Религиозният свят използва следните думи в Библията: „Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога“ (Деяния 20:28), като основание да се вярва, че пасторите и старейшините са определени от Господ и че те трябва да поемат управлението и да имат последната дума, когато става въпрос за Господното завръщане.

Слова от Библията

„Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов […] Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:17-19).

„Той му каза: Паси агънцата Ми“ (Йоан 21:15).

„На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).

„Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

„Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15).

„Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които търсят истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и порицан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от това да се преструваш на добронамерен, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са омразни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен нрав и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за живота в света. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които мамят хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат пропъдени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят сърцата на другите, да ги поучават и да ги контролират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от предимствата на положението си, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да доведе такива хора до съвършенство. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те похвали ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Религиозното служене трябва да бъде премахнато“)

Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да се придържа към Божията воля. Всички те са безполезни, долни люде, които се издигат високо, за да корят Бог. Те умишлено се противопоставят на Бог дори когато носят Неговото знаме. Твърдейки, че вярват в Бог, те все пак ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават онези, които се опитват да стъпят на правилния път, и прегради, възпрепятстващи онези, които търсят Бог. Те може да изглеждат „със здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които карат хората да се опълчват срещу Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всички, които не познават Бог, са хора, които се противопоставят на Бог“)

Погледнете водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са арогантни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са извън контекста и се ръководят от собствените си идеи и представи. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Нима хората щяха да ги следват, ако изобщо не можеха да проповядват? В крайна сметка те имат известни познания, могат да проповядват някакви доктрини или знаят как да печелят хората и използват известни трикове. Те използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Формално тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някого, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач относно въпросите, свързани с вярата.“ Вижте как хората все още се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, що се отнася до вярването в Бог и приемането на истинския път — нима това не е проблем? В какво са се превърнали тези водачи? Нима не са станали фарисеи, лъжепастири, антихристи и препъникамъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел.

(„Словото“, Т.3, „Беседите на Христос от последните дни“, „Трета част“)

Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се подчиняват и да Му се покланят. Не възхвалявай и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството“)

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири с признат авторитет. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват пожертвования и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още си на мнение, че е трудно да повярваш в делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава страх. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истински вярващ в Бог ли си?“)

Свързани проповеди

Дали следването на религиозните водачи е следване на Бог?