Общият проблем, който съществува сред всички хора, е, че разбират истината, но не успяват да я приложат на практика. Това е така, защото, от една страна, те не желаят да платят цената, а от друга, защото тяхната проницателност е твърде незадоволителна. Те не са в състояние да видят много от трудностите на ежедневния живот такива, каквито са, и не знаят как да практикуват правилно. Тъй като опитът на хората е твърде повърхностен, способностите им са твърде недостатъчни и степента, до която разбират истината, е ограничена, те са неспособни да разрешат трудностите, които срещат в ежедневието си. Те вярват в Бог само на думи и не са в състояние да Го приемат в ежедневието си. Тоест, Бог си е Бог, животът си е живот и сякаш хората нямат връзка с Бог в живота си. Така си мислят всички. Вярвайки в Бог по този начин, хората в действителност няма да бъдат спечелени и усъвършенствани от Него. Всъщност, не че Божието слово не е намерило пълно проявление, а по-скоро просто способността на хората да приемат Неговото слово е твърде недостатъчна. Може да се каже, че почти никой не действа според първоначалните Божии намерения. По-скоро вярата на хората в Бог е според собствените им намерения, религиозните представи, които са имали в миналото, и техния собствен начин на действие. Малцина са тези, които претърпяват трансформация след приемането на Божието слово и започват да действат в съответствие с Неговата воля. Вместо това те упорстват в погрешните си вярвания. Когато хората започнат да вярват в Бог, те го правят въз основа на конвенционалните правила на религията и живеят и взаимодействат с другите изцяло въз основа на собствената си философия за живот. Може да се каже, че това е така за девет от всеки десет души. Много малко са тези, които формулират друг план и обръщат нова страница, след като са започнали да вярват в Бог. Човечеството не е успяло да приеме Божието слово за истина или, приемайки го за истина, да го приложи на практика.

Да вземем например вярата в Исус. Независимо дали някой току-що беше започнал да вярва или вярваше от много дълго време, всички просто използваха талантите, които имат, и демонстрираха уменията, които притежават. Хората просто добавиха „вяра в Бог“, тези три думи, към обичайния си живот, но не направиха никакви промени в нрава си и вярата им в Бог не нарасна ни най-малко. Стремежът им не беше нито горещ, нито студен. Те не казаха, че ще се откажат от вярата си, но и не посветиха всичко на Бог. Те никога не заобичаха Бог истински, нито Му се подчиниха. Тяхната вяра в Бог беше смесица от истинско и фалшиво, те подхождаха към нея с едно отворено и едно затворено око и не бяха сериозни в практикуването на вярата си. Те продължиха в такова състояние на заблуда и в крайна сметка умряха объркани. Какъв е смисълът от всичко това? Днес, за да вярваш в практическия Бог, трябва да поемеш по правия път. Ако вярваш в Бог, трябва не само да търсиш благословии, но и да Го обичаш, и да Го познаваш. Чрез Неговото просветление, чрез твоите собствени индивидуални стремежи можеш да се храниш и поиш от Неговото слово, да постигнеш истинско разбиране за Бог и да имаш истинска любов към Него, извираща от дълбините на сърцето ти. С други думи, когато любовта ти към Бог е най-истинска и никой не може да я унищожи или да ѝ попречи, в този момент си на прав път относно вярата ти в Бог. Това доказва, че принадлежиш на Бог, защото сърцето ти вече е Божие притежание и нищо друго не може да те завладее. Чрез твоя опит, чрез цената, която си платил, и чрез Божието дело ти си в състояние да развиеш доброволна любов към Бог — и когато го направиш, ще се освободиш от влиянието на Сатана и ще заживееш в светлината на Божието слово. Само когато си се освободил от влиянието на тъмнината, може да се каже, че си придобил Бог. Във вярата си в Бог трябва да се стремиш към тази цел. Това е задължение на всеки от вас. Никой от вас не бива да се задоволява със сегашното състояние на нещата. Не може да имаш две мнения по отношение на Божието дело, нито да се отнасяш към него лекомислено. Трябва да мислиш за Бог във всяко отношение и по всяко време, и да правиш всичко заради Него. И винаги, когато говориш или действаш, трябва да поставяш интересите на Божия дом на първо място. Само така можеш да бъдеш човек според Божието сърце.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Трябва да живееш за истината, понеже вярваш в Бог“)