В процеса на Своята работа по непрекъснатото осигуряване на изобилие и подкрепа на човека Бог му казва всичко за Своите воля и изисквания и му разкрива Своите дела, нрав и онова, което Той притежава и което е за човека. Целта е човек да се въоръжи с духовен ръст, да придобие различни истини от Бог, докато Го следва — истини, които ще се превърнат в оръжие, дадено от Бог на човека за борба със Сатана. Така въоръжен, човек трябва да премине през Божиите изпитания. Бог има много начини и възможности да изпита човека, но всеки от тях изисква „сътрудничеството“ на Божия враг — Сатана. С други думи, давайки на човека оръжие за борба със Сатана, Бог го предава в ръцете на Сатана и му позволява да „изпита“ духовния ръст на човека. И ако човек успее да се освободи от военните формирования на Сатана, ако успее да пробие обкръжението на Сатана и да остане жив, тогава е преминал изпитанието. Но ако човек не успее да напусне войските на Сатана и му се подчини, тогава значи се е провалил. Какъвто и аспект на човека да изследва Бог, критериите за Неговото изпитание са дали човекът остава непоколебим в свидетелството си, докато е нападан от Сатана, дали се е отрекъл от Бог и дали се е предал и подчинил на Сатана, докато той го е оплитал в мрежите си. Може да се каже, че това дали човек може да бъде спасен зависи от това дали може да победи Сатана, а това дали може да получи свобода зависи от това дали човек е в състояние сам да вдигне оръжието, дадено му от Бог, за да се освободи от робството на Сатана, като го накара да загуби всякаква надежда и да го остави на мира. Когато Сатана изгуби надежда и се откаже от някой човек, това означава, че никога повече няма да се опита да отнеме този човек от Бог, никога повече няма да го обвинява и смущава, никога повече няма да го измъчва или напада безпричинно. Само такъв човек наистина ще бъде спечелен от Бог. Това е целият процес, чрез който Бог придобива хора.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)