Делото на въплътения Бог включва две части. Когато Той стана плът за първи път, хората не повярваха в Него, не Го познаха и приковаха Исус на кръста. След това, когато Той стана плът за втори път, те все още не вярваха в Него, още по-малко Го познаваха и отново приковаха Христос на кръста. Нима човекът не е враг на Бог? Ако не Го познава, как би могъл да бъде близък с Него? Как би могъл да е пригоден да свидетелства за Бог? Нима претенциите на човека, че обича Бог, че Му служи и Го прославя, не са всичките коварни лъжи? Ако посветиш живота си на тези нереалистични и непрактични неща, не се ли трудиш напразно? Как би могъл да бъдеш близък с Бог, когато дори не знаеш кой е Той? Такъв стремеж не е ли абстрактен и неопределен? Не е ли измамен? Как може човек да бъде близък с Бог? Какво е практическото значение на това да бъдеш близък с Него? Можеш ли да бъдеш близък с Божия Дух? Можеш ли да видиш колко велик и възвишен е Духът? Да бъдеш близък с един невидим и неосезаем Бог — това не е ли неопределено и абстрактно? Какво е практическото значение на такъв стремеж? Нима всичко това не е една коварна лъжа? Това, към което се стремиш, е да станеш близък приятел на Бог, но всъщност си кученцето на Сатана, защото не познаваш Бог и се стремиш към несъществуващия „Бог на всяко нещо“, който е невидим, неосезаем и продукт на собствените ти представи. Абстрактно казано, такъв „Бог“ е Сатана, а казано практично — това си ти самият. Търсиш близост със самия себе си, но въпреки това казваш, че се стремиш да станеш близък с Бог — това не е ли богохулство? Каква е ползата от такъв стремеж? Ако Духът на Бог не стане плът, тогава в същността си Бог е просто един невидим и неосезаем Дух на живот. Той е безформен и неопределен, нематериален, недостъпен и неразбираем за човека. Как би могъл човек да бъде близък с такъв безплътен, чуден и непонятен Дух? Това не е ли шега? Такива нелепи разсъждения са невалидни и непрактични. Сътвореният човек има различна природа от тази на Божия Дух. Как двамата биха могли да бъдат близки? Ако Божият Дух не се беше реализирал в плът, ако Бог не беше станал плът и не беше се смирил, като стана сътворено същество, тогава сътвореният човек нямаше да има нито пригодността, нито способността да бъде близък с Него, и освен онези благочестиви вярващи, които имат шанса да са близки с Бог, след като душите им са отишли на небето, повечето хора не биха могли да станат близки приятели на Божия Дух. А ако хората искат да станат близки с Бог на небето под ръководството на въплътения Бог, не са ли те удивително глупави нечовешки същества? Хората просто се стремят към „вярност“ на един невидим Бог, а не обръщат ни най-малкото внимание на видимия Бог, защото е много лесно да се стремиш към един невидим Бог. Хората могат да правят това както пожелаят, но стремежът към видимия Бог не е толкова лесен. Човекът, който търси един неясен Бог, е напълно неспособен да Го достигне, защото всички неща, които са неясни и абстрактни, са онези, които човек си е въобразил, и те не могат да бъдат достигнати от него. И ако Бог, който дойде сред вас, беше възвишен, издигнат и недостъпен за вас, как тогава щяхте да разберете Неговата воля? И как щяхте да Го познаете и разберете? Ако Той само вършеше Своята работа и нямаше нормален контакт с човека или не притежаваше нормална човешка природа, а беше недостъпен за простосмъртните, тогава, дори и да вършеше много работа за вас, ако вие нямахте контакт с Него и не можехте да Го видите, как бихте могли да Го познаете? Ако нормалната човешка природа не притежаваше тази плът, човек по никой начин не би могъл да познае Бог. Само поради Неговото въплъщение човек е пригоден да бъде близък с Бог в плътта. Хората стават близки с Бог, защото влизат в контакт с Него, защото живеят заедно с Него и Му правят компания. Така постепенно Го опознават. Ако не беше така, нямаше ли стремежът на човека да бъде напразен? Това означава, че не само заради работата на Бог човек е в състояние да бъде близък с Него, но заради това, че въплътеният Бог е реален и обикновен. Само защото Бог става плът, хората имат шанса да изпълняват дълга си и да се покланят на истинския Бог. Не е ли това най-реалната и практическа истина? Сега все още ли искаш да бъдеш близък с Бог на небето? Само когато Бог смири Себе Си до определена степен, т.е. само когато Бог стане плът, човекът може да бъде Негов близък приятел и довереник. Бог е Дух. Как стават хората пригодни да бъдат близки с този Дух, който е толкова възвишен и непонятен? Само когато Божият Дух понизи Себе Си в плът и стане същество със същата външност като човека, хората могат да разберат Неговата воля и действително да бъдат спечелени от Него. Той говори и работи в плът, споделя радостите, скърбите и премеждията на човечеството, живее в същия свят като него, защитава го и го ръководи, като чрез това очиства хората и им позволява да получат Неговото спасение и благословение. След като са получили тези неща, хората наистина разбират Божията воля и само тогава могат да бъдат близки с Бог. Това е единственото практическо нещо. Ако Бог беше невидим и неосезаем за хората, как тогава те биха могли да бъдат близки с Него? Това не е ли празна доктрина?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бога и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)