Колкото повече хората приемат Божиите слова, толкова по-просветени са те и толкова повече гладуват и жадуват в стремежа си да опознаят Бог. Само онези, които приемат Божиите слова, са способни да имат по-богати и по-дълбоки преживявания и те са единствените, чийто живот може да продължи да расте като цветовете на сусама. Всички, които се стремят към живота, трябва да приемат това като своя работа на пълен работен ден; те трябва да чувстват: „Без Бог не мога да живея; без Бог не мога да постигна нищо; без Бог всичко е пусто“. Също така, те трябва да са категорични: „Без присъствието на Светия Дух няма да направя нищо и ако четенето на Божиите слова няма ефект, аз съм равнодушен към вършенето на каквото и да било“. Не се отдавайте на удоволствия. Жизненият опит идва от просветлението и напътствията на Бог и е кристализация на субективните ви усилия. Това, което трябва да изисквате от себе си, е следното: „Когато става въпрос за житейски опит, не мога да си позволя своеволия“.

Понякога, когато се намираш в необичайни условия, губиш присъствието на Бог и ставаш неспособен да почувстваш Бог, когато се молиш. Нормално е в такива моменти да изпитваш страх. Незабавно трябва да започнеш да търсиш. Ако не го направиш, Бог ще се отдалечи от теб и ще останеш без присъствието на Светия Дух — и освен това без делото на Светия Дух — за ден, два, дори за месец или два. В тези ситуации ставаш толкова невероятно безчувствен и отново попадаш в плен на Сатана, до степен, в която си способен да извършиш всякакви действия. Жадуваш за богатство, мамиш братята и сестрите си, гледаш филми и видеоклипове, играеш Махджонг^[а] и дори пушиш и пиеш без дисциплина. Сърцето ти се е отдалечило от Бог, тайно си тръгнал по свой път и произволно си осъдил Божието дело. В някои случаи хората падат толкова ниско, че не изпитват никакъв срам или смущение да извършат грехове от сексуално естество. Такъв човек е изоставен от Светия Дух; всъщност действието на Светия Дух отдавна отсъства от такъв човек. Можем само да видим как те затъват все по-дълбоко в поквара, докато греховните ръце се протягат все по-надалеч. В крайна сметка те отричат съществуването на този път и са пленени от Сатана, докато съгрешават. Ако откриеш, че усещаш единствено присъствието на Светия Дух, но не усещаш делото на Светия Дух, това вече означава, че си в опасна ситуация. Когато не можеш да усетиш дори присъствието на Светия Дух, значи си на прага на гибелта. Ако не се покаеш, ще се завърнеш напълно при Сатана и ще бъдеш сред отстранените. Така че, когато откриеш, че се намираш в състояние, в което усещаш единствено присъствието на Светия Дух (не грешиш, контролираш се и не правиш нищо, което да е явна съпротива срещу Бог), но не усещаш делото на Светия Дух (не се чувстваш развълнуван, когато се молиш, не получаваш осезаемо просветление или озарение, когато ядеш и пиеш Божиите слова, безразличен си към яденето и пиенето на Божиите слова, никога няма растеж в живота ти и отдавна си лишен от голямо озарение) — в такива моменти трябва да бъдеш по-предпазлив. Не бива да си угаждаш, не бива да даваш още свобода на собствения си характер. Присъствието на Светия Дух може да изчезне по всяко време. Ето защо подобна ситуация е толкова опасна. Ако се окажеш в такова състояние, опитай се да промениш ситуацията възможно най-скоро. Първо, трябва да кажеш молитва на покаяние и да помолиш Бог отново да разпростре милостта Си над теб. Моли се по-усърдно и смири сърцето си, за да ядеш и пиеш повече от Божиите слова. На тази основа трябва да прекарваш повече време в молитва; да удвоиш усилията си в пеенето, молитвата, яденето и пиенето на Божиите слова, и изпълнението на задълженията си. Когато си най-слаб, за Сатана е най-лесно да обладае сърцето ти. Когато това се случи, сърцето ти се отнема от Бог и се връща на Сатана, след което се лишаваш от присъствието на Светия Дух. В такива моменти е двойно по-трудно да си възвърнеш делото на Светия Дух. По-добре е да се стремиш към делото на Светия Дух, докато Той е все още с теб, което ще позволи на Бог да те дари с повече от Своето просветление и няма да Го накара да те изостави. Молитвата, пеенето на химни, изпълняването на задълженията ти, яденето и пиенето на Божиите слова — всичко това се прави, за да няма Сатана възможност да върши делото си и за да може Светият Дух да действа в теб. Ако не си възвърнеш делото на Светия Дух по този начин, ако просто чакаш, тогава възвръщането на делото на Светия Дух няма да бъде лесно, когато си загубил присъствието на Светия Дух, освен ако Светият Дух не те е развълнувал особено или ако не те озарил и просветлил специално. Дори и при това положение не отнема само ден или два, за да се възстанови състоянието ти, а понякога може да минат дори шест месеца, без да настъпи възстановяване. Това е така, защото хората са твърде снизходителни към себе си, не са способни да преживяват нещата по нормален начин и затова са изоставяни от Светия Дух. Дори и да си възвърнеш делото на Светия Дух, сегашното Божие дело все още може да не ти е съвсем ясно, защото си останал много назад в житейския си опит, сякаш си изостанал с десет хиляди мили. Това не е ли нещо ужасно? На такива хора обаче казвам, че не е твърде късно да се покаят сега, но има едно условие: трябва да работиш по-усърдно и да не се отдаваш на мързел. Ако други хора се молят пет пъти на ден, ти трябва да се молиш десет пъти; ако другите ядат и пият Божиите слова по два часа на ден, ти трябва да го правиш в продължение на четири или шест часа; и ако другите слушат химни по два часа, ти трябва да ги слушаш поне половин ден. Често заставай смирен пред Бог и мисли за Божията любов, докато не се развълнуваш, а сърцето ти се върне към Бог и вече не смееш да се отдалечиш от Бог — само тогава практиката ти ще даде резултат; само тогава ще можеш да възстановиш предишното си нормално състояние.

Някои хора влагат много ентусиазъм в стремежа си и въпреки това не успяват да влязат в правия път. Това е така, защото те са твърде небрежни и не обръщат внимание на духовните неща. Те нямат представа как да изживяват Божиите думи и не знаят какво е делото и присъствието на Светия Дух. Такива хора са ентусиазирани, но глупави; те не се стремят към живота. Това е така, защото нямаш и най-малкото познание за Духа, не знаеш нищо за развитието на постоянното дело на Светия Дух и си невеж за състоянието на собствения си дух. Вярата на такива хора не е ли глупава? В крайна сметка стремежът на такива хора не води до нищо. Ключът към постигането на растеж в живота във вярата в Бог е да знаеш какво дело върши Бог в твоя опит, да съзерцаваш Божията обичливост и да разбираш Божиите намерения, така че да се покоряваш на всички Божии разпоредби, да приемаш Божиите слова така, че те да станат твоя живот и по този начин да удовлетвориш Бог. Ако твоята вяра е глупава, ако не обръщаш внимание на духовните въпроси и на промените в житейския си нрав, ако не се стремиш към истината, нима ще разбереш Божиите намерения? Ако не разбираш какво иска Бог, няма да си способен да изживяваш и така няма да имаш път за практикуване. Това, на което трябва да обърнеш внимание, когато изживяваш Божиите слова, е ефектът, който предизвикват у теб, така че да можеш да опознаеш Бог чрез Неговите слова. Ако умееш само да четеш Божиите слова, но не знаеш как да ги изживяваш, това не показва ли, че ти липсва духовно разбиране? Точно сега повечето хора са неспособни да изживяват Божиите слова и затова не познават Божието дело. Не е ли това пропуск в тяхната практика? Ако продължават по този начин, в кой момент ще могат да изживяват нещата в пълното им изобилие и да постигат растеж в живота си? Това не са ли просто празни приказки? Сред вас има много хора, които се съсредоточават върху теорията, които не знаят нищо за духовните въпроси, но въпреки това искат да бъдат много полезни на Бог и да бъдат благословени от Бог. Това е напълно нереалистично! Ето защо трябва да сложите край на тази слабост, за да може всички вие да навлезете в правия път на духовния си живот, да имате истински преживявания и наистина да навлезете в реалността на Божиите слова.

Забележка:

а. Бел. прев.: Маа Джонг е популярна китайска игра.