Религиозният свят използва следните думи в Библията: „Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога“ (Деяния 20:28), като основание да се вярва, че пасторите и старейшините са определени от Господ и че те трябва да поемат управлението и да имат последната дума, когато става въпрос за приветстването на Господното завръщане.

Слова от Библията

„Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов […] Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:17-19).

„Той му каза: Паси агънцата Ми“ (Йоан 21:15).

„На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10).

„Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците“ (Деяния 5:29).

„Проклет да е онзи, който се доверява на смъртен и за своя сила разчита на плътта, и чието сърце се отвръща от Йехова“ (Йеремия 17:5).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже самите вие не влизате, нито оставяте желаещите да влязат“ (Матей 23:13).

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас“ (Матей 23:15).

„Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14).

Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

При избора на човек, който да Му служи, Бог винаги има Свои собствени принципи. Служенето на Бог в никакъв случай не е просто въпрос на ентусиазъм, както хората си представят. Днес вие виждате, че всички, които служат на Бог, правят това, защото имат водачеството на Бог и делото на Светия Дух и защото са хора, които се стремят към истината. Това са минималните условия за всички, които служат на Бог.

Служенето на Бог не е проста задача. Хората, чийто покварен нрав остава непроменен, никога не могат да служат на Бог. Ако твоят нрав не е съден и наказан от Божието слово, тогава той все още представлява Сатана, което доказва, че твоето служене на Бог произтича от собствените ти добри намерения, че твоето служене се основава на сатанинската ти природа. Ти служиш на Бог с твоя естествен характер и според твоите лични предпочитания. Нещо повече, ти винаги мислиш, че нещата, които желаеш да правиш, са приятни за Бог и че нещата, които не желаеш да правиш, са отвратителни за Бог; твоята работа се ръководи изцяло от собствените ти предпочитания. Може ли това да се нарече служене на Бог? В крайна сметка няма да има и най-малката промяна в житейския ти нрав; напротив, твоето служене ще те направи още по-упорит, като по този начин ще вкорени твоя покварен нрав дълбоко в теб, вследствие на което в теб ще се формират правила за служене на Бог, които се основават предимно на твоя собствен характер и преживявания, получени от служенето ти според собствения ти нрав. Това са преживяванията и уроците на човека. Това е философията на човека за светските отношения. Такива хора могат да бъдат класифицирани като фарисеи и религиозни служители. Ако не се събудят и не се покаят, те със сигурност ще се превърнат в лъжехристи и антихристи, които подвеждат хората в последните дни. Лъжехристите и антихристите, за които се говори, ще произлязат измежду такива хора. Ако тези, които служат на Бог, следват собствения си характер и действат според собствената си воля, те рискуват да бъдат отстранени по всяко време. Хората, които прилагат придобития си дългогодишен опит в служене на Бог, за да спечелят на своя страна сърцата на другите, да ги поучават и да ги възпират, както и да въздигат себе си, и които никога не се покайват, не изповядват греховете си и не се отказват от ползите на статуса, ще паднат пред Бог. Те са от същия вид като Павел, като се осланят на старшинството си и се хвалят със своите качества. Бог няма да усъвършенства такива хора. Такова служене прекъсва Божието дело. Хората винаги се придържат към старото. Те се придържат към представите от миналото, към всичко от отминалите времена. Това е голяма пречка за тяхното служене. Ако не можеш да отхвърлиш тези неща, те ще задушат целия ти живот. Бог няма да те одобри ни най-малко, дори и да счупиш краката си от тичане или гърба си от тежка работа, дори и да си мъченик в служенето си на Бог. Точно обратното: Той ще каже, че си злосторник.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Религиозното служене трябва да бъде премахнато)

Онези в църквите, които проповядват и имат статус, положение и престиж, са група хора, обучени в богословски семинарии да притежават богословско знание и теории, и те по същество са основното тяло, което поддържа християнството. В християнството такива хора се обучават да излизат на сцената и да проповядват, да евангелизират и да вършат работа навсякъде. Те смятат, че с таланти като тези студенти по богословие, проповядващи пастори и богослови, съществуването на християнството е осигурено до ден днешен, и тези хора се превръщат в стойността и капитала на съществуването на християнството. Ако пасторът на една църква е завършил богословска семинария, обсъжда добре Библията, чел е някои духовни книги и има известни познания и красноречие, тогава посещаемостта на тази църква ще процъфти и тя ще стане много по-известна от други църкви. Какво почитат тези хора в християнството? Знанието, богословското знание. Откъде идва това знание? Не се ли предава от древни времена? От древни времена има свещени писания, предавани от поколение на поколение, и така всички ги четат и изучават до ден днешен. Хората разделят Библията на различни части, съставят различни версии и насърчават изучаването и ученето, но тяхното изучаване на Библията не е с цел да разберат истината, за да опознаят Бог, нито е с цел да разберат Божиите намерения, за да се боят от Бог и да отбягват злото. По-скоро целта е да изучават знанието и загадките на Библията, да установят кои събития в кои времена са изпълнили дадено пророчество от Откровение и кога ще настъпят големите катаклизми и хилядолетието — те изучават тези неща. Изучаването им свързано ли е с истината? (Не.) Защо изучават неща, които нямат нищо общо с истината? Защото колкото повече изучават, толкова повече чувстват, че разбират, и с колкото повече думи и доктрини са въоръжени, толкова по-голяма става тяхната пригодност. Колкото по-голяма е пригодността им, толкова повече според тях нарастват способностите им, и толкова повече смятат, че най-накрая ще бъдат благословени във вярата си, че ще отидат на небето след смъртта или че живите ще бъдат вдигнати във въздуха, за да срещнат Господ. Това са техните религиозни представи, които изобщо не са съгласно Божиите слова.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. […] Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да върши делата Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал нови дела? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист.

(Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (трета част))

Има такива, които четат Библията в големи църкви и я рецитират по цял ден, но нито един от тях не разбира целта на Божието дело. Нито един от тях не е в състояние да опознае Бог, а още по-малко да съответства на Божиите намерения. Всички те са безполезни, подли люде, които стоят нависоко, за да поучават „Бог“. Те са хора, които носят Божието знаме, но умишлено се съпротивляват на Бог, които носят етикета на вярващи в Бог, докато ядат човешка плът и пият човешка кръв. Всички подобни хора са зли дяволи, които поглъщат душата на човека, архидемони, които умишлено смущават стъпването на хората на правилния път, и препъникамъни, възпрепятстващи тяхното търсене на Бог. Те може да изглеждат със „здрава физика“, но как да знаят техните последователи, че не са нищо друго, освен антихристи, които водят хората да се съпротивляват на Бог? Как техните последователи да знаят, че са живи дяволи, отдадени на поглъщането на човешки души?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всички, които не познават Бог, са хора, които се съпротивляват на Бог)

Виж водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са надменни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са лишени от контекст и са ръководени от собствените им представи и фантазии. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Ако изобщо не можеха да проповядват, щяха ли хората да ги следват? Все пак те притежават някакви знания и могат да проповядват някои доктрини или знаят как да спечелят другите и използват някои трикове. Използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Привидно тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някой, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач по въпросите на вярата“. Виждате ли как хората се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато става въпрос за вяра в Бог и приемане на истинския път — не е ли това проблем? В какво са се превърнали тогава тези водачи? Не са ли се превърнали във фарисеи, лъжливи пастири, антихристи и препъни камъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)

Хората, които вярват в Бог, трябва да Му се покоряват и да Му се покланят. Не възвеличавай и не се възхищавай на никой човек; не поставяй на първо място Бог, на второ — хората, на които се възхищаваш, и на трето — себе си. Нито един човек не трябва да заема място в сърцето ти и не трябва да смяташ хората — особено тези, които почиташ — за равнопоставени на Бог или за равни на Него. Това е недопустимо за Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Десетте управленски закона, които трябва да бъдат спазвани от Божиите избраници в Епохата на царството)

Някои хора не се радват на истината, а още по-малко на правосъдието. Вместо това те се радват на власт и богатство и се наричат търсачи на власт. В света те търсят само деноминации, които имат влияние, и пастори и учители, обучавали се в духовни семинарии. Макар да са приели пътя на истината, те вярват само наполовина. Не са способни да отдадат цялото си сърце и ум, от устата им излизат думи, че се посвещават на служба на Бог, но очите им са насочени към великите пастори и учители, а към Христос гледат с пренебрежение. Сърцата им са прилепени към тщеславието, богатството и славата. Те смятат за невъзможно такъв скромен човек да може да покори толкова много хора, една толкова обикновена личност да е способна да усъвършенства човека. Мислят, че не е възможно тези нищожества сред прахта и бунищата да са избраните от Бог люде. Те смятат, че ако такива хора са обект на Божието спасение, то небето и земята биха се обърнали с главата надолу и всички хора биха се смели на глупостта си. Смятат, че ако Бог избира такива нищожества, за да бъдат усъвършенствани, то великите хора биха се превърнали в Самия Бог. Възгледите им са опетнени от неверие. Освен че са лишени от вяра, те са просто нелепи скотове, защото ценят единствено високия ранг, престижа и властта и уважават само големите групи и деноминации. Не изпитват ни най-малко уважение към онези, които са водени от Христос, станали са просто предатели, които са обърнали гръб на Христос, на истината и на живота.

Възхищаваш се не на смирението на Христос, а на онези лъжепастири със статус на видна личност. Боготвориш не обичливостта или мъдростта на Христос, а онези развратници, които се въргалят в мръсотията на света. Присмиваш се на болката на Христос, който няма къде да подслони главата Си, но се възхищаваш на онези трупове, които ловуват приношения и живеят в разврат. Не желаеш да страдаш заедно с Христос, но с удоволствие се хвърляш в обятията на онези безразсъдни антихристи, въпреки че от тях получаваш само плът, думи и контрол. Дори и сега сърцето ти продължава да бъде привлечено от тях, от репутацията им, от положението им, от влиянието им. И все още продължаваш да поддържаш нагласата, че ти е трудно да преглътнеш делото на Христос и не желаеш да го приемеш. Ето защо казвам, че ти липсва вяра да признаеш Христос. Причината, поради която Го следваш и до днес, е, че нямаш друг избор. Образите на редица възвишени личности отдавна се извисяват в сърцето ти, не можеш да забравиш нито една тяхна дума и дело, нито пък влиятелните им слова и ръцете им. В сърцата ви те винаги са най-важните и винаги са героите. Но не такова е отношението към днешния Христос. В сърцето ти Той винаги е омаловажен и никога не заслужава боязън. Защото Той е твърде обикновен, има много малко влияние и въобще не е възвишен.

И тъй, Аз казвам, че всички, които не ценят истината, са неверници и предатели на истината. Такива хора никога няма да получат одобрението на Христос. Разбра ли сега с какво неверие си изпълнен и какво предателство таиш към Христос? Затова те призовавам: тъй като си избрал пътя на истината, посвети се с цялото си сърце. Не бъди противоречив или нерешителен. Трябва да разбереш, че Бог не принадлежи нито на света, нито на един човек, а на всички, които истински вярват в Него, на всички, които Му се покланят, и на всички, които са Му предани и верни.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истински вярващ в Бог ли си?)

Свързани свидетелства за преживяване

Последиците от пастирското управление на достъпа

Свързани проповеди

Дали следването на религиозните водачи е следване на Бог?