Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е специфично за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край. Целта на Исус била човек да оцелее, да продължи да живее и да съществува по по-добър начин. Той спасил човека от греха, за да може същият да спре да изпада в поквара и да не живее повече в Хадес и ада, а спасявайки човека от Хадес и ада, Исус му дал възможност да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунта на човечеството. Поради тази причина би било невъзможно Бог с милосърден и любящ характер, какъвто е бил в миналото, да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфичен аспект от Божия характер и всяка епоха съответства на делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа проявление на Неговия истински характер, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус бил Богът, Който спасил човека. Той бил изпълнен с благодат, любов, състрадание, разбиране, търпение, смирение, грижа и толерантност. Ето защо толкова много от делата, които Той вършел, били свързани с изкуплението на човека. Характерът Му бил състрадателен и изпълнен с любов. Бидейки състрадателен и любящ, Той трябвало да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог бил наречен Исус, което означава, че Бог бил Богът, Който спасил човека, и че бил състрадателен и любящ Бог. Бог бил с човека. Неговата любов, Неговото състрадание и Неговото спасение съпътствали всеки човек и всички хора. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можел да намери мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата безкрайна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последвали, получили спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име е Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършвало главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричал Исус. Той предприел етап от ново дело, което надхвърляло Стария Завет, и делото Му приключило с разпятието. В това се състояла пълнотата на Неговото дело. И така, в Епохата на закона Божието име било Йехова, но в Епохата на благодатта Бог се явил с името Исус. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият, Който използва Своята власт, за да води човека, да го завоюва и да го спечели и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият характер е очевиден.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)