Трябва да знаете историята на Библията и нейното създаване. Това знание не е достъпно за онези, които не са приели новото Божие дело. То е непознато за тях. Обясни им въпроса ясно и те вече няма да се придържат упорито към Библията в разговорите си с теб. Тези хора винаги се ровят в това, което е било пророкувано — изпълнили ли са се тези слова? Изпълнили ли са се онези слова? Тяхното приемане на Евангелието е в съответствие с Библията. Те проповядват Евангелието в съответствие с Библията. Тяхната вяра в Бог се основава на думите от Библията, без Библията тези хора не биха повярвали в Бог. Така те живеят живота си, като подлагат Библията на щателно изучаване. Когато отново се заровят в Библията и дойдат при теб за обяснение, кажи им: „Първо, нека не проверяваме всяко твърдение. Вместо това нека да разгледаме как действа Светият Дух. Нека вземем пътя, по който вървим, и го сравним с истината, за да видим дали този път наистина е дело на Светия Дух; и нека използваме делото на Светия Дух, за да видим дали този път е верен. Що се отнася до това дали тези или други слова са се изпълнили, както е било пророкувано, ние, хората, не бива да си пъхаме носа в това. Вместо това е по-добре да говорим за делото на Светия Дух и за най-новото дело, което Бог върши сега“. Пророчествата в Библията са Божиите слова, предадени навремето от пророците, и словата, написани от хората, които Бог е използвал и е вдъхновил. Само Самият Бог може да обясни тези слова, само Светият Дух може да разкрие значението им и само Самият Бог може да счупи седемте печата и да отвори свитъка. Ти казваш: „Ти не си Бог, както и аз, така че кой се осмелява да обяснява лекомислено Божиите слова? Нима ще се осмелиш да обясниш тези слова? Дори пророците Йеремия, Йоан и Илия да бяха тук, те не биха посмели да се опитат да обяснят тези слова, защото не са Агнецът. Само Агнецът може да счупи седемте печата и да отвори свитъка и никой друг не може да обясни думите Му. Аз не смея да узурпирам Божието име, още по-малко да тълкувам Божиите думи. Мога да бъда само човек, който се покорява на Бог. Ти Бог ли си? Нито едно от сътворените същества не смее да отвори свитъка или да тълкува тези слова, така че и аз не смея. По-добре да не се опитваш да ги тълкуваш. Никой не бива да се опитва да ги обяснява. Нека да говорим за делото на Светия Дух — това е нещо, което човек може да направи. Аз знам нещо за делото на Йехова и Исус, но тъй като нямам личен опит в това дело, мога да говоря за него само в известна степен. Що се отнася до значението на думите, изречени от Исая или Исус по негово време, няма да давам никакви обяснения. Не изучавам Библията, а по-скоро следвам настоящото дело на Бог. Всъщност се отнасяш към Библията като към малък свитък, но тя не е ли нещо, което само Агнецът може да отвори? Освен Агнецът, кой друг може да я отвори? Ти не си Агнецът, а аз още по-малко смея да твърдя, че съм Самият Бог; така че нека не анализираме Библията и да не се ровим в нея. По-добре е да обсъдим делото, което върши Светият Дух, т.е. настоящото дело, което върши Самият Бог. Нека да разгледаме принципите и същността на Божието дело и след това да проверим дали пътят, по който вървим днес, е правилен, и така да се уверим в него“. Ако искате да проповядвате Евангелието, особено на хората от религиозния свят, трябва да разбирате Библията и да имате пълни познания за нейната истинска история, в противен случай няма да можеш да проповядваш Евангелието по никакъв начин. Щом придобиеш разбиране за цялостната картина и престанеш щателно и дребнаво да изследваш мъртвите слова на Библията, а вместо това говориш само за Божието дело и за живота истина, ще можеш да спечелиш онези, които търсят с истинско сърце.

