Днес повечето хора нямат това знание. Те вярват, че страданието няма стойност, светът ги е изоставил, семейният им живот е проблемен, не са възлюбени от Бог и перспективите им са мрачни. Страданието на някои хора стига до крайност и мислите им се обръщат към смъртта. Това не е истинска любов към Бог; такива хора са страхливци, не са постоянни, а са слаби и безсилни! Бог желае човек да Го обича, но колкото повече човек Го обича, толкова по-големи са страданията му, и колкото повече Го обича, толкова по-големи са изпитанията му. Ако Го обичаш, тогава ще те сполети всякакъв вид страдание, а ако не Го обичаш, тогава вероятно при теб всичко ще върви гладко и всичко около теб ще е спокойно. Когато обичаш Бог, ще почувстваш, че около теб има доста непреодолими неща и тъй като духовният ти ръст е твърде малък, ще бъдеш облагороден; освен това ще си неспособен да удовлетвориш Бог и винаги ще чувстваш, че Божията воля е твърде възвишена, че е извън обсега на човека. Поради всичко това ще бъдеш пречистен — тъй като в теб има много слабости и много неща, които не са способни да удовлетворят Божията воля, ще бъдеш вътрешно пречистен. И все пак трябва ясно да разберете, че очистването се постига само чрез облагородяване. Затова през тези последни дни трябва да свидетелствате за Бог. Колкото и да е голямо страданието ви, трябва да вървите до самия край и дори до последния си дъх трябва да продължавате да сте верни на Бог и на Божието водителство; само това е истинска любов към Бог и само това е силно и разтърсващо свидетелство. Когато си изкушаван от Сатана, трябва да кажеш: „Сърцето ми принадлежи на Бог и Бог вече ме спечели. Не мога да те удовлетворя — трябва да дам всичко от себе си да удовлетворя Бог“. Колкото повече удовлетворяваш Бог, толкова повече Бог те благославя и толкова по-голяма е силата на любовта ти към Бог; така ще имаш вяра и решителност и ще почувстваш, че нищо не е по-достойно или значимо от живот, прекаран в любов към Бог. Може да се каже, че е достатъчно човек да обича Бог, за да живее без скръб. Въпреки че има моменти, когато плътта ви е слаба и сте сполетени от многобройни реални проблеми, в такива периоди наистина ще разчитате на Бог и в духа си ще бъдете утешени, ще почувствате сигурност и ще има на какво да разчитате. По този начин ще можеш да преодолееш много обстоятелства и няма да се оплакваш от Бог поради страданието, което те мъчи. Вместо това ще искате да пеете, да танцувате и да се молите, да се събирате и общувате, да мислите за Бог и ще почувствате, че всички хора, проблеми и неща около вас, които са допуснати от Бог, са необходими. Ако не обичаш Бог, всичко, което гледаш, ще ти бъде досадно и нищо няма да е приятно за очите ти; в духа си няма да бъдеш свободен, а потиснат; сърцето ти винаги ще се оплаква от Бог и винаги ще чувстваш, че страдаш от толкова много мъки и че това е толкова несправедливо. Ако не преследваш на всяка цена щастието, а се стремиш да удовлетвориш Бог и да не бъдеш обвинен от Сатана, този стремеж ще ти даде голяма сила да обичаш Бог. Човек е способен да изпълни всичко, което е изречено от Бог, и с всичко, което прави, може да удовлетвори Бог — именно това означава да владееш реалността. Целта да удовлетвориш Бог означава да използваш любовта си към Бог, за да приложиш думите Му на практика; независимо от времето — дори когато останалите са безсилни — в теб все още има сърце, което обича Бог, което дълбоко копнее за Него и Бог му липсва. Това е истински растеж. Колко точно ще се извисиш зависи от това колко голяма е любовта ти към Бог, от това дали си способен да устояваш, когато си изпитван, дали си слаб, когато те застигне определено обстоятелство и дали можеш да отстояваш позицията си, когато братята и сестрите ти те отхвърлят; тези факти ще покажат каква точно е любовта ти към Бог. В голяма част от Божието дело се вижда, че Бог наистина обича човека, въпреки че очите на човешкия дух все още не са напълно отворени и той не е в състояние ясно да види голяма част от Божието дело и Неговата воля, нито многото прекрасни неща, свързани с Бог; човек има твърде малко истинска любов към Бог. Ти си вярвал в Бог през цялото това време и днес Бог е отрязал всички възможности за бягство. Реално погледнато, нямаш друг избор, освен да поемеш по правилния път, правилната пътека, до която си бил доведен от суровия съд и върховното Божие спасение. Само след като изпита трудности и облагородяване, човек разбира, че Бог е прекрасен. Преживявайки това до днес, може да се каже, че човек е познал част от Божията прелест, но това все още не е достатъчно, защото на човека му липсва толкова много. Той трябва да изпита повече от чудното Божие дело и повече от цялото облагородяване на страданието, отредено от Бог. Само тогава характерът на човека може да се промени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Само чрез преминаването през болезнени изпитания можеш да опознаеш Божията обичливост“)