Отправих ви много предупреждения и ви дарих много истини, предназначени да ви завоюват. Сега всички вие се чувствате значително по-обогатени, отколкото сте се чувствали в миналото, разбрали сте много принципи за това какъв трябва да бъде човекът и сте придобили много от здравия разум, който верните хора трябва да имат. Всичко това е жътвата, която сте пожънали в продължение на много години. Аз не отричам вашите постижения, но също така трябва да кажа съвсем честно, че не отричам и многобройните бунтарства и предателства, които сте извършили срещу Мен през всичките тези години, защото сред вас няма нито един свят човек. Вие, без изключение, сте хора, които са покварени от Сатана. Вие сте врагове на Христос. Към днешна дата вашите прегрешения и бунтарства са прекалено много, за да бъдат изброени, така че едва ли може да се счита за странно това, че винаги ви натяквам. Аз не желая да съжителствам с вас по този начин, но заради вашето бъдеще и крайната ви цел, тук и сега, отново ще ви натяквам. Надявам се, че ще Ми угодите и, нещо повече, ще можете да повярвате на всяко Мое слово и ще се досетите за дълбокия смисъл на думите Ми. Не се съмнявайте в това, което казвам, не приемайте думите Ми, както пожелаете и не ги хвърляйте настрана, когато си поискате. Намирам това за непоносимо. Не съдете думите Ми, а още по-малко ги приемайте леко или казвайте, че винаги ви подлагам на изпитания, или, още по-лошо, че това, което съм ви казал, е неточно. Тези неща също намирам за непоносими. Тъй като вие се отнасяте към Мен и към това, което казвам, с такова подозрение, като никога не възприемате думите Ми и Ме пренебрегвате, казвам на всеки от вас съвсем сериозно: не свързвайте това, което казвам, с философията. Не свързвайте думите Ми с лъжите на шарлатаните. Още по-малко би трябвало да откликвате на думите Ми с презрение. Може би никой в бъдеще няма да може да ви каже това, което Аз ви казвам, да ви говори толкова благосклонно или, още по-малко, да ви преведе през тези неща толкова търпеливо. Ще прекарвате идните дни, като си спомняте добрите времена, като ридаете силно или стенете от болка, ще преживявате тъмни нощи, без да имате дори късче истина или живот, или просто ще чакате безнадеждно, или ще живеете в такова горчиво съжаление, че ще загубите всякакъв разум… На практика никой от вас не може да избегне тези вероятности. Понеже никой от вас не заема място, от което наистина се покланя на Бог, а се потапяте в света на безнравствеността и злото, като смесвате във вашите вярвания, във вашите духове, души и тела толкова много неща, които нямат нищо общо с живота и истината, и които всъщност им се противопоставят. По тази причина това, на което се надявам за вас, е, че можете да бъдете доведени до пътя на светлината. Единствената Ми надежда е, че можете да станете способни да обичате себе си, да се грижите за себе си и да не наблягате толкова много на крайната си цел, докато в същото време гледате на поведението и прегрешенията си с безразличие.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Прегрешенията ще отведат човека в ада)