Трябва да разбирате делото на Йехова, законите, които е въвел, принципите, чрез които ръководеше живота на човека, съдържанието на делото, което Той извърши в Епохата на закона, значението на това, че утвърди законите Си, значението на делото Му в Епохата на благодатта, и делото, което Бог върши в този последен етап. Първият етап е делото в Епохата на закона, вторият етап е делото в Епохата на благодатта, а третият етап е делото от последните дни. Трябва да разберете тези етапи на Божието дело. От началото до края има общо три етапа. Каква е същността на всеки етап от делото? Колко етапа са изпълнени при изпълнението на шестхилядолетния план за управление? Как се изпълнява всеки етап и защо всеки етап се изпълнява по различен начин? Това са все неотложни въпроси. Делото във всяка епоха е много показателно. Какво дело извърши Йехова? Защо го извърши по този конкретен начин? Защо беше наречен Йехова? Какво дело извърши Исус в Епохата на благодатта и как го извърши? Кои аспекти на Божия нрав са представени във всеки етап от делото и във всяка епоха? Какви аспекти от Неговия нрав бяха проявени в Епохата на закона? А в Епохата на благодатта? И след това в последната епоха? Това са основните въпроси, които трябва да разберете. Целият Божи нрав беше разкрит през шестхилядолетния план за управление. Той е разкрит не само в Епохата на благодатта, не само в Епохата на закона, нито само в настоящия период от последните дни. Работата, извършена в последните дни, представлява съд, гняв и наказание. Делото от последните дни не може да замени делото от Епохата на закона или от Епохата на благодатта. И трите етапа обаче се обединяват в едно цяло и всички те представляват делото, извършено от един Бог. Естествено, изпълнението на това дело е разделено на отделни епохи. Делото, извършено в последните дни, слага край на всичко; това, извършено в Епохата на закона, представлява делото на началото; а това, извършено в Епохата на благодатта, представлява делото на изкуплението. Никой не може да проумее или разбере виденията за делото в целия шестхилядолетен план за управление и тези видения остават загадка. В последните дни се върши само делото на словото, за да се възвести идването на Епохата на царството, което не е характерно за всички епохи. Последните дни не са нищо повече от последните дни и нищо повече от Епохата на царството, и не представляват Епохата на благодатта или Епохата на закона. Последните дни са просто време, в което ви се разкрива цялото дело на шестхилядолетния план за управление. Това е разкриването на тайната. Никой човек не може да разкрие тази тайна. Колкото и добре да разбира човек Библията, тя си остава само слова, защото човек не разбира същността на Библията. Когато човек чете Библията, той може да разбере някои истини, да обясни някои думи или да разгледа внимателно някои добре известни пасажи и глави, но никога няма да може да види смисъла, който се съдържа в тези думи, защото всичко, което човек вижда, са мъртви думи, а не сцени от делото на Йехова и Исус. Човекът е неспособен да разгадае тайната на това дело. Поради тази причина тайната на шестхилядолетния план за управление е най-голямата тайна, тази, която е най-дълбоко скрита и напълно неразбираема за човека. Никой не може пряко да разбере Божиите намерения, освен ако Самият Бог не ги обясни и разкрие на човека, в противен случай те завинаги ще останат загадка за човека и завинаги ще останат скрити тайни. Да не говорим за хората от религиозния свят. Ако днес не ви се разказваше за това, и вие нямаше да можете да го разберете. Това дело на шест хиляди години е по-загадъчно от всички пророчества на пророците. То е най-голямата тайна от сътворението до наши дни и нито един пророк от миналото не е успял да я проумее, защото тази тайна се разкрива едва в последната епоха и никога преди това не е била разкривана. Ако разберете тази тайна и сте в състояние да я възприемете напълно, всички религиозни хора ще бъдат надвити от тази тайна. Това е най-великото от виденията, за чието разбиране човекът най-много копнее, но и най-непонятното за него. Когато бяхте в Епохата на благодатта, не знаехте значението на делото, извършено от Исус, както и на делото, извършено от Йехова. Хората изобщо не разбираха защо Йехова създаде законите, защо поиска от хората да спазват законите или защо беше необходимо да се построи храм. И със сигурност не разбираха защо израилтяните бяха изведени от Египет в пустинята и след това в Ханаан. Едва днес тези въпроси се разкриват.

