Слова на Всемогъщия Бог от последните дни

В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Делото, което Йехова извърши за израилтяните, утвърди Божието начало на земята сред човеците, което беше и святото място на Неговото присъствие. Той ограничи обхвата на Своето дело до израилския народ. Първоначално Той не работеше извън Израил и за да ограничи обхвата на делото Си, избра народ, който сметна за подходящ за целта. Израил е мястото, където Бог създаде Адам и Ева, и от пръстта на тази земя Йехова създаде човека: това място стана отправната точка за Неговото дело на земята. Израилтяните, потомци на Ной, а също и потомци на Адам, бяха човешкият фундамент за делото на Йехова на земята.

По онова време значението, целта и етапите на делото на Йехова в Израил бяха да се започне Неговото дело по цялата земя. От Израил, който стана център на Божието дело, то постепенно се разпространи сред езическите народи. Това е принципът, по който Той работи по цялата вселена — да установи един модел и след това да го разшири, докато всички хора във вселената не приемат Неговото Евангелие. Първите израилтяни бяха потомци на Ной. Тези хора бяха надарени само с диханието на Йехова и имаха достатъчно разбиране, за да се грижат за основните жизнени потребности, но не знаеха какъв Бог е Йехова, не познаваха волята Му относно човека и със сигурност не знаеха как трябва да се боят от Господаря на цялото творение. Що се отнася до наличието на правила и закони, на които трябваше да се подчиняват^[а], или за дълг, който сътворените същества трябваше да изпълняват пред Създателя, то потомците на Адам не знаеха нищо за тези неща. Всичко, което знаеха, беше, че мъжът трябва с пот на челото да осигурява прехраната на семейството си, а жената трябва да се подчинява на мъжа си и да продължава човешкия род, създаден от Йехова. С други думи, такива хора, които имаха само диханието на Йехова и Неговия живот, не знаеха нищо за това, как да следват Божиите закони или как да угодят на Господаря на цялото творение. Те разбираха твърде малко. Ето защо, въпреки че в сърцата им нямаше никакво лукавство или коварство и сред тях рядко възникваха завист или раздори, те все пак нямаха никакво познание и разбиране за Йехова, Господаря на цялото творение. Тези предци на човека знаеха само как да ядат и да се наслаждават на това, което Йехова дава, но не знаеха как да се боят от Йехова. Те не знаеха, че Йехова е Този, на Когото трябва да се покланят коленопреклонно. Тогава как биха могли да бъдат наречени Негови създания? Дали тогава не бяха изречени напразно думите „Йехова е Господар на цялото творение“ и „Той създаде човека, за да може човекът да Го изявява, да Го прославя и да Го представлява“? Как биха могли онези, в чиито сърца няма никакъв страх от Йехова, да станат свидетели на Неговата слава? Как биха могли да станат проявление на Неговата слава? Дали тогава думите на Йехова „Аз сътворих човека по Свой образ и подобие“ нямаше да станат оръжие в ръцете на Сатана, на лукавия? Нямаше ли тогава тези думи да бъдат срамно петно върху човечеството, което Йехова е създал? За да завърши този етап от Своето дело, след като създаде човечеството, Йехова не го наставляваше и не го ръководеше от Адам до Ной и едва след като потопът унищожи света, Той подобаващо започна да ръководи израилтяните, които бяха потомци на Ной, както и на Адам. Неговото дело и слово в Израил осигуряваха ръководство на всички израилтяни, докато те живееха по цялата израилска земя, и по този начин показваха на човечеството, че Йехова не само може да вдъхне дихание на човека, за да може той да получи живот от Него и да се вдигне от пръстта в сътворен човек, но и че може да изпепели човечеството, да прокълне човешкия род и да го управлява с жезъла Си. Израилтяните разбраха също така, че Йехова може да ръководи живота на човека на земята, като говори и работи сред хората според часовете на деня и нощта. Делото, което извърши, беше само за да даде на Своите създания да разберат, че човекът е произлязъл от пръст, която Йехова е взел от земята, както и че Той създаде човека. Но това не бе всичко: Той извърши делото Си първо в Израил, така че другите народи и нации (които всъщност не бяха отделени от Израил, а по-скоро бяха издънки на израилтяните и все пак произхождаха от Адам и Ева) да получат от Израил евангелието на Йехова, тъй че всички сътворени същества във вселената да се боят от Йехова и да Го величаят. Ако Йехова не беше започнал делото Си в Израил, а вместо това, след като създаде човечеството, го бе оставил да живее безгрижно на земята, в такъв случай поради физическата природа на човека (природата предполага, че човек никога не знае това, което не може да види; с други думи, той не би знаел, че именно Йехова е създал човечеството, още по-малко защо го е сторил) той никога не би узнал, че именно Йехова е създал човечеството и че е Господар на цялото творение. Ако Йехова бе създал човека и го бе поставил на земята, а след това просто беше избърсал праха от ръцете Си и си беше тръгнал, вместо да остане сред хората, за да ги напътства за известно време, тогава цялото човечество щеше да се върне в небитието. Дори небето и земята и безбройните други неща, които Той бе създал, и всички хора щяха да се върнат в небитието; нещо повече — те щяха отново да бъдат подчинени от Сатана. Тогава желанието на Йехова „да утвърди стъпките Си на земята, т.е. да намери свято място сред Своето творение“, щеше да се провали. И това, че след създаването на човечеството Той можеше да остане сред хората, за да ги напътства в живота им и да им говори, бидейки сред тях — всичко това беше, за да осъществи желанието Си и да изпълни плана Си. Делото, което Той извърши в Израил, беше само за да изпълни плана, който Той беше замислил, преди да създаде всичко. Следователно делото Му, първо сред израилтяните, и сътворяването на всички неща не бяха в противоречие едно с друго, но и двете бяха извършени както в името на Неговото управление, Неговото дело и Неговата слава, така и с цел задълбочаване на смисъла на Неговото сътворяване на човечеството. Той ръководеше живота на човечеството на земята в продължение на две хиляди години след Ной, през които учеше хората да разбират как да се боят от Йехова, Господаря на цялото творение, какъв живот да водят и как да продължат да живеят, и най-вече как да бъдат свидетели на Йехова, как да Му се подчиняват, как да се боят от Него и дори да Го възхваляват с музика, както правеха Давид и неговите свещеници.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)

