатана? Ако знаеш, че вярваш не в Бог, а в своите идоли, по-добре да не твърдиш, че си вярващ. Ако действително не си сигурен в кого вярваш, тогава би било най-добре да не заявяваш, че си вярващ. Светотатство е да го твърдиш! Никой не те принуждава да вярваш в Бог. Не казвайте, че вярвате в Мен; наслушал съм се на такива приказки и не желая да ги чувам повече, защото вярата ви е насочена към идолите в сърцата ви и към кварталните хулигани сред вас. Тези, които клатят глава в неверие, когато чуят истината, и се подсмихват, когато им се говори за смъртта, са изчадия на Сатана и те ще са отстранените. Мнозина в църквата нямат проницателност. Случи ли се нещо подвеждащо, неочаквано застават на страната на Сатана и дори се обиждат, когато ги наричат негови слуги. Макар и да се казва, че нямат проницателност, те неизменно застават на лишената от истина страна и в критични моменти никога не се застъпват за истината и не я бранят. Действително ли нямат проницателност? Защо ненадейно стават поддръжници на Сатана? Защо не изричат нито една справедлива и разумна дума в подкрепа на истината? Дали това действително се дължи на моментно объркване? Колкото по-малко проницателни са хората, толкова по-неспособни са да заемат страната на истината. Какво показва това? Не показва ли, че хората без проницателност обичат греха? Нима не доказва, че са предани изчадия на Сатана? На какво се дължи способността им все да застават откъм Сатана и да говорят неговия език? Всяка тяхна дума, всяка постъпка, израженията на лицата им красноречиво доказват, че те съвсем не обичат истината, а по-скоро я ненавиждат. Фактът, че могат да застанат на страната на Сатана, доказва достатъчно красноречиво, че Сатана обича тези дребни дяволи, които прекарват живота си, борейки се за неговата кауза. Не са ли пределно ясни тези факти? Ако действително си човек, обичащ истината, защо не зачиташ тези, които я практикуват, и защо бързаш да последваш онези, които не практикуват истината, при първия им подканващ поглед? Какъв проблем е това? Не Ме интересува дали си проницателен или не. Не Ме е грижа каква цена си платил, нито колко големи са силите ти и дали си квартален хулиган, или водач, който развява знаме. Ако притежаваш голяма мощ, то това е само с помощта на силата на Сатана. Ако репутацията ти е блестяща, тя се дължи просто на това, че си заобиколен от твърде много хора, които не практикуват истината. Ако още не си отлъчен, това се дължи на обстоятелството, че сега не е време за отлъчване; по-скоро е време за отстраняване. Няма защо да бързам да те отлъча тозчас. Просто чакам деня, в който ще ти въздам наказание, след като съм те отстранил. Всеки, който не практикува истината, ще бъде отстранен!

Хората, чиято вяра в Бог е искрена, се стараят да практикуват в живота си Божието слово и да практикуват истината. Тези, които са склонни да практикуват Неговото слово и искрено заемат страната на истината, са в състояние неотстъпно да свидетелстват за Бог. Не притежават истината другите, които шикалкавят и са несправедливи; Бог се срамува от всички тях. Предизвикващите раздор в църквата са слуги на Сатана и са негово олицетворение. Тези хора са толкова зловредни. Тези, които нямат проницателност, които не са способни да заемат страната на истината, до един питаят зли намерения и я оскверняват. И нещо повече, те са изначални проводници на Сатана. Те не подлежат на спасение и естествено ще бъдат отстранени. Божието семейство не позволява да останат онези, които не практикуват истината, нито пък оставя хората, които умишлено разтурят църквата. Сега обаче не е моментът за отлъчване; тези хора ще бъдат разобличени и отстранени накрая. За тях няма да бъдат изразходвани повече безсмислени усилия; принадлежащите на Сатана не могат да застанат на страната на истината, докато търсещите я принадлежат точно там. Недостойни са да чуят пътя на истината и да свидетелстват за нея хората, които не я практикуват. Истината просто не е предназначена за техните уши; тя е насочена към тези, които я практикуват. Засега, преди да бъде разкрит краят на всеки човек, онези, които смущават дейността на църквата и прекъсват Божието дело, ще бъдат оставени настрана, за да получат своето по-късно. Щом делото бъде завършено, всеки един от тях ще бъде разобличен и отстранен. На този етап, докато истината още е в процес на предоставяне, няма да им се обръща внимание. Когато цялата истина се разкрие пред човечеството, тези хора ще бъдат отстранени; това ще бъде времето за сортиране на всички според вида им. Дребните хитрини на тези, които нямат проницателност, ще доведат до унищожението им от злото — те ще бъдат подмамени от тях и няма да се върнат повече. Това и заслужават, защото не обичат истината, неспособни са да застанат на нейна страна, следват злите хора и вземат тяхната страна, заговорничат с тях и въстават срещу Бог. Те отлично разбират, че нечестивците излъчват зло, но въпреки това втвърдяват сърцата си и обръщат гръб на истината, за да последват нечестивците. Нима тези хора, които не практикуват истината, а се впускат в разрушителни и отвратителни дела, не извършват зло? При все че някои от тях се правят на крале, а други са само техни последователи, не е ли тяхната противяща се на Бог природа съвсем еднаква? Какво оправдание биха могли да намерят за своето твърдение, че Бог не ги спасява? Как биха могли да извинят другото си възражение, че Бог не е праведен? Та нима не ги погубва собствената им злина? Не ги ли завлича в ада собственото им непокорство? Хората, които практикуват истината, накрая ще бъдат спасени и направени съвършени заради истината. Онези, които не практикуват истината, накрая ще причинят собственото си унищожение пак поради истината. Това са изходите за практикуващите истината и за другите, които не я практикуват. Съветвам тези, които не възнамеряват да практикуват истината, да напуснат църквата час по-скоро, за да не трупат още грехове. Когато дойде времето, ще бъде прекалено късно за разкаяние. В частност онези, които се събират в клики и създават разкол, а също и махленските хулигани, трябва да си отидат първи. Хора с нрава на настървени вълци са неспособни да се променят. За тях е най-добре да напуснат църквата при първа възможност и никога повече да не внасят смут в нормалния живот на братята и сестрите, за да избегнат Божието наказание. Онези от вас, които са се съгласявали с тях, трябва да се възползват от тази възможност и да се замислят над себе си. Ще напуснете ли църквата заедно със злодеите или ще останете и ще бъдете послушни последователи? Трябва внимателно да обмислите този въпрос. Давам ви още една възможност да направите своя избор и чакам отговора ви.

Предишна: Действието на Светия Дух и действието на Сатана

Следваща: Трябва да поддържаш предаността си към Бог

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger