В Своето първо въплъщение Бог не завърши делото на въплъщението: Той завърши само първия етап от делото, което Бог трябваше да извърши в плът. И така, за да завърши делото на въплъщението, Бог се върна в плът още веднъж, изживявайки цялата ѝ нормалност и реалност, т.е. проявявайки Божието Слово в една напълно нормална и обикновена плът, и по този начин завърши делото, което Бог остави недовършено в плът. По същество второто човешко тяло, в което Той се въплъти, е като първото, но е още по-реално, още по-естествено от първото. Поради това страданието, което понася второто въплътено тяло, е по-голямо от това на първото, но това страдание е резултат от Неговото служение в плът, а това е различно от страданието на покварения човек. То също произтича от нормалността и реалността на Неговата плът. Тъй като плътта, в която Той извършва Своето служение, е напълно нормална и реална, тази плът трябва да претърпи много трудности. Колкото по-обикновена и реална е тази плът, толкова повече Той ще страда при изпълнението на Своето служение. Божието дело се изразява в едно много обикновено човешко тяло, което изобщо не е свръхестествено. Тъй като Неговата плът е обикновена, а трябва да поеме и работата по спасяването на човека, Той страда дори в по-голяма степен, отколкото би страдала една свръхестествена плът – и цялото това страдание произтича от реалността и нормалността на Неговата плът. От страданието, което двете въплътени тела търпят, докато изпълняват Своите служения, може да се разбере същността на въплътеното тяло. Колкото по-обикновена е плътта, толкова по-големи трудности трябва да понесе Той, докато е зает с делото; колкото по-реална е плътта, която се заема с делото, толкова по-сурови са представите на хората и толкова повече опасности могат да Го сполетят. И все пак колкото по-реална е плътта и колкото повече тя притежава потребностите и всички възприятия на нормално човешко същество, толкова по-способен е Той да поеме Божието дело в плътта. Именно плътта на Исус беше прикована на кръста, Неговата плът беше тази, която Той предаде в жертва за грях, и с помощта на плът с естествена човешка природа Той победи Сатана и напълно спаси човека от кръста. И също като съвършена плът Бог в Своето второ въплъщение извършва делото на завоюването и побеждава Сатана. Само плът, която е напълно естествена и реална, може да изпълни цялостно делото на завоюването и да даде убедително доказателство. С други думи, завоюването на човека се постига чрез реалността и нормалността на Бог в плът, а не чрез свръхестествени чудеса и откровения. Служението на този въплътен Бог е да говори и по този начин да завоюва и усъвършенства човека. С други думи, работата на Духа, реализирана в плътта, дългът на плътта, е да говори и по този начин да завоюва, разкрие, усъвършенства и напълно да пропъди човека. И така, именно в делото на завоюването Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. Първоначалното дело на изкуплението беше само началото на делото на въплъщението; плътта, която извършва делото на завоюването, ще завърши цялото дело на въплъщението. По отношение на пола едното въплъщение е мъж, а другото е жена, което допълва значимостта на Божието въплъщение и разсейва човешките представи за Бог: Бог може да стане както мъж, така и жена, а по същество въплътеният Бог няма пол. Той е създал и мъжа, и жената и за Него няма разделение на половете. На този етап от делото Бог не извършва знамения и чудеса, така че делото ще постигне своите резултати чрез думи. Освен това причината за това е, че този път делото на въплътения Бог не е да изцелява болни и да пропъжда демони, а да завоюва човека като говори, което ще рече, че вродената способност, която това въплътено тяло на Бог притежава, е да изговаря думи и да завоюва човека, а не да изцелява болни и да пропъжда демони. Неговата работа в обикновената човешка природа не е да прави чудеса, да изцелява болни и да пропъжда демони, а да говори и затова второто въплътено тяло изглежда на хората много по-естествено от първото. Хората виждат, че Божието въплъщение не е лъжа, но този въплътен Бог е различен от въплътения Исус и въпреки че и двамата са Бог в човешка плът, Те не са напълно еднакви. Исус имаше нормална човешка природа, обикновена човешка природа, но Той дойде с много знамения и чудеса. В този въплътен Бог очите на хората няма да видят знамения или чудеса, нито изцеление на болните, нито изгонване на демони, нито ходене по вода, нито пост в продължение на четиридесет дни… Той не върши същите дела, които вършеше Исус, не защото по същество плътта Му е по-различна от тази на Исус, а защото Неговото служение не е да изцелява болни и да пропъжда демони. Той не разрушава и не пречи на Своето дело. Тъй като Той завоюва човека чрез Своите истински думи, няма нужда да го покорява с чудеса и затова този етап е завършекът на делото на въплъщението. Въплътеният Бог, Когото виждаш днес, е изцяло плът и в Него няма нищо свръхестествено. Той се разболява като другите, има нужда от храна и дрехи също като другите; Той целият е плът. Ако този път въплътеният Бог извършваше свръхестествени знамения и чудеса, ако изцеляваше болните, пропъждаше демони или можеше да убива с една дума, как би могло да бъде осъществено делото на завоюването? Как би могло да се разпространи делото сред езическите народи? Изцеляването на болни и изгонването на демони беше делото на Епохата на благодатта, това беше първата стъпка в делото на изкуплението, а сега, когато Бог е спасил човека от кръста, Той вече не изпълнява това дело. Ако през последните дни се появи „Бог,“ който е същият като Исус, който ще изцелява болните, ще пропъжда демони и ще бъде разпнат на кръст заради човека, този „Бог,“ макар и идентичен с описанието на Бог в Библията и лесен за възприемане от хората, по своята същност няма да е плът, носена от Божия Дух, а от зъл дух. Защото принципът на Божието дело е никога да не се повтаря това, което Той вече е завършил. И така, делото на второто Божие въплъщение е различно от това на първото. В последните дни Бог осъществява делото на завоюването в едно обикновено, нормално човешко тяло; Той не изцелява болните, няма да бъде разпнат заради човека, а просто изрича думи в плът и завоюва човека в плът. Само такава плът е въплътеното тяло на Бог; само такава плът може да завърши Божието дело в плът.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)