Неразкритата истина за делото на завоюването (1)

Човечеството, което е толкова дълбоко покварено от Сатана, не знае, че има Бог, и е престанало да се покланя на Бог. В началото, когато бяха създадени Адам и Ева, славата и свидетелството на Йехова присъстваха постоянно. Но след като беше покварен, човекът загуби славата и свидетелството, защото всички се разбунтуваха срещу Бог и съвсем престанаха да се боят от Него. Делото на завоюването днес има за цел да се възстанови цялото свидетелство и цялата слава и всички хора да се поклонят на Бог, така че да има свидетелство сред сътворените; това е делото, което трябва да се извърши през този етап. Как точно ще бъде завоювано човечеството? Като се използва работата на думите през сегашния етап, които изцяло да убедят човека; да го склонят напълно, като се използва разкриване, съд, порицание и безмилостно проклятие; като се разкрие непокорството на човека и се осъди неговото противопоставяне, за да може той да познае нечестивостта и разврата на човечеството и по този начин да използва тези неща като противовес на праведния нрав на Бог. Човекът ще бъде завоюван и убеден най-вече чрез тези думи. Думите са средството за окончателното завоюване на човечеството и всички, които приемат Божието завоюване, трябва да приемат пораженията и правосъдието, които Неговите думи носят. Именно този процес на говорене днес е процесът на завоюването. И как точно трябва да съдействат хората? Като се научат да ядат и пият тези думи и да ги разбират. Що се отнася до това как хората ще бъдат завоювани, това не е нещо, което те могат да направят сами. Единственото, което можеш да направиш, е, като ядеш и пиеш тези думи, да осъзнаеш своята поквара и развратност, своето непокорство и нечестивост и да паднеш на колене пред Бог. Ако, след като си разбрал Божията воля, ти успяваш да я приложиш практически, ако имаш видения и си способен напълно да се подчиниш на тези думи и да не правиш никакъв избор сам, тогава ще бъдеш завоюван — и това ще е в резултат на тези думи. Защо човечеството е загубило свидетелството за Бог? Защото никой не вярва в Бог, защото Бог не е намерил своето място в сърцата на хората. Да се завоюва човечеството означава да се възстанови неговата вяра. Хората винаги искат да се втурнат презглава в ежедневието, таят твърде много надежди, очакват твърде много от бъдещето си и имат безброй екстравагантни изисквания. Те винаги мислят за телесното, плановете им са свързани с плътта и нямат интерес да търсят пътя на вярата в Бог. Сърцата им са откраднати от Сатана, хората са загубили своите богобоязливи сърца и са обсебени от Сатана. Но човекът е създаден от Бог. Така човекът е изгубил свидетелството, което означава, че е изгубил Божията слава. Целта на завоюването на човечеството е да се възвърне славата на човешкия страх от Бог. Може да се каже така: има много хора, които не се стремят към живота; дори и да има такива, които правят това, те не са никак много. Хората са заети прекалено много с бъдещето си и не обръщат никакво внимание на живота. Някои се бунтуват и противопоставят на Бог, осъждат Го зад гърба Му и не живеят според истината. Засега на тези хора не се обръща внимание; засега нищо не се прави срещу тези синове на бунта, но в бъдеще ти ще живееш в мрак, ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Не усещаш колко е безценна светлината, докато живееш в нея, но ще разбереш колко струва тя, когато заживееш в тъмната нощ, и тогава ще съжаляваш. Сега се чувстваш добре, но ще дойде ден, в който ще съжаляваш. Когато този ден настъпи и над теб се спусне тъмнината, а светлината изчезне завинаги, ще бъде твърде късно да съжаляваш. Именно защото все още не разбираш делото на днешния ден, ти не успяваш да цениш времето, което имаш сега. Когато започне делото на цялата вселена, т.е. когато всичко, което казвам днес, стане реалност, много хора ще наведат глави и ще плачат от мъка. А по този начин няма ли да пропаднат в тъмнината с плач и скърцане със зъби? Всички, които наистина се стремят към живота и са направени пълноценни, могат да бъдат употребени, а всички синове на бунта, които не са годни да служат на Бог, ще пропаднат в тъмнината. Ще бъдат лишени от действието на Светия Дух и няма да са способни да разбират нищо. Така те ще бъдат разкъсвани от ридания, след като бъдат оставени на наказанието. Ако си добре подготвен през този етап от делото и си израснал в своя живот, значи си годен да служиш на Бог. Ако си зле подготвен, дори и да бъдеш призован за следващия етап от делото, ти ще бъдеш негоден да