Бог идва да работи на земята само за да ръководи епохата; Той възнамерява само да постави началото на нова епоха и да сложи край на старата. Той не е дошъл, за да изживее човешкия живот на земята, да изпита радостите и скърбите на живота в човешкия свят, да усъвършенства даден човек с ръката Си или да го наблюдава лично как расте. Това не е Негово дело. Неговото дело е само да постави началото на новата епоха и да сложи край на старата. Това означава, че Той лично ще постави началото на една епоха, лично ще сложи край на другата и ще победи Сатана, като лично извърши Своето дело. Всеки път, когато Той лично извършва Своето дело, все едно че стъпва на бойното поле. Първо, Той покорява света и надделява над Сатана, докато е в плът. Той придобива цялата слава и повдига завесата над цялото двухилядолетно дело, като прави така, че всички хора на земята да имат правилен път, по който да вървят, и да живеят в мир и радост. Въпреки това Бог не може да живее с човека на земята дълго време, защото Бог е Бог и е напълно различен от човека. Той не може да води живот на обикновено човешко същество, т.е. не може да живее на земята като човешко същество, в което няма нищо необичайно; защото Той притежава много малко от нормалната човешка същност на обикновено човешко същество, за да поддържа човешкия Си живот. С други думи, как Бог би могъл да има семейство, да гради кариера, да отглежда деца на земята? Не би ли било това позор за Него? Това, че е надарен с обикновена човешка природа, е само с цел да върши делото Си по нормален начин, а не за да може да има семейство и кариера, както би направил един обикновен човек. Неговите нормални сетива, нормален ум и нормалното хранене и обличане на плътта Му са достатъчни, за да докажат, че Той има обикновена човешка природа; не е необходимо Той да има семейство или кариера, за да докаже, че е надарен с нормална човешка природа. Това би било напълно излишно! Идването на Бог на земята е Словото, което става плът. Той просто позволява на човека да разбере и да види Неговото слово, т.е. позволява на човека да види делото, извършено от плътта. Неговото намерение не е хората да се отнасят към плътта Му по определен начин, а само човекът да бъде покорен докрай, т.е. да се подчинява на всички думи, които излизат от устата Му, както и на цялото дело, което Той извършва. Той просто работи в плът; Той не иска от човека умишлено да превъзнася величието и светостта на Неговата плът, а вместо това показва на човека мъдростта на Своето дело и цялата власт, която притежава. Затова, въпреки че притежава изключителна човешка същност, Той не го демонстрира по никакъв начин, а се съсредоточава само върху делото, което трябва да извърши. Трябва да знаете защо Бог се е облякъл в плът, но не разгласява Своята нормална човешка същност и не свидетелства за нея, а просто извършва делото, което иска да извърши. Следователно вие виждате от въплътения Бог само божествената Му природа; това е така, защото Той никога не обявява човешката Си природа, за да може човекът да не Го имитира. Само когато човек води хората, той говори за човешката си същност, за да спечели тяхното възхищение и убеждение и по този начин да стане лидер на другите. За разлика от това, Бог покорява човека единствено чрез Своето дело (т.е. дело, недостижимо за човека). Няма значение дали Той предизвиква възхищението на човека или го кара да Го обожава. Единственото, което прави, е да внуши на човека чувство на благоговение пред Него или усещане за Неговата неизмеримост. Бог няма нужда да впечатлява човека. Той има нужда единствено да Го почиташ, след като си видял нрава Му. Делото, което Бог върши, принадлежи на Него; то не може да бъде извършено вместо Него от човек, нито пък може да бъде постигнато от човек. Само самият Бог може да извърши Своето дело и да постави началото на нова епоха, за да поведе човека към нов живот. Делото, което Той върши, е да даде възможност на човека да се сдобие с нов живот и да навлезе в нова епоха. Останалата част от делото е поверена на хора с обикновена човешка природа, на които другите се възхищават. Затова в Епохата на благодатта Той завърши двухилядолетното дело само за три години и половина от тридесет и трите Си години в плът. Когато Бог идва на земята, за да извърши Своето дело, Той винаги завършва двухилядолетното дело или делото на цяла епоха в рамките на най-краткия период от няколко години. Той не протака и не отлага; Той просто концентрира многогодишната работа по такъв начин, че я завършва само за няколко кратки години. Това е така, защото делото, което Той върши лично, е изцяло в името на това да проправи нов път и да открие нова епоха.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тайната на въплъщението (2)“)