Колко религиозни практики спазвате? Колко пъти сте се бунтували срещу Божието слово и сте вървели по свой път? Колко пъти сте прилагали Божието слово на практика, защото сте искрено загрижени за Неговите тегоби и се стремите да удовлетворите волята Му? Трябва да разбирате Божието слово и съответно да го прилагате на практика. Бъдете принципни във всичките си действия и постъпки. Това обаче не означава да спазвате правила или да правите нещо с неохота, само за да се покажете, а по-скоро означава да практикувате истината и да живеете според Божието слово. Само такава практика удовлетворява Бог. Всяко действие, което удовлетворява Бог, не е правило, а практикуване на истината. Някои хора имат склонност да привличат вниманието към себе си. В присъствието на своите братя и сестри те може да казват, че са задължени на Бог, но зад гърба им да не практикуват истината и да действат по съвсем различен начин. Не са ли това религиозни фарисеи? Човекът, който истински обича Бог и носи у себе си истината, е този, който е верен Нему, но не се изтъква като такъв. Такъв човек е готов да практикува истината, когато се налага, и не говори и не действа по начин, който противоречи на съвестта му. Такъв човек проявява мъдрост, когато възникне нещо, и е принципен в действията си независимо от обстоятелствата. Такъв човек може да служи истински. Има хора, които често само на думи признават своя дълг към Бог. Те прекарват дните си с тревожно сключени вежди, като се правят на засегнати и окаяни. Колко отвратително! Ако ги попитате: „Можете ли да ми разкажете как сте задължени на Бог?“, ще останат без думи. Ако сте предани на Бог, тогава не говорете публично за това. Вместо това демонстрирайте любовта си към Бог чрез реални действия и Му се молете с истинско сърце. Всички онези, които се занимават с Бог само на думи и повърхностно, са лицемери! Някои говорят за дълг към Бог всеки път, когато се молят, и започват да плачат всеки път, когато се молят, дори без да са трогнати от Светия Дух. Такива хора са обладани от религиозни ритуали и представи. Те живеят според тях и вярват, че действията им са угодни на Бог и че Той благославя повърхностното благочестие или скръбните сълзи. Какво добро може да произлезе от такива абсурдни хора? За да демонстрират смирение, някои се преструват на любезни, когато говорят в присъствието на другите. Някои нарочно раболепничат в присъствието на останалите и се държат като агънца без грам сила. Такова поведение подхожда ли на хората от Царството? Хората от Царството трябва да са живи и свободни, невинни и открити, честни и любвеобилни и да живеят в състояние на свобода. Те трябва да притежават почтеност и достойнство и да могат да свидетелстват, където и да отидат. Такива хора са обичани и от Бог, и от хората. Онези, които са нови в областта на вярата, съблюдават твърде много външни практики. Те трябва първо да преминат през период на обработване и пречупване. Хората, които дълбоко в себе си имат вяра в Бог, не се отличават външно от другите, но действията и постъпките им са похвални. Само за такива хора може да се смята, че живеят според Божието слово. Ако проповядвате Евангелието всеки ден на различни хора в опит да ги доведете до спасение, но в крайна сметка все още живеете по правила и доктрини, не можете да донесете слава на Бог. Такива хора са не само религиозни фигури, но и лицемери. Когато тези религиозни хора се съберат, те могат да попитат: „Сестро, как си тези дни?“. Тя може да отговори: „Чувствам, че имам дълг към Бог и че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Друг може да каже: „Аз също се чувствам длъжник на Бог и усещам, че не съм в състояние да удовлетворя Неговата воля“. Само тези няколко изречения и думи изразяват гнусните неща, които се крият дълбоко в тях, такива думи са изключително отвратителни и отблъскващи. Природата на такива хора е в противовес на Бог. На тези, които се съсредоточават върху реалността, каквото им е на сърцето, това им е на устата; те отварят сърцата си в общение. Те не се занимават с фалшиви работи, нито проявяват подобни учтивости или празни любезности. Винаги са откровени и не спазват никакви светски правила. Някои хора имат склонност към демонстрации, дори до пълно умопомрачение. Ако някой запее, започват да танцуват, без дори да осъзнават, че млякото в тенджерата им е загоряло. Такива хора не са нито благочестиви, нито почтени и са твърде лекомислени. Всички тези неща показват загуба на връзка с реалността. Когато някои хора общуват по въпросите на духовния живот, макар да не говорят за това, че дължат нещо на Бог, те все пак дълбоко в себе си хранят истинска любов към Него. Чувството ви за дълг към Бог няма нищо общо с другите хора, защото сте длъжници на Бог, а не на човечеството. Каква е ползата да говорите постоянно за това на другите? Вие трябва да отдавате значение на вникването в реалността, а не на външния устрем и външните прояви. Какво представляват повърхностните добри дела на хората? Те въплъщават плътското и дори най-добрите външни практики не представляват живота, а могат само да покажат индивидуалния ви темперамент. Външните човешки практики не могат да изпълнят желанието на Бог. Постоянно говорите колко сте задължени на Бог, но не можете да наситите живота на другите или да ги вдъхновите да обичат Бог. Вярвате ли, че тези ваши действия ще удовлетворят Бог? Смятате, че действията ви са в съответствие с Божията воля и че са от Духа, но всъщност всички те са абсурдни! Вярвате, че това, което ви доставя удоволствие, и това, което сте готови да направите, са точно онези неща, които радват Бог. Могат ли вашите симпатии да олицетворяват Бог? Може ли характерът на даден човек да представлява Бог? Онова, което ви доставя удоволствие, е точно онова, от което Бог се отвращава, а вашите навици са онези, които Бог мрази и отхвърля. Ако се чувствате длъжници, отидете и се помолете пред Бог; няма нужда да говорите за това на другите. Ако не се молите пред Бог, а вместо това постоянно привличате вниманието към себе си в присъствието на другите, може ли това да удовлетвори Божията воля? Ако действията ви винаги са повърхностни, това означава, че сте изключително суетни. Какви хора са тези, които извършват само повърхностни добри дела и нямат чувство за реалност? Те са просто лицемерни фарисеи и религиозни фигури! Ако не се отървете от своите външни практики и не сте в състояние да направите промени, тогава елементите на лицемерие във вас ще нарастват още повече. Колкото по-големи са елементите на лицемерие у вас, толкова по-голяма е съпротивата към Бог. В крайна сметка такива хора със сигурност ще бъдат пропъдени!

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Във вярата човек трябва да се съсредоточи върху реалността — практикуването на религиозни ритуали не е вяра“)