Всички вие искате да бъдете възнаградени пред Бог и Той да е благосклонен към вас. Всеки се надява на такива неща, когато започне да вярва в Бог, защото всеки е зает със стремежа към по-висши неща и никой не иска да изостава от другите. Просто такава е човешката природа. Именно поради тази причина много от вас постоянно се опитват да се харесат на Бог на небето, но в действителност вашата вярност и искреност към Бог са далеч по-малки от вашата вярност и искреност към вас самите. Защо казвам това? Защото изобщо не признавам вашата вярност към Бог и нещо повече, защото отричам съществуването на Бог, който е в сърцата ви. Това означава, че Богът, на когото се покланяте, неясният Бог, на когото се възхищавате, изобщо не съществува. Причината, поради която мога да кажа това толкова категорично, е, че вие сте твърде далеч от истинския Бог. Причината за вашата вярност е идолът в сърцата ви. А междувременно Мен, Богът, на когото гледате нито като на голям, нито като на малък, Ме приемате само на думи. Когато казвам, че сте далеч от Бог, имам предвид, че сте далеч от истинския Бог, докато неясният Бог изглежда на една ръка разстояние. Когато казвам „нито голям“, става въпрос за това, че Бог, в когото вярвате днес, изглежда да е просто човек без големи способности, човек, който не е много възвишен. И когато казвам „нито малък“, това означава, че макар този човек да не може да призовава вятъра и да заповядва на дъжда, Той все пак е в състояние да призовава Божия Дух да извърши нещо, което разтърсва небето и земята, като оставя хората напълно смутени. Външно всички вие изглеждате изключително покорни на този Христос на земята, но всъщност нямате вяра в Него, нито Го обичате. Това означава, че този, в когото наистина вярвате, е онзи неясен Бог на вашите собствени чувства, и този, когото наистина обичате, е Бог, за когото копнеете ден и нощ, но никога не сте виждали лично. В този Христос вярвате само отчасти, а любовта ви е нула. Вярата означава убеждение и упование, любовта — преклонение и възхищение в сърцето, без никакво отделяне едно от друго. Но вашата вяра и любов към днешния Христос далеч не са такива. Когато става въпрос за вяра, как имате вяра в Него? Когато става въпрос за любов, по какъв начин Го обичате? Вие просто не разбирате Неговия нрав, а още по-малко познавате същността Му, тогава как имате вяра в Него? Къде е реалността на вашата вяра в Него? Как Го обичате? Къде е реалността на вашата любов към Него?

Мнозина Ме следват без колебание и до днес. А през последните няколко години вие понесохте и много изтощение. Разбрал съм кристално ясно вродения характер и навиците на всеки един от вас. Общуването с всеки един от вас е било изключително трудно. Жалкото е, че макар да съм разбрал много за вас, вие не разбирате нищо за Мен. Нищо чудно, че хората казват, че сте се хванали на нечий трик в момент на объркване. Наистина, вие не разбирате нищо от Моя нрав, още по-малко можете да проумеете какво има в ума Ми. Днес вашите погрешни разбирания за Мен нарастват главоломно, а вашата вяра в Мен остава объркана. Вместо да казвате, че имате вяра в Мен, по-подходящо би било да се каже, че всички вие се опитвате да угодничите и раболепничите пред Мен. Вашите мотиви са много прости: ще следвам всеки, който може да ме възнагради, и ще вярвам в този, който ми даде възможност да избегна големите бедствия, независимо дали това ще бъде Бог или който и да е Бог. Това изобщо не ме засяга. Сред вас има много такива хора и това състояние е много сериозно. Ако някой ден имаше проверка колко от вас са имали вяра в Христос, защото са прозрели същността Му, тогава се страхувам, че нито един от вас не би Ме удовлетворил. Така че няма да ви навреди всички да помислите върху този въпрос: Богът, в когото вярвате, е неизмеримо различен от Мен и след като това е така, тогава каква е същността на вашата вяра в Бог? Колкото повече вярвате във вашия така наречен Бог, толкова повече се отдалечавате от Мен. Каква тогава е същността на този проблем? Със сигурност никой от вас никога не е мислил върху такъв въпрос, но идвало ли ви е на ум колко е сериозен? Замисляли ли сте се за последствията от това да продължите да вярвате по този начин?

Днес вие сте изправени пред много проблеми, а нито един от вас не умее да решава проблеми. Ако тази ситуация продължи, единствените, които ще загубите, сте вие самите. Аз ще ви помогна да установите проблемите, но разрешаването им зависи от вас.

