Ежедневни Божии слова: Разобличаване на човешката поквара | Откъс 318

24 юли 2023

Вярата ти в Бог, стремежът към истината и дори начинът, по който се държиш, трябва да се основават на реалността. Всичко, което правиш, трябва да бъде практично и не трябва да се стремиш към неща, които са измамливи и нереални. Няма полза от такова държание и, нещо повече, няма смисъл от такъв живот. Тъй като не се стремиш към нещо повече от една лъжа и измама, животът ти минава в това и не се стремиш към неща, които имат стойност и значение, единствените неща, които печелиш, са абсурдни разсъждения и доктрини, които не са според истината. Такива неща нямат връзка със значението и стойността на съществуването ти и могат само да те доведат до празнота. По този начин целият ти живот ще бъде без никаква стойност и смисъл, а ако не се стремиш към живот със смисъл, тогава дори и сто години да живееш, ще бъде за нищо. Как би могло това да се нарече човешки живот? Не е ли всъщност живот на животно? По същия начин, ако се опитвате да следвате пътя на вярата в Бог, но не се опитвате да се стремите към Бог, който може да се види, а вместо това се покланяте на невидим и неосезаем Бог, тогава не е ли такъв стремеж още по-безполезен? В края на краищата, твоят стремеж ще се превърне в купчина руини. Каква е ползата от такъв стремеж? Най-големият проблем на човека е, че той обича само неща, които не може да види или пипне, неща, които са изключително тайнствени и чудни, които са невъобразими за човека и недостижими за простосмъртните. Колкото по-нереалистични са тези неща, толкова повече хората ги анализират, дори се стремят към тях, без да обръщат внимание на нищо друго и се опитват да ги получат. Колкото по-нереалистични са те, толкова по-внимателно хората ги изследват и анализират, дори стигат до там, че си съставят свои собствени задълбочени представи за тях. Точно обратното — колкото по-реалистични са нещата, толкова по-пренебрежително се отнасят хората към тях. Просто ги гледат отвисоко и дори ги презират. Не е ли точно това вашето отношение към реалистичната работа, която върша днес? Колкото по-реалистични са тези неща, толкова по-предубедени сте срещу тях. Не отделяте никакво време да ги изследвате, а просто ги пренебрегвате. Гледате отвисоко на тези реалистични изисквания с нисък стандарт, дори таите множество представи за този Бог, който е най-реален, и просто не сте в състояние да приемете, че Той е истински и обикновен. Не продължавате ли да държите една неопределена вяра по този начин? Вие имате непоколебима вяра в неясния Бог от миналото и не се интересувате от реалния Бог на днешния ден. Не е ли така, защото Бог на вчерашния ден и Бог на днешния ден са от две различни епохи? Не е ли също така, защото Бог на вчерашния ден е възвишеният Бог на небето, докато Бог на днешния ден е малко човешко същество на земята? Нещо повече, не е ли така, защото Бог, почитан от човека, е този, роден от неговите представи, докато Бог на днешния ден е от истинска плът, роден на земята? В крайна сметка, не е ли защото Бог на днешния ден е твърде реален причината човек да не се стреми към Него? Защото това, което Бог иска от хората днес, е точно това, което те най-малко желаят да правят и което ги кара да се чувстват засрамени. Това не усложнява ли нещата за хората? Не оголва ли белезите от раните им? По този начин много хора не преследват истинския, практически Бог и така стават врагове на въплътения Бог, т.е. антихристи. Това не е ли очевиден факт? В миналото, когато Бог все още не беше станал плът, може да си бил религиозна личност или благочестив вярващ. След като Бог стана плът, много такива благочестиви вярващи несъзнателно станаха антихристи. Знаеш ли за какво става въпрос тук? В твоята вяра в Бог не се съсредоточаваш върху реалността и стремежа към истината, а вместо това си обсебен от лъжи — не е ли това най-ясният източник на твоята враждебност към въплътения Бог? Въплътеният Бог се нарича Христос, така че не са ли всички онези, които не вярват в Бог, въплътени антихристи? И така, наистина ли този Бог в плът е онзи, в когото вярваш и когото обичаш? Наистина ли е този жив, дишащ Бог, който е изключително реален и обикновен? Каква е точно целта, към която се стремиш? На небето ли е, или на земята? Представа ли е, или е истина? Бог ли е, или е някакво свръхестествено същество? Всъщност, истината е най-реалният от афоризмите на живота и най-върховният от тези афоризми сред цялото човечество. Тъй като това е изискването на Бог към човека и е дело, извършвано лично от Бог, то се нарича „афоризъм на живота“. Това не е афоризъм — обобщение на нещо, нито е известен цитат от велика личност. Вместо това е слово към човечеството от Господаря на небето, на земята и на всяко нещо. Това не е обобщение, направено от човек, а присъщият на Бог живот. Затова се нарича „най-върховният от всички афоризми на живота“. Стремежът на хората да приложат истината на практика е изпълнението на техния дълг — т.е. стремежът им да удовлетворят изискването на Бог. Същността на това изискване е по-скоро най-реалната от всички истини, отколкото празна доктрина, непостижима от никой човек. Ако се стремиш само към доктрина, а не към нещо реално, не въставаш ли срещу истината? Не си ли някой, който напада истината? Как може такъв човек да се опитва да обича Бог? Хората, които нямат реалност, са онези, които предават истината, и всички те са бунтовници по своята същност!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само онези, които познават Бога и Неговото дело, могат да Му бъдат угодни“)

Вижте повече

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Сподели

Отмени

Свържете се с нас в Messenger