служиш на Бог — в този момент ти няма да имаш друга възможност, дори и да искаш да се подготвиш. Бог ще си е тръгнал; къде би могъл да отидеш, за да намериш възможността, която е пред теб сега? Къде би могъл да отидеш, за да получиш подготовка, която ти дава лично Бог? Ще дойде времето, когато Бог няма да ти говори лично и няма да използва гласа Си; ти ще можеш само да четеш нещата, които днес се казват — тогава как ще можеш лесно да разбираш? Как може бъдещият живот да бъде по-добър от днешния? Когато това време настъпи, няма ли да страдаш от жива смърт, докато плачеш и скърцаш със зъби? Сега ти се дават благословии, но ти не знаеш как да им се радваш; живееш в блаженство, но оставаш в неведение. Това доказва, че си обречен да страдаш! В днешно време някои хора Ми се противопоставят, някои се бунтуват, някои правят други неща, а Аз просто не им обръщам внимание — но не си мислете, че не знам какво правите. Нима не разбирам що за хора сте? Защо продължавате да се борите с Мен? Нали вярваш в Бог и се стремиш към живот и благословии заради себе си? Не е ли твоята вяра заради теб самия? Сега Аз изпълнявам делото на завоюването само чрез говорене и щом това дело приключи, твоят край ще бъде ясен. Трябва ли изрично да ти го казвам?

Днешното дело на завоюването има за цел да изясни какъв ще бъде краят на човека. Защо се казва, че днешното порицание и присъда са съдът пред големия бял престол на последните дни? Нима не виждаш това? Защо делото на завоюването е последният етап? Не е ли точно за да покаже какъв край очаква всеки клас от човешкия род? Не е ли за да позволи на всеки, в хода на делото на завоюването, порицанието и съда, да покаже истинското си лице и след това да бъде класифициран според вида си? Вместо да се казва, че човечеството се завоюва, може би е по-добре да се каже, че на човечеството се показва какъв ще бъде краят за всеки клас хора. Тук става въпрос за осъждане на греховете на хората и след това за разкриване на различните класове хора, като по този начин се решава дали те са зли, или праведни. След делото на завоюването идва работата по възнаграждаването на доброто и наказването на злото. Хората, които изцяло се подчиняват — което означава напълно завоюваните — ще бъдат пратени в следващия етап от разпространението на Божието дело в цялата вселена; незавоюваните ще бъдат пратени в тъмнината и ще ги сполети бедствие. Така хората ще бъдат класифицирани според вида си — злодеите ще бъдат групирани заедно със злите, за да останат завинаги без светлината на слънцето, а праведните — с добрите, за да получат светлина и да живеят вечно в светлината. Краят на всички неща е близо; краят на човека е ясно показан пред очите му и всички неща ще бъдат класифицирани според вида им. Как тогава хората могат да избегнат мъката от това, всеки да бъде класифициран според вида си? Краят на всеки вид човек се разкрива, когато наближи краят на всички неща, и това става по време на делото на завоюването на цялата вселена (включително цялото дело на завоюването, като се започне с настоящото дело). Откровението за края на цялото човечество се извършва пред Божието съдилище, по време на порицанието и по време на делото на завоюването в последните дни. Класифицирането на хората според вида им не означава връщане към първоначалните им класове, защото когато човекът беше създаден по време на сътворението, имаше само един вид хора, като единственото разделение беше между мъже и жени. Нямаше много различни видове хора. Едва след няколко хиляди години поквара се появиха различни класове човешки същества, като някои от тях са под властта на нечестиви дяволи, други — на зли дяволи, а някои — тези, които следват пътя на живота — са под властта на Всемогъщия. Това е единственият начин, по който сред хората постепенно възникват класовете и само така хората се разделят на класове в рамките на голямото човешко семейство. Всички хора имат различни „бащи“; не е вярно, че всички са изцяло под властта на Всемогъщия, тъй като човекът е твърде непокорен. Праведният съд разкрива истинската същност на всеки тип човек, като не оставя нищо скрито. В светлината всички показват истинското си лице. В настоящия момент човекът вече не е такъв, какъвто беше в началото, първоначалното подобие на предците му отдавна е изчезнало, защото безбройните потомци на Адам и Ева отдавна са пленени от Сатана — те никога повече няма да познаят небесното слънце — и защото хората са пълни с всякакви сатанински отрови. Така хората имат своите крайни цели, които им съответстват. Освен това те се