I

Нека Бог ни просветли, за да можем всички да познаем Неговата обичливост, да обичаме нашия Бог в дълбините на сърцата си и да изразяваме любовта, която всички ние изпитваме към Бог от различните си позиции; нека Бог ни дари с непоколебими сърца, пропити от искрена любов към Него — на това се надява Бог. Ние, които сме родени в тази земя на мръсотия, сме страдали дълбоко от преследването на големия червен змей и така сме развили омраза към него. Той пречи на боголюбивите ни сърца и примамва алчността ни за бъдещи перспективи. Изкушава ни да бъдем негативни, да се съпротивляваме на Бог. Големият червен змей е този, който ни е подвеждал, покварявал и опустошавал досега до такава степен, че вече сме неспособни да се отплатим за Божията любов със сърцата си и въпреки че в сърцата си искаме да обичаме Бог, ние не контролираме собствените си действия и нямаме никаква сила.

II

Ние, които сме родени в тази земя на мръсотия, сме страдали дълбоко от преследването на големия червен змей. Всички ние сме негови жертви. Затова го мразим до мозъка на костите си и можем само да чакаме Бог да го унищожи. В сърцата си трябва да имаме непоколебима решимост да следваме Божията воля — да Го обичаме. Това е пътят, по който трябва да вървим. Така трябва да прекараме живота си. Трябва да превърнем следването на Божията воля в своя цел и да изживеем лъчезарен и сияен смислен живот. По този начин ще можем да умрем без съжаление — само така ще изпитаме удовлетворение в сърцата си. Нека Бог ни просветли, за да можем всички да познаем Неговата обичливост, да обичаме нашия Бог в дълбините на сърцата си и да изразяваме любовта, която всички ние изпитваме към Бог от различните си позиции; нека Бог ни дари с непоколебими сърца, пропити от искрена любов към Него.

от „Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Пътят … (2)“