Делото, което се извършва в тези последни дни, е последният от трите етапа. То е дело на друга нова епоха и не отразява цялото дело на управлението. Шестхилядолетният план за управление е разделен на три етапа на делото. Нито един от етапите не може да представи делото на трите епохи, а представя само една част от цялото. Името „Йехова“ не може да представи целия Божи нрав. Фактът, че Той извърши делото Си в Епохата на закона, не доказва, че Бог може да бъде Бог само въз основа на закона. Йехова създаде закони за човека и му даде заповеди; Той поиска от човека да построи храма и олтарите. Делото, което Той извърши, представя само Епохата на закона. Делото, което Той извърши, не доказва, че Бог е само Бог, който иска от човека да спазва закона, че е Богът на храма или Богът пред олтара. Да се твърди това е неправилно. Делото, извършено според закона, може да представи само една епоха. Така, ако Бог вършеше делото Си само в Епохата на закона, човекът би Го определил по следния начин: „Бог е Богът в храма. За да служим на Бог, трябва да облечем свещенически одежди и да влезем в храма“. Ако делото от Епохата на благодатта не беше извършено и Епохата на закона продължаваше досега, човекът нямаше да знае, че Бог е и любящ, и милостив Бог. Ако не беше извършено делото от Епохата на закона, а беше извършено само делото от Епохата на благодатта, тогава човекът щеше да знае само, че Бог може само да изкупи човека и да му прости греховете. Човекът щеше да знае само, че Той е свят и непорочен, че заради хората Той може да пожертва Себе Си и да бъде разпнат. Човек би знаел само това и не би разбирал нищо друго. И така, всяка епоха представя един аспект от Божия нрав. Епохата на закона представя едни аспекти от Божия нрав, Епохата на благодатта представя други аспекти, а настоящата епоха показва трети аспекти. Божият нрав може да бъде напълно разкрит само чрез комбинацията от всичките три етапа в едно цяло. Човек може да разбере цялата картина само като познава и трите етапа. Нито един от трите етапа не може да бъде прескочен. Ще видиш Божия нрав в неговата пълнота само когато познаваш тези три етапа на делото. Завършването на Божието дело в Епохата на закона не доказва, че Той е Бог само въз основа на закона, нито пък завършването на делото на изкуплението означава, че Бог винаги ще изкупува човечеството. Всички тези заключения са измислени от човека. Епохата на благодатта е приключила, но не можеш да кажеш, че Бог принадлежи само на кръста и че само кръстът символизира Божието спасение. Ако го направиш, значи даваш определение на Бог. В настоящия етап Бог основно върши делото на словото, но не можеш да кажеш, че Бог никога не е бил милостив към човека и че носи само наказание и съд. Делото от последните дни разкрива делото на Йехова и Исус, както и всички тайни, които човекът не е разбрал. Това има за цел да разкрие крайната цел и края на човечеството и да завърши цялото дело на спасение сред човечеството. Този етап от делото на последните дни завършва всичко. Всички неразбрани от човека тайни трябва да бъдат разкрити, за да може човекът да ги проумее в дълбочина и да получи ясно разбиране в сърцето си. Едва тогава хората ще могат да бъдат разделени по вида си. Едва след изпълнението на шестхилядолетния план за управление човекът ще разбере Божия нрав в неговата цялост, защото тогава Неговото управление ще е завършено. Сега, след като преживявате Божието дело от последната епоха, какъв е Божият нрав? Би ли се осмелил да кажеш, че Бог е Богът, Който само говори думи и нищо повече? Не би се осмелил да направиш такова заключение. Някои казват, че Бог е Богът, който разкрива тайни; че Бог е Агнецът и Този, който чупи седемте печата. Но никой не се осмелява да направи такова заключение. А има и такива, които казват, че Бог е въплътена плът. И това също е погрешно. Други пък ще кажат, че въплътеният Бог само говори думи и не върши знамения и чудеса. А ти със сигурност не би се осмелил да кажеш такова нещо, защото Исус стана плът и вършеше знамения и чудеса, така че не би се осмелил да определиш Бог с лека ръка. Едва сега е завършено цялото дело, извършено в съответствие с шестхилядолетния план за управление. Едва след като цялото това дело бъде разкрито на хората и извършено сред тях, те ще узнаят целия Божи нрав, какво притежава Той и какво е. Когато делото на този етап бъде