класифицират по видове в зависимост от различните отрови, които носят в себе си, което означава, че се подреждат според степента, до която са завоювани днес. Краят на човека не е нещо, което е било предопределено от сътворението на света. Не може да е другояче, защото в началото имаше само един клас хора, който се наричаше общо „човечество“, и първоначално човекът не беше покварен от Сатана, всички хора живееха в Божията светлина, без тъмнината да може да ги застигне. Но след като човекът беше покварен от Сатана, по цялата земя се разпръснаха всякакви типове и видове хора — всички типове и видове хора, които произхождаха от семейството, наречено общо „човечество“, което беше съставено от мъже и жени. Всички те бяха поведени от техните предци по пътища, които ги отклониха от далечните им предци — човешкия род, който се състоеше от мъж и жена (т.е. Адам и Ева в началото, техните най-стари предшественици). По онова време израилтяните бяха единственият народ, чийто живот на земята се ръководеше от Йехова. Различните типове хора, които произлязоха от народа на Израил (тоест от първоначалния семеен род), след това загубиха ръководството на Йехова. Тези древни хора, напълно невежи по въпросите на човешкия свят, впоследствие тръгнаха заедно с предците си да живеят в териториите, за които твърдяха, че са техни, като това продължава и до наши дни. Така те остават в неведение за това как са се отклонили от Йехова и как до ден днешен са покварени от всякакви нечестиви дяволи и зли духове. Тези, които са били дълбоко покварени и отровени досега — тези, които в крайна сметка не могат да бъдат спасени — няма да имат друг избор, освен да отидат при своите предци, нечестивите дяволи, които са ги покварили. Тези, които накрая могат да бъдат спасени, ще отидат в съответната за човечеството крайна цел, тоест в края, който е запазен за спасените и завоюваните. Ще бъде направено всичко възможно, за да бъдат спасени всички, които могат да бъдат спасени, но за тези хора, които са безчувствени и неизлечими, единственият избор ще бъде да последват предците си в бездънната яма на порицанието. Не си мисли, че краят ти е бил предопределен още в началото и че едва сега се разкрива. Ако мислиш така, тогава нима си забравил, че когато първоначално беше сътворено човечеството, нямаше създаден отделен сатанински клас хора? Нима си забравил, че беше сътворен само един човешки род, който включваше Адам и Ева (което означава, че бяха създадени само мъж и жена)? Ако ти в началото си бил потомък на Сатана, нямаше ли това да означава, че когато Йехова създаде човека, Той е включил сатанинска група в Своето творение? Възможно ли е Бог да е направил нещо подобно? Той създаде човека заради Своето свидетелство; Той създаде човека заради Своята слава. Защо умишлено да създава клас от потомци на Сатана, които съзнателно да Му се противопоставят? Как би могъл Йехова да направи такова нещо? Ако беше направил това, някой щеше ли да твърди, че Той е праведен Бог? Когато сега казвам, че някои от вас накрая ще отидат при Сатана, това не означава, че си бил със Сатана от самото начало; по-скоро означава, че си паднал толкова ниско, че дори Бог да се е опитвал да те спаси, ти все пак не си успял да получиш това спасение. Няма друг избор, освен да бъдеш причислен към Сатана. Това е така само защото за теб спасението вече е непостижимо, а не защото Бог е несправедлив към теб и умишлено е определил съдбата ти като въплъщение на Сатана, а след това те причислява към Сатана и нарочно иска да страдаш. Не това е неразкритата истина за делото на завоюването. Ако смяташ, че това е така, значи разбирането ти е много едностранчиво! Последният етап на завоюването има за цел да спаси хората, а също и да разкрие техния край. Неговата цел е да бъде разкрито падението на хората чрез съд, като така те ще бъдат накарани да се покаят, да се изправят и да се стремят към живота, следвайки правилния път към него. Целта на последния етап е да се събудят сърцата на безчувствените и невъзприемчиви хора и да се покаже, чрез съд, непокорството вътре в тях. Въпреки това, ако хората все пак не успеят да се покаят, да следват правилния път на човешкия живот и да отхвърлят тези пороци, тогава спасението за тях е непостижимо и те ще бъдат погълнати от Сатана. Такава е значимостта на Божието завоевание: да спаси хората, но също и да покаже техния край. И добрият, и лошият край ще бъдат разкрити чрез делото на завоюването. Дали хората ще бъдат спасени или прокълнати — всичко това се разкрива по време на делото на завоюването.

Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни; казано по друг начин, осъждането на греховете на всеки човек е делото на последните дни. Иначе как биха могли да бъдат класифицирани хората? Делото на класифицирането, което се извършва сред вас, е началото на такова дело в цялата вселена. След това хората от всички земи и народи също ще бъдат подложени на делото на завоюването. Това означава, че всеки човек, който е част от творението, ще бъде класифициран според своя вид и ще бъде изправен пред Божието съдилище, за да бъде съден. Никой човек и нищо не може да избегне това порицание и този съд, няма да остане нищо некласифицирано по вид; всеки човек ще бъде поставен в своя клас, защото наближава краят на всички неща и цялото небе и земя са достигнали своя завършек. Как би могъл човек да избегне последните дни на човешкото съществуване? И така, колко още могат да продължат вашите прояви на неподчинение? Нима не виждате, че последните ви дни приближават? Нима е възможно онези, които се боят от Бог и копнеят Той да се яви, да не видят деня на появата на Божията правда? Нима е възможно тяхната добродетелност да не бъде накрая възнаградена? Ти добро ли вършиш, или зло? Ще приемеш ли праведния съд и ще се подчиниш ли след това, или ще приемеш праведния съд и после ще бъдеш прокълнат? В светлина ли ще живееш пред Божието съдилище, или ще живееш в Хадес, обгърнат в тъмнина? Не си ли ти този, който най-добре знае дали ще бъде възнаграден, или наказан накрая? Не си ли ти този, който знае най-добре и разбира най-дълбоко, че Бог е праведен? И така, какво е твоето поведение и какъв си по сърце? Докато те завоювам днес, наистина ли трябва Аз да ти обяснявам дали поведението ти е добро, или лошо? От колко неща си се отказал заради Мен? Колко дълбоко Ми се покланяш? Нима ти самият не знаеш най-добре как се държиш пред Мен? Трябва да знаеш по-добре от всеки друг какво те очаква накрая! Истина ти казвам: Аз само създадох човечеството и теб, но не предадох хората на Сатана, нито пък умишлено ги накарах да се разбунтуват срещу Мен, да Ми се противопоставят и после да бъдат наказани от Мен. Дали всички тези бедствия и неволи не се дължат на това, че сърцата ви са твърде закоравели и поведението ви е безкрайно отвратително? Така че краят, който ви очаква, не е ли определен от самите вас? Нима не знаете по-добре от всеки друг в сърцата си какъв ще бъде той? Причината, поради която завоювам хората, е да ги разкрия — и най-вече да ти донеса спасение — а не да те накарам да вършиш зло, нито да те накарам умишлено да влезеш в ада на унищожението. Когато настъпи денят, всички твои големи страдания, плач и скърцане със зъби — няма ли всичко това да е заради греховете ти? И така, не е ли твоята собствена добродетелност или твоята собствена порочност най-добрият съд за теб? Не са ли те най-доброто доказателство за това, какъв ще бъде твоят край?

Днес работя сред Божиите избраници в Китай, за да разкрия всички техни непокорни нагласи и да разоблича цялата им грозота, и това е контекстът, в който мога да кажа всичко, което трябва да кажа. После, когато извърша следващия етап от делото на завоюването на цялата вселена, ще използвам Своя съд над вас, за да съдя нечестивостта на всички в цялата вселена, защото вие сте представителите на непокорните сред човечеството. Тези, които не могат да се издигнат, ще служат само за противовес или ще бъдат инструменти, докато тези, които могат да се издигнат, ще бъдат използвани. Защо казвам, че тези, които не могат да се издигнат, ще служат само за противовес? Казвам го, защото всичките Мои сегашни думи и дела са насочени към вашия произход и защото вие станахте представители и олицетворение на непокорните сред цялото човечество. По-късно Аз ще отнеса думите, които ви завоюват, в чужди страни и ще ги използвам, за да завоювам хората там, но ти няма да си ги спечелил. Това няма ли да те направи противовес? Порочните нагласи на цялото човечество, проявите на непокорство на хората, грозните образи и лица на човека — всичко това е записано днес в думите, които Аз използвам, за да ви завоювам. След това ще използвам тези думи, за да завоювам хората от всички страни и всички вероизповедания, защото вие сте архетипът, прецедентът. Въпреки това Аз не съм Си поставил за цел да ви изоставя умишлено; ако претърпиш неуспех в своя стремеж и поради това се окажеш неизлечим, няма ли да бъдеш просто инструмент и противовес? Някога казах, че Моята мъдрост се проявява в зависимост от замислите на Сатана. Защо го казах? Не е ли това неразкритата истина за нещата, които казвам и правя сега? Ако не можеш да се издигнеш, ако не си усъвършенстван, а вместо това си наказан, няма ли да се превърнеш в противовес? Може би си изстрадал много в живота си, но ти все още нищо не разбираш; невеж си по отношение на живота. Въпреки че си бил порицаван и съден, в теб не е настъпила никаква промяна и дълбоко в себе си не си спечелил живот. Когато дойде време за проверка на твоите дела, ти ще преживееш изпитание, което ще бъде жестоко като огън, и още по-голяма скръб. Този огън ще превърне цялото ти същество в пепел. Като човек, който не притежава живот, като човек без грам чисто злато вътре в себе си, като човек, който е останал с предишния си порочен нрав, и като човек, който дори не може да се справи добре с ролята си на противовес, как може да не бъдеш пропъден? Може ли човек, който струва по-малко от стотинка и който не притежава живот, да бъде полезен за делото на завоюването? Когато дойде това време, дните ви ще бъдат по-тежки от тези на Ной и Содом! Тогава твоите молитви няма да ти помогнат. Как ще можеш да се върнеш по-късно и да започнеш да се покайваш отново, след като делото на спасението вече ще бъде приключило? След като бъде завършено цялото дело на спасението, друго няма да има; ще започне само делото на наказанието на онези, които са зли. Съпротивляваш се, бунтуваш се и правиш неща, за които знаеш, че са зли. Не се ли превръщаш в обект на сурово наказание? Нека ти го кажа ясно днес. Ако решиш да не Ме послушаш, когато по-късно те сполети беда, няма ли да е твърде късно, ако едва тогава започнеш да съжаляваш и да вярваш? Аз ти давам възможност да се покаеш днес, но ти не желаеш да направиш това. Още колко ще чакаш? До деня на порицанието? Днес не си спомням за твоите минали прегрешения; прощавам ти за кой ли път, отвръщам се от твоите отрицателни страни, за да виждам само положителните, защото всички Мои думи и дела сега имат за цел да те спасят и Аз нямам лоши намерения към теб. И все пак ти отказваш да влезеш; не можеш да различиш доброто от лошото и не знаеш как да оцениш добротата. Нима такива хора не очакват само идването на наказанието и справедливото възмездие?

