Веднага след като създаде хората, Бог започна да взаимодейства с тях и да им говори, а Неговият нрав започна да се изразява пред хората. С други думи, от момента, в който Бог за пръв път започна да взаимодейства с човечеството, Той започна непрекъснато да оповестява пред хората Своята същина и това, което притежава и представлява. Независимо от това дали хората в миналото или днес са могли да го видят или разберат, Бог им говори и работи сред тях, разкривайки Своя нрав и изразявайки Своята същина — това е факт и той не може да бъде отречен от никого. Това също означава, че Божият нрав, Божията същина и това, което Той притежава и представлява, постоянно се проявяват и разкриват, докато Той работи и взаимодейства с човека. Той никога не е държал нещо скрито или тайно от човека, а вместо това е оповестявал и излагал пред всички Своя нрав. Така Бог се надява, че човекът ще може да Го познае и да разбере Неговия нрав и същина. Той не желае хората да се отнасят към Неговия нрав и същина като към вечни тайни, нито пък иска те да гледат на Бог като на загадка, която никога не може да бъде разрешена. Само когато хората опознаят Бог, те ще могат да разберат какъв е пътят напред и да приемат Божиите напътствия, и само такива хора ще могат наистина да живеят под властта на Бог и да живеят в светлината, сред Божиите благословии.

Думите и нравът, проявени и разкрити от Бог, представляват Неговите намерения и Неговата същност. Когато Бог взаимодейства с човека, без значение какво казва или прави, или какъв нрав разкрива, и без значение какво вижда човекът от Божията същина и какво Той притежава и представлява — всички тези неща представляват Божиите намерения за човека. Независимо от това какво човекът може да осъзнае, да възприеме или да разбере, всичко това представлява Божиите намерения — Божиите намерения за човека. Това е несъмнено! Божиите намерения за човечеството са това, което Той изисква от хората да бъдат, да правят, как изисква от тях да живеят и да могат да удовлетворяват Божиите намерения. Нима тези неща не са неразривно свързани със същината на Бог? С други думи, Бог проявява Своя нрав и всичко, което притежава и представлява, като в същото време поставя изисквания към човека. Без лъжа, без преструвки, без укриване и без разкрасяване. И все пак, защо човекът не може да познае и защо никога не е успял ясно да възприеме Божия нрав? Защо човекът не успява да осъзнае Божиите намерения? Бог разкрива и проявява това, което Самият Бог притежава и представлява — всяка частица и аспект на Неговия истински нрав — така че защо човек не може да го види? Защо човекът не е способен на задълбочено познание? Има важна причина за това. И така, каква е тази причина? Още от времето на сътворението човекът никога не се е отнасял към Бог като към Бог. В най-ранните времена, независимо от това какво Бог правеше по отношение на човека, който току-що беше създаден, човекът се отнасяше към Бог само като към спътник, като към някого, на когото може да разчита, и нямаше познание или разбиране за Бог. Това означава, че човекът не знаеше, че това, което се проявяваше от това Същество — това Същество, на което той разчиташе и което възприемаше като свой спътник — беше същината на Бог, нито пък знаеше, че това Същество беше Този, Който властва над всички неща. Казано по-просто, хората от онова време изобщо не признаваха Бог. Те не знаеха, че небето, земята и всички неща са сътворени от Него и нямаха никаква представа за това откъде е дошъл, нито пък какво е Той. Естествено, тогава Бог не изискваше от хората да Го познават или възприемат, или да разбират всичко, което Той прави, или да познават Неговите намерения, тъй като това бяха най-ранните времена след сътворението на човечеството. Когато Бог започна подготовката за делото на Епохата на закона, Той направи някои неща на хората и също така започна да отправя изисквания към тях, като им каза как да дават приноси на Бог и да Го почитат. Едва тогава хората придобиха няколко прости идеи за Бог и едва тогава разбраха разликата между човека и Бог, както и че Бог е Този, Който е създал човечеството. Когато човекът разбра, че Бог е Бог, а човекът е човек, между него и Бог се появи известна дистанция, но въпреки това Бог не поиска от човека да има голямо познание или дълбоко разбиране за Него. Така Бог поставя различни изисквания към човека в зависимост от етапите и обстоятелствата на Своето дело. Какво виждате в това? Какъв аспект на Божия нрав забелязвате? Реален ли е Бог? Подходящи ли са Божиите изисквания към човека? В най-ранните времена след сътворяването на човечеството от Бог, когато Бог все още не беше извършил делото на завоюването и усъвършенстването на човека и не му беше казал много думи, Той не искаше много от човека. Независимо от това какво правеше човекът и как се държеше — дори и да правеше някои неща, които оскърбяваха Бог — Бог прощаваше и пренебрегваше всичко. Той постъпваше така, защото знаеше какво е дал на хората и какво има вътре в тях, и по този начин знаеше стандартите за изискванията, които трябваше да им постави. Въпреки че по онова време стандартът на Неговите изисквания беше много нисък, това не означава, че Неговият нрав не беше велик или че Неговата мъдрост и всемогъщество са били само празни думи. За хората има само един начин да опознаят Божия нрав и Самия Бог: да следват стъпките на Божието управление и спасение на човечеството и да приемат словото, което Бог им говори. Когато човекът узнае това, което Бог притежава и представлява, и опознае Божия нрав, ще продължи ли да иска от Бог да му покаже истинската Си личност? Не, човекът няма да попита и дори няма да се осмели да попита, защото след като е разбрал Божия нрав и това, което Той притежава и представлява, той вече ще е видял Самия истински Бог и Неговата истинска личност. Това е неизбежният резултат.

С непрекъснатия напредък на Божието дело и план и след установяването от Бог на завета на дъгата с човека, като знак, че никога повече няма да унищожи света с наводнения, Бог все по-настойчиво желаеше да спечели тези, които могат да бъдат в единомислие с Него. Също така Той все по-настойчиво желаеше да спечели онези, които могат да следват Неговата воля на земята, и освен това да спечели група хора, които могат да се освободят от силите на мрака и да не бъдат ограничени от Сатана — група, която ще може да свидетелства за Бог на земята. Спечелването на такава група хора беше отдавнашно желание на Бог, това Той чакаше още от времето на сътворението. Така, въпреки факта, че Бог използва наводнения, за да унищожи света, или че сключи завет с човека, Божиите намерения, нагласа, план и надежди оставаха същите. Това, което Бог искаше да направи, това, за което копнееше много преди времето на сътворението, беше да спечели сред човечеството онези хора, които Той желаеше да спечели — да спечели група хора, способни да възприемат и опознаят Неговия нрав и да разберат Неговите намерения, група, която би могла да Го почита. Такава група хора наистина би могла да свидетелства за Него и може да се каже, че те биха били Негови довереници.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Божието дело, Божият нрав и Самият Бог II)