напълно завършено, ще бъдат разкрити всички неразбрани от хората тайни, ще бъдат изяснени всички неразбрани досега истини и човечеството ще научи за своя бъдещ път и своята крайна цел. Това е цялото дело, което трябва да бъде извършено на този етап. Въпреки че пътят, по който върви човекът днес, също е пътят на кръста и на страданието, това, което практикува човекът — това, което яде, пие и на което се радва — е много различно от живота на човека под закона и в Епохата на благодатта. Изискванията към днешния човек са различни от тези в миналото, и още по-различни от онези изисквания към човека в Епохата на закона. А какво се изискваше от човека под закона, когато Бог вършеше Своето дело в Израил? От човека се изискваше само да спазва съботата и законите на Йехова. На никого не бе позволено да работи в съботата или да нарушава законите на Йехова. Сега положението е различно. В съботния ден хората работят, събират се и се молят както обикновено, не им се налагат никакви ограничения. Хората, които живееха в Епохата на благодатта, трябваше да се кръстят, а след това бяха длъжни да постят, да разчупват хляб и да пият вино, да покриват главите си и да измиват нозете на другите. Тези правила вече са отменени, но от човека се изисква още повече, тъй като Божието дело става все по-задълбочено, а навлизането на човека достига все по-големи висоти. В миналото Исус полагаше ръце върху хората и се молеше, но сега, след всичко казано, какъв е смисълът от полагането на ръцете? Резултатът може да се постигне само с думи. В миналото Той полагаше ръце върху хората, за да ги благослови и изцели от болестите. Така действаше Светият Дух по онова време, но сега е различно. Сега Светият Дух в Своето дело постига резултати чрез думи. Той ви разяснява Своите думи и вие трябва да ги приложите на практика, точно както ви е казано. Думите Му са Неговите намерения и разкриват делото, което Той иска да извърши. Чрез Неговите думи можеш да разбереш намеренията Му и какви резултати очаква от теб. Можеш просто да приложиш думите Му на практика директно и не е необходимо да полагаш ръце. Някой може да каже: „Положи ръце върху мен! Положи ръце върху мен, за да получа Твоята благословия и да се причастя“. Но това са отживелици от миналото, остарели методи, които вече не се използват, защото епохата се е променила. Светият Дух действа в зависимост от епохата, а не произволно или според установени правила. Епохата се е променила и новата епоха трябва да бъде придружена от ново дело. Това важи за всеки етап от делото, така че Неговото дело никога не се повтаря. В Епохата на благодатта Исус вършеше много от това дело — изцеляваше болни, пропъждаше демони, полагаше ръце върху хората, за да се моли за тях, и ги благославяше. Би било безсмислено обаче да продължава тази практика днес. Светият Дух работеше по този начин и преди, защото това беше Епохата на благодатта и човекът имаше възможност да вкуси достатъчно благодат. От човека не се изискваше никакво заплащане, той можеше да получи благодат, стига да имаше вяра. Всеки човек получи много благодат. Сега епохата е друга и Божието дело е напреднало. Бунтът на човека и нечистотата, която пребъдва в него, ще бъдат премахнати чрез Божието наказание и съд. Тъй като това беше етапът на изкуплението, Бог трябваше да извърши това дело, като даде на човека достатъчно вкус от благодатта, за да може той да бъде изкупен от греха си и греховете му да бъдат простени чрез благодат. Настоящият етап се осъществява, за да бъде изобличена неправдата в човека чрез наказание, съд, удар с думи и чрез дисциплиниране и откровение с думи, които впоследствие да спасят хората. Това дело е по-дълбоко от изкуплението. В Епохата на благодатта човекът се радваше на достатъчно благодат и вече е изпитал благодатта, и затова той повече няма да се радва на нея. Такова дело вече е остаряло и не бива да се извършва занапред. Човекът сега ще бъде спасен чрез съда на словото. След като човек бъде съден, наказан и облагороден, нравът му се променя. Не е ли това заради думите, които съм изрекъл? Всеки етап от делото се извършва в съответствие с развитието на цялото човечество и в съответствие с епохата. Всяко дело има своето значение; то се върши за окончателното спасение, за да може в бъдеще човешкият род да има добра крайна цел и за да може накрая хората да бъдат разделени по вида си.

Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не беше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божиите намерения, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да се отърве от него. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по правосъдието и наказанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко предоставя ресурс за живот на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-завършен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно изпълнява целта на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.

Бог не спасява човека директно чрез Духа и идентичността на Духа, защото човек не може да докосне или види Неговия Дух и не може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно, използвайки гледната точка на Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да внедри словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и види Неговото слово, нещо повече, да придобие словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не беше станал плът, никой човек от плът и кръв нямаше да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено, или без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно завладяно от Сатана. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха чрез плътта на Исус, т.е. Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се постига, за да могат опростените да намерят освобождение от греховете си и да бъдат напълно очистени, и след като постигнат промяна в нрава си, да се освободят от тъмното влияние на Сатана и да се върнат при Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и наказание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще си почине. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората в техния живот, докато другите два представляват делото на спасението. Само като стане плът, Бог може да живее сред хората, да изпитва страданията на света и да живее в нормална плът. Само по този начин Той може да даде на хората практическия начин, от който се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Човекът е от плът и кръв, той не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него, затова може да общува само с въплътения Бог. Само чрез Него може да разбере всички пътища и цялата истина и да получи пълно спасение. Второто въплъщение е достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и ще изпълни целта на Божието въплъщение. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще приключи. Чрез въплъщението от последните дни избраният от Него народ ще бъде напълно придобит и всички хора ще бъдат разделени по вида си в последните дни. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело. В делото от последните дни словото е по-силно от проявата на знамения и чудеса, а силата на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото напълно разкрива покварения нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го разпознаеш сам. Когато този нрав ти бъде разкрит чрез словото, естествено ще го откриеш; няма да можеш да го отречеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това властта на словото? Това е резултатът от действието на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Силата за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все още принадлежи на Сатана и поквареният сатанински нрав все още остава в човека. С други думи, това, което не е било очистено, все още принадлежи на греха и мръсотията. Едва след като човек е очистен с помощта на словото, той може да бъде придобит от Бог и да бъде осветен. Пропъждането на демоните от човека и изкуплението му означаваха, че е бил изтръгнат от ръцете на Сатана и е бил върнат на Бог. Човекът обаче все още не е очистен и променен от Бог, той остава покварен. В човека все още има мръсотия, непокорство и бунт; човекът се връща при Бог само чрез Божието изкупление, но той няма и най-малкото познание за Бог и все още е способен да се противопостави на Бог и да Го предаде. Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Вместо дело на спасението по-добре да бъде наричано дело на пречистването. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, съд и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се покори на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил наказван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим срещу стария Сатана! Да се опълчим срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на наказанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне. В миналото човекът крещеше по този начин, защото не разбираше присъщия си покварен нрав. Такива са нечистотиите в човека. В продължение на толкова дълъг период на съд и наказание човекът е живял в атмосфера на напрежение. Нима всичко това не беше постигнато чрез словото? Нима и ти не извика с много силен глас преди изпитанието на обслужващите? „Влезте в царството! Всички, които приемат това име, ще влязат в царството! Всички ще получат общение с Бог!“. Когато дойде изпитанието на обслужващите, ти вече не викаше. От самото начало всички викаха: „Боже, където и да ме поставиш, ще бъда предаден на Твоето ръководство“. Прочитайки в Божиите слова фразата: „Кой ще бъде Моят Павел?“, хората казваха: „Готов съм!“. След това видяха думите: „Ами вярата на Йов?“, и казаха: „Готов съм да поема вярата на Йов. Боже, моля те, изпитай ме!“. Когато дойде изпитанието на обслужващите, те изведнъж се сринаха и едва успяха да се изправят. След това нечистотата в сърцата им постепенно намаля. Дали това не беше постигнато чрез словото? Следователно това, което преживявате сега, са резултатите от постигнатото чрез словото — дори по-големи от постигнатото от Исус чрез знамения и чудеса. Славата на Бог и силата на Самия Бог, които виждаш, се наблюдават не само чрез разпятието, изцелението на болести и изпъждането на демони, но в още по-голяма степен чрез съда на Неговото слово. Това ти показва, че не само знаменията, изцелението на болести и изпъждането на демони са властта и могъществото на Бог, но съдът чрез Божието слово е по-способен да представи властта на Бог и да разкрие Неговото всемогъщество.