Забележка:

а. Оригиналният текст не съдържа фразата „да се подчиняват“.

В началото ръководенето на човека през старозаветната Епоха на закона било като да направляваш живота на дете. Първите човеци били като току-що родени от Йехова — това били израилтяните. Те не разбирали как да се боят от Бог и как да живеят на земята. С други думи, Йехова създал човеците, т.е. създал Адам и Ева, но не им дал способността да разберат как да се боят от Йехова или как да следват законите на Йехова на земята. Без прякото ръководство на Йехова никой не би могъл да знае това пряко, защото в началото човекът не е имал такава способност. Човекът знаел само, че Йехова е Бог, и нямал ни най-малка представа как да се бои от Него, какъв вид поведение може да се смята за страх от Него, с каква нагласа на ума трябва да се бои от Него и каква жертва трябва да принася в знак на страх от Него. Човекът знаел само как да се наслаждава на това, което можел да използва от всички неща, които Йехова бил създал, но нямал никаква представа за това какъв живот на земята е достоен за едно Божие създание. Без напътствия и пряко ръководство отвън такова човечество по никакъв начин не можело да води правилен, подходящ за човека живот и можело само да бъде незабелязано държано в плен на Сатана. Йехова създал човеците, т.е. създал прародителите на човечеството, Ева и Адам, но не ги надарил с никаква допълнителна интелигентност или мъдрост. Въпреки че вече живеели на земята, те не разбирали почти нищо. И така делото на Йехова по създаване на човечеството било извършено само наполовина. То в никакъв случай не било завършено. Бог бил оформил само един модел на човек от глина и му дал дъха Си, но не бил надарил човека с достатъчна готовност да се бои от Него. В началото човешкото сърце не било склонно да изпитва страх или ужас от Бог. Човекът умеел само да се вслушва в Неговите думи, но не познавал основите на живота на земята и обичайните правила на човешкия живот. И така, макар че Йехова създал мъжа и жената и завършил седемдневния план, Той по никакъв начин не завършил създаването на човека, защото човекът бил само обвивка и му липсвала реалната човешка същност. Човекът знаел само, че Йехова е Този, Който е създал човечеството, но нямал представа как да изпълнява думите и законите на Йехова. И така, след появата на човечеството делото на Йехова далеч не приключило. Той все още трябвало изцяло да направлява човечеството, за да могат човеците да дойдат при Него, да живеят заедно на земята и да се боят от Него и за да може под Негово ръководство човечеството да тръгне по правилния път на естествения човешки живот на земята. Едва тогава това дело, което било извършвано предимно под името на Йехова, било напълно завършено, т.е. едва тогава било напълно завършено делото на Йехова по създаването на света. И така, след като създал човечеството, Бог трябвало да направлява живота му на земята в продължение на няколко хиляди години, за да придобият хората способността да се подчиняват на Неговите наредби и закони и да се включат във всички дейности на един нормален човешки живот на земята. Едва тогава делото на Йехова било напълно завършено.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

През Епохата на закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в думите Му и да Му се подчиняват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар Йехова да изрече много слова и да извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да бъдат хуманни, как да живеят, как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Йехова само се стараеше да използва законите, за да обуздава и държи в подчинение хората. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Единственото, което Йехова изискваше от тях, беше послушание към това, което сега наричаме Негови закони и заповеди — някой дори може да ги нарече правила — защото това, което Йехова свърши, не беше да преобрази човека, а да му даде повече от това, което човек трябваше да притежава, и да го поучи с устата Си, защото човекът след сътворението нямаше нищо от това, което трябваше да притежава. И затова Йехова даде на човека всичко, което беше необходимо за живота на земята, така че човешкият род, под Неговото ръководство, надмина своите прародители, Адам и Ева, защото Йехова даде на този род повече, отколкото първоначално бе дал на Адам и Ева. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, беше само за да ръководи човешкия род и да накара човека да признае своя Създател. Той не покори израилтяните, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Такъв беше резултатът от делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, истинската история, същината на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)

Исус беше олицетворението на цялото дело на Епохата на благодатта; появи се в плът и бе прикован на кръста, и също така постави началото на Епохата на благодатта. Той дойде, за да завърши делото на изкуплението чрез Своето разпятие, да сложи край на Епохата на закона и да започне Епохата на благодатта. Ето защо Той беше наречен „върховен командир“, „жертва за греховете“ и „изкупител“. В резултат на това делото на Исус се различаваше по съдържание от това на Йехова, макар по принцип да бяха еднакви. Йехова започна Епохата на закона, като създаде основата — отправната точка — за Божието дело на земята и даде законите и заповедите. Това са двете дела, които Той извърши, и те представляваха Епохата на закона. Делото, което Исус извърши в Епохата на благодатта, не беше да даде закони, а да ги изпълни, като по този начин постави началото на Епохата на благодатта и завърши Епохата на закона, продължил две хиляди години. Исус беше първопроходецът, който дойде, за да постави началото на Епохата на благодатта, но основната част от Неговото дело беше изкуплението. И така, Неговото дело също съчетаваше два аспекта: откриването на нова епоха и завършването на делото на изкуплението чрез разпъването Му на кръста, след което Той си отиде. Тогава свърши Епохата на закона и започна Епохата на благодатта.

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му беше изпълнен със смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милост и любяща доброта. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се радват. За наслада Той им даде мир и щастие, Своята търпимост и любов, Своята милост и любяща доброта. Цялото това изобилие от благословии, на които хората се радваха по онова време — мир и сигурност в сърцата, утеха в духа и упование в Спасителя Исус — се дължи на периода, в който живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се осъществи делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милостта и любящата доброта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на благодатта. И така, преди да могат да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на многото видове благодат, която Исус им даде, за да се възползват от нея. Така, чрез насладата от благодатта, хората имаха възможност да получат прошка на греховете си и да бъдат изкупени благодарение на снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората спечелиха правото да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението Си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милост и любяща доброта, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и да бъдат наречени заблудени овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги презираше, а винаги ги утешаваше; никога не изпадаше в ярост сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха преобразени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Когато Господ Исус започна Своето дело, Той вече беше оставил зад гърба Си „оковите“ на Епохата на закона и беше нарушил правилата и принципите на онази епоха. В Него нямаше и следа от каквото и да е, свързано със закона; Той го беше отхвърлил напълно и вече не го спазваше, от човечеството също вече не изискваше да го спазва. И тъй, тук виждаш, че Господ Исус мина през житните ниви в събота и че Господ не почиваше; Той работеше навън, а не си почиваше. Тази Негова постъпка беше шок за представите на хората и им съобщи, че Той вече не живее според закона и че е оставил ограниченията на съботата, и се яви пред хората и сред тях в нов образ, с нов начин на работа. Тази Негова постъпка подсказа на хората, че Той е донесъл със Себе Си ново дело, дело, което започна с излизането от подчиняването на закона и откъсването от съботата. Когато Бог извършваше Своето ново дело, Той вече не се придържаше към миналото и вече не се занимаваше с правилата на Епохата на закона. Нито Го касаеше делото Му от предишната епоха, а вместо това работеше в събота, точно както и всеки друг ден, а когато учениците Му бяха гладни в събота, те можеха да откъснат житни класове, за да ядат. Всичко това беше съвсем нормално в Божиите очи. За Бог е допустимо да има ново начало за голяма част от новото дело, което Той иска да извърши, и за новите слова, които иска да каже. Когато започва нещо ново, Той нито споменава предишното Си дело, нито продължава да го изпълнява. Тъй като Бог има Свои принципи в делото Си, когато Той иска да започне ново дело, то е, когато иска да доведе човечеството в нов етап от Своето дело и време, когато Неговото дело ще навлезе в по-висша фаза. Ако хората продължават да действат според старите догми или правила или продължават да се придържат твърдо към тях, Той няма да си спомни за това, нито ще го одобри. Това е така, защото Той вече е започнал ново дело и е навлязъл в нова фаза на Своето дело. Когато започва ново дело, Той се явява на човечеството в съвсем нов образ, от съвсем нов ъгъл и по съвсем нов начин, за да могат хората да видят различни страни на Неговия нрав и това, което Той притежава и представлява. Това е една от целите Му в Неговото ново дело.

(„Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог III“)

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милост и любяща доброта към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Идвайки в света на хората, Исус въведе Епохата на благодатта и сложи край на Епохата на закона. В сетните дни Бог отново доби плът и с това Свое въплъщение завърши Епохата на благодатта и положи начало на Епохата на царството. Всички, които успеят да приемат второто Божие въплъщение, ще бъдат въведени в Епохата на царството, като при това ще успеят лично да приемат Божието напътствие. При все че Исус свърши много работа сред хората, Той успя само да послужи като изкупление на всички човеци и се превърна в техен принос за грях; Той не освободи човека от покварения му нрав. За пълно избавление на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане изкупителна жертва за човешките грехове, но и Бог да положи още повече усилия, за да освободи напълно човека от сатанински покварения му нрав. И тъй, човешките грехове вече са опростени и Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на порицанието и възмездието. Това Негово дело пренесе човека в по-висш свят. Всички подчинили се на Неговата власт ще се радват на по-висша истина и ще бъдат още по-благословени. Те наистина ще живеят в светлината и ще бъдат дарени с истината, пътя и живота.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)

Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бог! Бъди Божи довереник! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“. Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)

Христос от последните дни борави с различни истини, за да научи човека, за да изложи на показ неговата същност и да направи разрез на думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се подчинява на Бог, да Му бъде верен и да изживява нормална човечност, както и мъдростта и нрава на Бог. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Думите, които разкриват как човек отхвърля Бог с презрение, съдържат по-конкретно идеята за това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. Предприемайки делото на Страшния съд, Бог не просто разкрива човешката природа с няколко думи — Той я излага на показ, справя се с нея и я окастря в дългосрочен план. Всички тези различни методи на излагане на показ, справяне и окастряне не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такъв съд човек може да бъде подчинен на Бог и убеден в Неговото съществуване и само така човек може истински да познае Бог. Целта на Божието съдно дело е човекът да види истинското лице на Бог и да научи истината за собственото си непокорство. Съдното дело дава възможност на човека да добие дълбоко разбиране за Божията воля, за целта на Божието дело и за тайните, които са недостъпни за него. То също така дава възможност на човека да узнае и разбере собствената си покварена същност и корените на тази поквара, както и да открие грозотата на човека. Тези резултати се постигат чрез съдното дело, понеже същината му е да разкрие пътя, истината и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Такова е съдното дело, извършвано от Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Христос извършва делото на Страшния съд с помощта на истината“)

Бог върши делото на осъждането и порицанието, за да може човек да придобие знание за Него и заради Неговото свидетелство. Без Божието осъждане на покварения човешки нрав човек не би могъл да познае Божия праведен нрав, който не понася оскърбление, и не би могъл да превърне старото си познание за Бог в ново. В името на Своето свидетелство и в името на Своето управление, Той прави Своята цялост публично достояние, като по този начин дава възможност на човека, чрез Своето публично проявление, да придобие познание за Бог, да бъде преобразен в своя нрав и да даде гръмко свидетелство за Бог. Промяната в нрава на човека е предизвикана от много различни видове Божие дело. Без тези промени в своя нрав, човек не би могъл да свидетелства за Бог и да бъде според Божието сърце. Преобразяването на човешкия нрав означава, че човек се е освободил от робството на Сатана и от влиянието на тъмнината и наистина се е превърнал в модел и образец на Божието дело, свидетел на Бог и човек, който е според Божието сърце. Днес въплътеният Бог е дошъл да извърши Своето дело на земята и изисква от човека да постигне познание за Него, да Му се подчинява, да свидетелства за Него, да познава Неговото практическо и нормално дело, да се подчинява на всички Негови думи и дела, които не са в съгласие с представите на човека, и да свидетелства за всички дела, които Той върши, за да спаси човека, както и за всички дела, които постига, за да го завоюва. Хората, които свидетелстват за Бог, трябва да имат познание за Него; само този вид свидетелство е точно и реално и само този вид свидетелство може да посрами Сатана. Бог използва онези, които са Го опознали, като са преминали през Неговия съд и порицание, през Неговото обработване и скастряне, за да свидетелстват за Него. Той използва онези, които са покварени от Сатана, да свидетелстват за Него, и също така използва онези, чиито нрав се е променил и които по този начин са придобили Неговите благословения, за да свидетелстват за Него. Той няма нужда човекът да Го хвали с устата си, нито се нуждае от хваленето и свидетелството на хората от вида на Сатана, които не са спасени от Него. Само онези, които познават Бог, са достойни да свидетелстват за Него, и само онези, чийто нрав е променен, са достойни да свидетелстват за Него. Бог няма да позволи на човека умишлено да посрами името Му.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бог, могат да свидетелстват за Него“)

