Единственото отношение, което едно сътворено същество трябва да прояви към Създателя, е на покорство, на безусловно покорство. Това е нещо, което някои хора днес може би не могат да приемат. Това е така, защото човешкият ръст е твърде дребен и е лишен от истината реалност. Ако, когато Бог извършва неща, които са в разрез с твоите представи, си склонен да изтълкуваш погрешно Бог — дори да се разбунтуваш срещу Бог и да Го предадеш — тогава си далеч от способността да се покориш на Бог. Докато човек е подхранван и напояван с Божието слово, той всъщност се стреми към една единствена цел, която е изначално да може да постигне безусловно, абсолютно покорство пред Бог — и в този момент, ти, това сътворено същество, ще си достигнал нужното мерило. Понякога Бог умишлено върши неща, които са в разрез с твоите представи, и върши умишлено неща, които са против твоите желания, и може дори да ти се струват в противоречие с истината, безразлични към теб и в несъгласие със собствените ти предпочитания. Може би ти е трудно да приемеш тези неща, може би не ги проумяваш и без значение как ги изследваш, усещаш, че са погрешни, и не си способен да ги приемеш; може би усещаш, че Бог е бил неблагоразумен да стори това — но всъщност, Бог е извършил това умишлено. Тогава, каква е целта на Бог, когато извършва тези неща? Да те изпита и разкрие, да види дали си способен да търсиш истината или не, дали проявяваш истинско покорство към Бог или не. Не търси основание за всичко, което Бог извършва или изисква, и не питай защо. Да се опитваш да вразумяваш Бог не е от полза. Трябва просто да осъзнаеш, че Бог е истината и да си способен на пълно покорство. Трябва само да осъзнаеш, че Бог е твоят Създател и твой Бог. Това е по-висше от всяка разумност, по-висше от всяка светска мъдрост, по-висше от всеки човешки морал, етика, познание, философия или традиционна култура — по-висше дори от човешките чувства, човешката праведност и така наречената човешка любов. То е по-висше от всичко. Ако това не ти е ясно, рано или късно ще дойде ден, когато нещо ти се случва и ти падаш. Най-малкото, ще се разбунтуваш срещу Бог и ще се отклониш по друга пътека; ако в крайна сметка си способен да се разкаеш и да познаеш обичливостта на Бог, и да осъзнаеш значимостта на Божието дело в теб, то все още имаш надежда за спасение — но ако пропаднеш заради това и не си способен да се изкачиш нагоре, няма надежда за теб. Дали Бог съди, наказва или проклина хората, всичко е, за да ги спаси, и те не бива да се страхуват. От какво трябва да се боиш? Трябва да се боиш, ако Бог изрече: „Отритвам те“. Ако Бог изрече това, в беда си. Това означава, че Бог няма да те избави, че нямаш надежда за спасение. Затова, като приемат Божието дело, хората трябва да разбират Божиите намерения. Каквото и да правиш, не се заяждай по повод Божиите слова, като казваш: „Съд и наказание може, но заклеймяване, проклинане, унищожение — това не означава ли край за мен? Какъв е смисълът да бъдеш сътворено същество? Тогава аз няма вече да бъда такова и ти няма вече да бъдеш мой Бог“. Ако отхвърлиш Бог и не останеш непоколебим в свидетелството си, тогава Бог може истински да те отхвърли. Знаете ли това? Независимо колко отдавна хората вярват в Бог, независимо колко пътища са пребродили, колко работа са свършили или колко дългове са изпълнили, всичко сторено през това време е било подготовка за едно едничко нещо. Кое е то? Те са се подготвяли, за да имат в крайна сметка пълно покорство към Бог, безусловно покорство. Какво означава „безусловно“? Това означава, че не се оправдаваш и не изказваш нищо за своите обективни причини, означава, че не издребняваш; ти не си достоен за това, тъй като си сътворено същество. Когато спориш на дребно с Бог, си объркал мястото си, и когато се опитваш да вразумяваш Бог — отново си объркал мястото си. Не спори с Бог, не се опитвай винаги да проумееш причината, не настоявай да разбереш, преди да си се покорил, и да не се покориш, когато не си разбрал. Когато правиш така, ти си объркал мястото си, и в такъв случай покорството ти към Бог не е пълно; то е покорство относително и условно. Дали тези, които поставят условия за покорството си към Бог, са хора, които истински се покоряват на Бог? Отнасяш ли се с Бог като към Бог? Прекланяш ли се пред Бог като Създател? Ако ли не, тогава Бог не те приема. Какво трябва да преживееш, за да постигнеш абсолютно и безусловно покорство към Бог? И как трябва да го преживееш? На първо място, хората трябва да приемат Божия съд и наказание и трябва да приемат да бъдат кастрени. Освен това, те трябва да приемат Божието поръчение, трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си, трябва да проумеят различните аспекти на истината, които се отнасят до навлизане в живота, и да достигнат до разбиране на Божиите намерения. Понякога това е отвъд заложбите на хората и те нямат силата на прозрението, за да достигнат до разбиране на истината, и могат да разберат съвсем малко, когато другите са в общение с тях или като извлекат поука от различните обстоятелства, създадени от Бог. Но ти трябва да осъзнаеш, че трябва да имаш сърце, което се покорява на Бог, не бива да се опитваш да вразумяваш Бог или да създаваш условия; всичко което Бог върши, е това, което е трябвало да бъде сторено, защото Той е Създателят, а ти си сътворено същество. Трябва да имаш отношение на покорство и не трябва винаги да търсиш причина или да говориш за условия. Ако ти липсва и най-елементарното отношение на покорство и си склонен дори да се съмняваш и да бъдеш предпазлив към Бог, или да мислиш в сърцето си: „Трябва да видя дали Бог наистина ще ме спаси и дали Бог е наистина праведен. Всеки казва, че Бог е любов — ами тогава, нека видя дали наистина е намесена любов в това, което Бог извършва у мен, дали това наистина е любов“, ако постоянно проучваш дали това, което Бог върши, е в тон с твоите представи и вкусове, или дори с това в което вярваш, че е истина, тогава си объркал мястото си и си в беда: Вероятно ще обидиш Божия нрав. Истините, свързани с покорството, са решаващи, и няма истина, която може да бъде изцяло и ясно обяснена в няколко изречения; всички те се отнасят до различни човешки състояния и поквара. Навлизането в истината реалност не може да бъде постигнато за една, две или три, или пет години. Това изисква преживяване на много неща, преживяване на голяма част от правосъдието и наказанието на Божиите слова, преживяване на много кастрене. Едва когато постигнеш умението да прилагаш истината на практика, стремежът ти към истината ще бъде ефективен, и само тогава ще си в притежание на истината реалност. Само тези, които притежават истината реалност, са онези, които имат истинско преживяване.

(Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част)