Това, което човекът е постигнал днес — неговият настоящ духовен ръст, познание, любов, вярност, покорство, както и неговата проницателност — всичко това е резултат от постигнатото чрез съд чрез словото. Това, че си способен да бъдеш верен и да останеш непоколебим до днес, се постига чрез словото. Днес човекът вижда, че въплътеният Бог е извършил едно наистина изключително дело. Има много неща в делото, които човек не може да постигне — тайни и чудеса. Ето защо мнозина са се покорили. Някои от тях никога не са се покорявали на никого, откакто са се родили, но когато тези хора виждат Божиите слова в наши дни, те се покоряват напълно, без дори да забележат, че са го направили. И не си позволяват да проучват внимателно или да казват нещо друго. Човечеството е паднало под властта на словото и се е преклонило пред съда на словото. Ако Божият Дух говореше директно на човека, цялото човечество щеше да се покори на гласа Му, падайки без думи на откровение, подобно на Павел, който падна на земята, когато видя светлината по пътя за Дамаск. Ако Бог бе продължил да действа по този начин, човекът никога нямаше да може да разпознае собствената си поквара при съда чрез словото и по този начин да постигне спасение. Само като стане плът, Бог може лично да предаде Своите думи на всеки човек, така че всички, които имат уши, да чуят думите Му и да приемат Неговото правосъдно дело чрез словото. Такъв резултат се постига само по този начин чрез Неговото слово, но не и чрез появата на Духа, който кара уплашения човек да се покори. Само чрез такава практическа и все пак необикновена работа старият нрав на човека, който е бил скрит в него в продължение на много години, може да бъде напълно разкрит, за да може човекът да го разпознае и да го промени. Такава е практическата работа на въплътения Бог. Той изрича и изпълнява присъда по практически начин, за да постигне резултатите от съда на човека чрез словото. Това е силата на въплътения Бог и значението на Божието въплъщение. Това се прави, за да се прояви властта на въплътения Бог, за да се покажат резултатите от делото на словото и за да стане ясно, че Духът е станал плът и демонстрира Своята власт чрез съда на човека чрез словото. Въпреки че плътта Му външно е обвивка, представляваща обикновена и нормална човешка същност, резултатите, които словото Му постига, показват на човека, че Той е изпълнен с власт, че е Самият Бог и че думите Му са проява на Самия Бог. Това показва на всеки човек, че Той е Самият Бог, Самият Бог, станал плът, че никой не може да Го оскърби, никой не може да надмине Неговата словесна присъда и никоя сила на мрака не може да надвие Неговата власт. Човекът е напълно подчинен на Него, защото Той е Словото, станало плът, както и заради Неговата власт и Неговата присъда чрез словото. Делото, извършено чрез Неговото въплъщение, е властта която Той притежава. Той става плът, защото и плътта може да има власт, а Той е способен да върши дело сред хората по практически, видим и осезаем за човека начин. Това дело е много по-практическо от делото, извършвано пряко от Божия Дух, който има цялата власт, а и резултатите от него са видими. Причината за това е, че след като е станал плът, Бог може да говори и да върши делото Си по практически начин. Външната обвивка на Неговата плът няма власт и човек може да се приближи до нея. От друга страна, Неговата същност има власт, но властта Му не е видима за никого. Когато Той говори и върши делото Си, човек не е в състояние да открие съществуването на Неговата власт; това още повече благоприятства делото Му от практическо естество. А всяко такова практическо дело може да постигне резултати. Въпреки че никой не осъзнава, че Той има власт, никой не вижда, че Той не може да бъде наскърбен и никой не вижда Неговия гняв, Той постига резултатите, предвидени в думите Му, чрез скритата Си власт, скрития Си гняв и думите, които изрича открито. С други думи, чрез тона на гласа Му, строгостта на речта Му и цялата мъдрост на думите Му човекът бива напълно убеден. По този начин