В този последен етап от делото резултатите се постигат чрез словото. Чрез словото човек достига до разбиране на многобройните тайни и на Божието дело, извършено сред предишните поколения; чрез словото човек бива просветен от Светия Дух; чрез словото човек достига до разбиране на тайни, които никога преди това не са били разкривани на предишните поколения, а също и до разбиране на делото на пророците и апостолите от миналите времена и на принципите, по които те работеха. Чрез словото човек разбира и нрава на Самия Бог, както и бунта и противопоставянето на човека — и започва да разбира своята същност. Чрез тези етапи на делото и чрез всички изречени думи човек опознава делото на Духа, делото на Божието въплъщение и освен това опознава целия Му нрав. Твоето познание за шестхилядолетното дело на Божието управление също е дошло до теб чрез словото. Нима познанието ти за предишните схващания и успешното ти отказване от тях също не е постигнато чрез словото? В предишния етап Исус извършваше знамения и чудеса, но в този етап няма знамения и чудеса. Разбирането ти защо сега Бог не разкрива чудеса и знамения не беше ли постигнато и чрез словото? Така думите, изречени в този етап, надминават делото, извършено от апостолите и пророците от предишните поколения. Дори пророчествата, дадени от пророците, не биха могли да постигнат такива резултати. Пророците просто изричаха пророчества; те говореха за това, което ще се случи в бъдеще, но не и за делото, което Бог искаше да извърши по това време. Те не говореха, за да направляват хората в живота им, да дават на човека истини или да му разкриват тайни, и със сигурност не говореха, за да дават живот. В думите, изречени в сегашния етап, има пророчество и истина, но най-важното е, че те служат, за да дадат живот на човека. Настоящите думи са различни от предсказанията на пророците. Настоящият етап на делото не е за изричане на пророчества, а за човешкия живот — за да се промени нрава на човека спрямо живота. Първият етап беше дело на Йехова: неговото дело беше да подготви пътя, по който човек да се покланя на Бог на земята. Началото беше дело на намиране на място, откъдето да започне делото на земята. По онова време Йехова учеше израилтяните да спазват съботата, да почитат родителите си и да живеят в мир помежду си. Тъй като хората по онова време не разбираха какво представлява човекът — нито пък разбираха как да живеят на земята — първият етап от делото изискваше Бог да напътства хората в живота. Всичко, което им каза Йехова, преди това не бе известно на човечеството или хората не го владееха. По онова време Бог беше издигнал много пророци, които да пророкуват, и всички те бяха под ръководството на Йехова. Това просто беше част от Божието дело. На първия етап Бог не беше станал плът, затова говореше на всички племена и народи чрез пророци. Когато Исус вършеше делото Си по онова време, Той не говореше толкова много, колкото сега. Този етап от делото на словото, извършван в последните дни, никога не е бил извършван в минали епохи и поколения. Въпреки че Исая, Даниил и Йоан изрекоха много пророчества, тези пророчества бяха съвсем различни от думите, които се изричат сега. Те изричаха само пророчества, но днешните думи са различни. Ако всичко, което казвам сега, се превърне в пророчества, ще можете ли да Ме разберете? Ако говорех за това, което ще се случи, когато Ме няма, как щеше да разбереш? Делото на словото никога не беше извършвано по времето на Исус или в Епохата на закона. Може би някой ще каже: „Нима Йехова не изричаше думи по време на своето дело? Нима Исус, освен че изцеляваше болни, изпъждаше демони, извършваше знамения и чудеса, също не изричаше думи, когато извършваше делото Си?“. Има разлика между това, което се казва. Каква беше същността на думите, изречени от Йехова? Той само напътстваше хората в живота им на земята, което не включваше духовните аспекти на живота. Защо се казва, че всеки път, когато Йехова говореше, даваше указания на хората навсякъде? Думите „давам указания“ означават да се говори открито и да се дават преки заповеди. Той не даваше на човека живот, а просто го хващаше за ръка и го учеше как да Го почита. Той не използваше притчи. Делото на Йехова в Израил не беше да се разправя с човека, да го дисциплинира или да му носи присъда и порицание. То се състоеше в това да го напътства. Йехова нареди на Моисей да заповяда на народа Му да събира манна в пустинята. Хората трябваше да събират манна всяка сутрин преди разсъмване в такива количества, че прехраната да им стигне за един ден. Манната не трябваше да се съхранява до следващия ден, тъй като щеше да мухляса. Той не поучаваше хората, не разобличаваше природата им, нито пък разобличаваше идеите и мислите им. Той не променяше човека, а го напътстваше, като го водеше през живота. По онова време човекът бе като дете; той не разбираше нищо и можеше да извършва само първични механични действия; затова Йехова провъзгласяваше закони само за напътствие на човечеството.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)