Едва сега е завършено цялото дело, извършено в съответствие с шестхилядолетния план за управление. Едва след като цялото това дело бъде разкрито на хората и извършено сред тях, те ще узнаят целия Божи нрав, какво притежава Той и какво е. Когато делото на този етап бъде напълно завършено, ще бъдат разкрити всички неразбрани от хората тайни, ще бъдат изяснени всички неразбрани досега истини и човечеството ще научи за своя бъдещ път и своето назначение. Това е цялото дело, което трябва да бъде извършено на този етап. Въпреки че пътят, по който върви човекът днес, също е пътят на кръста и на страданието, това, което практикува човекът — това, което яде, пие и на което се радва — е много различно от живота на човека под закона и в Епохата на благодатта. Изискванията към днешния човек са различни от тези в миналото, и още по-различни от онези изисквания към човека в Епохата на закона. А какво се изискваше от човека под закона, когато Бог вършеше Своето дело в Израил? От човека се изискваше само да спазва съботата и законите на Йехова. На никого не бе позволено да работи в съботата или да нарушава законите на Йехова. Сега положението е различно. В съботния ден хората работят, събират се и се молят както обикновено, не им се налагат никакви ограничения. Хората, които живееха в Епохата на благодатта, трябваше да се кръстят, а след това бяха длъжни да постят, да разчупват хляб и да пият вино, да покриват главите си и да измиват нозете на другите. Тези правила вече са отменени, но от човека се изисква още повече, тъй като Божието дело става все по-задълбочено, а навлизането на човека достига все по-големи висоти. В миналото Исус полагаше ръце върху хората и се молеше, но сега, след всичко казано, какъв е смисълът от полагането на ръцете? Резултатът може да се постигне само с думи. В миналото Той полагаше ръце върху хората, за да ги благослови и изцели от болестите. Така действаше Светият Дух по онова време, но сега е различно. Сега Светият Дух в Своето дело постига резултати чрез думи. Той ви разяснява Своите думи и вие трябва да ги приложите на практика, точно както ви е казано. Думите Му са Неговата воля и разкриват делото, което Той иска да извърши. Чрез Неговите думи можеш да разбереш волята Му и какви резултати очаква от теб. Можеш просто да приложиш думите Му на практика директно и не е необходимо да полагаш ръце. Някой може да каже: „Положи ръце върху мен! Положи ръце върху мен, за да получа Твоята благословия и да се причастя“. Но това са отживелици от миналото, остарели методи, които вече не се използват, защото епохата се е променила. Светият Дух действа в зависимост от епохата, а не произволно или според установени правила. Епохата се е променила и новата епоха трябва да бъде придружена от ново дело. Това важи за всеки етап от делото, така че Неговото дело никога не се повтаря. В Епохата на благодатта Исус вършеше много от това дело — изцеляваше болни, пропъждаше демони, полагаше ръце върху хората, за да се моли за тях, и ги благославяше. Би било безсмислено обаче да продължава тази практика днес. Светият Дух работеше по този начин и преди, защото това беше Епохата на благодатта и човекът имаше възможност да вкуси достатъчно благодат. От човека не се изискваше никакво заплащане, той можеше да получи благодат, стига да имаше вяра. Всеки човек получи много благодат. Сега епохата е друга и Божието дело е напреднало. Бунтът на човека и нечистотата, която пребъдва в него, ще бъдат премахнати чрез Божието порицание и съд. Тъй като това беше етапът на изкуплението, Бог трябваше да извърши това дело, като даде на човека достатъчно вкус от благодатта, за да може той да бъде изкупен от греха си и греховете му да бъдат простени чрез благодат. Настоящият етап се осъществява, за да бъде изобличена неправдата в човека чрез порицание, съд, наказание с думи и чрез дисциплиниране и откровение с думи, които впоследствие да спасят хората. Това дело е по-дълбоко от изкуплението. В Епохата на благодатта човекът се радваше на достатъчно благодат и вече е изпитал благодатта, и затова той повече няма да се радва на нея. Такова дело вече е остаряло и не бива да се извършва занапред. Човекът сега ще бъде спасен чрез съда на словото. След като човек бъде осъден, порицан и облагороден, нравът му се променя. Не е ли това заради думите, които Съм изрекъл? Всеки етап от делото се извършва в съответствие с развитието на цялото човечество и в съответствие с епохата. Всяко дело има своето значение; то се върши за окончателното спасение, за да може в бъдеще човешкият род да има по-добро назначение и за да може накрая хората да бъдат разделени по вида си.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (4)“)