Съвсем скоро делото Ми ще приключи, а многото години, прекарани заедно, са се превърнали в непоносим спомен. Непрекъснато повтарях думите Си и постоянно разгръщах новото Си дело. Разбира се, съветите Ми са необходима част от всичко, което творя. Без тях всички вие бихте се заблудили и даже напълно бихте се изгубили. Делото Ми вече е пред завършване и в последния си етап. Все още желая да ви напътствам, да ви давам съвети, които да чуете. Надявам се само, че няма да позволите усилията, които съм положил, да отидат напразно, и още повече — че разбирате внимателните грижи, които съм проявявал, и че приемате словата Ми като основа на поведението си като човешки същества. Независимо дали това са думи, в които сте готови да се вслушате или които се радвате да приемете, или ги приемате само с неудобство, вие трябва да се отнасяте към тях сериозно. В противен случай вашият нехаен и равнодушен нрав и държание ще Ме разстроят дълбоко и наистина ще Ме отвратят. Силно се надявам всички вие да четете думите Ми отново и отново — хиляди пъти — и дори да ги научите наизуст. Само така няма да провалите очакванията Ми към вас. Никой от вас обаче не живее по този начин сега. Напротив, всички вие сте потънали в покварен живот — живот на ядене и пиене до насита, и никой от вас не използва думите Ми, за да обогати сърцето и душата си. Поради тази причина достигнах до извод за истинския облик на човечеството: човекът може да Ме предаде по всяко време и никой не може да бъде абсолютно верен на думите Ми.

„Човекът е толкова покварен от Сатана, че вече не прилича на човек“. Мнозинството от хората вече признават донякъде истинността на това твърдение. Казвам това, защото „признаването“, за което говоря, е само един вид повърхностно приемане, за разлика от истинското познание. Тъй като никой от вас не може да се оцени точно, нито да се анализира задълбочено, вие нямате ясно разбиране за Моите думи. Но този път Аз използвам факти, за да обясня един от най-сериозните проблеми, които имате. Това е предателството. Всички вие познавате думата „предателство“, тъй като повечето хора са правили неща, с които предават другиго, например съпруг предава жена си, жена предава съпруга си, син предава баща си, дъщеря предава майка си, роб предава господаря си, приятели се предават един друг, роднини се предават един друг, продавачи предават купувачи и т.н. Във всички тези примери се вижда същността на предателството. Накратко, предателството е начин на поведение, с което се нарушава обещание, престъпват се морални принципи или се действа в разрез с човешката етика, което показва загуба на човешката природа. Най-общо казано, като родено на този свят човешко същество, ти все ще си направил нещо, което представлява предателство към истината, без значение дали си спомняш някога да си направил нещо, с което да предадеш друг човек, или си предавал други хора много пъти преди. Щом си способен да предадеш родителите или приятелите си, значи си способен да предадеш другите, а още повече си способен да предадеш Мен и да вършиш неща, които презирам. Казано по друг начин, предателството не е просто повърхностно неморално поведение, а нещо, което е в противоречие с истината. Именно това е източникът на човешкото противопоставяне и неподчинение към Мен. Ето защо съм го обобщил в следното твърдение: предателството е присъщо на човешката природа и тази природа е големият враг на хармонията между всеки човек и Мен.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Един много сериозен проблем: предателството (1)“)