Ежедневни Божии слова: Трите етапа на делото | Откъс 43

8 юли 2023

Когато Исус дошъл да върши Своето дело, това ставало под ръководството на Светия Дух; Той действал според желанието на Светия Дух, а не според старозаветната Епоха на закона или според делото на Йехова. Въпреки че делото, което Исус дошъл да извърши, не било да се спазват законите на Йехова или заповедите на Йехова, техният източник бил един и същ. Делото, което Исус вършил, представлявало името на Исус и представлявало Епохата на благодатта; що се отнася до делото, извършено от Йехова, то представлявало Йехова и представлявало Епохата на закона. Тяхното дело било дело на един Дух в две различни епохи. Делото, извършено от Исус, можело да представлява само Епохата на благодатта, а делото, извършено от Йехова, можело да представлява само старозаветната Епоха на закона. Йехова само ръководел народа на Израил и Египет и всички страни извън Израил. Делото на Исус в новозаветната Епоха на благодатта било дело на Йехова, което се извършвало под името на Исус, защото Той направлявал тази епоха. Ако кажеш, че делото на Исус се основавало на делото на Йехова и че Исус не започнал никакво ново дело, а че всичко, което вършил, било в хармония с думите на Йехова, в хармония с делото на Йехова, а също и с пророчествата на Исая — тогава Исус не би бил Бог, станал плът. Ако Той беше вършил делото Си по този начин, Той щеше да бъде апостол или работник от Епохата на закона. Ако е така, както казваш, тогава Исус не би могъл да постави началото на една епоха, нито пък да върши някакво друго дело. По същия начин Светият Дух по принцип трябва да върши делото Си чрез Йехова и освен чрез Йехова, Светият Дух не би могъл да върши никакво ново дело. Неправилно е човек да разбира делото на Исус по този начин. Ако човек вярва, че делото, извършено от Исус, е било извършено според думите на Йехова и пророчествата на Исая, тогава бил ли е Исус въплътен Бог или е бил един от пророците? Според този възглед не е имало Епоха на благодатта и Исус не е бил въплътен Бог, тъй като делото, което е извършил, не може да представлява Епоха на благодатта, а може да представлява само старозаветната Епоха на закона. Новият период можел да настъпи само когато Исус дошъл, за да извърши ново дело, да започне нова епоха, да излезе извън рамките на делото, което Йехова бил извършил по-рано в Израил, и да извърши Своето дело не според делото, което Йехова бил извършил в Израил, нито според старите Му заповеди, нито според някакви предписания, а да извърши новото дело, което трябвало да извърши. Самият Бог идва, за да започне епохата, и Самият Бог идва, за да доведе епохата до край. Човекът е неспособен да извърши делото по започване или завършване на епохата. Ако след идването Си Исус не беше довел до край делото на Йехова, това би било доказателство, че Той е просто човек и не е способен да представлява Бог. Тъкмо защото Исус дошъл и завършил делото на Йехова, продължил делото на Йехова и освен това извършил Своето собствено дело, едно ново дело, доказва, че това била нова епоха и че Исус бил Самият Бог. Те извършили два ясно разграничими етапа на делото. Единият етап протичал в храма, а другият — извън храма. Единият етап бил да насочи живота на човека в съответствие със закона, а другият — да принесе жертва за грях. Тези два етапа на делото се различавали значително; това отделя новата епоха от старата и е напълно правилно да се каже, че това са две различни епохи. Мястото на Тяхното дело било различно, съдържанието на Тяхното дело било различно, целта на Тяхното дело била различна. В такъв случай те могат да бъдат разделени на две епохи: Нов и Стар Завет, тоест нова и стара епоха. Когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма, което доказва, че епохата на Йехова е приключила. Той не отишъл в храма, защото делото на Йехова в храма било завършено и нямало нужда да се върши отново, а да се върши отново би означавало да се повтори. Само като напуснел храма, предприемайки ново дело и започвайки ново пътуване извън храма, Той можел да доведе Божието дело до неговата връхна точка. Ако Той не бил напуснал храма, за да извърши Своето дело, Божието дело щяло да остане в застой върху основите на храма и нямало да настъпи нова промяна. Затова, когато Исус дошъл, Той не влязъл в храма и не извършил Своето дело в храма. Той вършил делото Си извън храма и като водил учениците Си, бил свободен да върши Своето дело. Излизането на Бог от храма, за да върши делото Си, означавало, че Бог има нов план. Неговото дело трябвало да се извършва извън храма и това трябвало да бъде ново дело, чието естество нямало да бъде ограничено. Идването на Исус сложило край на делото на Йехова през старозаветната епоха. Въпреки че Те били наречени с две различни имена, един и същ Дух извършил двата етапа на делото, а извършеното дело било непрекъснато. Тъй като името било различно и съдържанието на делото било различно, възрастта е била различна. Когато дошъл Йехова, това била епохата на Йехова, а когато дошъл Исус, това била епохата на Исус. И така, винаги когато Бог идва, Той се нарича с едно име, представлява една епоха и започва нов път. И на всеки нов път Той приема ново име, което показва, че Бог е винаги нов и никога не е същият и че Неговото дело непрекъснато напредва. Историята винаги се движи напред и Божието дело също винаги се движи напред. За да може Неговият шестхилядолетен план за управление да достигне своя край, Божието дело трябва да продължи да се движи напред. Всеки ден Бог трябва да върши ново дело, всяка година Той трябва да върши ново дело; Той трябва да постави началото на нови пътища, на нови епохи, да започне ново и по-голямо дело и заедно с това носи нови имена и ново дело.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Видение за Божието дело (3)“)

Вижте повече

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Други видове видеоклипове

Leave a Reply

Сподели

Отмени

Свържете се с нас в Messenger