Думите, които изричам днес, са за осъждане на човешките грехове, за осъждане на човешката неправедност, за проклинане на човешкото непокорство. Човешката непочтеност и измама, човешките думи и дела — всичко, което е в противоречие с Божията воля, трябва да бъде подложено на съд и цялото човешко неподчинение да бъде осъдено като грях. Думите на Бог се въртят около принципите на съда; Той използва осъждането на човешката неправедност, проклятието на човешкото непокорство и разкриването на грозните лица на човека, за да изяви Своя собствен праведен нрав. Светостта е израз на Неговия праведен нрав и Божията святост всъщност е Неговият праведен нрав. Вашият покварен нрав е контекстът на днешните слова — Аз ги използвам, за да говоря и да съдя, и да извършвам делото на завоюването. Само това е истинското дело и само то кара Божията святост да блести. Ако в теб няма следа от покварен нрав, тогава Бог няма да те съди, нито пък ще ти покаже Своя праведен нрав. Тъй като в теб има покварен нрав, Бог няма да те остави да се измъкнеш и именно чрез това се проявява Неговата святост. Ако Бог види, че мръсотията и непокорството на човека са твърде големи, но не проговори, не те съди, нито те порицава заради твоята неправедност, това би доказало, че Той не е Бог, защото няма да изпитва омраза към греха; Той ще бъде също толкова омърсен, колкото и човекът. Днес Аз те съдя заради твоята мръсотия и те порицавам заради твоята поквара и непокорство. Аз не изтъквам пред вас Моята власт и не ви потискам умишлено; правя тези неща, защото вие, които сте родени в тази земя на мръсотия, сте толкова силно заразени от мръсотията. Вие просто сте загубили своята почтеност и човечност, подобно на свинете, които живеят на мръсни места. Именно заради вашата мръсотия и поквара сте осъдени и Аз отприщвам Моя гняв върху вас. Именно поради съда на тези думи вие успяхте да видите, че Бог е праведният Бог и че Бог е светият Бог; именно поради Своята святост и праведност Той ви съди и отприщва гнева Си върху вас; именно защото вижда непокорството на човечеството, Той разкрива Своя праведен нрав. Мръсотията и покварата на човечеството изявяват Неговата святост. Това е достатъчно, за да покаже, че Той е Самият Бог, Който е свят и непорочен, и все пак живее в земята на мръсотията.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Как се постигат резултати във втория етап от делото на завоюването“)

В действителност делото, което се извършва сега, е да накара хората да изоставят Сатана, техния древен прародител. Всяко осъждане с помощта на словото цели да изобличи покварения нрав на човечеството и да даде възможност на хората да разберат същината на живота. Това повтарящо се правосъдие пронизва сърцата на хората. Всяко осъждане е пряко свързано с тяхната съдба и има за цел да нарани сърцата им, за да могат да се откажат от всички тези неща и по този начин да опознаят живота, да опознаят този мръсен свят, да опознаят Божията мъдрост и всемогъщество, а също и да опознаят човечеството, което е покварено от Сатана. Колкото повече човек получава този вид порицание и осъждане, толкова повече сърцето му може да бъде наранено и толкова повече духът му може да бъде пробуден. Пробуждането на духовете на тези изключително покварени и най-дълбоко заблудени хора е целта на този вид осъждане. Човекът няма дух, т.е. духът му е умрял отдавна и той не знае, че има Небе, не знае, че има Бог, и със сигурност не знае, че се бори в бездната на смъртта; как би могъл да знае, че живее в този зъл ад на земята? Откъде би могъл да знае, че този негов разлагащ се труп чрез покварата на Сатана е попаднал в Хадес на смъртта? Как би могъл да знае, че всичко на земята отдавна е разрушено от човечеството и не подлежи на възстановяване? И откъде би могъл да знае, че Творецът е дошъл днес на земята и търси група покварени хора, които да спаси? Дори след като човекът преживее всяко възможно облагородяване и осъждане, неговото притъпено съзнание все още едва се движи и всъщност на практика не реагира. Колко изродено е човечеството! И макар че този вид осъждане е като жестока градушка, която пада от небето, то е от огромна полза за човека. Ако хората не биваха съдени по този начин, нямаше да има никакъв резултат и щеше да е абсолютно невъзможно да се спасят от бездната на мизерията. Ако не беше това дело, за хората щеше да е много трудно да излязат от Хадес, защото сърцата им отдавна са умрели и духовете им отдавна са потъпкани от Сатана. Спасяването на вас, които сте потънали в дълбините на разложението, изисква усилено призоваване и решително осъждане; само тогава ще бъде възможно да се събудят замръзналите ви сърца.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот“)

