Много е важно да се установи нормална връзка с Бог

Когато хората вярват в Бог, обичат Го и Го удовлетворяват, те докосват Божия Дух със сърцата си и по този начин получават Неговото удовлетворение. Те използват сърцата си, за да поемат Божиите думи, и по този начин се задвижват от Неговия Дух. Ако желаеш да живееш нормален духовен живот и да установиш нормална връзка с Бог, то първо трябва да Му дадеш сърцето си. Едва след като си смирил сърцето си пред Него и си Му го отдал изцяло, ще можеш постепенно да развиеш нормален духовен живот. Ако във вярата си в Бог хората не Му предоставят сърцата си, ако сърцата им не са с Него и не се отнасят към Неговото бреме като към свое собствено, то тогава всичко, което правят, е измяна към Бог, постъпка, характерна за религиозните хора, за която няма да получат Божията похвала. Бог няма изгода от този тип хора, те могат да служат единствено като контраст на Неговото дело. Тези хора са като украса в Божия дом — само заемат място и са боклук — Бог не се възползва от тях. Не само че няма шанс Светият Дух да работи в тях, но и няма полза да ги усъвършенства. Този тип хора са същински ходещи трупове. Нито една част от тях не може да бъде използвана от Светия Дух — те са напълно покорени и дълбоко покварени от Сатана. Бог ще ги прогони. Когато Светият Дух използва хората днес, Той не само ангажира желателните части от тях, за да извършва дела, но също така усъвършенства и променя онези части от тях, които са нежелателни. Ако си способен да излееш сърцето си в Бог и да го смириш пред Него, тогава ще имаш възможността и качествата да бъдеш използван от Светия Дух и да получиш Неговото просвещение и озарение. Нещо повече, ще имаш възможността Светият Дух да поправи недостатъците ти. Когато отдадеш сърцето си на Бог, положителното е, че ще можеш да навлезеш по-дълбоко и да постигнеш по-високо ниво на прозрение. Отрицателното е, че ще постигнеш по-добро познание за слабостите и недостатъците си и ще се стремиш и ще копнееш все повече да задоволиш Божията воля. Освен това няма да бъдеш пасивен, а ще можеш активно да навлезеш. Това показва, че си верен човек. Ако приемем, че сърцето ти е в състояние да остане смирено пред Бог, то това дали ще получиш похвала от Светия Дух, или не, и дали ще угодиш на Бог, или не, зависи в решаваща степен от това дали можеш активно да навлезеш. Когато Светият Дух просвещава хората и ги използва, Той никога не ги прави негативни, а винаги ги кара да напредват активно и въпреки че хората продължават да имат своите слабости, те вече не живеят според тях. Те не отлагат напредъка в живота си, а продължават да се стремят да задоволят Божията воля. Това е нормата. Ако успееш да я постигнеш, това доказва, че си добил присъствието на Светия Дух. Ако човек винаги е негативен и ако дори, след като е получил просветление и е опознал себе си, остане негативен и пасивен и не е в състояние да се изправи и да работи с Бог, това означава, че той е получил само Божията благодат, но Светият Дух не е с него. Неговата негативност означава, че сърцето му не е обърнато към Бог и че духът му не е движен от Божия Дух. Това трябва да се разбере от всички.

