През епохата на Закона Йехова даде на Моисей много заповеди, за да ги предаде на израилтяните, които го последваха при изхода им от Египет. Тези заповеди бяха дадени от Йехова на израилтяните и нямаха нищо общо с египтяните; те имали за цел да обуздаят израилтяните и чрез тях Йехова предяви Своите изисквания към израилтяните. Дали спазват съботата, дали почитат родителите си, дали се прекланят пред идоли и т.н. — това бяха принципите, по които беше отсъждано кой е грешен и кой е праведен. Някои от людете бяха поразявани с огън от Йехова, други бяха убивани с камъни, а трети получаваха благословията на Йехова — това се определяше въз основа на спазването или неспазването на дадените заповеди. Онези, които не спазваха съботата, бяха убивани с камъни. Свещениците, които не спазваха съботата, бяха поразявани с огън от Йехова. Онези, които не почитаха родителите си, също бяха убивани с камъни. Всичко това беше одобрено от Йехова. Йехова установи Своите заповеди и закони, за да могат людете да се вслушват в думите Му и да Му се подчиняват, докато Той направлява живота им, както и да не се бунтуват срещу Него. Той използва тези закони, за да държи в подчинение току-що зародилия се човешки род и да положи основите на по-нататъшното Си дело. Затова първият период се нарича Епоха на закона — според делото, което Йехова извърши. Макар Йехова да изрече много слова и да извърши много дела, Той напътстваше людете само положително, като учеше тези невежи хора как да бъдат хуманни, как да живеят, как да разбират пътя на Йехова. До голяма степен делото, което извърши, се състоеше в това да накара хората да спазват Неговия път и да следват законите Му. Това дело бе извършено сред хората, които не бяха дълбоко покварени, и не включваше преобразяване на нрава им или израстването в живота. Йехова само се стараеше да използва законите, за да обуздава и държи в подчинение хората. За израилтяните от онова време Йехова беше просто Бог в храма, Бог на небето. Той беше облачен стълб и огнен стълб. Единственото, което Йехова изискваше от тях, беше послушание към това, което сега наричаме Негови закони и заповеди — някой дори може да ги нарече правила — защото това, което Йехова свърши, не беше да преобрази човека, а да му даде повече от това, което човек трябваше да притежава, и да го поучи с устата Си, защото човекът след сътворението нямаше нищо от това, което трябваше да притежава. И затова Йехова даде на човека всичко, което беше необходимо за живота на земята, така че човешкият род, под Неговото ръководство, надмина своите прародители, Адам и Ева, защото Йехова даде на този род повече, отколкото първоначално бе дал на Адам и Ева. Във всеки случай делото, което Йехова извърши в Израил, беше само за да ръководи човешкия род и да накара човека да признае своя Създател. Той не покори израилтяните, нито ги преобрази, а просто ги напътстваше. Такъв беше резултатът от делото на Йехова през Епохата на закона. Това е предисторията, истинската история, същината на Неговото дело в цялата Израилска земя и началото на шестхилядолетното Му дело — да държи човечеството под контрола на ръката на Йехова. Оттук произлезе по-нататъшното дело в Неговия шестхилядолетен план за управление.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)