Въпреки че в Своето въплъщение Исус беше напълно лишен от емоции, Той винаги утешаваше учениците Си, снабдяваше ги, помагаше им и ги подкрепяше. Въпреки работата, която вършеше, и страданията, които понасяше, Той никога не поставяше прекомерни изисквания към другите, а винаги беше търпелив и снизходителен към греховете им, така че хората от Епохата на благодатта с обич Го наричаха „любящия Спасител Исус“. За хората от онова време, за всички хора, милосърдието и благостта бяха това, което Исус беше и което Той притежаваше. Той никога не запомняше греховете на хората и не се отнасяше към тях според прегрешенията им. Тъй като това беше друг период, Той често изпращаше изобилна храна, за да се наситят хората. Той даряваше благодат на всички Свои последователи, като изцеляваше болни, изгонваше демони и възкресяваше мъртви. За да могат хората да повярват в Него и да видят, че всичко, което прави, е искрено и сериозно, Исус дори възкреси разлагащ се труп, показвайки им, че в Неговите ръце дори мъртвите могат да оживеят. Така Исус мълчаливо понесе всичко и извърши делото си на изкупление сред хората. Още преди да бъде прикован на кръста, Исус вече беше взел върху Себе Си греховете на човечеството и беше станал негова изкупителна жертва. Още преди да бъде разпнат, Той бе поел по пътя към кръста, за да изкупи човечеството. В крайна сметка Той беше разпнат, жертвайки Себе Си в името на кръста, и дари цялата Си милост, благост и святост на човечеството. Към хората Той беше неизменно търпелив, никога не беше отмъстителен, прощаваше им греховете, призоваваше ги към покаяние и ги учеше да имат търпение, снизходителност и любов, да следват Неговите стъпки и да се жертват в името на кръста. Той обичаше братята и сестрите Си повече, отколкото обичаше Мария. В основата си делото, което Исус вършеше, беше да изцелява болни и да изгонва демони — всичко това за Неговото изкупление. Където и да отидеше, Исус беше милостив към всички, които Го следваха. Той направи така, че бедните да забогатеят, куците да проходят, слепите да прогледнат и глухите да чуят. Той дори покани най-низшите, онеправданите, грешниците да седнат на една маса с Него, като никога не ги отбягваше, а винаги проявяваше търпение и дори казваше: „Пастирът, ако има сто овце и изгуби една, ще остави деветдесет и деветте и ще тръгне след изгубената, и когато я намери, се радва много.“ Той обичаше последователите Си, както овцата обича своите агнета. Въпреки че бяха глупави и невежи и бяха грешници в Неговите очи, а освен това бяха най-незабележимите членове на обществото, Той ценеше тези грешници — хора, които другите презираха — като зеницата на окото Си. И защото беше благосклонен към тях, Той отдаде живота Си за тях, както се принася агне на олтара. Той се движеше сред тези хора, сякаш беше техен слуга, и им позволи да Го използват и да Го убият, подчинявайки им се безусловно. За Своите последователи Той беше любящият Спасител Исус, но към фарисеите, които поучаваха от висок пиедестал, Той не прояви милост или благост, а по-скоро ненавист и негодувание. Той не вършеше много работа сред фарисеите, само от време на време ги поучаваше и изобличаваше; не ходеше сред тях, за да извърши делото на изкуплението, нито пък вършеше знамения и чудеса. Цялото Си милосърдие и благост Той дари на Своите последователи, като издържа в името на тези грешници до самия край, когато беше прикован на кръста, и понесе всички унижения, докато не изкупи напълно цялото човечество. Такъв е резултатът от Неговото дело.

Без изкуплението на Исус човечеството щеше да живее вечно в грях, хората щяха да станат деца на греха, потомци на демоните. Ако нещата продължаваха по този начин, целият свят щеше да се превърне в земя, където живее Сатана, в негово обиталище. Делото на изкуплението обаче изискваше да се прояви милосърдие и благост към хората; само по този начин човечеството можеше да получи прошка и в крайна сметка да спечели правото да бъде направено пълноценно и да бъде напълно спечелено от Бог. Без този етап от делото, шестхилядолетният план за управление не би могъл да се развие. Ако Исус не беше разпнат на кръста, ако само беше изцелявал болните и изгонвал демони, хората нямаше да получат пълно опрощение на греховете си. През трите години и половина, в които вършеше Своето дело на земята, Той изпълни само половината от Своето изкупително дело; впоследствие, след като беше прикован на кръста и стана подобие на грешна плът, след като беше предаден на лукавия, Той завърши делото на разпятието и овладя съдбата на човечеството. Едва след като беше предаден в ръцете на Сатана, Той изкупи човечеството. В продължение на тридесет и три години и половина Исус страда на земята, беше осмиван, клеветен и изоставен, стигна до там, че нямаше къде да положи главата Си, нямаше място за почивка, а по-късно беше разпнат, като цялото Му същество — Неговото свято и безгрешно тяло — беше приковано на кръста. Той понесе всички възможни страдания. Властниците Му се подиграваха и Го бичуваха, а войниците дори Го заплюваха в лицето; но Той остана безмълвен и понесе всичко това докрай, подчинявайки се безусловно до самата Си смърт, след което изкупи цялото човечество. Едва тогава Му беше позволено да си почине. Делото, което Исус извърши, представлява само Епохата на благодатта; то не представлява Епохата на закона, нито пък замества делото в последните дни. Това е същността на делото на Исус в Епохата на благодатта, втората епоха, през която е преминало човечеството — Епохата на изкуплението.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)