От опит може да се види, че смиряването на сърцето пред Бог е от изключителна важност. То е свързано с духовния живот на хората и с житейския им напредък. Стремежът ти към истината и промяна на нрава ти ще донесе плод единствено, ако сърцето ти е смирено пред Бог. Това е така, защото си дошъл при Него, носейки бреме, защото винаги чувстваш, че ти липсват толкова много качества, че има още много истини, които трябва да узнаеш, че съществува голяма част от реалността, която трябва тепърва да изпиташ и че трябва да проявяваш внимание към Божията воля. Тези неща са винаги в съзнанието ти, усещаш ги сякаш те притискат със сила, която спира дъха и те оставя с тежина в сърцето (въпреки че не си в негативно състояние). Само такъв човек е способен да приеме просвещението на Божиите думи и да бъде движен от Божия Дух. Именно поради неговото бреме, поради тежината в сърцето му и, може да се каже, поради цената, която е платил, и страданието, което е понесъл пред Бог, той получава Неговото просвещение и озарение. Защото Бог не проявява специално отношение към никого. Той винаги е справедлив в Своето отношение към хората, но и не им дава нищо произволно или безусловно. Това е един аспект от Неговия праведен нрав. В реалния живот повечето хора все още не са достигнали тази сфера. Най-малкото сърцата им все още не са се обърнали напълно към Бог, така че все още не е настъпила голямата промяна в техния житейски нрав. Това е така, защото те живеят само в Божията благодат и тепърва трябва да придобият делото на Светия Дух. Критериите, на които трябва да отговарят, за да бъдат от полза на Бог, са следните: техните сърца трябва да бъдат обърнати към Бог, те трябва да носят бремето на Неговите думи, трябва да имат копнеж в сърцата си и трябва да са решени да търсят истината. Само такива хора могат да получат делото на Светия Дух и да спечелят Неговото просвещение и озарение. Хората, които Бог използва, изглеждат на повърхността лишени от разум и в нормални отношения с другите, но те говорят внимателно, с приличие и винаги са в състояние да запазят смирено сърцето си пред Бог. Именно подобни хора са достойни да бъдат използвани от Светия Дух. Тези хора „без разум“, за които Бог говори, привидно нямат нормални взаимоотношения с другите и не ги е грижа за външната любов или външните практики, но когато общуват по духовни въпроси, те са в състояние да отворят сърцата си и безкористно да предоставят на другите озарението и просвещението, които са придобили чрез действителните си преживявания пред Бог. По този начин те изразяват любовта си към Бог и удовлетворяват Неговата воля. Когато другите ги клеветят и им се присмиват, те избягват влиянието на външни хора, проблеми или неща и остават смирени пред Бог. Изглеждат така, сякаш имат свои собствени уникални прозрения. Независимо какво вършат другите, техните сърца никога не изоставят Бог. Докато останалите хора говорят и се смеят, техните сърца остават с Бог, те съзерцават Неговото слово или в тишината на сърцата си Му се молят, търсейки Неговите намерения. Те не отдават значение на поддържането на нормални междуличностни отношения и изглеждат така, сякаш нямат философия за живота. Те изглеждат жизнени, обичливи и невинни, но притежават и определено спокойствие. Това е типичният образ на човек, използван от Бог. Неща като философии за живота или „нормален разум“ просто не работят при този тип хора. Те са излели цялото си сърце в Божието слово и явно имат само Бог в сърцата си. Това е типът човек „без разум“, към когото се обръща Бог и именно когото Той използва. Белег на такъв човек е, че без значение кога е и къде е, сърцето му е винаги с Бог; и независимо колко са разпуснати другите или колко се отдават на похотта и на плътта, сърцето на този човек никога не губи Бог и не следва тълпата. Само такъв човек е подходящ да служи на Бог и само той бива усъвършенстван от Светия Дух. Ако не можеш да постигнеш това, то тогава не си готов да бъдеш придобит от Бог, нито да бъдеш усъвършенстван от Светия Дух.

