I

Описаната в Библията сцена „Божията заповед към Адам“

е трогателна картина, която стопля сърцето.

Макар че в нея има само Бог и човек,

близостта между тях ви изпълва с чувство на възхищение.

II

Божията преливаща любов е дарена на човека и го обгръща;

човекът е невинен и чист, необременен и безгрижен,

живее блажено пред Божия поглед;

Бог проявява загриженост за човека,

а човекът живее под Божията закрила и благословия;

всяко нещо, което човекът прави и казва,

е неразривно свързано и неразделно с Бог.

III

Бог изпитва отговорност към човека от момента, в който го е създал.

Каква е Неговата отговорност?

Той трябва да закриля човека, да се грижи за него.

Той се надява, че човекът може да се довери на словата Му и да им се подчини.

Това е и първото очакване на Бог към човека.

IV

Именно с това очакване Бог казва следното:

„Яж свободно от всяко дърво в градината,

но не и от дървото за познаване на доброто и злото,

защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“.

Тези прости думи представляват Божието намерение.

Те също така разкриват, че в сърцето Си

Бог е започнал да проявява загриженост към човека.

V

В тези няколко прости думи виждаме Божието сърце.

Има ли любов в Божието сърце? Има ли загриженост?

Божията любов и загриженост могат не само да се оценят,

но и да се почувстват отблизо.

Като човек със съвест и човешка природа

ще почувстваш топлина, ще се почувстваш обгрижван, обичан

и ще се почувстваш щастлив.

VI

Когато почувстваш тези неща, как ще постъпиш спрямо Бог?

Би ли се почувствал привързан към Бог?

Би ли обичал и уважавал Бог от сърце?

Ще се доближи ли сърцето ти до Бог?

Оттук можете да видите колко важна е Божията любов за човека.

Но още по-важно е човекът да оцени и да разбере Божията любов.

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“