Разкриването на покварения характер на човека произтича само от притъпената му съвест, злонамерената му природа и нездравия му разум; ако съвестта и разумът на човека успеят отново да станат нормални, тогава той ще се превърне в човек, годен за употреба пред Бог. Именно защото човешката съвест винаги е била притъпена и защото човешкият разум, който никога не е бил здрав, отслабва все повече, човекът става все по-непокорен спрямо Бог — дотолкова, че дори приковава Исус на кръста и отказва на Божието въплъщение в последните дни да влезе в дома му, осъжда Божията плът и вижда Божията плът като низша. Ако човек имаше поне малко човечност, той нямаше да бъде толкова жесток в отношението си към въплътения Бог; ако имаше поне малко разум, нямаше да бъде толкова порочен в отношението си към плътта на въплътения Бог; ако имаше поне малко съвест, нямаше да „благодари“ на въплътения Бог по този начин. Човекът живее в епохата на въплъщението на Бог, но не е способен да благодари на Бог, че му е дал такава добра възможност, и вместо това проклина идването на Бог или напълно пренебрегва факта на Божието въплъщение, и явно се противи и е уморен от него. Независимо от това как човекът се отнася към идването на Бог, накратко казано, Бог винаги е продължавал търпеливо Своето дело, въпреки че човекът не е бил ни най-малко благосклонен към Него и сляпо е отправял молби към Него. Човешкият характер е станал изключително порочен, разумът му се е притъпил до крайност, а съвестта му е напълно потъпкана от Лукавия и отдавна е престанала да бъде изначалната съвест на човека. Човекът не само е неблагодарен на въплътения Бог за това, че е дарил толкова много живот и благодат на човечеството, но дори е възмутен от Бог за това, че му е дал истината; точно защото човекът няма ни най-малък интерес към истината, той е възмутен от Бог. Човекът не само че не е способен да даде живота си за въплътения Бог, но и се опитва да извлече облаги от Него и претендира за лихва, която е десетки пъти по-голяма от това, което той е дал на Бог. Хората с такава съвест и разум смятат, че това не е нещо съществено, и продължават да вярват, че са жертвали толкова много от себе си заради Бог и че Бог им е дал твърде малко. Има хора, които, след като са Ми дали купичка вода, протягат ръце и искат да им платя за две купички мляко, или, след като са Ми дали стая за една нощ, настояват да им платя наем за няколко. С такава човешка природа и такава съвест как можете все още да искате да получите живот? Какви жалки нещастници сте вие! Тази човешка природа и тази човешка съвест са причината въплътеният Бог да се скита по земята, без да има къде да намери подслон. Онези, които наистина притежават съвест и човешка природа, трябва да почитат въплътения Бог и да Му служат с цялото си сърце не заради това колко работа е свършил, а дори и да не свърши никаква работа. Ето това трябва да правят онези, които имат здрав разум, и това е дълг на човека. Повечето хора дори говорят за условия, когато служат на Бог: Те не се интересуват дали Той е Бог или човек, а говорят само за собствените си условия и се стремят да задоволят само собствените си желания. Когато готвите за Мен, изисквате плащане за услугата, когато бягате заради Мен, изисквате плащане за бягането, когато работите за Мен, изисквате плащане за работата, когато перете дрехите Ми, изисквате плащане за прането, когато се грижите за църквата, изисквате възстановяване на разходите, когато говорите, изисквате плащане за оратор, когато раздавате книги, изисквате плащане за разпространението им, а когато пишете, изисквате плащане за писането. Онези, с които съм имал работа, дори искат отплата от Мен, а онези, които са били изпратени вкъщи, искат обезщетение за накърненото си име; онези, които са неомъжени, искат зестра или компенсация за изгубената си младост; онези, които убиват пиле, искат касапска такса, онези, които пържат храна, искат такса за пържене, а онези, които правят супа, искат заплащане и за това. … Това е вашата възвишена и могъща човешка природа и това са действията, които ви диктува вашата жива съвест. Къде е вашият разум? Къде е вашата човечност? Нека ви кажа! Ако продължавате така, ще спра да работя сред вас. Няма да работя сред глутница зверове в човешки облик, няма да страдам за такава група хора, чиито светли лица крият сърца на зверове, не ще търпя заради такава глутница животни, която няма и най-малкия шанс за спасение. Денят, в който ви обърна гръб, ще бъде денят, в който вие ще умрете, денят, в който тъмнината ще ви обхване, и денят, в който ще бъдете изоставени от светлината. Нека ви го кажа! Никога няма да бъда благосклонен към група като вашата — група, която стои по-долу дори от животните! Има граници на Моите думи и действия, а с човешка природа и съвест като вашите няма да работя повече, защото вие сте твърде лишени от съвест, причинили сте Ми твърде много болка и вашето подло поведение Ме отвращава твърде много. Хората, на които толкова им липсва човечност и съвест, никога няма да имат възможност за спасение; Аз никога не бих спасил такива безсърдечни и неблагодарни хора. Когато дойде Моят ден, ще изсипя за вечни времена изгарящите Си пламъци върху децата на непокорството, които някога предизвикаха свирепия Ми гняв, ще наложа вечното Си наказание върху онези животни, които някога хвърляха обиди по Мен и Ме изоставиха, ще изгоря за вечни времена с огъня на Моя гняв синовете на непокорството, които някога ядоха и живяха заедно с Мен, но не повярваха в Мен, които Ме обидиха и предадоха. Ще подложа на наказание всички онези, които предизвикаха гнева Ми; ще изсипя целия Си гняв върху онези зверове, които някога искаха да застанат до Мен като равни, но не Ме почетоха и не Ми се подчиниха; жезълът, с който ще ударя човека, ще падне върху онези животни, които някога се радваха на Моите грижи и на тайните, които изказах открито, и които някога се опитаха да получат материални наслади от Мен. Няма да простя на никой човек, който се опитва да заеме мястото Ми; няма да пощадя никого от онези, които се опитват да отнемат храна и дрехи от Мен. Засега вие оставате невредими и продължавате да прекалявате с исканията, които отправяте към Мен. Когато настъпи денят на гнева, няма да отправяте повече искания към Мен; тогава ще ви оставя да се „наслаждавате“ до насита, ще забия лицата ви в земята и никога повече няма да можете да станете! Рано или късно ще „изплатя“ този дълг към вас и се надявам търпеливо да изчакате настъпването на този ден.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог“)