Съсредоточавай се повече върху реалността

Всеки човек има възможност да бъде усъвършенстван от Бог, така че всеки трябва да разбере какъв вид служба на Бог най-добре съответства на Неговите намерения. Повечето хора не знаят какво означава да вярват в Бог, нито пък разбират защо трябва да вярват в Него — тоест повечето не разбират Божието дело и целта на Неговия план за управление. Днес мнозинството от хората все още мислят, че вярата в Бог е свързана с това да отидат в рая и да спасят душите си. Те не знаят какво точно е значението на вярата в Бог и освен това нямат никакво разбиране за най-важното дело в Божия план за управление. По различни свои причини хората просто не се интересуват от Божието дело, не се замислят за Неговите намерения или за Неговия план за управление. Като индивид в този поток всеки човек трябва да знае каква е целта на целия план за управление на Бог, фактите, които Той отдавна е постигнал, защо е избрал тази група хора, какви са целите и смисълът на избора Му и какво иска да постигне в тази група. Това, че Бог е успял да издигне такава група незабележителни хора в страната на големия червен змей и е продължил да работи досега, като ги е изпитвал и усъвършенствал по всевъзможни начини, изрекъл е безброй думи, извършил е много дела и е изпратил толкова много средства за обслужване — това, че само Бог е извършил такова велико дело, показва колко значимо е Неговото дело. В момента вие не сте в състояние да оцените напълно това. Поради това не трябва да гледате на делото, което Бог е извършил във вас, като на нещо незначително; то не е маловажно. Дори това, което Бог ви е разкрил днес, е достатъчно, за да се опитате да разберете и опознаете. Само ако наистина и задълбочено го разберете, опитът ви ще може да се задълбочи и животът ви да расте. Днес хората разбират и правят твърде малко; те не са способни да удовлетворят напълно Божиите намерения. Това е недостатък на хората и неизпълнение на техния дълг, поради което те са неспособни да постигнат желания резултат. Светият Дух няма как да действа в много хора, защото те имат толкова повърхностно разбиране за Божието дело и не желаят да се отнасят към делото в Божия дом като към нещо ценно, когато го вършат. Те неизменно правят всичко формално или следват мнозинството, или просто си дават вид, че работят. Днес всеки човек в този поток трябва да си припомни дали в действията и постъпките си е направил всичко, което е могъл, и дали е положил всички възможни усилия. Хората са се провалили напълно в изпълнението на своя дълг, но не защото Светият Дух не върши Своето дело, а защото хората не вършат тяхното, правейки невъзможно за Светия Дух да върши Своето дело. Бог няма повече думи, които да изрече, но хората изобщо не са се справили, изостанали са твърде много, не са в състояние да поддържат хода и не могат да следват отблизо стъпките на Агнеца. Те не спазват това, което трябва; не практикуват това, което трябва; не се молят за това, което трябва; не оставят настрана това, което трябва. Те не са направили нито едно от тези неща. Затова тези разговори за участие в пира са празни приказки; те са без реално значение и са само в тяхното въображение. Може да се каже, че от днешна гледна точка, хората изобщо не са изпълнили дълга си. Всичко зависи от Бог, Който Сам върши и казва нещата. Функцията на човека е твърде малка; хората са безполезни боклуци, които не са способни да си сътрудничат с Бог. Бог изрече стотици хиляди думи, но хората не приложиха нито една от тях на практика — независимо дали става дума за това да се опълчат на плътта, да отхвърлят представите, да практикуват покорство към Бог във всичко и същевременно да развиват проницателност и да придобиват прозрение, да не дават на хората място в сърцата си, да премахнат идолите в сърцата си, да се бунтуват срещу грешните си намерения, да не действат под влияние на чувствата си, да вършат нещата справедливо и без пристрастия, да се замислят повече за Божиите интереси и за влиянието си върху другите, когато говорят, да вършат повече неща, които са в полза на Божието дело, да имат предвид ползата за Божия дом във всичко, което правят, да не позволяват на чувствата си да управляват поведението им, да отхвърлят това, което доставя удоволствие на собствената им плът, да премахнат егоистичните стари представи и т.н. Всъщност те разбират някои от всички тези изисквания, които Бог поставя пред човека, но просто не желаят да ги прилагат на практика. Какво друго може да направи Бог и как още може да ги мотивира? Как може синовете на бунта в Божиите очи все още да се осмеляват да приемат словата Му и да им се възхищават? Как смеят да ядат Божията храна? Къде е съвестта на хората? Те не са изпълнили дори минимума от задълженията, които е трябвало да изпълнят, да не говорим за това да направят всичко, което е по силите им. Живеят в илюзорна мечта, нали? Не може да се говори за реалност без практика. Това е факт, който е ясен като бял ден!