На Мен са Ми приятни онези, които не са подозрителни към другите, и харесвам онези, които с готовност приемат истината. Към тези два типа хора проявявам голяма грижа, защото в Моите очи те са честни хора. Ако си служиш с измама, тогава ще бъдеш предпазлив и подозрителен към всичко и към всички, и така твоята вяра в Мен ще бъде изградена на основата на подозрение. Никога не бих могъл да приема такава вяра. Когато ти липсва истинска вяра, ти си още по-лишен от истинска любов. И ако си склонен да се съмняваш в Бог и да правиш догадки за Него, когато ти скимне, то ти без съмнение си най-измамният от всички хора. Ти правиш догадки за това дали Бог може да бъде като човека: непростимо грешен, с дребнав характер, лишен от честност и разум, без чувство за справедливост, отдаден на порочни тактики, коварен и хитър, привлечен от злото и тъмнината и т.н. Причината хората да имат такива мисли не е ли, защото им липсва и най-малко познаване на Бог? Такава вяра не е нищо друго освен грях! Някои дори вярват, че тези, които са Ми приятни, са точно онези, които ласкаят и се подмазват, а онези, на които им липсват такива умения, няма да бъдат добре дошли в Божия дом и ще загубят мястото си там. Това ли е единственото нещо, което сте научили след всичките тези години? Това ли сте придобили? И вашето знание за Мен не се изчерпва с тези погрешни разбирания. Дори още по-лошо е вашето богохулство срещу Божия Дух и злословенето по адрес на небето. Затова казвам, че вяра като вашата само ще ви накара да се отдалечите още повече от Мен и да Ми се противопоставяте още повече. В продължение на много години работа вие сте видели много истини, но знаете ли какво са чули ушите Ми? Колко от вас са готови да приемат истината? Вие всички вярвате, че сте готови да платите цената за истината, но колко от вас наистина са страдали за истината? В сърцата ви няма нищо друго освен неправедност, което ви кара да мислите, че всеки, без значение кой, е също толкова измамлив и нечестив — до такава степен, че дори вярвате, че въплътеният Бог може, подобно на обикновен човек, да бъде без добро сърце или добронамерена любов. Нещо повече, вие вярвате, че благороден характер и милостива, доброжелателна природа съществуват само у Бог на небето. Вие вярвате, че такъв светец не съществува, че на земята царуват само тъмнина и зло, докато Бог е нещо, на което хората поверяват копнежа си за доброто и красивото, една приказна фигура, измислена от тях. Във вашето съзнание Бог на небето е много почтен, праведен и велик, достоен за преклонение и възхищение. Междувременно този Бог на земята е само заместител и средство на Бог на небето. Вие вярвате, че този Бог не може да бъде равен на Бог на небето, още по-малко да се споменава едновременно с Него. Когато става въпрос за величието и благородството на Бог, те принадлежат към славата на Бог на небето, но когато става въпрос за природата и покварата на човека, те са качества, в които Бог на земята има дял. Бог на небето е вечно възвишен, докато Бог на земята е вечно незначителен, слаб и неспособен. Бог на небето не е отдаден на емоции, а само на праведност, докато Бог на земята има само егоистични подбуди и не притежава никаква справедливост или разум. У Бог на небето няма и най-малкото безчестие, Той е винаги правдив, докато Бог на земята винаги има непочтена страна. Бог на небето много обича човека, докато Бог на земята показва незадоволителна грижа към човека, дори изцяло го пренебрегва. Това погрешно познание отдавна стои в сърцата ви, а в бъдеще то може и завинаги да се запази в тях. Вие разглеждате всички дела на Христос от гледната точка на неправедните и оценявате цялото Му дело, както и Неговата идентичност и същност, от гледната точка на злите хора. Допуснали сте голяма грешка и сте направили онова, което никога не е било правено от онези, които са били преди вас. Тоест служите само на възвишения Бог на небето с корона на главата и никога не обръщате внимание на Бог, Когото считате за толкова незначителен, че е невидим за вас. Не е ли това вашият грях? Не е ли това класически пример за вашето оскърбление спрямо Божия нрав? Вие се покланяте на Бог на небето. Вие обожавате възвишени образи и почитате онези, които се отличават с красноречието си. С радост приемаш заповедите на Бог, Който изпълва ръцете ти с богатства, и жадуваш за Бог, Който може да изпълни всяко твое желание. Единственият, на когото не се покланяш, е този Бог, Който не е нависоко. Единственото нещо, което мразиш, е да имаш връзка с този Бог, към Когото никой не може да има голяма почит. Единственото нещо, което не желаеш да правиш, е да служиш на този Бог, Който никога не ти е дал нито стотинка, и Единственият, който не е в състояние да те накара да копнеш за Него, е този непривлекателен Бог. Този Бог не може да ти даде възможност да разшириш хоризонтите си, да се чувстваш така, сякаш си намерил съкровище, а още по-малко може да изпълни това, което искаш. Защо тогава Го следваш? Мислил ли си по такива въпроси? Това, което правиш, не просто обижда този Христос. По-важното е, че обижда Бог на небето. Мисля, че не това е целта на вашата вяра в Бог!

