Въплътеният Бог не може да остане с човека завинаги, защото Бог има още много дела за вършене. Той не може да бъде обвързан с плътта; Той трябва да я захвърли, за да върши делата, които трябва да върши, въпреки че ги върши в образа на плътта. Когато Бог идва на земята, Той не чака, докато достигне формата, която един обикновен човек би трябвало да придобие, преди да умре и да напусне хората. Без значение колко стара е плътта Му, когато делото Му е завършено, Той си отива и напуска човека. За Него такова понятие като възраст не съществува, Той не брои дните Си според продължителността на човешкия живот; вместо това завършва въплътения Си живот в съответствие с етапите на Своето дело. Може би има хора, които смятат, че Бог, идвайки в плът, трябва да остарее до определена степен, да се превърне във възрастен човек, да достигне старост и да Си отиде едва когато Неговото тяло откаже да Му служи. Това е човешкото въображение; Бог не работи по този начин. Той идва в плътта само за да върши работата, която трябва да върши, а не за да живее като обикновен човек — да се роди при родителите си, да порасне, да създаде семейство и да започне кариера, да има и отгледа деца, да преживее възходи и падения в живота Си — всички дейности на обикновения човек. Когато Бог идва на земята, това е Божият Дух, който се облича в плът, влиза в плътта, но Бог не живее живота на обикновен човек. Той идва само за да изпълни една част от Своя план за управление. След това Той ще напусне човечеството. Когато идва в плътта, Божият Дух не усъвършенства нормалната човешка природа на плътта. По-скоро се случва така, че във време, предварително определено от Бог, божествената природа започва да работи директно. След това, когато е направил всичко, което е трябвало да направи, и след като е завършил напълно Своето служение, делото на Божия Дух на този етап е приключило и тогава животът на въплътения Бог също приключва, независимо дали Неговото плътско тяло е живяло достатъчно продължително. Казано по-ясно, какъвто и етап от живота да достигне плътското тяло, колкото и дълго да живее на земята, всичко се решава от делото на Духа. То няма нищо общо с това, което човекът смята за нормална човешка природа. Вземете за пример Исус. Той живя в плът трийсет и три години и половина. От гледна точка на продължителността на живота на човешкото тяло Той не трябваше да умре на тази възраст и не трябваше да Си тръгва. Но това не беше грижа на Божия Дух. След като делото Му беше завършено, тялото беше отнето, и то изчезна заедно с Духа. Това е принципът, по който Бог работи в плътта. И така, строго погледнато, човешката природа на въплътения Бог не е от първостепенно значение. Ще повторя, че Той не идва на земята, за да живее живота на обикновено човешко същество. Не става така, че той първо живее нормален човешки живот, а след това започва делото Си. Напротив, ако е роден в обикновено човешко семейство, Той е способен да върши божествени дела, дела, които не са опетнени от човешки намерения, които не са плътски, които със сигурност не възприемат обществените порядки, не включват човешки мисли и представи, нито пък включват човешки житейски философии. Това е делото, което въплътеният Бог възнамерява да извърши, това е и практическото значение на Неговото въплъщение. Бог идва в плътта преди всичко, за да изпълни етап от делото, който трябва да бъде извършен в плътта, без да се подлага на други тривиални процеси, а що се отнася до преживяванията на обикновения човек, Той няма такива. Делото, което въплътеното тяло на Бог трябва да извърши, не включва нормалните човешки преживявания. Така че Бог идва в плътта, за да извърши делото, което трябва да извърши в плът. Останалото няма нищо общо с Него; Той не преминава през толкова много тривиални процеси. След като Неговото дело приключи, значението на въплъщението Му също приключва. Завършването на този етап означава, че работата, която Той трябва да свърши в плът, е приключила и служението на плътта Му е завършено. Но Той не може да продължи работата Си в плътта безкрайно. Той трябва да се премести на друго място, където да работи, място извън плътта. Само по този начин Неговото дело може да бъде извършено пълноценно и да постигне по-голям ефект. Бог работи според Своя първоначален план. Той вижда като на длан коя работа трябва да свърши и коя е приключил. Бог води всеки човек по път, който Той вече е определил. Никой не може да избегне това. Само онези, които следват напътствията на Божия Дух, ще могат да навлязат в покой. Може да се окаже, че в по-нататъшната работа Бог няма да говори в плътта, за да напътства човека, а Дух с осезаема форма ще направлява живота на хората. Само тогава човекът ще може действително да се докосне до Бог, да погледне към Него и да навлезе по-добре в реалността, в която Бог изисква да бъде човекът, за да бъде усъвършенстван от практическия Бог. Това е делото, което Бог възнамерява да извърши и което Той е планирал отдавна. От това следва, че всички вие трябва да видите пътя, по който трябва да поемете!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Основната разлика между въплътения Бог и хората, които Бог използва“)