човек се покорява на думите на въплътения Бог, който сякаш няма никаква власт, но постига целта Си да спаси човека. Това е другият смисъл на Неговото въплъщение: да говори по-практически и да позволи реалността на думите Му да въздейства върху човека, така че хората да станат свидетели на силата на Божието слово. Така че, ако това дело не беше осъществено чрез въплъщението, то не би постигнало и най-малките резултати и не би било в състояние да спаси напълно грешните хора. Ако Бог не стане плът, Той остава Дух — невидим и неосезаем за човека. Човекът е плътско създание; Бог и човекът принадлежат към два различни свята и имат различна природа. Божият Дух е несъвместим с човека от плът, между тях не може да се установи никаква връзка; освен това човекът не може да стане дух. Следователно Божият Дух трябва да стане създание, за да може да извърши Своето първоначално дело. Бог може както да се издигне до най-голямата висота, така и да се смири, като стане сътворен човек, за да работи и да живее сред хората. Човекът, от друга страна, не може да се издигне до най-голямата висота и да стане дух, нито пък може да слезе на най-ниското място. Затова Бог трябва да стане плът, за да може да върши Своето дело. Точно както при първото въплъщение, когато само въплътеният Бог можеше да изкупи човека чрез Своето разпятие, докато за Божия Дух щеше да е невъзможно да бъде разпънат на кръст като принос за грях за човека. Бог можеше директно да стане плът, за да послужи като принос за грях за човека, но човекът не можеше директно да се изкачи на небето, за да вземе приноса за грях, който Бог беше приготвил за него. Всъщност единственото, което можеше да се направи, беше Бог да бъде помолен да се премести няколко пъти между небето и земята, вместо човекът да се изкачи на небето и да вземе това спасение, защото човекът беше паднал и просто не можеше да се изкачи на небето, още по-малко да вземе приноса за грях. Ето защо беше необходимо Исус да дойде при човечеството и лично да извърши делото, което човекът просто не би могъл да извърши. Всеки път, когато Бог става плът, това е абсолютно необходимо. Ако някой от тези етапи можеше да бъде извършен директно от Божия Дух, Той нямаше да претърпи цялото унижение на въплъщението.

В този последен етап от делото резултатите се постигат чрез словото. Чрез словото човек достига до разбиране на многобройните тайни и на Божието дело, извършено сред предишните поколения; чрез словото човек бива просветен от Светия Дух; чрез словото човек достига до разбиране на тайни, които никога преди това не са били разкривани на предишните поколения, а също и до разбиране на делото на пророците и апостолите от миналите времена и на принципите, по които те работеха. Чрез словото човек разбира и нрава на Самия Бог, както и бунта и противопоставянето на човека — и започва да разбира своята същност. Чрез тези етапи на делото и чрез всички изречени думи човек опознава делото на Духа, делото на Божието въплъщение и освен това опознава целия Му нрав. Твоето познание за шестхилядолетното дело на Божието управление също е дошло до теб чрез словото. Нима познанието ти за предишните схващания и успешното ти отказване от тях също не е постигнато чрез словото? В предишния етап Исус извършваше знамения и чудеса, но в този етап няма знамения и чудеса. Разбирането ти защо сега Бог не разкрива чудеса и знамения не беше ли постигнато и чрез словото? Така думите, изречени в този етап, надминават делото, извършено от апостолите и пророците от предишните поколения. Дори пророчествата, дадени от пророците, не биха могли да постигнат такива резултати. Пророците просто изричаха пророчества; те говореха за това, което ще се случи в бъдеще, но не и за делото, което Бог искаше да извърши по това време. Те не говореха, за да направляват хората в живота им, да дават на човека истини или да му разкриват тайни, и със сигурност не говореха, за да даряват живот. В думите, изречени в сегашния етап, има пророчество и истина, но най-важното е, че те служат, за да дадат живот на