В Епохата на царството Бог използва слово, за да въведе новата епоха, да промени средствата, с които осъществява Своя промисъл и да изпълни делата Си за цялата епоха. Това е принципът, по който Бог работи в Епохата на словото. Той се яви в плът, за да говори от други позиции, така че човекът да може действително да види Бог като въплъщение на Словото в плътта и да съзре Неговата мъдрост и величие. Цел на това Негово дело е да улесни завоюването на човека, да го направи съвършен и да го пропъди. Това е същинското предназначение на думите за целта на делото в Епохата на словото. Чрез тези думи хората опознават Божието дело, Божия нрав, човешката същност и разбират към какво трябва да се стремят. Делото, което Бог желае да извърши чрез думи през Епохата на словото, бива напълно осъществено. Тези Негови думи изобличават, пропъждат и подлагат на изпитания хората. Те са видели и чули Божието слово и са приели съществуването му. В резултат на това те са повярвали в съществуването на Бог и в Неговата мъдрост и всемогъщество, а също и в Божията любов към човека и в желанието Му да го спаси. „Слово“ звучи простичко и тривиално, но изречено от въплътения Бог то разтърсва вселената, променя сърцата на хората, променя представите им и старите им нрави, променя и целия предишен облик на света. През вековете само днешният Бог е действал по този начин и само Той ни говори така и така ни спасява. Оттук насетне човекът е воден от Божието слово, напътстван и подкрепян от думите Му. Хората живеят в света на Божието слово, сред проклятията и благословиите на думите Му и все повече човеци са подложени на съд и порицание от словото Му. Това слово и това дело са с едничката цел да спасят човека, да изпълнят волята Божия и да изменят облика на първоначално сътворения свят. Бог създаде света чрез словото Си, Той превежда хората през вселената чрез слово и ги покорява и завоюва чрез слово. В сетните времена Той ще приключи със словото Си целия стар свят и така напълно ще завърши целия Свой план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Епохата на Царството е Епоха на Словото“)

През последните дни Бог използва основно словото, за да направи човека съвършен. Той не използва знамения и чудеса, за да потиска човека или да го убеждава — така не може ясно да се покаже Божията сила. Ако Бог показваше само знамения и чудеса, тогава би било невъзможно да се изясни Божията реалност и следователно би било невъзможно човекът да се усъвършенства. Бог не прави човека съвършен чрез знамения и чудеса, а използва словото, за да нахрани и напои човека, след което човекът става напълно покорен и познава Бог. Това е целта на делото, което Той върши, и на думите, които изрича. Бог не използва метода на показване на знамения и чудеса, за да направи човека съвършен — Той използва думи и много различни методи на работа, за да усъвършенства човека. Независимо дали става въпрос за облагородяване, справяне, скастряне или приток на думи, Бог говори от много различни гледни точки, за да направи човека съвършен и да му даде по-голямо познание за делото, мъдростта и дивността на Бог. […] Аз вече казах, че група победители са спечелени от Изтока, победители, които идват от голямото изпитание. Какво се има предвид с тези думи? Това означава, че тези хора, които са били спечелени, са станали истински покорни само след като са били подложени на осъждане и порицание, на изпитание и скастряне, и на всякакъв вид усъвършенстване. Вярата на тези хора не е неясна и абстрактна, а истинска. Те не са видели никакви знамения и чудеса. Те не говорят за неразбираеми думи и доктрини или за дълбоки прозрения. Вместо това те разполагат с реалността, Божиите думи и истинско познание за Божията реалност. Такава група не е ли по-способна да разкрие Божията сила?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Всичко се постига чрез Божието слово“)

