Макар че Христос на земята може да действа от името на Самия Бог, Той не идва с намерението да разкрие Своя плътски образ на всички хора. Той не идва, за да Го видят всички хора; Той идва, за да хване човека за ръка и да го поведе към новата епоха. Функцията на Христовата плът е да служи на делото на Самия Бог, т.е. на делото на въплътения Бог, а не да даде възможност на човека да разбере изцяло същината на Неговата плът. Каквото и да прави, никое от делата Му не излиза извън рамките на постижимото за плътта. Каквото и да прави, Той го прави в плътта и чрез естествената човешка природа и не разкрива изцяло на човека истинския лик на Бог. Освен това Неговото дело в плътта никога не е така свръхестествено или неоценимо, както човекът го възприема. Макар че Христос представлява Самият Бог в плът и извършва лично делото, което Самият Бог трябва да извърши, Той не отрича съществуването на Бог в небесата, нито пък трескаво разгласява собствените Си дела. Той по-скоро скромно се крие в плътта Си. Тези, които лъжат, че са Христос, не притежават тези качества — само Той ги притежава. Като направим сравнение с арогантния и самодоволен нрав на тези лъжехристи, става очевидно каква плът е истинската Христова плът. Колкото по-фалшиви са лъжехристите, толкова повече парадират и толкова по-способни са да показват знамения и чудеса, за да заблуждават човека. Лъжехристите не притежават качествата на Бог; Христос не е опетнен от никоя характеристика на лъжехристите. Бог става плът само за да извърши делото в плътта, а не просто за да позволи на човека да Го види. По-скоро прави така, че делото Му да потвърди самоличността Му, а това, което разкрива, да свидетелства за Неговата същина. Същината Му не е неоснователна; самоличността Му не е грабната от ръката Му — тя се определя от Неговото дело и от Неговата същина. Макар че Той притежава същината на Самия Бог и е способен да върши делото на Самия Бог, в края на краищата Той е плът, за разлика от Духа. Той не е Бог с качествата на Духа; Той е Бог с външна обвивка от плът. Следователно, колкото и обикновен и слаб да е Той и както и да се стреми към волята на Бог Отец, Неговата божественост е неоспорима. Във въплътения Бог е налице не само обикновена човешка природа заедно с нейните слабости; налице е и прелестта и непонятността на Неговата божествена същност, както и всички Негови дела в плът. Затова у Христос има както човешка, така и божествена природа, както действително, така и практически. Това не е нищо безсмислено или свръхестествено. Той идва на земята с основната цел да извърши делото Си. Наложително е да притежава естествена човешка природа, за да извършва делото Си на земята, иначе колкото и да е велика силата на божествеността Му, изначалната ѝ функция не може да бъде осъществена успешно. Макар че Неговата човешка природа е от особено голямо значение, тя не е Неговата същина. Неговата същина е божествена, затова Той започва да проявява Своето божествено същество още в самото начало на служенето Си на земята. Човешката Му природа съществува само за да поддържа естествения живот на плътта Му, за да може божествената Му същност да извършва делото си в плътта по обичайния начин: Неговото дело се направлява изцяло от божествената Му същност. Когато завърши делото Си, Той ще е изпълнил служението Си. Това, което човекът трябва да разбере, е делото Му в неговата цялост, и именно чрез делото Си той дава възможност на човека да Го познае. В хода на делото Си Той доста ясно изразява същността на Своята божественост, която е нрав, неопетнен от човешката природа, и която е същност, неопетнена от мисъл и човешко поведение. Когато настъпи краят на цялото Му служение, Той вече ще е изразил нрава, който трябва да изрази, по завършен и цялостен начин. Делото Му не се ръководи от напътствията на никой човек; изразяването на нрава Му също е доста свободно и не се контролира от съзнанието, нито се обработва от мисълта — той се разкрива по естествен начин. Това е нещо, което никой човек не може да постигне. Дори и средата да е сурова и условията да са неблагоприятни, Той е в състояние да изрази нрава Си в подходящия момент. Този, който е Христос, изразява съществото на Христос, докато онези, които не са Христос, не притежават Неговия нрав. Затова дори и всички да Му се противопоставят и да си създават представи за Него, никой не може да отрече въз основа на човешките представи, че нравът, изразен от Христос, е този на Бог. Всички, които следват Христос с искреност в сърцето си или целенасочено се стремят към Бог, ще признаят въз основа на изразяването на Неговата божественост, че Той е Христос. Хората никога не биха отрекли Христос въз основа на което и да е Негово качество, което не съвпада с човешките представи. Макар и човекът да е доста глупав, всеки знае точно какво идва от волята на човека и какво идва от Бог. Просто много хора съзнателно се противопоставят на Христос поради своите намерения. Ако не беше това, никой човек не би имал причина да отрича съществуването на Христос, защото божествеността, изразена от Него, наистина съществува, а делото Му може да се види с просто око.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)