човека. Настоящите думи са различни от предсказанията на пророците. Настоящият етап на делото не е за изричане на пророчества, а за човешкия живот — за да се промени живот нравът на човека. Първият етап беше дело на Йехова: Неговото дело беше да подготви пътя, по който човек да се покланя на Бог на земята. Началото беше дело на намиране на място, откъдето да започне делото на земята. По онова време Йехова учеше израилтяните да спазват съботата, да почитат родителите си и да живеят в мир помежду си. Тъй като хората по онова време не разбираха какво представлява човекът — нито пък разбираха как да живеят на земята — първият етап от делото изискваше Бог да напътства хората в живота. Всичко, което им каза Йехова, преди това не бе известно на човечеството или хората не го владееха. По онова време Бог беше издигнал много пророци, които да пророкуват, и всички те бяха под ръководството на Йехова. Това просто беше част от Божието дело. На първия етап Бог не беше станал плът, затова говореше на всички племена и народи чрез пророци. Когато Исус вършеше делото Си по онова време, Той не говореше толкова много, колкото сега. Този етап от делото на словото, извършван в последните дни, никога не е бил извършван в минали епохи и поколения. Въпреки че Исая, Даниил и Йоан изрекоха много пророчества, тези пророчества бяха съвсем различни от думите, които се изричат сега. Те изричаха само пророчества, но днешните думи са различни. Ако всичко, което казвам сега, се превърне в пророчества, ще можете ли да Ме разберете? Ако говорех за това, което ще се случи, когато Ме няма, как щеше да разбереш? Делото на словото никога не беше извършвано по времето на Исус или в Епохата на закона. Може би някой ще каже: „Нима Йехова не изричаше думи по време на Своето дело? Нима Исус, освен че изцеляваше болни, изпъждаше демони, извършваше знамения и чудеса, също не изричаше думи, когато извършваше делото Си?“. Има разлика между това, което се казва. Каква беше същността на думите, изречени от Йехова? Той само напътстваше хората в живота им на земята, което не включваше духовните аспекти на живота. Защо се казва, че всеки път, когато Йехова говореше, даваше указания на хората навсякъде? Думите „давам указания“ означават да се говори открито и да се дават преки заповеди. Той не предоставяше на човека ресурс на живот, а просто го хващаше за ръка и го учеше как да се страхува от Него. Той не използваше притчи. Делото на Йехова в Израил не беше да кастри човека, да го дисциплинира или да му носи присъда и наказание. То се състоеше в това да го напътства. Йехова нареди на Моисей да заповяда на народа Му да събира манна в пустинята. Хората трябваше да събират манна всяка сутрин преди разсъмване в такива количества, че прехраната да им стигне за един ден. Манната не трябваше да се съхранява до следващия ден, тъй като щеше да мухляса. Той не поучаваше хората, не разобличаваше природата им, нито пък разобличаваше идеите и мислите им. Той не променяше човека, а го напътстваше, като го водеше през живота. По онова време човекът бе като дете; той не разбираше нищо и можеше да извършва само първични механични действия; затова Йехова провъзгласяваше закони само за напътствие на човечеството.

Ако искаш да разпространяваш Евангелието, за да могат търсещите с искрено сърце да придобият знания за делото, което се извършва сега, и да бъдат съвършено убедени, трябва да разбираш подробностите, същността и значението на делото, което се извършва във всеки етап. Направи така, че докато слушат общението ти, другите да могат да разберат делото на Йехова и делото на Исус, а освен това и цялото Божие дело, което се извършва днес, както и връзката и разликите между трите етапа на делото. Направи така, че когато хората те изслушат, да видят, че трите етапа не си пречат взаимно, а са дело на един и същ Дух. Въпреки че Те вършат различно дело в различни епохи и говорят различни думи, принципите, по които действат, са едни и същи. Това са най-великите видения, които всички хора, които следват Бог, трябва да разберат.