Когато Моисей удари скалата и водата, дарена от Йехова, избликна, това беше заради неговата вяра. Когато Давид свиреше на лира в прослава на Мен, Йехова — със сърце, изпълнено с радост — това беше заради вярата му. Когато Йов загуби добитъка си, който изпълваше планините, и несметните маси от богатство, и тялото му беше покрито с възпалени циреи, това беше заради вярата му. Когато чу Моя глас, гласа на Йехова, и видя славата Ми, славата на Йехова, това беше заради вярата му. Това, че Петър последва Исус Христос, се дължеше на неговата вяра. Това, че беше прикован на кръста заради Мен и даде славно свидетелство, също се дължеше на неговата вяра. Когато Йоан видя славния образ на Човешкия Син, това се дължеше на неговата вяра. Когато съзря видението от последните дни, това беше още повече поради неговата вяра. Причината, поради която така наречените множества от езически народи получиха Моето откровение и разбраха, че съм се завърнал в плът, за да върша делото Си сред хората, също е поради тяхната вяра. Всички онези, които са поразени от суровите Ми думи и въпреки това са утешени от тях и са спасени — не са ли го направили поради вярата си? Хората са получили толкова много заради вярата си и това не винаги е било благословия. Те може да не получат щастието и радостта, които изпитваше Давид, или да не получат вода, дарена от Йехова, както Моисей. Например Йов беше благословен от Йехова заради вярата си, но пак го сполетяха беди. Независимо дали сте получили благословия, или ви е сполетяла беда, и двете събития са благословени. Без вяра не би могъл да получиш това дело на завоюване, а още по-малко да видиш делата на Йехова, които са на показ пред очите ти днес. Не би могъл да ги видиш, а още по-малко да ги получиш. Тези напасти, тези бедствия и всички присъди — ако не бяха те сполетели, щеше ли да можеш да видиш делата на Йехова днес? Днес вярата е тази, която ти позволява да бъдеш завоюван, и именно твоето завоюване ти позволява да имаш вяра във всяко дело на Йехова. Само благодарение на вярата ти получаваш такова порицание и съд. Чрез това порицание и съд ти си завоюван и усъвършенстван. Без порицанието и съда, които получаваш днес, твоята вяра би била напразна, защото ти не би познал Бог; независимо от това, колко вярваш в Него, вярата ти би останала само празни думи, необосновани в реалността. Едва след като получиш това дело на завоюване, дело, което те прави напълно покорен, твоята вяра става истинска и изпитана, а сърцето ти се обръща към Бог. Дори да получиш страшна присъда и проклятие заради тази дума „вяра“, ти все пак имаш истинска вяра и получаваш най-истинското, най-реалното и най-ценното нещо. Това е така, защото само в хода на съда ти виждаш крайната цел на Божиите творения; в този съд ти виждаш, че Създателят трябва да бъде обичан; в това дело на завоюване ти виждаш Божията ръка; в това завоюване ти разбираш напълно човешкия живот; в това завоюване ти спечелваш правилния път на човешкия живот и разбираш истинското значение на думата „човек“; единствено в това завоюване ти виждаш справедливия нрав на Всемогъщия и Неговия красив, славен лик; в това дело на завоюването ти научаваш за произхода на човека и разбираш цялата „безсмъртна история“ на човечеството; в това дело на завоюване ти разбираш предците на човечеството и произхода на човешката поквара; в това завоюване ти получаваш радост и утеха, както и безкрайно порицание, дисциплина и думи на упрек от Създателя към човечеството, което е създал; в това завоюване ти получаваш благословии, но и бедствия, които се полагат на човека… Не е ли всичко това заради зрънцето вяра, която имаш? И не укрепна ли твоята вяра, след като спечели тези неща? Не си ли спечелил извънредно много? Не само си чул Божието слово и си видял Божията мъдрост, но и лично си преживял всеки етап от Неговото дело. Може би ще кажеш, че ако не си имал вяра, нямаше да получиш такова порицание или такъв съд. Но ти трябва да знаеш, че без вяра не само не би могъл да получиш такова порицание или такава грижа от Всемогъщия, но и завинаги би загубил възможността да се срещнеш със Създателя. Никога не би узнал за произхода на човечеството и не би разбрал значимостта на човешкия живот. Дори тялото ти да умре и душата ти да си отиде, ти пак няма да разбереш всички дела на