Би трябвало да научите уроци, които са по-реалистични. Няма нужда от това високопарно, празно говорене, на което хората се възхищават. Когато става дума за знания, тези на всеки човек са по-високи от тези на предишния, но те все още нямат път към практиката. Колко хора са разбрали принципите на практиката? Колко от тях са научили действителни уроци? Кой може да разговаря за реалността? Да можеш да говориш за познаване на Божиите слова не означава, че притежаваш истински духовен ръст; това само показва, че си се родил умен, че си надарен. Ако не можеш да посочиш пътя, тогава резултатът ще бъде нищожен, а ти ще бъдеш безполезен боклук! Не се ли преструваш, щом не можеш да кажеш нищо за действителния път за практикуване? Не се ли преструваш, ако не можеш да предложиш собствения си действителен опит на другите, като по този начин им дадеш уроци, от които могат да се поучат, или път, който могат да следват? Не си ли фалшив? Каква стойност имаш? Такъв човек би могъл да играе единствено ролята на „изобретател на теорията на социализма“, а не на „участник в осъществяването на социализма“. Да нямаш реалност означава да нямаш истина. Да си без реалност означава да си нищожество. Да си без реалност означава да си ходещ труп. Да бъдеш без реалност означава да бъдеш „марксистко-ленински мислител“ без никаква истинска стойност. Призовавам всеки от вас да замълчи за теорията и да говори за нещо реално, нещо истинско и съществено; да изучи някое „модерно изкуство“, да каже нещо реалистично, да допринесе с нещо действително и да има някакъв дух на посвещение. Погледни реалността в очите, когато говориш; не се отдавай на нереалистични и преувеличени приказки, за да накараш хората да се почувстват щастливи или да седнат и да те забележат. Къде е стойността на това? Какъв е смисълът да караш хората да се отнасят към теб топло? Бъди малко „артистичен“ в речта си, бъди малко по-справедлив в поведението си, бъди малко по-разумен в начина, по който се справяш с нещата, бъди малко по-практичен в това, което казваш, мисли за това да донесеш полза на Божия дом с всяко свое действие, слушай съвестта си, когато чувствата ти излязат наяве, не отвръщай на добротата с омраза и не бъди неблагодарен към добротата, и не бъди лицемерен, за да не се превърнеш в лошо влияние. Когато ядеш и пиеш Божиите слова, свързвай ги по-тясно с действителността, а когато разговаряш, говори повече за реалистични неща. Не бъди снизходителен; това няма да удовлетвори Бог. В общуването си с другите бъди малко по-толерантен, малко по-отстъпчив, малко по-великодушен и се учи от „духа на министър-председателя“[а]. Когато имаш лоши мисли, практикувай повече опълчване на плътта. Когато работиш, говори повече за реалистични пътища и не се възгордявай прекалено, защото, в противен случай, това, което казваш, ще бъде недостижимо за хората. По-малко удоволствия, повече принос — покажи безкористния си дух на отдаденост. Бъдете по-внимателни към Божиите намерения, вслушвайте се повече в съвестта си, бъдете по-внимателни и не забравяйте как Бог ви говори търпеливо и искрено всеки ден. По-често чети „стария алманах“. Моли се повече и общувай по-често. Спри да бъдеш толкова объркан; прояви малко разум и придобий малко проницателност. Когато греховната ти ръка се протегне, дръпни я назад; не ѝ позволявай да стигне толкова далеч. Няма полза и това, което ще получиш от Бог, ще бъде само проклятие, така че бъди внимателен. Нека сърцето ти се смили над другите и недей винаги да нанасяш удари с оръжие в ръка. Общувай повече за познаването на истината и говори повече за живота, като поддържаш дух на помощ към другите. Прави повече и говори по-малко. Влагай повече в практиката и по-малко в изследвания и анализи. Оставете се да бъдете движени повече от Светия Дух и дайте на Бог повече възможности да ви усъвършенства. Премахни повече човешки елементи; все още притежаваш твърде много човешки начини на действие, а повърхностният ти начин на действие и поведение все още е отблъскващ за другите: премахни още от тях. Психологическото ти състояние все още е твърде отвратително; отделяй повече време за промяната му. Все още поставяш хората високо; постави Бог по-високо и не бъди толкова неразумен. „Храмът“ винаги е принадлежал на Бог и не бива да се превзема от хората. Накратко, съсредоточи се повече върху праведността и по-малко върху чувствата. Най-добре е да премахнеш плътта. Говори повече за реалността и по-малко за знанието; най-добре е да замълчиш и да не казваш нищо. Говори повече за пътя на практиката и изричай по-малко безсмислени хвалби. Най-добре е да започнеш да практикуваш още сега.

