С напредването на живота трябва винаги да имате ново навлизане и нови, по-висши прозрения, които да се задълбочават с всяка стъпка. В това трябва да навлязат всички хора. Чрез общуване, слушане на проповеди, четене на словото Божие или разглеждане на някакъв въпрос ти ще придобиеш ново прозрение и ново просветление и няма да живееш в рамките на старите правила и старите времена; винаги ще живееш в новата светлина и няма да се отклоняваш от словото Божие. Ето какво се има предвид под тръгване по правилния път. Плащането на цена на някакво повърхностно ниво няма да даде резултат; ден след ден словото Божие навлиза в по-висша сфера и всеки ден се появяват нови неща, а човекът също трябва всеки ден да извършва ново навлизане. Както Бог говори, така Той осъществява всичко, което е казал, и ако ти не можеш да си в крак с него, тогава ще изостанеш. Трябва да се задълбочиш в молитвите си; яденето и пиенето на Божието слово не може да бъде с прекъсвания. Задълбочавай просветлението и озарението, които получаваш, и твоите представи и въжделения трябва постепенно да отстъпят. Трябва също така да укрепиш разсъдъка си и каквото и да срещнеш, трябва да имаш свои собствени мисли за него и да имаш свои собствени гледни точки. Като разбираш някои неща в духа, трябва да вникнеш във външните неща и да схванеш същността на всеки въпрос. Ако не си снабден с тези качества, как ще можеш да ръководиш църквата? Ако говориш само за букви и доктрини без никаква реалност и без метод на практикуване, ще можеш да се справиш само за кратък период от време. Това може да е допустимо в малка степен, когато говориш на новоповярвалите, но след време, когато те вече имат някакъв реален опит, вече няма да можеш да им помагаш. Тогава как си годен за Божията служба? Без ново просветление не можеш да работиш. Тези, които нямат ново просветление, са онези, които не умеят да преживяват, а такива хора никога не придобиват ново знание или нов опит. И по въпроса за осигуряването на живота те никога не могат да изпълняват функциите си, нито пък могат да станат годни за Божията служба. Такива хора не стават за нищо, те са обикновени разсипници. Всъщност те са напълно неспособни да изпълняват функцията си в делото, всички са негодни за нищо. Те не само не изпълняват функцията си, но всъщност създават много излишно напрежение в църквата. Призовавам тези „достопочтени старци“ да побързат и да напуснат църквата, за да не се налага повече другите да ги гледат. Те не разбират новото дело и са изпълнени с безкрайни идеи. Не изпълняват никаква функция в църквата, а по-скоро правят пакости и разпространяват негативизъм навсякъде, дори до степен да се занимават с всякакви нарушения и смущения в църквата, като по този начин хвърлят в смут и безпорядък онези, които не могат да разграничават добро от зло. Тези живи дяволи, тези зли духове трябва да напуснат църквата възможно най-скоро, за да не бъде тя опорочена заради тях. Може би не се страхуваш от днешната работа, но не се ли страхуваш от справедливото наказание на утрешния ден? В църквата има голям брой хора, които са използвачи, и голям брой вълци, които се опитват да нарушат нормалното Божие дело. Всички те са демони, изпратени от царя на демоните, злобни вълци, които се стремят да погълнат неосъзнатите агнета. Ако тези така наречени хора не бъдат изгонени, те ще се превърнат в паразити на църквата, молци, които изяждат даренията. Рано или късно ще дойде ден, в който тези презрени, невежи, низки и отблъскващи червеи ще бъдат наказани!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Онези, които се подчиняват на Бог с искрено сърце, несъмнено ще бъдат спечелени от Него“)