Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички сътворени същества. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Делото, което Йехова извърши за израилтяните, утвърди Божието начало на земята сред човеците, което беше и святото място на Неговото присъствие. Той ограничи обхвата на Своето дело до израилския народ. Първоначално Той не работеше извън Израил и за да ограничи обхвата на делото Си, избра народ, който сметна за подходящ за целта. Израил е мястото, където Бог създаде Адам и Ева, и от пръстта на тази земя Йехова създаде човека: това място стана отправната точка за Неговото дело на земята. Израилтяните, потомци на Ной, а също и потомци на Адам, бяха човешкият фундамент за делото на Йехова на земята.

По онова време значението, целта и етапите на делото на Йехова в Израил бяха да се започне Неговото дело по цялата земя. От Израил, който стана център на Божието дело, то постепенно се разпространи сред езическите народи. Това е принципът, по който Той работи по цялата вселена — да установи един модел и след това да го разшири, докато всички хора във вселената не приемат Неговото Евангелие. Първите израилтяни бяха потомци на Ной. Тези хора бяха надарени само с диханието на Йехова и имаха достатъчно разбиране, за да се грижат за основните жизнени потребности, но не знаеха какъв Бог е Йехова, не познаваха намеренията Му относно човека и със сигурност не знаеха как трябва да се боят от Господаря на цялото творение. Що се отнася до наличието на правила и закони, на които трябваше да се подчиняват^[а], или за дълг, който сътворените същества трябваше да изпълняват пред Създателя, то потомците на Адам не знаеха нищо за тези неща. Всичко, което знаеха, беше, че мъжът трябва с пот на челото да осигурява прехраната на семейството си, а жената трябва да се подчинява на мъжа си и да продължава човешкия род, създаден от Йехова. С други думи, такива хора, които имаха само диханието на Йехова и Неговия живот, не знаеха нищо за това, как да следват Божиите закони или как да угодят на Господаря на цялото творение. Те разбираха твърде малко. Ето защо, въпреки че в сърцата им нямаше никакво лукавство или коварство и сред тях рядко възникваха завист или раздори, те все пак нямаха никакво познание и разбиране за Йехова, Господаря на цялото творение. Тези предци на човека знаеха само как да ядат и да се наслаждават на това, което Йехова дава, но не знаеха как да се боят от Йехова. Те не знаеха, че Йехова е Този, на Когото трябва да се покланят коленопреклонно. Тогава как биха могли да бъдат наречени Негови сътворени същества? Дали тогава не бяха изречени напразно думите „Йехова е Господар на цялото творение“ и „Той създаде човека, за да може човекът да Го изявява, да Го прославя и да Го представлява“? Как биха могли онези, в чиито сърца няма никакъв страх от Йехова, да станат свидетели на Неговата слава? Как биха могли да станат проявление на Неговата слава? Дали тогава думите на Йехова „Аз сътворих човека по Свой образ и подобие“ нямаше да станат оръжие в ръцете на Сатана, на лукавия? Нямаше ли тогава тези думи да бъдат срамно петно върху човечеството, което Йехова е създал? За да завърши този етап от Своето дело, след като създаде човечеството, Йехова не го наставляваше и не го ръководеше от Адам до Ной и едва след като потопът унищожи света, Той подобаващо започна да ръководи израилтяните, които бяха потомци на Ной, както и на Адам. Неговото дело и слово в Израил осигуряваха ръководство на всички израилтяни, докато те живееха по цялата израилска земя, и по този начин показваха на човечеството, че Йехова не само може да вдъхне дихание на човека, за да може той да получи живот от Него и да се вдигне от пръстта в сътворен човек, но и че може да изпепели човечеството, да прокълне човешкия род и да го управлява с жезъла Си. Израилтяните разбраха също така, че Йехова може да ръководи живота на човека на земята, като говори и работи сред хората според часовете на деня и нощта. Делото, което извърши, беше само за да даде на Своите сътворени същества да разберат, че човекът е произлязъл от пръст, която Йехова е взел от земята, както и че Той създаде човека. Но това не бе всичко: Той извърши делото Си първо в Израил, така че другите народи и нации (които всъщност не бяха отделени от Израил, а по-скоро бяха издънки на израилтяните и все пак произхождаха от Адам и Ева) да получат от Израил евангелието на Йехова, тъй че всички сътворени същества във вселената да се боят от Йехова и да Го почитат като велик. Ако Йехова не беше започнал делото Си в Израил, а вместо това, след като създаде човечеството, го бе оставил да живее безгрижно на земята, в такъв случай поради физическата природа на човека (природата предполага, че човек никога не знае това, което не може да види; с други думи, той не би знаел, че именно Йехова е създал човечеството, още по-малко защо го е сторил) той никога не би узнал, че именно Йехова е създал човечеството и че е Господар на цялото творение. Ако Йехова бе създал човека и го бе поставил на земята, а след това просто беше избърсал праха от ръцете Си и си беше тръгнал, вместо да остане сред хората, за да ги напътства за известно време, тогава цялото човечество щеше да се върне в небитието. Дори небето и земята и безбройните други неща, които Той бе създал, и всички хора щяха да се върнат в небитието; нещо повече — те щяха отново да бъдат подчинени от Сатана. Тогава желанието на Йехова „да утвърди стъпките Си на земята, т.е. да намери свято място сред Своето творение“, щеше да се провали. И това, че след създаването на човечеството Той можеше да остане сред хората, за да ги напътства в живота им и да им говори, бидейки сред тях — всичко това беше, за да осъществи желанието Си и да изпълни плана Си. Делото, което Той извърши в Израил, беше само за да изпълни плана, който Той беше замислил, преди да създаде всичко. Следователно делото Му, първо сред израилтяните, и сътворяването на всички неща не бяха в противоречие едно с друго, но и двете бяха извършени както в името на Неговото управление, Неговото дело и Неговата слава, така и с цел задълбочаване на смисъла на Неговото сътворяване на човечеството. Той ръководеше живота на човечеството на земята в продължение на две хиляди години след Ной, през които учеше хората да разбират как да се боят от Йехова, Господаря на цялото творение, какъв живот да водят и как да продължат да живеят, и най-вече как да бъдат свидетели на Йехова, как да Му се покоряват, как да се боят от Него и дори да Го възхваляват с музика, както правеха Давид и неговите свещеници.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото в Епохата на закона)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „да се подчиняват“.

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона било като да направляваш живота на дете. Първите човеци били като току-що родени от Йехова — това били израилтяните. Те не разбирали как да се боят от Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова създал човеците, т.е. създал Адам и Ева, но не им дал способността да разберат как да се боят от Йехова или как да следват законите на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това пряко, защото в началото човекът не е имал такава способност. Човекът знаел само, че Йехова е Бог, и нямал ни най-малка представа как да се бои от Него, какъв вид поведение може да се смята за страх от Него, с каква нагласа на ума трябва да се бои от Него и каква жертва трябва да принася в знак на страх от Него. Човекът знаел само как да се наслаждава на това, което можел да използва от всички неща, които Йехова бил създал, но нямал никаква представа за това какъв живот на земята е достоен за сътворено същество. Без напътствия и пряко ръководство отвън такова човечество по никакъв начин не можело да води правилен, подходящ за човека живот и можело само да бъде незабелязано държано в плен на Сатана. Йехова създал човеците, т.е. създал прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надарил с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живеели на земята, те не разбирали почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството било извършено само наполовина. То в никакъв случай не било завършено. Бог бил оформил само един модел на човек от глина и му дал дъха Си, но не бил надарил човека с достатъчна готовност да се бои от Него. В началото човешкото сърце не било склонно да изпитва страх или ужас от Бог. Човекът умеел само да се вслушва в Неговите думи, но не познавал основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създал мъжа и жената и завършил седемдневния план, Той по никакъв начин не завършил създаването на човека, защото човекът бил само обвивка и му липсвала реалната човешка същност. Човекът знаел само, че Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямал представа как да изпълнява думите и законите на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова далеч не приключило. Той все още трябвало изцяло да направлява човечеството, за да могат човеците да дойдат при Него, да живеят заедно на земята и да се боят от Него и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на естествения човешки живот на земята. Едва тогава това дело, което било извършвано предимно под името на Йехова, било напълно завършено, т.е. едва тогава било напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създал човечеството, Бог трябвало да направлява живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да придобият хората способността да се подчиняват на Неговите наредби и закони и да се включат във всички дейности на един нормален човешки живот на земята. Едва тогава делото на Йехова било напълно завършено.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

През Епохата на закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в словата Му и да им се покоряват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар Йехова да изрече много слова и да извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да бъдат хуманни, как да живеят, как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Йехова само се стараеше да използва законите, за да обуздава и държи в подчинение хората. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Единственото, което Йехова изискваше от тях, беше послушание към това, което сега наричаме Негови закони и заповеди — някой дори може да ги нарече правила — защото това, което Йехова свърши, не беше да преобрази човека, а да му даде повече от това, което човек трябваше да притежава, и да го поучи с устата Си, защото човекът след сътворението нямаше нищо от това, което трябваше да притежава. И затова Йехова даде на човека всичко, което беше необходимо за живота на земята, така че човешкият род, под Неговото ръководство, надмина своите прародители, Адам и Ева, защото Йехова даде на този род повече, отколкото първоначално бе дал на Адам и Ева. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, беше само за да ръководи човешкия род и да накара човека да признае своя Създател. Той не покори израилтяните, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Такъв беше резултатът от делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, истинската история, същината на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Делото в Епохата на закона)

Исус беше олицетворението на цялото дело на Епохата на благодатта; появи се в плът и бе прикован на кръста, и също така постави началото на Епохата на благодатта. Той дойде, за да завърши делото на изкуплението чрез Своето разпятие, да сложи край на Епохата на закона и да започне Епохата на благодатта. Ето защо Той беше наречен „върховен командир“, „жертва за греховете“ и „изкупител“. В резултат на това делото на Исус се различаваше по съдържание от това на Йехова, макар по принцип да бяха еднакви. Йехова започна Епохата на закона, като създаде основата — отправната точка — за Божието дело на земята и даде законите и заповедите. Това са двете дела, които Той извърши, и те представляваха Епохата на закона. Делото, което Исус извърши в Епохата на благодатта, не беше да даде закони, а да ги изпълни, като по този начин постави началото на Епохата на благодатта и завърши Епохата на закона, продължил две хиляди години. Исус беше първопроходецът, който дойде, за да постави началото на Епохата на благодатта, но основната част от Неговото дело беше изкуплението. И така, Неговото дело също съчетаваше два аспекта: откриването на нова епоха и завършването на делото на изкуплението чрез разпъването Му на кръста, след което Той си отиде. Тогава свърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта.

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му беше изпълнен със смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се радват. За наслада Той им даде мир и щастие, Своята търпимост и любов, Своята милост и любяща доброта. Цялото това изобилие от неща, на които хората се радваха по онова време — мир и сигурност в сърцата, утеха в духа и упование в Спасителя Исус — се дължи на периода, в който живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се осъществи делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да могат да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на многото видове благодат, която Исус им даде, за да се възползват от нея. Така, чрез насладата от благодатта, хората имаха възможност да получат прошка на греховете си и да бъдат изкупени благодарение на снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората спечелиха правото да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и да бъдат наречени заблудени овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги презираше, а винаги ги утешаваше; никога не изпадаше в ярост сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха преобразени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история за делото на Епохата на изкуплението)

Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше преодолял правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той се беше отървал от него напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка противоречеше на представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее под закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от закона и излизането от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито се влияеше от делото Си от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III)

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Истинската история за делото на Епохата на изкуплението)

Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново се въплъти и с това въплъщение завърши Епохата на благодатта и въведе Епохата на царството. Всички, които са способни да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие)

Преди човекът да бъде изкупен, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана човекът има в себе си природа, която се съпротивлява на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление. Това означава, че за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът, който е толкова мръсен, трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и наказание човек ще разбере напълно своята нечиста и покварена същност и ще може да се промени напълно и да се пречисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез съд и наказание в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Вместо дело на спасението по-добре да бъде наричано дело на пречистването. Всъщност този етап също така е делото на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез съда и наказанието на словото човекът е придобит от Бог, а чрез облагородяването, съда и разобличаването на словото са напълно разкрити всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични надежди, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството съгрешава през деня и се изповядва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не се стремяха към живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се покори на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил наказван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се опълчим срещу стария Сатана! Да се опълчим срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на наказанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Този резултат може да се постигне единствено чрез съд чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Тайнството на въплъщението (4))

Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разпознае и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозотата на човека. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината)

Бог върши делото на правосъдието и наказанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието правосъдие на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да е в съгласие с Божиите намерения. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който се в съгласие с Божиите намерения. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се покорява и да свидетелства за Него. Той трябва да познава Неговото практическо и нормално дело, да се покорява на всички Негови слова и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и трябва да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и практическо и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и наказание, през Неговото кастрене, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него)

Думите, които изричам днес, са за съдене на човешките грехове, за съдене на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измамност, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божиите намерения, трябва да бъде подложено на съд и цялото човешко непокорство да бъде осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разкриването на грозните лица на човека, за да изяви Своя собствен праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Божията святост всъщност е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз ги използвам, за да говоря и да съдя, и да извършвам делото на завоюването. Само това е практическото дело и само то кара Божията святост да блести. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те наказва заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те наказвам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и неопетнен, и все пак живее в земята на мръсотията.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването)

В действителност делото, което се извършва сега, е да накара хората да се опълчат на Сатана, техния древен прародител. Всяко правосъдие с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко правосъдие е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече наказанието и правосъдието е такова, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид правосъдие. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които може да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и правосъдие, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид правосъдие е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено да ви призовавам и съдя; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)

В Епохата на царството Бог използва слова, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява делото Си, и да изпълни делото на цялата епоха. Това е принципът, по който Бог върши делото Си в Епохата на словото. Той се въплъти и говори от различни гледни точки, като дава възможност на човека действително да види Бог, Който е Словото, явяващо се в плът, и да съзре Неговата мъдрост и изумителност. Бог върши делото Си по този начин, за да постигне по-добре целите на завоюването на хора, усъвършенстването на хора и отстраняването на хора, което е истинското значение на използването на словата за делото в Епохата на словото. Чрез словата хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същина и това, в което трябва да навлезе човекът. Чрез словата се осъществява цялото дело, което Бог желае да извърши в Епохата на словото. Чрез словата хората се разкриват, отстраняват и подлагат на изпитания. Хората са видели и чули тези слова и са признали съществуването на тези слова. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог, във всемогъществото и мъдростта на Бог и в Божието сърце, което обича и спасява човека. Терминът „слова“ може да е обикновен и простичък, но словата, изречени от устата на въплътения Бог, разтърсват вселената, преобразяват сърцата на хората, преобразяват представите им и стария им нрав, преобразяват и целия предишен облик на света. През различните епохи само днешният Бог работи по този начин и само Той говори така и спасява човека така. Оттук насетне човекът живее под напътствието на Божиите слова, сред пастирското водачество и ресурса на словата Му. Хората живеят в света на Божиите слова, сред проклятията и благословиите на Божиите слова и повечето хора живеят под съда и наказанието от словата Му. Всички тези слова и това дело са с цел да спасят човека, с цел да изпълнят Божията воля и с цел да изменят първоначалния облик на света на старото творение. Бог създаде света, като използва словата Си, Той води всички хора във вселената чрез слова, завоюва и спасява хората чрез слова и накрая Той ще използва слова, за да сложи край на целия стар свят, и така напълно ще завърши целия Свой план за управление.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Епохата на царството е Епоха на словото)

През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се покаже Божието велико могъщество. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се изясни Божията практичност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, кастрене или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. […] Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които идват от голямото изпитание. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на правосъдие, наказание, кастрене, и на всякакъв вид облагородяване. Вярата на тези хора не е неясна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не могат да говорят за възвишени думи и доктрини или да изричат дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите слова и практическото и истинско познание за Бог. Такава група не е ли по-способна да разкрие Божието велико могъщество?

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Всичко се постига чрез Божието слово)

В Своето последно дело за приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той разкрива всичко неправедно, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които искрено Го обичат. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща са сортирани според вида си и са разделени в различни категории въз основа на различните им качества. Точно това е моментът, в който Бог разкрива изхода на хората и тяхната крайна цел. Ако хората не преживеят наказание и съд, тогава тяхното непокорство и неправедност не могат да бъдат разобличени. Само чрез наказание и съд може да се разкрие изходът на всички неща. Само когато са наказвани и съдени, хората разкриват истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат сортирани според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъде разкрит изходът на всички неща, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да се предадат на Божието господство. Цялото това дело трябва да се постигне чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е извънредно тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и се разкрива по време на последните дни, може напълно да преобрази хората, да ги направи пълноценни и да разкрие злото и така всички неправедници да бъдат наказани сурово. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата. Божият нрав се разкрива и разгласява в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав произволно или безсмислено. Да предположим, че в последните дни на разкриването на изхода на хората Бог все така обичаше хората с безкрайна милост и любяща доброта и продължаваше да бъде любящ към тях, като не ги подлага на праведен съд, а по-скоро проявява толерантност, търпение и прошка към тях и ги опрощава, независимо от това колко тежки са греховете им, без никакъв праведен съд. Кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав ще бъде способен да доведе хората до подходящата крайна цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов към хората, един любящ съдия с мило лице и нежно сърце. Той обича хората независимо какви престъпления са извършили, и той е любящ и търпелив към хората, които и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? По време на последните дни само праведният съд може да сортира хората според вида им и да ги въведе в нов свят. Така цялата епоха е доведена до край чрез Божия праведен нрав на съд и наказание.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Видение за Божието дело (3))

Онези, които са способни да останат непоколебими по време на Божието дело на правосъдието и наказанието в сетните дни — т.е. по време на последното дело на пречистване — те ще бъдат онези, които ще навлязат редом с Бог в окончателен покой. По този начин всички, които навлязат в покоя, ще са се освободили от влиянието на Сатана и ще бъдат придобити от Бог едва след като преминат през последното Му дело на пречистване. Онези хора, които най-после са придобити от Бог, ще навлязат в окончателен покой. По същество целта на Божието дело на правосъдието и наказанието служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, заради окончателния ден на покой; в противен случай никой член на човечеството не би могъл да бъде подреден според типа си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената пътека на човечеството към покоя. Само Божието дело по пречистването ще пречисти човеците от тяхната неправедност и само Неговото дело на наказанието и правосъдието ще разобличи бунтовните елементи сред човечеството, като разграничи подлежащите на спасение от неподлежащите и тези, които ще останат, от онези, които няма да останат. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висш свят на човечеството, в който ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще навлязат в човешките дни на покой и ще заживеят редом с Бог. След съда и наказанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание зли, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и наказание; и те някога са полагали труд за Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат отстранени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, злите ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са се бунтували срещу Него. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на злите едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Единствената цел на последното Божие дело — да накаже злото и възнагради доброто — е напълно да пречисти всички човеци, за да въведе във вечен покой напълно осветеното човечество. Това е най-важният етап от делото Му, последният етап от цялото Му дело на управлението. Ако Бог не унищожи злите и им позволи да останат, цялото човечество няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да го въведе в по-добър свят. Такова дело не би било напълно довършено. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно осветено; само тогава Бог ще може да заживее в покой мирно.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще встъпят в покой заедно)

Свързани проповеди

Господ Исус изкупи греховете на човечеството, защо Му е да върши делото на правосъдието, когато се завърне в последните дни?

Свързани химни

Бог носи ново дело в новата епоха

Христос от последните дни доведе Епохата на царството

Праведното Божие правосъдие в последните дни категоризира човечеството