Бях сред вас, общувах с вас в продължение на няколко пролети и есени; живях сред вас дълго време и живях с вас. Колко от вашето презряно поведение се е изплъзнало точно пред очите Ми? Тези ваши сърдечни думи постоянно отекват в ушите Ми; милиони и милиони ваши стремежи бяха положени на Моя олтар — твърде много, за да бъдат дори преброени. Въпреки това, що се отнася до вашата отдаденост и това, което давате, вие не давате дори най-малкото. Вие не поставяте дори една малка капка искреност върху Моя олтар. Къде са плодовете на вашата вяра в Мен? Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайни тайни от небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете? Ти се обръщаш и Ми предлагаш храната, която ти дадох в ръка, като дори стигаш дотам да кажеш, че това е нещо, което си получил в замяна на потта от собствения си труд, и че Ми предлагаш всичко, което притежаваш. Как можеш да не знаеш, че всичките ти „приноси“ към Мен са просто неща, които бяха откраднати от Моя олтар? Нещо повече, сега, когато Ми ги предлагаш, не Ме ли мамиш? Как може да не знаеш, че това, на което се радвам днес, са всички приноси на Моя олтар, а не това, което си спечелил от своя упорит труд и след това си Ми предложил? Вие всъщност се осмелявате да Ме мамите по този начин, така че как мога да ви простя? Как можете да очаквате от Мен да търпя това повече? Аз съм ви дал всичко. Отворих всичко за вас, задоволих нуждите ви и ви отворих очите, но вие Ме мамите по този начин, пренебрегвайки съвестта си. Аз безкористно ви дарих всичко, така че, дори и да страдате, все пак да сте получили от Мен всичко, което съм донесъл от небето. Въпреки това вие нямате никаква всеотдайност и дори и да сте направили малък принос, се опитвате да си „разчистите сметките“ с Мен след това. Дали приносът ти струва и пукната пара? Това, което си Ми дал, е само песъчинка, но това, което си поискал от Мен, е тон злато. Не си ли просто неразумен? Аз работя сред вас. Няма и следа от десятъка, който би трябвало да Ми се дава, да не говорим за някакви допълнителни жертви. Нещо повече, този десятък, внесен от благочестивите, е заграбен от нечестивите. Не сте ли всички вие отдалечени от Мен? Не сте ли всички враждебно настроени към Мен? Не разрушавате ли всички вие Моя олтар? Как биха могли такива хора да изглеждат като съкровища в Моите очи? Не са ли те свинете и кучетата, които Аз ненавиждам? Как бих могъл да нарека вашето злодеяние „съкровище“? За кого всъщност е извършено Моето дело? Възможно ли е неговата цел да е просто да порази всички вас, за да разкрие Моята власт? Нима животът на всички вас не зависи от една-единствена Моя дума? Защо използвам само думи, за да ви поучавам, а не превърнах думите във факти, за да ви поразя колкото се може по-скоро? Нима целта на Моите думи и дела е само да поразя човечеството? Нима Аз съм Бог, който безразборно убива невинните? Точно сега колко от вас идват пред Мен с цялото си същество, за да търсят правилния път на човешкия живот? Пред Мен са само телата ви; сърцата ви все още са на свобода и са далеч, далеч от Мен. Тъй като не знаете какво всъщност е Моето дело, има мнозина сред вас, които искат да си тръгнат от Мен и да се отдалечат от Мен, надявайки се вместо това да живеят в рая, където няма наказание или съд. Не желаят ли това хората в сърцата си? Със сигурност не се опитвам да те принуждавам. Какъвто и път да избереш, това е твой собствен избор. Днешният път е съпроводен с присъди и проклятия, но всички вие трябва да знаете, че всичко, което съм ви дарил — независимо дали става дума за присъди или наказания — са най-добрите дарове, които мога да ви дам, и са все неща, от които вие спешно се нуждаете.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!)