Преди Йехова да завърши това Свое двухилядолетно дело, човекът не знаеше нищо и почти всички хора бяха изпаднали в поквара до такава степен, че преди светът да бъде унищожен от потопа, тяхната разпуснатост и поквара вече бяха достигнали такива дълбини, че в сърцата им изобщо не бе останало място за Йехова и желание да следват Неговия път. Те така и не разбраха делото, което Йехова се готвеше да извърши; липсваше им разум, a още повече — знания, и подобно на дишащи машини не знаеха абсолютно нищо за човека, Бог, света, живота и така нататък. На земята те, подобно на змията, изпаднаха в много изкушения и казаха много неща, които бяха обидни за Йехова, но поради тяхното невежество, Йехова нито ги порица, нито ги дисциплинира. Едва след потопа, когато Ной беше на 601 години, Йехова изрично се яви на Ной и поведе него, семейството му, птиците и животните, които оцеляха от потопа заедно с Ной и потомците му, и ги води до края на Епохата на закона, общо 2500 години. Неговото дело беше в Израил, т.е. работи официално в продължение на общо 2000 години, а в продължение на 500 години работи едновременно в Израил и извън Израил — всичко това прави общо 2500 години. През този период от време Той съобщи на израилтяните, че за да служат на Йехова, трябва да построят храм, да се облекат в свещенически одежди и рано сутринта да влязат в храма боси, за да не го осквернят с обувките си, и върху тях да падне огън от кубето на храма и да ги изгори живи. Людете изпълниха задълженията си и се подчиниха на плановете на Йехова. Те се помолиха на Йехова в храма и след като получиха откровение от Него, т.е. след като Йехова им проговори, те поведоха множествата и ги научиха, че трябва да проявяват почит към Йехова, своя Бог. И Йехова им каза, че трябва да построят храм и жертвеник и в определеното от Него време, т.е. на Пасха, да подготвят за принасяне на жертвеника само новородени телета и агнета за служба на Йехова, за да обуздават по този начин людете и да внушат в сърцата им почит към Йехова. Подчинението на този закон щеше да е мярата за тяхната вярност към Йехова. Йехова също така установи за тях съботния ден, седмия ден от Своето творение. Следващия ден след събота Той направил ден първи — деня, в който людете да хвалят Йехова, да Му принасят жертви и да създават музика за Него. На този ден Йехова призова всички свещеници да разделят приносите върху жертвеника, за да може народът да ги опита и да се наслади на жертвите върху жертвеника на Йехова. И Йехова каза, че този народ е благословен, че е споделил част с Него, че е Негов избран народ (какъвто беше заветът на Йехова с израилтяните). Ето защо народът на Израел до ден днешен говори, че Йехова е само негов Бог, а не Бог на езичниците.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Делото в Епохата на закона“)