Йов 1:1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото.

Йов 1:5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бог в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.

Йов 1:8 А Йехова каза на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“.

Каква е основната идея, която виждате в тези пасажи? И трите кратки откъса от писанието са свързани с Йов. Макар и кратки, те ясно показват какъв човек беше той. Чрез описанието на всекидневното поведение и постъпките на Йов те казват на всички, че оценката на Бог за Йов не е безпочвена, а добре обоснована. Те ни казват, че независимо дали става дума за човешката оценка за Йов (Йов 1:1), или за Божията оценка за него (Йов 1:8), и двете са резултат от делата на Йов пред Бог и хората (Йов 1:5).

Първо, нека да прочетем началния пасаж: „Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. Това е първата оценка за Йов в Библията и това изречение е оценката на автора за Йов. Естествено, това е и човешката оценка за Йов, която гласи: „Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бог и се отдалечаваше от злото“. А сега нека прочетем как Бог оценява Йов: „Няма друг като слугата Ми Йов на земята, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото“. Едната от тях идва от човека, а другата произлиза от Бог; това са две оценки с едно и също съдържание. Виждаме, че поведението и постъпките на Йов бяха известни на хората и също така хвалени от Бог. С други думи, държанието на Йов пред хората и пред Бог беше едно и също; той винаги излагаше поведението и мотивацията си пред Бог, за да може Бог да ги наблюдава, и беше човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото. Така в очите на Бог от всички хора на земята само Йов беше съвършен и праведен, човек, който се боеше от Бог и отбягваше злото.

Конкретни прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото в ежедневието му

А сега нека разгледаме конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. В допълнение към пасажите, които го предхождат и следват, нека прочетем и стих Йов 1:5, в който се съдържа една от конкретните прояви на боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото. Тя се отнася до това как той се боеше от Бог и отбягваше злото в ежедневието си; най-важното е, че той не само правеше това, което трябваше да прави, заради собствената си боязън от Бог и отбягването на злото, но и редовно принасяше всеизгаряния пред Бог от името на синовете си. Той се страхуваше, че те често „съгрешават и хулят Бог в сърцата си“, докато пируват. Как се прояви този страх у Йов? В оригиналния текст е описано следното: „И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях“. Постъпките на Йов ни показват, че вместо да се проявява във външното му поведение, боязънта му от Бог идва от сърцето му и че боязънта му от Бог може да се открие във всеки аспект на ежедневието му, по всяко време, тъй като той не само отбягваше злото, но и често принасяше всеизгаряния от името на синовете си. Иначе казано, Йов не само силно се страхуваше да не съгреши срещу Бог и да се отрече от Него в сърцето си, но и се тревожеше, че синовете му може да съгрешат срещу Бог и да се отрекат от Него в сърцата си. Оттук се вижда, че истината за страха на Йов от Бог издържа на проверка и че никой не може да я подложи на съмнение. От време на време ли правеше това, или често? Последното изречение на текста е: „Така правеше Йов постоянно“. Смисълът на тези думи е, че Йов не ходеше да наглежда синовете си от време на време или когато му беше угодно, нито пък се изповядваше пред Бог с молитва. Вместо това той редовно изпращаше синовете си, за да бъдат осветени, и принасяше всеизгаряния за тях. Думата „постоянно“ тук не означава, че той правеше това в продължение на един или два дни или за известно време. Тя означава, че проявата на боязънта на Йов от Бог не беше временна и не се изчерпваше със знания или изречени думи; напротив, начинът да се бои от Бог и да отбягва злото направляваше сърцето му, диктуваше поведението му и в сърцето му това беше коренът на неговото съществуване. Фактът, че той правеше това постоянно, показва, че в сърцето си Йов често се страхуваше, че самият той ще съгреши срещу Бог, а също така се страхуваше, че синовете и дъщерите му ще съгрешат срещу Бог. Тази дума показва колко голяма тежест имаше в сърцето му пътят на боязънта от Бог и отбягването на злото. Той правеше това постоянно, защото в сърцето си се боеше и страхуваше — страхуваше се, че е извършил зло и е съгрешил срещу Бог и че се е отклонил от Божия път и затова не може да удовлетвори Бог. В същото време той се тревожеше за синовете и дъщерите си, като се страхуваше, че са оскърбили Бог. Това беше нормалното поведение на Йов във всекидневния му живот. Именно това нормално поведение доказва, че боязънта на Йов от Бог и отбягването на злото не са празни думи, че Йов наистина е живял в такава реалност. „Така правеше Йов постоянно“: тези думи ни разказват за ежедневните дела на Йов пред Бог. Когато правеше това постоянно, поведението и сърцето му достигаха ли до Бог? С други думи, беше ли Бог често доволен от неговото сърце и поведение? Тогава в какво състояние и в какъв контекст Йов правеше това постоянно? Някои хора казват: „Той е постъпвал така, защото Бог често Му се е явявал“. Други казват: „Той е правил това постоянно, защото е имал волята да отбягва злото“. А има и такива, които казват: „Може би е смятал, че богатството му не е дошло лесно, и е знаел, че то му е дадено от Бог, и затова силно се е страхувал да не изгуби имуществото си в резултат на грях срещу Бог или оскърбление към Него“. Верни ли са някои от тези твърдения? Очевидно не. Защото в очите на Бог това, което Бог приемаше и ценеше най-много в Йов, не беше само фактът, че той правеше това постоянно; Той приемаше и ценеше и поведението на Йов пред Бог, хората и Сатана, когато беше предаден на Сатана и изкушаван. Разделите по-долу предлагат най-убедителните доказателства — доказателства, които ни показват истинността на Божията оценка за Йов.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II“)