Божиите изисквания към хората не са чак толкова високи. Ако хората практикуват усърдно и искрено, те ще получат „положителна оценка“. Истината е, че постигането на разбиране, познание и осмисляне на истината е по-сложно, отколкото практикуването на истината. Първо практикувай толкова, колкото си разбрал, и практикувай това, което си разбрал. По този начин ще можеш постепенно да постигнеш истинското познание и разбиране на истината. Това са стъпките и средствата, чрез които действа Светият Дух. Ако не практикуваш покорство по този начин, няма да постигнеш нищо. Ако винаги действаш по своя собствена воля, а не практикуваш покорство, дали Светият Дух ще работи в теб? Дали Светият Дух действа така, както ти искаш? Или Той работи според това, което на теб ти липсва, и въз основа на Божиите слова? Ако това не ти е ясно, няма да можеш да навлезеш в истината реалност. Защо повечето хора са положили много усилия, за да прочетат Божиите слова, но просто имат знания и не могат да кажат нищо за истинския път след това? Смяташ ли, че притежаването на знания е равносилно на притежаването на истината? Не е ли това объркана гледна точка? Ти си в състояние да изречеш толкова много знания, колкото са песъчинките на плажа, но нито едно от тях не съдържа истински път. Не се ли опитваш да заблудиш хората по този начин? Не си ли изпразнен от съдържание? Всяко подобно поведение е вредно за хората! Колкото по-висша е теорията и колкото повече е лишена от реалност, толкова повече тя е неспособна да пренесе хората в действителността. Колкото по-висша е теорията, толкова повече тя те кара да се бунтуваш срещу Бог и да Му се противопоставяш. Не се покланяй на духовната теория — от нея няма никаква полза! Някои хора говорят за духовна теория от десетилетия и са се превърнали във великани на спиритизма, но в крайна сметка все още не успяват да навлязат в истината реалност. Тъй като не са практикували или преживявали Божиите слова, те нямат принципи или път за практикуване. Самите такива хора са без истината реалност, така че как могат да въведат другите хора в правия път на вярата в Бог? Те могат само да заблуждават хората. Това не вреди ли на другите и на самите тях? Най-малкото, трябва да можеш да решаваш реалните проблеми, които са точно пред теб. Тоест трябва да можеш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да прилагаш истината на практика. Само това е покорство към Бог. Само когато си навлязъл в живота, ти си достоен да работиш за Бог и само когато искрено се стараеш за Бог, можеш да бъдеш одобрен от Бог. Не прави винаги грандиозни изявления и не говори за бомбастична теория; това не е истинско. Да проповядваш за духовна теория, за да накараш хората да ти се възхищават, не е свидетелство за Бог, а по-скоро себеизтъкване. Това не носи абсолютно никаква полза на хората и не ги наставлява, а може лесно да ги накара да се покланят на духовната теория и да не се съсредоточат върху практикуването на истината — а това не води ли хората до заблуда? Ако се продължи по този начин, ще се появят многобройни празни теории и правила, които ще ограничават и впримчват хората; това е наистина унизително. Така че казвай повече неща, които са истински, говори повече за проблеми, които действително съществуват, прекарвай повече време в търсене на истината, за да разрешиш истинските проблеми; това е най-важното. Не отлагай това да се научиш да практикуваш истината: това е пътят за навлизане в реалността. Не приемай чуждия опит и знания като своя частна собственост и не ги излагай на показ, за да им се възхищават другите. Трябва да имаш свое собствено навлизане в живота. Само като практикуваш истината и си покорен към Бог, ще имаш навлизане в живота. Това трябва да е нещото, което всеки човек практикува и върху което се съсредоточава.

Ако това, за което говориш, може да даде на хората път, по който да поемат, това означава, че притежаваш реалност. Без значение какво казваш, трябва да въведеш хората в практиката и да дадеш на всички тях път, който да следват. Не им позволявай само да имат знания; по-важно е да имат път, по който да поемат. За да могат хората да повярват в Бог, те трябва да вървят по пътя, воден от Бог в Неговото дело. Това означава, че процесът на вяра в Бог е процес на вървене по пътя, воден от Светия Дух. Съответно трябва да имаш път, по който можеш да вървиш, независимо от всичко, и трябва да стъпиш на пътя на усъвършенстването от Бог. Не изоставай твърде много и не се занимавай с твърде много неща. Само ако вървиш по пътя, воден от Бог, без да предизвикваш прекъсвания, можеш да получиш делото на Светия Дух и да притежаваш пътя на навлизането. Само това се смята за съответствие с Божиите намерения и за изпълнение на човешкия дълг. Като индивид в този поток всеки човек трябва да изпълнява дълга си правилно, да прави повече от това, което хората трябва да правят, и да не действа своеволно. Тружениците трябва да казват ясно думите си, хората, които следват, трябва да се съсредоточат повече върху понасянето на трудностите и покорството, а всички трябва да се придържат към мястото си и да не излизат от строя. В сърцето на всеки човек трябва да е ясно как трябва да практикува и каква функция трябва да изпълнява. Върви по пътя, воден от Светия Дух; не се отклонявай от пътя и не греши. Трябва да виждате ясно днешното дело. Навлизането в днешния начин на работа е това, което трябва да практикувате. Това е първото нещо, в което трябва да навлезете. Не губете повече думи за други неща. Да вършите делото на Божия дом днес е ваша отговорност, да навлезете в днешния метод на работа е ваше задължение, а да практикувате днешната истина е ваше бреме.

Забележка:

а. Духът на министър-председателя: класическа китайска поговорка, използвана за описание на човек, който е великодушен и щедър.

Предишна: Каква е връзката ти с Бог?

Следваща: Спазване на заповедите и практикуване на истината

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger