Останат ли заклещени в Епохата на Благодатта, хората никога няма да се отърват от покварения си нрав, а още по-малко ще познаят изначалния Божи нрав. Ако непрестанно живеят сред изобилна благодат, но не познават пътя на живота, по който да поемат, за да познаят Бог или да го удовлетворят, те никога няма истински да се единят с Бог във вярата си в Него. Този вид вяра е достойна за съжаление. Когато дочетеш тази книга и си изживял всяка стъпка от делото на въплътения Бог в Епохата на Царството, ще усетиш, че най-сетне са удовлетворени копнежите, които си таил в сърцето си с години. Ще почувстваш, че чак сега наистина си видял Бог лице в лице; едва сега си съзрял Неговия лик, чул си словото, произнесено от самия Него, насладил си се на мъдростта на делото Му и действително си усетил колко истински и всемогъщ е Той. Ще почувстваш, че си добил много неща, които са оставали незрими и недостъпни за хората в минали времена. Тогава ясно ще осъзнаеш какво е да вярваш в Бог и да се подчиниш на Божията воля. Разбира се, ако си се вкопчил в стари възгледи и отхвърляш или отричаш реалността на второто Божие въплъщение, ще останеш с празни ръце, няма да добиеш нищо и в крайна сметка ще бъдеш осъден за това, че се противиш Нему. Онези, които съумеят да се подчинят на истината и са следовници на Божието дело, ще бъдат приети в името на втория въплътен Бог — Всемогъщия. Те ще могат да приемат личните Му напътствия, ще добият повече и по-висши истини и ще спечелят истински живот. Те ще наблюдават видение, невиждано от хората никога преди: „И се обърнах да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника; и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“ (Откровение 1:12-16). Това видение е израз на цялостния нрав на Бог, а изразът на Неговия цялостен нрав е също и израз на Божието дело в сегашното Му въплъщение. В пороя от порицания и осъждания Човешкият Син изразява изначалния Си нрав чрез слово, позволявайки на всеки, приел порицанията и правосъдието Му, да види същинското лице на Човешкия Син, което точно отговаря на описания от Йоан лик на Сина Човешки. (Естествено, всичко това ще бъде невидимо за неприемащите Божието дело в Епохата на Царството.) Истинското лице на Бог не може да бъде напълно изразено с езика на хората и затова Бог използва средствата, с които изразява изначалния Си нрав, за да покаже на хората истинското Си лице. Това ще рече, че всички, насладили се на изначалния нрав на Човешкия Син, са видели истинското лице на Човешкия Син, защото Бог е твърде велик, за да бъде напълно изразен с езика на хората. Веднъж изживял всяка стъпка от Божието дело в Епохата на Царството, човек ще разбере истинското значение на думите, с които Йоан описва Човешкия Син сред светилниците: „Главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му — като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена; а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата Му излизаше меч, остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си“. Тогава ти без никакво съмнение ще осъзнаеш, че тленната плът, изрекла толкова много истини, е безспорно вторият въплътен Бог. И нещо повече, истински ще усетиш колко си благословен и надарен с най-висше щастие. Нима не желаеш да приемеш тази благословия?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Предисловие“)