Чън Миндъ е католически свещеник. Той вижда, че Католическата църква става все по-пуста и мрачна и че дори епископите и другите свещеници са направили компромис с правителството, като са се присъединили към Църквата на Трите Аз-а. Това е много болезнено и разочароващо за него. Докато търси надлъж и нашир църква, която има делото на Светия Дух, той неочаквано чува за евангелието на Всемогъщия Бог. След като прочита огромно количество от Божиите слова, той признава, че това е Божият глас и че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ Исус, и с радост Го приема. За изненада на Чън Миндъ обаче епископите и другите свещеници правят всичко възможно да го заклеймят и да му попречат да приеме Всемогъщия Бог, след като разбират за това. Те дори изпращат хора, които да повредят църквата, за която той отговаря, в опит да го накарат да се отклони от истинския път. Чън Миндъ вижда мразещите истината, противящи се на Бог и сатанински лица на епископите и свещениците и се отказва от позицията си на свещеник, напуска Католическата църква и започва активно да разпространява евангелието на Божието царство и да свидетелства за него. Повежда много хора към Всемогъщия Бог и се изпълва със задоволство от себе си, започва да се хвали колко много работа е свършил и колко много е страдал, за да спечели възхищението на братята и сестрите. Арогантният му нрав се разраства все повече — той поучава другите високомерно, съобразява се само със себе си и не приема съвети. В резултат на това в крайна сметка го арестуват на едно събрание. Той започва да се самоанализира, след като преминава през бруталното мъчение и промиване на мозъци на Комунистическата партия. Чрез разкритието на Божиите слова вижда, че е невероятно арогантен и лишен от разум и че се стреми да спечели място в сърцата на хората, както и че върви по пътя на антихриста. Без Божия съд, порицание и дисциплина той със сигурност е щял да загине заради това, че се е противил на Бог. Чън Миндъ научава някои истини чрез съда и пречистването на Божиите слова и придобива известно пречистване и промяна на покварения си нрав. Чувства, че е спечелил толкова много и че наистина присъства на пиршеството на небесното царство.