В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Онези, съумели достойно да преминат през Божия съд и порицание в сетните дни — по време на последното пречистване — ще встъпят редом с Бог в окончателен покой. Тоест, всички те ще са се освободили от влиянието на Сатана и, вече преминали през Божието последно пречистване, ще са добили единение с Бог. Онези хора, които най-после са единни с Бог, ще встъпят в окончателен покой. По същество Божият съд и порицание служат на следния Негов замисъл — да пречистят човечеството, за да настъпи окончателен покой; без това пречистване нито един представител на човечеството не би могъл да бъде причислен към определена категория според естеството си, нито да встъпи в покой. Това дело е единствената възможна пътека на човечеството към покоя. Само Божията работа по пречистването ще освободи човеците от тяхната нечестивост и само Неговият съд и порицание ще разкрият бунтовните елементи сред хората, разграничавайки подлежащите на спасение от неподлежащите и достойните да останат от недостойните. Щом тази работа приключи, хората, на които е позволено да останат, ще бъдат пречистени и ще преминат в по-висшето състояние на човечеството, в което ще се наслаждават на по-прекрасен втори живот на земята. С други думи, ще започнат човешките дни на покой и те ще заживеят редом с Бог. След съда и порицанието на другите, на които не е дадено да останат, тяхната същинска природа ще бъде напълно изобличена и всички те ще бъдат унищожени; вече няма да им е позволено да оцелеят на земята, също както на Сатана. Човечеството на бъдещето няма повече да включва подобни хора, защото те не са годни да встъпят в царството на съвършения покой и не са достойни да се присъединят към времето на покой, споделяно от Бог и човеците, тъй като са подлежащи на наказание нечестиви, неправедни хора. Веднъж вече са били избавени и са били подложени на съд и порицание; и те някога са служили на Бог. Въпреки това в сетните дни те ще бъдат пропъдени и унищожени заради злината и непокорството си и поради невъзможността греховете им да бъдат опростени. Те никога не ще съществуват в света на бъдещето и няма да се присъединят към бъдещия човешки род. Дали като души на починали или като все още живи, всички злосторници и всички неполучили спасение ще бъдат унищожени, щом святата част от човечеството встъпи в покой. А що се отнася до тези злосторни духове и хора и за духовете на праведните и постъпващите праведно, независимо през коя епоха, вършилите зло ще бъдат унищожени, а праведните ще оцелеят. Спасението на човек или на душата на покойник не се преценява само според стореното от тях в сетните дни — то се определя от това дали са се противили на Бог, дали са проявили непокорство. Хората, вършили зло и непостигнали спасение в предишни времена, несъмнено ще бъдат подложени на наказание, а онези, които в днешно време се отдават на лоши дела и не подлежат на спасение, със сигурност също ще бъдат наказани. Хората се разделят по категории според това дали са добри или лоши, а не според епохата, в която са живели. Веднъж поставени в едната или в другата група, те няма да получат незабавно своето наказание или награда. Бог по-скоро ще накаже злото и възнагради доброто едва след като приключи Своето завоевателно дело от сетните дни. Всъщност Той разделя хората на добри и лоши още откакто начена Своето дело на спасение на човечеството. Той просто ще възнагради праведните и ще въздаде наказания на грешните едва след като довърши работата си; това не означава, че ще раздели хората по категории при приключване на Своето дело и незабавно ще се заеме със задачата да въздава наказания за злото и награди за доброто. Тази Негова задача ще бъде извършена чак след окончателното приключване на делото Му. Целият смисъл на Божието дело — да накаже злото и възнагради доброто — в крайна сметка се свежда до пълно пречистване на всички човеци, за да въведе във вечен покой пречистеното до святост човечество. Това е най-важният етап от работата Му, увенчаващ цялото Негово дело по управлението на света. Ако Бог не унищожи порочните и им позволи да останат, никой от хората няма да може да встъпи в покой и Бог не би могъл да въведе цялото човечество в по-добър живот. Работата Му би останала недовършена. Когато завърши делото Си, цялото човечество ще бъде напълно свято; само тогава Бог ще може да заживее в покой.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Бог и човекът ще встъпят в покой заедно“)

Свързани проповеди

Господ Исус изкупи греховете на човечеството, защо Му е да върши делото на правосъдието, когато се завърне в последните дни?