Вие копнеете Бог да ви се наслаждава, но сте далеч от Него. Какъв е проблемът тук? Вие приемате само Неговите думи, но не и това, че ви кастри, а още по-малко сте в състояние да приемете начина, по който подрежда всичко, и да имате пълна вяра в Него. Какъв тогава е проблемът тук? В крайна сметка вашата вяра е една празна яйчена черупка, от която никога няма да се появи пиленце, защото вашата вяра не ви е донесла истината, нито ви е дала живота, а вместо това ви е създала илюзорното чувство, че сте поддържани и имате надежда. Именно това чувство е целта на вярата ви в Бог, а не истината и животът. Затова казвам, че пътят на вашата вяра в Бог е бил единствено да се опитвате да спечелите благоволението на Бог чрез раболепие и безсрамие и по никакъв начин не може да се счита за истинска вяра. Как може да се роди пиленце от такава вяра? С други думи, какво може да постигне такава вяра? Целта на вашата вяра в Бог е да Го използвате, за да постигнете собствените си цели. Това не е ли още един факт на вашето оскърбление срещу Божия нрав? Вие вярвате в съществуването на Бог на небето и отричате съществуването на Бог на земята, но Аз не приемам възгледите ви. Аз хваля само онези хора, които са стъпили на земята и служат на Бог на земята, и никога онези, които никога не признават Христос, Който е на земята. Независимо колко верни са такива хора към Бог на небето, в крайна сметка те няма да избягат от ръката Ми, която наказва нечестивите. Тези хора са нечестивите. Те са злите, които се противопоставят на Бог и никога не са се покорявали с радост на Христос. Разбира се, в тяхното число са включени всички онези, които не познават и, нещо повече, не признават Христос. Вярваш ли, че можеш да се държиш както си искаш с Христос, стига да си верен на Бог на небето? Грешиш! Твоето невежество спрямо Христос е невежество спрямо Бог на небето. Независимо колко си верен на Бог на небето, това са само празни приказки и преструвки, защото чрез Бог на земята човек не само получава истината и придобива по-дълбоко познание, но нещо повече, чрез Него човек бива осъждан и след това фактите се използват, за да се накажат нечестивите. Разбрал ли си какви са ползите и вредите вследствие на това? Преживявал ли си ги? Иска Ми се някой ден скоро да разберете тази истина: за да познаете Бог, трябва да познаете не само Бог на небето, но което е по-важно — Бог на земята. Не обърквайте приоритетите си и не позволявайте на второстепенните да заемат мястото на главните. Само по този начин можеш наистина да изградиш добри взаимоотношения с Бог, да станеш по-близък с Него и да приближиш сърцето си към Него. Ако си във вярата от много години и си свързан с Мен от дълго време, но въпреки това оставаш далеч от Мен, тогава казвам, че най-вероятно често оскърбяваш Божия нрав и ще е много трудно да се предположи какъв ще бъде краят ти. Ако дългогодишната ти връзка с Мен не само не е успяла да те превърне в човек, завладян от човечност и от истината, а дори е вкоренила злите ти практики в природата ти, и ако си не само два пъти по-надменен, отколкото преди, но и погрешните ти схващания за Мен също са се увеличили дотолкова, че си започнал да Ме считаш за малкия си помощник, тогава казвам, че болестта ти вече не е само повърхностна, но е проникнала до самите ти кости. Всичко, което ти остава, е да чакаш да се уреди погребението ти. Не Ме умолявай тогава да бъда твоят Бог, защото си извършил грях, заслужаващ смърт, непростим грях. Дори и да можех да се смиля над теб, Бог на небето ще настоява да отнеме живота ти, защото твоето оскърбление срещу Божия нрав не е обикновен, а много сериозен проблем. Когато дойде времето, не Ме обвинявай, че не съм ти казал предварително. Всичко се свежда до това: когато общуваш с Христос — Бог на земята — като с обикновен човек, тоест когато вярваш, че този Бог не е нищо повече от човек, тогава ще загинеш. Това е единственото Ми предупреждение към всички вас.