Когато стане дума за Петър, хората се надпреварват да го възхваляват. Веднага си спомнят трите пъти, когато се отрекъл от Бог, как е изкушавал Бог, служейки на Сатана, как накрая бил разпнат с главата надолу в името на Бог и прочие. Сега ще ви опиша как Ме опозна Петър и какъв беше краят му. Заложбата на Петър беше добра, но бе живял при по-различни обстоятелства от Павел: родителите му Ме преследваха, бяха обсебени от Сатана демони и затова не бяха научили Петър на нищичко за Бог. Петър беше умен, талантлив и родителите му от малък го обсипваха с обич и грижи. Но когато порасна, той се превърна в техен враг, защото неуморно се стремеше да Ме опознае и впоследствие окончателно им обърна гръб. Случи се така, защото над всичко беше вярата му, че небето, земята и всички неща са в ръцете на Всемогъщия и че всички добри неща идват от Бог и Той е пряк техен източник, без Сатана да е успял да ги омърси с намесата си. Съпоставяйки Ме със своите родители, Петър успя да оцени по-добре Моята любяща доброта и милост и това усили желанието му да Ме търси. Той се бе съсредоточил не само върху яденето и пиенето на Моето слово, но най-вече върху разбирането на Моите намерения и бе непрестанно бдителен в сърцето си. В резултат на това той бе винаги чувствителен в духа си и затова всички негови действия бяха в съответствие с Моите намерения. За да се подтиква, Петър и за миг не забравяше провалите на някои хора в миналото, защото го гнетяха опасения и той да не попадне в клопката на неуспеха. По същия начин съсредоточи усилия да усвои вярата и любовта на всички възлюбили Бог през вековете. Ето така, учейки се не само от отрицателните, а също и от далеч по-важните положителни примери, той доби по-бързо такъв ръст, че по знанието си за Мен превъзхождаше всички, които са пред лицето Ми. Следователно, не е трудно да си представите как Петър положи всичко свое в Моите ръце, как дори се отказа да взима решения за това какво да яде и да облича, къде да живее и да спи и вместо това се наслаждаваше на Моето богатство като Ме удовлетворяваше във всичко. Подложих го на безчет изпитания, които почти го убиха, но посред стотиците изпитания вярата му в Мен остана непоклатима и той нито веднъж не изпита разочарование към Мен. Дори когато казах, че съм го изоставил, той не се обезсърчи и продължи да Ме обича практически и в съгласие с досегашните принципи за практикуване. Рекох му, че макар и да Ме обича, няма да го похваля и че накрая ще го хвърля в ръцете на Сатана. Но всред тези изпитания, които не засягаха плътта му, а се изразяваха в думи, той пак отправи към Мен молитва, казвайки: „О, Боже! Има ли сред небесата, на земята и във всички неща човек, нещо или събитие, което да не е в Твоите ръце, Всемогъщи? Когато проявиш милостта Си към мен, сърцето ми ликува поради Твоята милост. Когато ме съдиш, макар и да съм недостоен, добивам по-добро усещане за необозримостта на Твоите постъпки, защото Ти си изпълнен с власт и с мъдрост. Макар че плътта ми страда от трудностите, духът ми намира утеха. Как бих могъл да не възхваля Твоята мъдрост и делата Ти? Дори и да намеря смъртта си след като Те познах, нима не бих я посрещнал с радост и с готовност? Всемогъщи! Наистина ли не желаеш да ми позволиш да Те видя? Наистина ли съм недостоен за правосъдие от Теб? Възможно ли е в мен да има нещо, което Ти не желаеш да виждаш?“. Макар че по време на тези изпитания Петър не успя да схване съвсем точно намеренията Ми, беше очевидно, че изпитанията не го разстройваха, а се чувстваше горд и поласкан (при все че Му въздадох правосъдие, за да покажа на човечеството Своето величие и гняв). Поради предаността си към Мен и заради Моята благословия, той служи като пример и модел на хората вече хиляди години. Нима Петър не е примерът, който да следвате? Помислете много добре защо посветих на Петър толкова дълго обяснение; това следва да са принципите, определящи действията ви.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Думите на Бог към цялата вселена, Глава 6)