Ако искаш да установиш нормална връзка с Бог, сърцето ти трябва да бъде обърнато към Него; на тази основа ще имаш и нормални взаимоотношения и с другите хора. Ако нямаш нормална връзка с Бог, тогава каквото и да правиш, за да поддържаш отношенията си с другите хора, колкото и упорито да работиш или колкото и енергия да влагаш, всичко ще си остане просто една човешка философия за живота. Ти ще защитаваш положението си сред хората и ще постигаш тяхното одобрение посредством човешки гледни точки и човешки философии, вместо да установиш нормални междуличностни отношения според Божието слово. Ако не се съсредоточаваш във взаимоотношенията си с хората, а вместо това поддържаш нормална връзка с Бог, ако си готов да отдадеш сърцето си на Бог и се научиш да Му се подчиняваш, тогава междуличностните ти отношения ще станат нормални по естествен път. Така тези взаимоотношения няма да бъдат изградени върху плътта, а върху основата на Божията любов. Плътските ти взаимодействия с други хора ще бъдат сведени до минимум, но на духовно ниво между вас ще има общение и взаимна любов, утеха и взаимна увереност. Всичко това се извършва въз основата на желанието да удовлетвориш Бог — тези взаимоотношения не се поддържат чрез човешки философии за живота, те се формират естествено, когато човек понася бремето заради Бог. Те не изискват никакви изкуствени, човешки усилия от теб, трябва само да практикуваш според принципите на Божиите думи. Готов ли си да се съобразиш с волята на Бог? Готов ли си да бъдеш човек, който е „без разум“ пред Него? Готов ли си напълно да отдадеш сърцето си на Бог и да пренебрегнеш положението си сред другите хора? От всички хора, с които общуваш, с кого имаш най-добри отношения? С кого имаш най-лоши отношения? Взаимоотношенията ти с хората нормални ли са? Отнасяш ли се към всички еднакво? Поддържаш ли отношенията си с другите според твоята философия за живот, или те са изградени върху основата на Божията любов? Когато хората не отдадат сърцата си на Бог, техните духове стават мудни, вцепенени и безсъзнателни. Такива хора никога няма да разберат Божиите думи, никога няма да имат нормална връзка с Бог и никога няма да постигнат промяна в своя нрав. Промяната в нрава е процес на пълното отдаване на сърцето на Бог и получаване на просвещение и озарение от Неговите думи. Божието дело позволява на хората активно да навлязат в него и да отхвърлят негативните си страни, след като придобият познание за тях. Когато предадеш сърцето си на Бог, ти ще си способен да усещаш всеки път, когато духът ти е раздвижен дори най-леко, и ще познаваш всяка част от Божието просвещение и озарение. Ако си упорит, постепенно ще поемеш по пътя на усъвършенстване от Светия Дух. Колкото по-смирено е сърцето ти пред Бог, толкова по-чувствителен и деликатен ще бъде духът ти, толкова по-възприемчив ще бъде той към движенията в него на Светия Дух и толкова по-нормална ще стане връзката ти с Бог. Нормални междуличностни отношения се установяват въз основата на обръщането на сърцето към Бог, а не чрез човешки усилия. Ако Бог отсъства от сърцето на човек, тогава отношенията му с другите хора си остават плътски взаимоотношения. Те не са нормални, а са похотливи угаждания и са мразени и ненавиждани от Бог. Ако твърдиш, че твоят дух е бил раздвижен, но предпочиташ да общуваш само с хора, които харесваш и уважаваш, и си предубеден към тези, които не харесваш, и отказваш да говориш с тях, когато идват да искат нещо от теб, това е още по-убедително доказателство, че си управляван от емоции и че изобщо ти липсва нормална връзка с Бог. Това показва, че се опитваш да измамиш Бог и да прикриеш собствената си грозота. Може и да успееш да споделиш част от знанията си, но ако намеренията ти са погрешни, тогава всичко, което правиш, е добро само по човешките стандарти и Бог няма да те похвали. Действията ти ще бъдат водени от плътта, а не от Божието бреме. Ти си годен да бъдеш от полза на Бог само ако си в състояние да смириш сърцето си пред Него и имаш нормални взаимодействия с всички онези, които Го обичат. Ако успееш да постигнеш това, то тогава без значение какви са взаимоотношенията ти с другите, ти няма да изпълняваш някаква философия за живота, а ще си загрижен за Божието бреме и живота си с Него. Колко такива хора има сред вас? Наистина ли са нормални отношенията ти с другите? На каква основа са изградени? Колко философии за живот имаш в себе си? Отхвърли ли ги вече? Ако сърцето ти не може да се обърне напълно към Бог, значи че ти не си от Него — дошъл си от Сатана и в крайна сметка ще се върнеш при него и не заслужаваш да бъдеш един от Божиите хора. Трябва добре да помислиш за тези неща.

Предишна: Във вярата си в Бог трябва да се подчиняваш на Бог

Следваща: Нормалният духовен живот води хората по правилния път

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger