I

Описаната в Библията сцена „Божията заповед към Адам“ е трогателна картина, която стопля сърцето. Макар че в нея има само Бог и човек, близостта между тях ви изпълва с чувство на възхищение.

II

Божията преливаща любов е дарена на човека и го обгръща; човекът е невинен и чист, необременен и безгрижен, живее блажено пред Божия поглед; Бог проявява загриженост за човека, а човекът живее под Божията благословия и закрила; всяко нещо, което човекът прави и казва, е неразривно свързано и неразделно с Бог.

III

Бог изпитва отговорност към човека от момента, в който го е създал. Каква е Неговата отговорност? Той трябва да закриля човека, да се грижи за него. Той се надява, че човекът може да се довери на словата Му и да им се подчини. Това е и първото очакване на Бог към човека.

IV

Именно с това очакване Бог казва следното: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, в който ядеш от него, задължително ще умреш“. Тези прости думи представляват Божието намерение. Те също така разкриват, че в сърцето Си Бог е започнал да проявява загриженост към човека.

V

В тези няколко прости думи виждаме Божието сърце. Има ли любов в Божието сърце? Има ли загриженост? Божията любов и загриженост могат не само да се оценят, но и да се почувстват отблизо. Като човек със съвест и човешка природа ще почувстваш топлина, ще се почувстваш обгрижван, обичан и ще се почувстваш щастлив.

VI

Когато почувстваш тези неща, как ще постъпиш спрямо Бог? Би ли се почувствал привързан към Бог? Би ли обичал и уважавал Бог от сърце? Ще се доближи ли сърцето ти до Бог? Оттук можете да видите колко важна е Божията любов за човека. Но още по-важно е човекът да оцени и да разбере Божията любов.

от „Словото“, Т.2, „За познаването на Бог“, „Божието дело, Божият нрав и Самият Бог I“