Всички хора искат да видят истинското лице на Исус и всички жадуват да бъдат с Него. Не мисля, че има брат или сестра, които биха казали, че не желаят да видят или да бъдат с Исус. Преди да сте видели Исус — преди да сте видели въплътения Бог — вероятно ще имате най-различни идеи, например за външния вид на Исус, за Неговия начин на говорене, начин на живот и така нататък. Но след като наистина Го видите, идеите ви бързо ще се променят. Защо става така? Искате ли да разберете? Вярно е, че човешкото мислене не може да бъде пренебрегнато, но по-важното е, че същината на Христос не подлежи на промяна от човека. Вие мислите, че Христос е безсмъртен или мъдрец, но никой не Го смята за обикновен човек, който притежава божествена същина. Поради това много от онези, които ден и нощ копнеят да видят Бог, всъщност са врагове на Бог и не Му съответстват. Не е ли това грешка, която хората правят? Дори сега все още мислите, че вашата вяра и преданост са достатъчни, за да ви направят достойни да видите лицето на Христос, но аз ви призовавам да се подготвите с повече неща, които имат практическо значение! Защото в миналото, настоящето и бъдещето много от тези, които са имали досег с Христос, са се провалили или ще се провалят; всички те играят ролята на фарисеите. Каква е причината за вашия провал? Това става именно защото вие си представяте един Бог, който е възвишен и заслужава възхищение. Но истината не е такава, каквато хората искат да бъде. Христос не само че не е възвишен, но е и особено малък; не само че е човек, но е обикновен човек; Той не само че не може да се възнесе на небето, но дори не може да се движи свободно по земята. И понеже това е така, хората се отнасят към Него като към обикновен човек; държат се с Него непочтително в Негово присъствие и говорят с Него небрежно, докато все още очакват идването на „истинския Христос“. Вие приемате Христос, който вече е дошъл, за обикновен човек, а Неговите думи за думи на обикновен човек. Поради тази причина не сте получили нищо от Христос, а вместо това напълно сте изложили на показ собствената си грозота.

Преди да влезеш в досег с Христос, можеш да вярваш, че нравът ти е напълно променен, че си верен последовател на Христос, че няма по-достоен от теб, който да получи Неговите благословии и че след като си преминал по много пътища, свършил си много работа и си принесъл много плодове, ти със сигурност ще бъдеш един от тези, които накрая ще получат венеца. И все пак има една истина, която може би не знаеш: поквареният нрав на човека, с неговото непокорство и противопоставяне се проявяват, когато той види Христос, а непокорството и противопоставянето, които се излагат на показ в този момент, се разкриват по най-безспорен и пълен начин от всякога. Именно защото Христос е Човешкият син — Човешки син, който има обикновена човешка природа — хората нито Го почитат, нито Го уважават. Именно защото Бог живее в плът, непокорството на хората се вижда толкова явно и с такива ярки подробности. Затова казвам, че идването на Христос е разкрило цялото непокорство на човечеството и е извадило на показ човешката природа. Това се нарича „да примамиш тигъра от планината“ и „да извадиш вълка от пещерата му“. Смееш ли да твърдиш, че си верен на Бог? Смееш ли да твърдиш, че проявяваш абсолютно послушание към Бог? Смееш ли да твърдиш, че не си непокорен? Някои ще кажат: „Винаги, когато Бог ме постави в нова среда, аз се подчинявам безропотно и освен това нямам никакви неправилни представи за Бог“. Някои ще кажат: „Каквото и да изисква от мен Бог, аз го правя по най-добрия начин и никога не допускам небрежност“. В такъв случай ви питам следното: можете ли да съответствате на Христос, когато живеете заедно с Него? И колко време ще бъдете в съответствие с Него? Един ден? Два дни? Един час? Два часа? Вярата ви може и да е похвална, но нямате много постоянство. Щом наистина заживееш с Христос, самодоволството и самомнението ти ще се проявят чрез твоите думи и действия, малко по малко, а така също ще бъдат разкрити и прекомерните ти желания, непокорния начин на мислене и недоволство. И накрая, високомерието ти ще става все по-голямо, докато несъответствието ти с Христос стане такова, каквото е между водата и огъня; и тогава природата ти ще бъде напълно разкрита. В този момент твоите представи вече няма да могат да бъдат прикривани, недоволството ти също ще излезе наяве по естествен начин и унизената ти човешка природа ще бъде напълно изложена на показ. Дори и тогава обаче ти отказваш да признаеш собственото си непокорство, като вместо това вярваш, че такъв Христос не е лесен за приемане от човека, че Той е твърде взискателен към хората и че ти би се подчинил напълно, ако Той беше един по-мил Христос. Вярвате, че вашето непокорство е оправдано, че се бунтувате срещу Него само когато Той изисква твърде много от вас. Никога не сте се замисляли, че не гледате на Христос като на Бог, че ви липсва намерението да Му се подчинявате. По-скоро упорито настояваш Христос да върши делото Си в съответствие с твоите собствени желания и щом направи нещо, което е в противоречие с мисленето ти, смяташ, че Той не е Бог, а човек. Не са ли мнозина тези сред вас, които са се борили с Него по този начин? В кого все пак вярвате? И по какъв начин търсите?

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Тези, които не съответстват на Христос, със сигурност са противници на Бог“)