Ежедневни Божии слова: Трите етапа на делото | Откъс 22

4 април 2023

Делото, което Исус извърши, беше съобразено с нуждите на хората от онази епоха. Неговата задача беше да изкупи човечеството, да прости греховете на хората, затова нравът Му беше изпълнен със смирение, търпение, любов, благочестие, снизходителност, милосърдие и благост. Той донесе на хората изобилна благодат, благословии и всичко, на което биха могли да се радват. За наслада той им даде мир и щастие, Своята търпимост и любов, Своето милосърдие и благост. Цялото това изобилие от благословии, на които хората се радваха по онова време — мир и сигурност в сърцата, утеха в духа и упование в Спасителя Исус — се дължи на периода, в който живееха. В Епохата на благодатта човекът вече беше покварен от Сатана и затова бе необходимо изобилие от благодат, безкрайна снизходителност и търпение, а освен това и жертва, достатъчна да изкупи греховете на хората, за да може да се осъществи делото на изкуплението на цялото човечество. В Епохата на благодатта хората видяха само Моята жертва за изкуплението на греховете на човечеството: Исус. Те знаеха само, че Бог може да бъде милостив и снизходителен, и единственото, което видяха, беше милосърдието и благостта на Исус. Всичко това се дължеше изцяло на факта, че бяха родени в Епохата на Благодатта. И така, преди да могат да бъдат изкупени, хората трябваше да се насладят на многото видове благодат, която Исус им даде, за да се възползват от нея. Така, чрез насладата от благодатта, хората имаха възможност да получат прошка на греховете си и да бъдат изкупени благодарение на снизходителността и дълготърпението на Исус. Само благодарение на Неговото снизхождение и дълготърпение хората спечелиха правото да получат прошка и да се наслаждават на изобилието от благодат, дарена от Исус. Точно както каза Исус: „Аз дойдох да изкупя не праведните, а грешните, за да може греховете на грешниците да бъдат простени“. Ако след въплъщението си Исус бе носил в нрава си нагласата за съд, проклятие и нетърпимост към човешките престъпления, тогава човекът никога нямаше да има възможност да бъде изкупен и щеше да остане завинаги грешен. Ако се бе случило точно така, шестхилядолетният план за управление щеше да спре в Епохата на закона, която щеше да бъде удължена с шест хиляди години. Греховете на човека просто щяха да стават все по-многобройни и по-ужасни, а сътворението на човечеството щеше да бъде напразно. Хората щяха да служат на Йехова само по силата на Закона, но греховете им щяха да надхвърлят тези на първите създадени хора. Колкото повече Исус обичаше човечеството, като прощаваше греховете на хората и им даваше достатъчно милосърдие и благост, толкова повече хората имаха право да бъдат спасени от Исус и да бъдат наречени заблудени овце, които Исус откупи на висока цена. Сатана не можа да попречи на това дело, защото Исус се отнасяше към Своите последователи така, както любяща майка се отнася към бебето в скута си. Той не им се сърдеше, нито ги презираше, а винаги ги утешаваше; никога не изпадаше в ярост сред тях, а се отнасяше снизходително към греховете им и си затваряше очите за тяхната неразумност и невежество, като стигаше дотам, че казваше: „Прощавайте на другите седемдесет пъти по седем“. Така сърцата на другите бяха преобразени от Неговото сърце и само така хората получиха прошка за греховете си чрез Неговото дълготърпение.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Истинската история за делото на Епохата на изкуплението“)

Вижте повече

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Сподели

Отмени

Свържете се с нас в Messenger