Създателя, нито пък ще знаеш, че Създателят е извършил толкова велики дела на земята, след като е създал човечеството. Като частица от човечеството, което Той е създал, готов ли си, в своето невежество, да пропаднеш в тъмнината по този начин и да търпиш вечно наказание? Ако се отделиш от днешното порицание и съд, с какво ще се сблъскаш? Смяташ ли, че след като се отделиш от сегашния съд, ще можеш да избягаш от този труден живот? Не е ли вярно, че ако напуснеш „това място“, ще се сблъскаш с болезнено мъчение или жестоки издевателства, които дяволът ще ти причини? Възможно ли е да се сблъскаш с непоносими дни и нощи? Мислиш ли, че само защото си избегнал този съд днес, можеш завинаги да избегнеш бъдещите мъчения? Какво ще се случи с теб? Може ли това наистина да бъде твоето Шангри-Ла, на което се надяваш? Смяташ ли, че можеш да избегнеш това бъдещо вечно порицание, просто като избягаш от реалността, както правиш сега? Дали след днешния ден някога ще успееш да намериш отново подобна възможност и подобна благословия? Ще успееш ли да ги намериш, когато те сполети беда? Ще успееш ли да ги намериш, когато цялото човечество влезе в Божия покой? Сегашният ти щастлив живот и хармоничното малко семейство — могат ли те да заменят бъдещата ти вечна крайна цел? Ако имаш истинска вяра и ако спечелиш много благодарение на нея, тогава всичко това са нещата, които ти — сътвореното същество — би трябвало да спечелиш, а също и нещата, които би трябвало да имаш от самото начало. Няма нищо по-полезно за твоята вяра и живот от това завоюване.

Днес ти трябва да разбереш какво иска Бог от тези, които са завоювани, какво е Неговото отношение към тези, които са усъвършенствани, и в какво трябва да навлезеш сега. Някои неща трябва да разбереш само донякъде. Не е нужно да се вглеждаш внимателно в разни тайнствени думи; те не са от голяма полза за живота и за тях е нужен само един бърз поглед. Може да четеш мистерии, като например мистерията на Адам и Ева: какво са представлявали Адам и Ева тогава и какви дела иска да свърши Бог днес. Трябва да разбереш, че завоювайки и усъвършенствайки човека, Бог иска да го върне към живота, който са имали Адам и Ева. В сърцето си трябва да имаш добра представа за нивото на съвършенство, което трябва да постигнеш, за да отговориш на изискванията на Бог, и след това трябва да се стремиш да го постигнеш. Това е свързано с твоята практика и е нещо, което трябва да разбереш. Достатъчно е да се опиташ да влезеш в съответствие с Божиите думи по тези въпроси. Когато прочетеш, че „На човечеството са били необходими десетки хиляди години история, за да стигне там, където е днес“, ти ставаш любопитен и се опитваш да намериш отговор при своите братя и сестри. „Бог казва, че човешкото развитие е започнало преди шест хиляди години, нали? За какви десетки хиляди години говорим тук?“. Каква е ползата да се опитваш да намериш отговор на този въпрос? Дали Самият Бог е работил в продължение на десетки хиляди години или стотици милиони години — Той наистина ли иска да знаеш за това? Това не е нещо, което ти, като сътворено същество, трябва да знаеш. Просто си позволи да помислиш накратко за този вид разговор и не се опитвай да го разбереш, сякаш е видение. Трябва да си наясно в какво да навлезеш и да го разбереш днес, а след това трябва да имаш твърда представа за това. Само тогава ще бъдеш завоюван. След като си прочел горното, в теб трябва да има нормална реакция: Бог гори от безпокойство, Той иска да ни завоюва и да спечели слава и свидетелство, така че как трябва да Му съдействаме? Какво трябва да направим, за да бъдем напълно завоювани от Него и да станем Неговото свидетелство? Какво трябва да направим, за да дадем възможност на Бог да спечели слава? Какво трябва да направим, за да живеем под Божието владичество, а не под властта на Сатана? Хората трябва да се замислят именно за това. Всеки от вас трябва да е наясно със значимостта на Божието завоевание. Това е ваша отговорност. Само след като придобиете тази яснота, ще имате достъп, ще познавате този етап от делото и ще станете напълно покорни. В противен случай няма да постигнете истинско покорство.

Предишна: Съществува ли Троицата?

Следваща: Неразкритата истина за делото на завоюването (3)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger